Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260158 / 27.10.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня Кирева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария А.
Гражданско дело номер 2594 по описа за 2019
година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1 и чл.240 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ; от „*** ****** **"
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. жил.
група „Южен парк“, ул. „Кожух планина“ бл.16 ет.1 ап.офис № 6, представлявано
от управителя Т. Г. К.; против Т.А.К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***; както и с адрес в *************************.
Ищецът твърди, че по подадено от него заявление по чл.410 от ГПК с вх.рег.
№ 10589/ 06.06.2019 г. било образувано производство по ч.гр.дело № 1474/2019 г.
на ХРС за сумата от 4 960 лв., представляваща главница по неизплатени
задължения по безлихвен заем от 09.09.2018 г. В законоустановения срок
постъпило възражение против издадената заповед за изпълнение, предвид на което
ищецът предявявал настоящия си иск за установяване на вземането си. На
посочената дата между страните по делото, съответно като заемодател и
заемополучател, бил сключен устен договор за предоставяне на заем в размер на
посочената сума. Заемът бил сключен в гр. София, клуб – ресторант „*****“, в сградата
на ЦУМ. Ищецът действал чрез пълномощника си В. И. Р. - П.. В изпълнение на
така сключения договор, ищецът предоставил на ответницата сумата, разпределена
както следва: 2 500 лв. предадени на ръка при сключване на договора на посочените
дата и място на сключването му; както и преведени по банков път по сметка на
заемателя – 1 000 лв. на 21.09.2018 г., 320 лв. на 28.09.2018 г., 500 лв. на
25.10.2018 г., 320 лв. на 27.11.2018 г. и 320 лв. на 19.02.2019 г. Според
уговорката им, цялата сума следвало да бъде върната от заемателя до 06.03.2019
г., което не се случило и до момента. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи
сумата от 4 960 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане; като му присъди и направените по
делото разноски. Тези искания се поддържат в открито съдебно заседание от
пълномощник – адвокат на ищеца, който иска уважаване на предявения иск изцяло,
като основателен и доказан.
Ответницата представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като оспорва предявения иск изцяло. Ищецът
нямал правно основание, да претендира търсената сума, т.к. между страните не
бил сключван сочения договор за паричен заем. Ответницата възразява, да е
получавала на ръка от представител на ищцовото дружество сума в размер на 2 500
лева, а така също и по-късно по банков път сумите по петте банкови превода
/уточнено допълнително в писмена молба по делото, в изпълнение указанията на
съда/; което обстоятелство, представляващо елемент от фактическия състав на
сочения договор, следвало да се докаже от ищеца, в т.ч. и намерението тази сума
да е предмет на сключен договор за заем. Житейски несъстоятелни били изложените
в исковата молба твърдения, че договорът за заем бил сключен в клуб-ресторант
на територията на гр. София в устна форма и незабавно е била предоставена
сумата от 2 500 лева, без да се твърди че сумата е била осчетоводена при ищеца.
Не се представяли и доказателства за надлежна представителна власт на
посоченото в исковата молба лице, да сключва подобни сделки или да представлява
ищцовото дружество. Ответницата оспорва представените от ищеца 5 броя вносни
бележки за извършени парични преводи по сметка, разкрита на нейно име. Върху
същите нямало подпис на наредител, банков служител или банков касиер, нито бил
поставен печат на търговската банка, която се твърди че е осъществила
плащането. При това положение така представените документи не съставлявали
редовен платежен документ. Същевременно, в три от тях от дати 28.09.2018 г.,
27.11.2018 г. и 19.02.2019 г. се сочело основание „захранване сметка", а
не предоставяне на паричен заем. Въз основа на представените от ищеца писмени
доказателства, можел да бъде направен само извод, че сумата от общо 960 лева
/сбор от сумите по посочените три вноски бележки/ е предадена на ответницата,
но с дарствено намерение. Не можело да се презумира, че предаването на суми или
вещи от едно лице на друго става, на основание договор за заем, сключен между
тях. Необходимо било този, който твърди, че предаването е извършено въз основа
на заем, да установи това с допустими от закона доказателствени средства. Не
бил положен подпис на ответницата под документа, от което да се приеме, че тя е
съгласна да получи сумата от 960 лева в заем от ищеца. Останалите две вносни
бележки от 21.09.2018 г. и от 25.10.2018 г. с обща сума от 1 500 лева били с
посочено основание „заем", но ищецът следвало да докаже постигнато съгласие
между страните за сключването на такъв договор, според гореизложените
възражения на ответника. Същите били по-скоро косвено доказателство, което
следвало да се подкрепи и от други събрани по делото доказателства. Предвид
изложеното, ответницата иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като й се
присъдят направените по делото разноски. Това искане тя поддържа в допълнително
писмено становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Актуалното състояние на ищцовото дружество се установява от
представена електронна справка в Търговския регистър на ЮЛНЦ, видно от която
негов едноличен собственика на капитала е Н. М. Р., а управител - Т. Г. К..
