№ 19
гр. София, 02.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110124078 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, които следва
да бъдат приети по делото.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните в заверени преписи писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението да отстрани
констатирано противоречие в исковата молба, доколкото една и съща сума в британски лири
е посочена с различна левова равностойност / 6989,38 лева и 7000,87 лева/ по иска по чл. 240
ЗЗД и по иска по чл. 55 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за насрещната страна да конкретизира обстоятелствата, които цели да бъдат
установени чрез разпит на двама свидетели с оглед преценка за допустимостта им.
При неизпълнение на указанията в срок съдът ще счита процесуалното действие за
неизвършено на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства от страна на ответницата чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото открито съдебно
заседание, за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на трети свидетел на осн. чл. 159, ал. 2
ГПК доколкото се сочат общо обстоятелствата, за които ще бъдат разпитвани.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищеца съгласно т. 1 от исковата молба
след представяне на проект и заплащане на дължимата държавна такса.
1
ДА СЕ ИЗДАДЕ удостоверение на ответницата за снабдяване с друго такова от ***
АД за всички вноски, тегления и преводи по посочена в отговора на исковата молба банкова
сметка от 01 май 2018 г. до закриване на банковата сметка след заплащане на дължимата
държавна такса, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за периода в останалата част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова от НАП дали по
отношение на Б. С. П. за 2014 г. до 2018 г. вкл. са регистрирани трудови договори с
посочване на работодател и осигурителен доход, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за удостоверение, по силата на което да се снабди с друго удостоверение за
преписи от подадени годишни данъчни декларации като ненужно.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите съдебно удостоверения в т. 5 от отговора на исковата
молба след внасяне на такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приобщаване на ч.гр.д. 41165/2021 г., 80
състав, доколкото решението по това дело е представено по гр.д. № 24078/2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника в едноседмичен срок от
получаване на определението да конкретизира искането си ищецът да бъде задължен да
представи в оригинал, заедно с превод на български език електронното писмо, изпратено от
отдел „Обслужване на клиенти“ на ***, Великобритания, доколкото липсва оспорване на
автентичност или възражение , че преписът не съответства на оригинала.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.02.2024 г. – 11,20 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба ведно с приложенията към него.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Ищецът твърди, че с *** – наследодател на ответницата, имал неформални заемни
правоотношения, по силата на които на 14.05.2018 г. предоставил в заем на ** сумата в
размер на 3145,23 британски лири, представляващи паричен заем, предназначен за
покриване на битови и лични нужди на заемополучателя, преведена от сметка на ищеца в
„***“, Великобритания към сметка на ** в „***“ АД, България. Между страните не била
постигната уговорка за изплащане на лихва, нито относно краен срок за връщане на заема.
На 10.07.2018 г. ** починала и оставила за свой наследник ответницата В. Й.. Твърди, че до
момента на подаване на исковата молба не били извършвани плащания за погасяване на
заема. Предвид изложеното, счита, че исковата молба следва да се приеме за покана по
смисъла на чл. 240, ал. 4 ЗЗД за връщане на заема. Въз основа на горното отправя искане за
осъждане на ответницата да му заплати сумата в размер на 3145,23 британски лири,
равняващи се на 6989,38 лева, представляващи подлежащи на връщане заемни суми, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
При условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи главния иск, ищецът твърди, че
извършените от него преводи по банков път към сметка на ** са без правно основание,
поради което получената сума подлежала на връщане. Ето защо, при условията на
2
евентуалност, ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 3145,23
британски лири, с левова равностойност 7000,87 лева като получени без основание от
наследодателката. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, действаща със съгласието на баща си П. М. Й.,
чрез адв. П., е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Поддържа, че ** не била поела задължение за връщане на процесната сума. Твърди, че
майка ** и ищецът се запознали през 2014 г. и малко след това заживели заедно на
съпружески начала. Ищецът работил в заведение, притежавано от **, където бил назначен
като управител. Ищецът винаги разчитал на **, тя го подкрепяла във всичко, включително
като го приела в дома си да живее с нея и нейното семейство. * била добре обезпечена,
разполагала с частен бизнес. Преведените по нейна сметка пари били дадени с дарствено
намерение от страна на Б. в знак на благодарност за направеното от нея. Твърди, че ищецът
и майка са живеели във фактическо съжителство, поради което не можело да се говори за
неоснователно обогатяване в отношенията помежду им. Счита, че правата и задълженията,
които имат лицата, живеещи във фактическо съжителство били похарчени за техни общи
нужди. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Предявени са евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, за осъждане на В. П. Й. да заплати на Б. С. П. сумата от 3145,23 британски лири,
представляваща главница по договор за заем от 14.05.2018 г., ведно със законната лихва от
05.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на В. П. Й. да заплати на Б. С. П. сумата от 3145,23
британски лири, получени без основание от наследодателя на ответницата - **, ведно със
законната лихва от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в негова
доказателствена тежест е да докаже пълно и главно факта на сключен с ** – наследодател на
ответницата, договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, както и факта,
че е предоставил сумата от 3145,23 британски лири на наследодателката на ответницата, а
последната се задължила да я върне, както и че е настъпил падежът на задължението за
връщане на сумата.
УКАЗВА на ищеца, че по предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в негова доказателствена тежест е да докаже, че е
предал на наследодателя на ответницата сумата в размер на 3145,23 британски лири. В
тежест на ответницата по този иск е да докаже наличието на основание за получаване на
сумата.
УКАЗВА на ответницата, че в случай, че се установи факта на сключен с ищеца
договор със съдържанието, посочено в исковата молба, в нейна доказателствена тежест е да
докаже по делото пълно и главно, че е върнала получената сума.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
3
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4