РЕШЕНИЕ
№ 2734
гр. Бургас, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232120107903 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на К. П. С. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ****, с
която се претендира да бъде прогласено за нищожно Решение № 2600-О/10.01.2023 г.
на Общинска служба „Земеделие“ -Созопол, постановено по преписка № 3056 от
06.01.2000 г. на наследници на П. Г. М..
Като основание за нищожността на решението се сочи липсата на правно
основание за постановяването му, тъй като издадените преди него решения по чл. 19,
ал. 8 от ППЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ не са влезли в сила, тъй като не са били
съобщавани на наследниците. При условията на евентуалност се излага, че решението
е незаконосъобразно, тъй като е налице несъответствие между стойността на
признатото и стойността на полученото обезщетение. Моли се атакуваното решение
да бъде прогласено за нищожно или то да бъде отменено като незаконосъобразно и
преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Моли се
и за присъждане на направените по делото разноски.
Насрещната страна по жалбата не изразява становище по същата.
На основание чл. 182, ал. 2 от АПК заинтересованата страна П. Г. П. с ЕГН
1
**********, адрес: гр. С., ул. *** е конституиран като жалбоподател.
Заинтересованата страна Х. Г. П. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. ***;
съдебен адрес: гр. С. – 1000, ул. **** – адвокат Т. С. също излага, че не е доволна от
обжалваното решение.
Бургаският районен съд, като взе предвид изложените в жалба и допълненията
към нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата по принцип е процесуално допустима, тъй като нормата на чл. 149,
ал. 5 от АПК предвижда, че административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Отделно от това видно от
преписката атакуваното решение е съобщено на жалбоподателката на 19.12.2023 г.,
при което и депозираното искане за евентуалната му отмяна като незаконосъобразно,
същото е в предвидения от закона срок, при все че жалбата е входирана в съда на
29.12.2023 г. /аргумент чл. 149, ал. 1 от АПК/. Наличието на правен интерес за
жалбоподателите произтича от качеството им на наследници на общия им
наследодател П. Г. М., за което е процесната реституционна преписка, образувана по
заявление с вх. № 3056, по която се твърди, че са постановено атакуваното решение.
По съществото на същата съдът намира следното:
С обжалваното Решение № 2600-О от 10.01.2023 год., издадено по преписка №
3056 от 14.03.2000 г. от Общинска служба по земеделие - Созопол, е постановено на
основание чл. 27а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), въз основа на решения № 3056 от 14.03.2000 г. по
чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и № 5Ч от 17.01.2005 г.
по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за
обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 91 от 15.11.2022 г.) по преписка №
3056 от 06.01.2000 г., като с него решено обезщетяване на наследниците на П. Г. М.,
чрез предоставяне в собственост на 2. 748 дка земеделски земи на обща стойност 360
лв. съгласно план за обезщетяване в землището на с. Ч., ЕКАТТЕ ***, община
СОЗОПОЛ, както следва: с 2. 748 дка на стойност 360 лв. от поземлен имот от ОПФ №
81175.40.402 по плана за обезщетяване, представляващи 2748/4498 кв.м. ид.ч. от
имота, целият с площ от 4.498 дка, девета категория, местност „А.“, на стойност от 586
лв., при граници: ****.400, ****.388, ****.343, ****.408, ****.407, ****.406,
****.405.
Решение № 3056 от 14.03.2000 г. по процесната преписка определя на
наследниците на П. Г. М. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено
право на собственост върху земеделски земи, както следва: 0.700 дка, III категория с
решение № 3056/09.04.1995 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, от които: за обезщетяване
със земя и/или поименни компенсационни бонове: 0.700 дка, III категория, на стойност
2
от 546 лв. Същото е връчено на жалбоподателката на 21.10.2000 г., съгласно
представена по делото обратна разписка /л. 185/.
Решение № 5Ч/17.01.2005 г. определя на наследници обезщетение със земя на
стойност от 360 лв., а за разликата до пълния размер с поименни компенсационни
бонове. Същото е връчено на жалбоподателката на 18.02.2005 г., съгласно представена
по делото обратна разписка /л. 183/.
Видно от данните по преписката тези решения, а издаваните преди тях, са били
съобщавани на жалбоподателката, а приживе и на нейния брат, който същата е била
упълномощила за това /л. 23/. Същите дори са въведени във владение на
възстановените им такива.
Съдът намира наред с това, че не установява да е налице някакъв порок на
същите, който да обосновава извода за тяхната нищожност, за да се приеме от там и
нищожност на атакуваното решение от 2023 г.
От приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице И. В., която съдът
кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални
познания, се установява, че при определяне на стойността на получения в обезщетение
имот по реда на приложимата Наредба за реда за определяне на цени на земеделските
земи (загл. изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.), процесната идеална част, получена като
обезщетение за признатия и невъзстановен имот от 0.700 дка на стойност от 546 лв.
/360 лв. с имот и 188 лв. с поименни бонове/, при прилагане на съответните
коефициенти за корекция, възлиза на стойност от 373. 73 лв.
При така установените факти, съдът приема, че издаденият административен
акт е законосъобразен и не следва да бъде отменян.
Съгласно чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18
Общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя.
Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския
процесуален кодекс и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред
районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото
обезщетение. С това решение по чл. 27а ППЗСПЗЗ приключва обезщетителното
производство, което представлява сложен фактически състав, в който органът по
поземлена собственост постановява няколко отделни административни акта. Първото
решение по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е с предмет признаване на правото на
обезщетяване и неговата стойност.
След постановяването на решението заинтересованите лица следва да заявят
желанието си и начина на обезщетяване със земя или с поименни компенсационни
бонове, като в случая жалбоподателката е пожелала обезщетяване с имот /л.189/. С
последващото издадено решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, постановено на основание
3
решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ – в случая решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ –
Созопол, се определя начина на обезщетение - със земеделска земя на стойност 360 лв.
и поименни компенсационни бонове от 188 лв. На следващо място, съобразно
изискванията на закона стойността на предоставените земеделски земи по реда на чл.
27а ППЗСПЗЗ следва да съответства по размер на стойността на определеното
обезщетение със земя, в решението постановено на основание чл. 19, ал.16 от
ППЗСППЗ. Това съответствие следва да е единствено стойностно, като е без значение
дали предоставената земя се намира в същото землище, в което е била земята на
наследодателя, нейната категория или предназначение. Нормата на чл.27, ал.1 от
ППЗСПЗЗ изрично ограничава обхвата на извършваната от съда проверка на
обжалваното решение за обезщетяване със земя по обявения план по чл.19, ал.18 –
налице ли е съответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. В
съответствие с разпоредбата на § 1к от ДР на ППЗСПЗЗ приложима за определяне на
стойностите на земите е цитираната наредбата по чл. 36, ал .2 от ЗСПЗЗ - Наредбата за
реда за определяне на цени на земеделските земи. В тази наредба са нормативно
регламентирани критериите и условията, от които се изхожда, за да се определи
размера на обезщетението за земеделските земи. Затова при извършването на съдебния
контрол върху административния акт съдът следва да прецени само дали Общинската
служба по земеделие се е съобразила със законодателно регламентираните изисквания.
При императивна законова уредба относно оценяването, недопустимо е оценката да се
определи по други критерии. На административния орган не е предоставена
възможност свободно да формира цената на имота, по своя собствена воля и преценка,
поради което нито ответната администрация, нито съдът може да приложи друг начин
за определяне на оценката, извън установения със закона.
С § 1к от ДР на ППЗСПЗЗ се дефинира понятието "равностойни земеделски
земи" като такива, чиито стойности за декар, определени по реда на Наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗСПЗЗ, са равни.
В случая приетата съдебно-техническа експертиза установява, че стойността на
имота, който е получен като обезщетение възлиза на 373. 73 лв., а определена за
обезщетяване земя е на стойност от 360 лв. Т.е. в случая такова несъответствие в
ущърб на правоимащите лица не е налице. Напротив, по делото се установи, че
получената в обезщетение земя е на по-висока стойност от признатото обезщетение –
съответно 360 лв. и 373. 73 лв. Възражения относно местоположението и
категоризацията на земите са неотносими, тъй като тези характеристики на земите са
извън обхвата на съдебната проверка по чл27а от ППЗСПЗЗ. Същото се отнася и по
отношение на доводите за възникването на съсобственост и свързаните разходи за
ликвидирането й. Още по-малко пък следва да се обсъждат доводите за наличието на
възможност за възстановяване в стари реални граници, при все че постановените
решения по реституционната преписка са влезли в сила.
4
По изложените съображения и с оглед установеното по делото съответствие по
стойност между признатото и полученото обезщетение съдът приема, че не е налице
законоустановено основание за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
което жалбата е неоснователна и ще бъде отхвърлена. При това положение са
неоснователни и претенциите за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателите.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля жалба на К. П. С. с ЕГН **********, адрес: гр. Ч., ул. ****, при
присъединен жалбоподател П. Г. П. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. ***, против
Решение № 2600-О/10.01.2023 г. на Общинска служба „Земеделие“ - Созопол,
постановено по преписка № 3056 от 06.01.2000 г. на наследници на П. Г. М..
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския
административен съд в 14-дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5