Последната в посоченото й качество е упълномощила В. И. Р. - П. с пълномощно с нотариална
заверка на подписа с рег. № 3167/ 23.02.2016 г. на нотариус с рег. № *** с
подробно описани права, сред които: от името и за сметка на дружеството да
извършва всякакви правни и фактически действия, като го представлява пред
всички лица, организации и учреждения, в т.ч. от името и за сметка на
дружеството да води преговори, подписва договори, следи за изпълнението им, да
получава плащания по тях, да прави изявления за разваляне, прекратяване,
допълване и пр. на договорите, да извършва всякакви други необходими действия
/т.1/; да представлява дружеството пред всички банки, като открива и извършва
всякакви действия на разпореждане с откритите на името на дружеството банкови
сметки, вкл. да внася и тегли суми без ограничение, да нарежда банкови преводи
и др. банкови операции /т.3/. В пълномощното изрично е посочено, че то има
характера на общо и генерално по повод на предоставената с него представителна
власт на упълномощеното лице, като е безсрочно до изричното му оттегляне.
Като писмени доказателства по делото се представиха от
ищеца и се приеха платежни нареждания за кредитни преводи, всички издадени от
„Райфайзен банк“ ЕАД, с наредител по тях ищцовото дружество и получател
ответницата, а именно следните: за сумата от 1 000 лв. от 21.09.2018 г., за 320 лв. от
28.09.2018 г., за 500 лв. от 25.10.2018 г., за 320 лв. от 27.11.2018 г. и за 320
лв. от 19.02.2019 г. Посочените основания за преводите са съответно: заем, захранване,
заем и в последните две – захранване на сметка. По повод направено от ответника
оспорване на тези пет документа и по указание на съда, ищецът представи по
делото същите и в заверени от банката преписи, а така също и извлечения от
счетоводството си за съответните месеци на преводите. В последните са съответно
отразени като разходи горепосочените пет плащания от ищеца в полза на
ответницата, като за всички е посочено основание – заем, а именно:
-
в извлечение „Банка 2018 септември“ от 25.09.2018 г. - на
ред 69 от 21.09.2018 г. за сумата от 1 000 лв. заем и на ред 70 от 28.09.2018
г. за сумата от 320 лв. заем;
-
в извлечение „Банка 2018 октомври“ от 01.11.2018 г. - на
ред 74 от 25.10.2018 г. за сумата от 500 заем;
-
в извлечение „Банка 2018 ноември“ от 06.12.2018 г. - на
ред 80 от 27.11.2018 г. за сумата от 320 заем
-
в извлечение „Банка 2019 февруари“ от 06.02.2019 г. - на
ред 10 от 19.02.2019 г. за сумата от 320 заем; а така също и
- в извлечение „Септември 2018“ от 30.09.2018
г. - № 141/07.09.2018 г. с име на контрагента В. Р. за сумата от 2 500 лв. разход
за заем на ответницата; с приложен разходен касов ордер под същите номер и
дата, издаден от ищцовото дружество на В. П. за заем на ответницата в размер на
2 500 лв., подписан от гл.счетоводител, ръководител и получил сумата.
