№ 161
гр. Севлиево, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200376 по описа за 2021 година
Жалбоподателят Д. М. ПР. от гр. В.Т. е обжалвал Наказателно постановление №
21-0341-000254 от 27.07.2021 година на Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ
Севлиево, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 750,00 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление, както и че описаната в НП фактическа обстановка не
отговаря на фактическото правно положение.
По делото не се явява представител на РУ Севлиево. В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без
последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 16.08.2021 година. Жалбата е подадена на 23.08.2021 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На *** година в 16:11 часа в село Б., на ул. „***, бил заснет с АТС СПУКС САМ
S1 №11743d5 лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на К.И.К. от гр. В.Т.,
който се движел в посока ГП I-4 със скорост от 111 км/ч.
На *** година собственикът на автомобила К.К. изготвил Декларация за
1
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която
посочил, че на *** година автомобилът бил управляван от жалбоподателя Д.П.. На
същата дата последният попълнил Декларация за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на *** година около
16:11 часа автомобилът, собственост на Калчев, бил управляван от него.
Въз основа на тази декларация на *** година свидетелят Г.П., в присъствието на
свид. Р.Х., съставил против жалбоподателя Д.П. акт за установяване на
административно нарушение № 262/21 за това, че на *** година в 16:11 часа в село Б.,
община Севлиево, на улица „***, в посока на движение ГП I-4, управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на К.И.К. от гр. В.Т., като се движел със
скорост от 111 км/ч. при ограничение за населено място от 50 км/ч., въведено с пътен
знак Д11. В акта е записано, че наказуемата скорост след приспаднат толеранс от -
3км/ч. е 108 км/ч, както и че превишението е 58 км/ч. и че нарушението е установено с
АТС СПУКС САМ S1 №11743d5.
След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае
със съдържанието му. Видно от приложение по делото АУАН, П. не е вписал
възражения срещу акта. Такива не са депозирани от него и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началника на РУ на МВР - Севлиево с № 21-0341-000254 от
27.07.2021 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият
орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и
изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
е наложил на П. глоба в размер на 750,00 лева и го е лишил от право да управлява
МПС за срок от три месеца.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Р.Х. и Г.П. - служители на РУ на
МВР- Севлиево, обясниха пред съда, че актът е съставен въз основа на снимковия
материал, изготвен на инкриминираната дата с посоченото по – горе техническо
средство и въз основа на съставените декларации по чл. 188 от ЗДвП.
Жалбоподателят не се яви в провелите се съдебни заседания. В жалбата до съда
се правят възражения, че актът е съставен при неправилно установяване на фактите и
обстоятелствата, че уредът, с който е измерена скоростта е технически неизправен и не
показвал действителните данни, както и това, че на ул. „*** в село Б., община Севлиево
няма ограничение, въведено с пътен знак Д-11. Освен това мястото на нарушението
било описано неясно, като по този начин не можело да се установи в кой участък на ул.
„*** е извършено нарушението и дали по този участък е действало ограничение от 50
км/ч.
2
Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и
установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни
реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало,
има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са
имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните
на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение,
мястото на което е извършено, като няма съмнение, че същото е извършено на
територията на Община Севлиево, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и
размера на наложените наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред
кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е
издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на
наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган, съобразно
изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като
доказателства по делото Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят Г.П.,
който съгласно т. 1.3 от посочената по – горе заповед е оправомощен да съставя актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП. АУАН е съставен в срока по
чл. 34, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, в присъствие на нарушителя, при условията на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно
постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз
основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това съответствие е
налице както в текстовото описание на нарушението, така и в неговата цифрова
квалификация. Спазена е и процедурата по съставяне на акта, предявяване за подпис на
нарушителя и по връчване на препис от акта на същия. Предвид изложеното съдът
счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да
водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът счита, че нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран
жалбоподателя, е доказано със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В конкретния случай съдът счита, че не са налице
доказателства по делото, с които да се опровергава и то по категоричен начин
изложеното в АУАН, поради което съдът намира, че актът е редовно съставен и има
доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. Съдът намира за
несъстоятелни твърденията на жалбоподателя, че не било ясно дали на посоченото
място на извършване на ограничението е бил поставен знак Д-11 и какво е било
3
действието му съобразно посоченото място ул. „***, тъй като е несъмнено, че
нарушението е установено конкретно на ул. „Петолъчка“, пред дом № 4, където е било
поставено и техническото средство, заснело автомобила. Това е видно и от приложения
по делото Протокол за използване на АТС или система от *** година, в който изрично
е отбелязано, че мястото за контрол е именно ул. „***.
Що се касае до възражението на жалбоподателя, че на мястото не бил поставен
знак Д11 съдът следва да отбележи, че този знак означава „Начало на населено място“
– табела с името на населеното място, в което се влиза, от който знак нататък до края
на населеното място действа ограничение на скоростта от 50 км/ч. за всички
автомобили, преминаващи през населеното място.
По повод последното възражение на жалбоподателя следва да се отбележи, че от
представените по делото Протокол от проверка № 77-С-ИСИС/22.10.2020 година е
видно, че техническото средство, заснело нарушението, е преминало технически
преглед. Представен е и Протокол от БИМ, от който е видно, че техническото средство
съответства на одобрения тип.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
Пътно превозноНаселеноИзвън населеноАвтомагистралаСкоростен
средство от:мястомястопът
Категория A508010090
Категория B5090140120
Категории C, D508010090
Категории B+E, C+E,90
5070100
D+E
Категория Т5050--
Категория М4545--
Самоходни машини4040--„.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че на инкриминираната дата и час жалбоподателят е управлявал
лек автомобил „***“ с горепосочения регистрационен номер, със скорост от 111 км/ч.
при разрешена скорост за движение в населено място от 50км/ч. След приспаднат
толеранс от -3 км/ч. наказуемата скорост е 108 км/ч., т.е. налице е превишение на
скоростта от 58 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗдвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50
4
km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се
увеличава с 50 лв. В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал
автомобила с превишение от 58 км/ч., поради което съдът намира, че наказващият
орган напълно правилно и законосъобразно е приложил законовата норма,
санкционираща нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид посочените по – горе фактически обстоятелства и направените въз
основа на тях правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0341-000254 от 27.07.2021
година на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на Д. М. ПР., ЕГН:
**********, от гр. В.Т., ул. „***“ № 8, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 750,00лв. /седемстотин и петдесет/ лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5