РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Казанлък, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20215510201357 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № *****г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с което е наложено
административно наказание- имуществена санкция.
Недоволни от това останали жалб. от „Х-**“ АД гр. К. ЕИК **** които го
обжалват пред съда. Мотивират жалбата си с обстоятелството ,че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебното заседание чрез пълномощника си поддържат жалбата и молят
съдът да отмени обжалваното наказателно постановление затова ,че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира в
условията на евентуалност съдът да намали размера на наложеното
административно наказание към минимално предвидения в закона размер или
да измени наказателното постановление като преквалифицира деянието и
наложи наказание в размер от 100 до 300 лв..Претендира и за разноски.
Възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна и обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Също претендира за разноски .
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства
установени с доказателствени средства- показания на свидетели, писмени и
след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното ;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба поради което е
допустима
1
Разгледана по същество се явява основателна макар и не на посочените в нея
основания.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил,че на ****г. в
***ч. при ремонт на хидроизолация на производствен цех за хляб на
територията на „Х-**“ АД в гр. К. на ул. **** във връзка с трудова злополука
станала на ****г. с пострадал А. Н. Д. на основание сключен трудов договор с
работодателя „Х-**“ АД са изпълнявани СМР при ремонт на хидроизолация
на покрива на височина от 4,5 мтр. без да са осигурени ограждения, скелета,
платформи и/или предпазни / защитни/ мрежи от работодателя „Х-**“ АД
такъв по смисъла на & 1 т.1 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи като не е осигурил безопасност
от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни
и/или предпазни средства .
С това деяние АНО е приел,че е нарушена разпоредбата на чл.60 ал.1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи.
На основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда АНО наложил
административно наказание имуществена санкция в размер от две хиляди
лева.
Жалб. не оспорва приетата и посочена фактическа обстановка поради което и
въз основа на събраните гласни и писмени доказателствени средства съдът я
приема за установена по несъмнен и безспорен начин.
Нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ е бланкетна, поради което признаците на
състава на нарушението се извеждат посредством други разпоредби – в
случая на чл. 60 – 64 от Наредба № 2/22.03.2004 г., в които законови норми
се съдържат конкретните изисквания към работодателите във връзка с
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на СМР на височина.
Според пар.1 т. 21 на ДР от Наредба № 2/22.03.2004г. "На височина" и "от
височина" е височина, по-голяма от 1,5мтр., мерено от пода или терена.
По делото безспорно е установено,че А. Д. и св. И. са работили на височина
от около 4,5 метра.
По делото не се спори,че А. Д. заедно със св. И. са извършвали хидроизолация
на покрив който е бил равен с минимален наклон и борд около 5-6 сантиметра
/показанията на св. И. и др./.
Жалб. съобразното дадените в & 1 т.10 от ДР на Наредба № 2 от
22.03.2004г. и по смисъла на & 1 т.1 от ДР на Кодекса на труда се явява
работодател поради което е следвало да предприеме мерки за
предотвратяване на падане и предвид липсата на достатъчно висок борд е
2
следвало да изгради най-малко защитна бордова лента за крака, главно
перило за ръце средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно
решение съобразно разпоредбата на чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г..
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Наредбата: Работи на височина се
извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез
подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр.
ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).
В случая с оглед естеството на обекта на който са извършвани СМР /покрива
е бил с много малък наклон/ дължимото поведение на работодателя е уредено
в чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004г./Наредбата/ а не във чл.60 ал.1 от
Наредба № 23/2004г. както е приел и посочил АНО.
Това е така защото разпоредбата на чл.60 ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004г.
задължава работодателя да осигури лични или колективни предпазни
средства от една страна а от друга да обезопаси около обекта на който са
извършват СМР чрез поставяне на мрежи ограждения и др..
Като е приел,че нарушена разпоредбата на чл.60 ал.1 от Наредба №
2/22.03.2004г.АНО е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от
ЗАНН- правната квалификация на деянието е неправилно определена.
Поради това обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна
като незаконосъобразно.
Нарушенията на чл.57 от ЗАНН са винаги съществени , не могат да бъдат
санирани в съдебната фаза на процеса и винаги водят до незаконосъобразност
на наказателното постановление.
Въпреки това съдът извърши цялостна проверка за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и намери,че няма до пуснато
нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН / възражение посочено
в жалбата против НП/.
В съответствие с този законов текст АНО е посочил, датата и мястото на
извършване на нарушението / ****г. в гр. К./,кой е извършителя / жалб. „ Х-
** “ АД/, доказателствата които го потвърждават/ посочени като опис на
писмените материали в НП/ и др..
Жалб. е юридическо лице, поради което в производството не подлежи на
изследване въпросът за вината.
Съдът не споделя и възражението на пълномощника на жалб за наличието на
предпоставките на чл.27 ал.2 от ЗАНН/жалба/ както и определянето на
административното наказание на основание чл.415в ал.1 от Кодекса на труда.
При последващата проверка на 22.10.2021г. видно от съставени протокол
жалб. е изпълнил дадените му предписания.
Нарушението на чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. дори и това по чл.60 ал.1
от същата Наредба е на формално на „просто“ извършване като не е
необходимо настъпването на вредоносен резултат .
3
Жалб. е отстранил нарушението но то е станало едва след е бил съставен акт
за спиране а не самоволно.
Допълнително и с оглед настъпилата смърт от падането на А. Д. не са налице
условията за приложението на нормата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда,
още по-малко разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Жалб. е доказал плащане от 600 лв. по приложена фактура с № 303 от
13.12.2021г.. поради което на основание / чл.63 ал.3 вр. чл.144 от АПК / стар/,
сега чл.63д ал.2 вр.чл.144 от АПК следва да му бъдат присъдени разноски .
Съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото размерът му е
ориентиран над минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в случая
материалния интерес по делото е в размер на 2 000 лева, а минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 370 лева/. Предвид обстоятелството,
че настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност, протече в
едно съдебно заседание продължило половин час, съдът счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер, а именно – 370 лева което е съобразено с разпоредбата на чл.63д ал.2
от ЗАНН.
В горния смисъл жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *****г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с което на основание чл.413 ал.2 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание- имуществена
санкция в размер от 2000 лв. на „Х-**“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. К. ул. **** като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора ул. „Стефан
Караджа“ № 8 ет. 3 да заплати на „Х-**“ АД с ЕИК **** сумата от 370 лв.
разноски направени за адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4