По искане на ищеца, по делото се събраха и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетеля М. П., която познава ответницата, чрез
общи познати и компании в гр. София. Свидетелката няма отношения с ищцовото
дружество, но познава пълномощника му В. И. Р. - П., която я извикала на 09.09.2018
г., да бъде свидетел на даване на паричен заем на ответницата. Последната предварително
казала, че има финансови затруднения и помолила В. да й даде заем от 5 000 лева,
защото двете били близки – излизали заедно. В. отговорила, че няма възможност
да й даде тази сума, но ще й я даде от името на фирмата на „*** ****** **“
ЕООД. Разбрали се, че на срещата тя ще даде част от сумата в размер на 2 500
лева на ръка, а другите 2 500 лева щели да бъдат изплатени според нуждите на ответницата
и според техните уговорки - по банков път през следващите месеци от октомври до февруари. Св. П. била викната
да присъства само на даването на тези 2 500 лева, които били дадени на
09.09.2018 г. в заведение „*****“, сградата на „ЦУМ“, в центъра на гр. София. В.
извадила сумата, дала я на Т., която я преброила и прибрала в чантата си. На
срещата били само трите. На няколко пъти В. била предложила на Т., да й даде
пари ако има някаква благотворителна кауза, защото Т. се борела за такива
каузи, но когато вземела пари за такава кауза ги харчела и по този начин била
подведена и В.. Т. имала лични проблеми, била изхарчила едни пари от
благотворителна кауза и трябвало да ги върне, за което именно се обърнала за
помощ към В.. Тези 2 500 лева, както и остатъкът до 5 000 лв., ответницата
не била върнала на ищеца, като уговорката им била, да се върнат до началото на
месец март следващата година, което В. изрично казала на Т.. Цялата сума от 5 000
лева, включително и дадената на ръка, били дадени от името на фирмата „***
****** **“ ЕООД и не били лични средства на В..
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 10589/ 06.06.2019 г., изпратено по куриер предния ден, въз основа на
което е образувано ч.гр.дело № 1474/2019 г. на ХРС. По това дело е издадена
заповед № 707 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.06.2019
г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответник в настоящото
производство да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумата
от 4 960 лв. главница по сключен помежду им договор за заем от 09.00.2018 г. и
сумата от 99,20 лв. за платена държавна такса. В заявлението си заявителят се е
позовал на обстоятелствата, изложени и в исковата му молба по настоящото
производство. Против заповедта в срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК
от длъжника, че не дължи изпълнение на вземането по нея. На 13.08.2019 г. на
заявителя е било указано, да предяви иск за установяване на вземането си, което
той е сторил в срок с настоящата искова молба с вх.рег. № 17466/05.09.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Искът е допустим, а разгледан по същество се явява изцяло основателен и
доказан. По категоричен начин по делото се установи, че между страните по
делото съществува валидно облигационно правоотношение – сочения от ищеца устен
договор за заем. В тази насока са всички събрани по делото, по искане на ищеца,
писмени и гласни доказателства, като ответницата не ангажира каквито и да било
доказателства в подкрепа на възраженията си. Установи се, че ответницата и
пълномощникът на ищцовото дружество В. И. Р. - П. се
познавали отпреди, като ответницата споделила, че е във финансово затруднение,
като помолила за заем в размер на 5 000 лв. П. се съгласила да й
предостави в заем исканата сума, но не от лични нейни средства, а от името на
представляваното от нея дружество. Същевременно, тя е разполагала с надлежно
пълномощно от ищцовото дружество, да взема такива решения и да се разпорежда
със средства на търговеца, по силата на предоставено й генерално пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 23.02.2016 г. По силата му, тя има правото от
името и за сметка на дружеството да извършва всякакви правни и фактически
действия, като го представлява пред всички лица, в т.ч. да води преговори,
подписва договори и следи за изпълнението им, да извършва всякакви други
необходими действия; да представлява дружеството пред всички банки, като открива
и извършва всякакви действия на разпореждане с откритите на името на
дружеството банкови сметки, вкл. да внася и тегли суми без ограничение, да
нарежда банкови преводи и др. банкови операции. Страните по делото се
уговорили, първоначално на ответницата да бъде предадена на ръка сумата от
2 500 лв., а остатъкът до 5 000 лв. да й бъде предоставен, според
нуждите й в периода октомври 2018 г. – февруари 2019 г., като цялата заета сума
трябвало да бъде върната от нея до началото на м.март 2019 г. В изпълнение на
тези уговорки, ищцовото дружество, чрез своя пълномощник, предал на ответницата
следните суми: 2 500 лева, дадени на ръка на 09.09.2018 г. в заведение „*****“,
сградата на „ЦУМ“, в центъра на гр. София; както и преведените по банков път -
1000 лв. на 21.09.2018 г., 320 лв. на 28.09.2018 г., 500 лв. на 25.10.2018 г.,
320 лв. на 27.11.2018 г. и 320 лв. на 19.02.2019 г.; всичко общо 4 960 лв.
Така извършените плащания са били надлежно осчетоводени като разходи за
ищцовото дружество в съответните месеци, като отразените основания за тях са
именно заеми в полза на ответницата. Ето защо, съдът приема за неоснователно
възражението на ответницата, че тя не е получавала тези суми пари. Неоснователно
е и възражението й, че част от тази сума - от общо 960 лева /сбор от сумите по
вноските бележки от 28.09.2018 г., 27.11.2018 г. и 19.02.2019 г./ й е предадена
от ищеца с дарствено намерение. Въпреки изрично дадените й от съда указания по
реда на чл.146 ал.2 от ГПК, ответницата не ангажира доказателства в подкрепа на
това си възражение. Действително в посочените 3 броя платежни нареждания,
издадени от ищеца в полза на ответницата, като основание за плащането е
посочено – захранване и захранване на сметка. Това само по себе си обаче не е
достатъчно да се приеме, че сумите по тях са били подарени от ищеца на
ответницата. Тези суми са били осчетоводени при ищеца именно като разходи за
заем в полза на ответницата, в каквато насока са и данните от събраните гласни
доказателства. Страните по заемния договор са уговорили изрично моментът, в
който заемателят е следвало да изпълни задължението си, което дерогира
приложението на общата хипотеза на чл.240 ал.4 от ЗЗД. Ищецът твърди, че
падежът по отношение на цялата заета сума е уговорен на дата 06.03.2019 г.,
което кореспондира с данните от гласните доказателства, че падежът е бил
уговорен за началото на м.март 2019 г. Липсват възражения и доказателства от
страна на ответницата, да е погасила изцяло или частично това си задължение.
Така тя е изпаднала в забава по отношение на основното си задължение като
заемател по договора, а присъждането на поисканата от ищеца законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението, е законна последица от
упражненото от него право на иск. В този смисъл, ищцовата претенция се явява
доказана изцяло по основание и по размер. Ето защо искът следва да се уважи изцяло
за сумата от общо 4 960 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 05.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Съобразно изцяло
уважения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни
разноски в общ размер на 698,40 лв., включваща дължими държавни такси от по
99,20 лв. за всяко от двете производства, както и 500 лв. за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.А.К. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***; както и с адрес в *************************; ДЪЛЖИ на „*** ****** **" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. жил. група „Южен парк“, ул. „Кожух планина“ бл.16
ет.1 ап.офис № 6, представлявано от управителя Т. Г. К.; СУМАТА от общо 4 960
лева,
представляваща дължима главница по сключен помежду им на 09.09.2018 г. устен
договор за заем, която сума е била предадена, както следва: 2500 лева, дадени
на ръка на 09.09.2018 г. в заведение „*****“, в сградата на „ЦУМ“, в центъра на
гр. София; както и преведени по банков път - 1 000 лв. на 21.09.2018 г., 320
лв. на 28.09.2018 г., 500 лв. на 25.10.2018 г., 320 лв. на 27.11.2018 г. и 320
лв. на 19.02.2019 г.; ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска 05.06.2019 г. до окончателното
изплащане;
за която сума е издадена заповед № 707/07.06.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1474/ 2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „*** ****** **" ЕООД с ЕИК ********* сумата от 698,40 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.