Решение по дело №1342/2020 на Районен съд - Кюстендил

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                     Гр. Кюстендил 17.06.2021 година

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилски районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на  девети юни в две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                                   Председател:Пламен Деянов

 

при секретаря: Гергана Милушева.

като разгледа докладваното от съдия Деянов административно - наказателно дело № 1342/20  по описа на КРС за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 30-0000152/29.10.2020 година на Началник ОО „АА” гр. Кюстендил, с което на М.С., роден на *** година в ***** с адрес гр. ****, ул. „***“ , № *** за извършеното нарушение на чл.8 , ал.1 пр.2 от Наредба № 36/15.05.2006 година на МТ във вр. с ал.2 неясно от кои законов чл. но от същата наредба на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 178 в , ал.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание "Глоба " в размер на 500,00 лв./петстотин лева /.

Недоволно от горепосоченото наказателно постановление е останало дружеството жалбоподател, поради което обжалва същото в законоустановения срок. Сочи, че НП било незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП не съдържали задължителните реквизити по ЗАНН, като липсвало и точно описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител. В писмото съпровождащо жалбата е направено предложение оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

            При извършена проверка на главен път Е-871 при пътен кантон село Раненци нарушителят е управлявал съчленено пътно превозно средство ТГА с рег. № *** от категория № 3, собственост на „ТМЕ ТРАКИНГ“ ЕООД гр. Дупница, ул. Св. Иван Рилски“ , № 31 , ет.2 и полуремарке с рег. № *** от категория № 4 собственост на ТМ Логистик ООД гр. Петрич, като извършвал обществен международен автомобилен превоз на товари от Република България за Република Северна Македония без да притежава нужното удостоверение за психологическа годност.

            На 29.10.2020г. бил съставен АУАН срещу С., в който са посочени следните констатации: управлявал съчленено пътно превозно средство ТГА с рег. *** от категория № 3, собственост на „ТМЕ ТРАКИНГ“ ЕООД гр. Дупница, ул. Св. Иван Рилски“ , № 31 , ет.2 и полуремарке  с рег. № *** от категория № 4 собственост на ТМ Логистик ООД гр. Петрич, като извършвал обществен международен автомобилен превоз на товари от Република България за Република Северна Македония без да притежава нужното удостоверение за психологическа годност. При това се твърди, че този факт се установява чрез непосредствена проверка извършена на пътното платно очевидно без да се държи сметка ,че става въпрос за чужд гражданин, за когото по делото АНО не представя надлежни доказателства владее ли писмено и говоримо Български език. По делото е приложено незаверено копие от някакъв документ на чужд език / СМР/, видно от което не могат да се направят изводи за какво е послужил той в проведеното АНП.

            На АНО следва да е известно, че производството по ЗАНН следва да се провежда на български език, като при това писмените доказателства изготвени на  български език следва да се преведат на езика на проверяваното лице чрез заклет преводач съгласно правилата на НПК.

            Актът е връчен на проверяваното лице и е подписан от същият без отбелязвания владее ли и то до каква степен български език. Въз основа на така издадения АУАН е издадено атакуваното НП.

            Както в АУАН, така и в НП е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал.1 от наредба № 36 /15.05.2006 год. на МТИТС. При това неясно защо в атакуваното НП е добавена и ал.2 от същата наредба но от кои чл. на нея не е посочено. Самата санкция по вид и размер е наложена на основание чл. 178в , ал.5 от ЗДвП.

            Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и показанията на посочените свидетели.

            Не са налице противоречия в събрания по делото доказателствен материал, които следва да се обсъждат.

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

           

 

            ПРАВНА СТРАНА

            Въз основа заповед №РД-08-249/15.05.2015 г. се изяснява компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното НП.

Компетентността на актосъставитела по съставяне на АУАН следва по силата на закона, предвид качеството му на длъжностно лице - контролен орган по смисъла на чл. 91 вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвПр. Предвид това събирането на допълнителни доказателства относно последната не е необходимо.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Въпреки горното съдът споделя възраженията в жалбата, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, като следва да бъде посочена и нарушената правна норма, като в обстоятелствената част на НП следва да фигурират всички съставомерни факти.

            Посочената като нарушена правна норма е тази на чл. 8, ал. 1, пр. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ. Но чрез добавянето в атакуваното НП на ал.2 от неясно коя правна норма прави изразената воля на АНО неразбираема и ограничаваща правото на защита на жалбоподателя в процеса по обжалваното НП

            Характерно за така посочената норма, е че съдържа една единствена хипотеза за извършено нарушение а не няколко такива. Изписаната в диспозитива на издаденото НП като нарушена санкционна норма в своята лаконичност не дава ясна представа за волята на АНО, както и за какво точно нарушение е наказанието. В същото време в конкретния случай не става ясно защо се твърди , че превозвача и извършвал превоз за собствена сметка без за това да се представят надлежни доказателства а и какви са доказателствата сочещи подобен вид превоз. Респективно имало ли е обективна възможност подобен вид превоз да се извършва посочения товар като липсва товарителницата. За удостоверението за психологическа годност, което от една страна не било представено по време извършваната проверка но от друга страна бил даван някакъв срок да бъде представено по-късно но и тогава не било представено  не дава яснота точно на коя дата е установено липсата на същото. Очевидно АНО се е задоволил да посочи твърде лаконично нарушена правна норма и дължимата санкция без при това да държи сметка, че следва да посочи и безспорните доказателства въз основата на които е формирал крайното си убеждение за установени три нарушения даващи му основание за налагане на санкциите. Въпреки изричното разпореждане на съдът АНО не е събрал и приложил за нуждите на делото необходимите писмени доказателство сочещи правилно и обективно направени изводи от негова страна. Това важи и за всичките му констатации направени в хода на тази проверка. По делото няма данни които безусловно да посочват жалбоподателя С. в какво качество е управлявал автомобил собственост на фирма. Не се представя нито трудов договор нито документ безспорно посочващ качеството му на превозвач. В издадения от АНО, АУАН е вписано като непредставяне удостоверение за психологическа годност очевидно без да се държи сметка именно за превоза на какви товари и в какво направление следва да се изисква представянето на такова. Несъбирането и непредставянето на коректни писмени доказателства от страна на контролните органи или поне на извлечения от тях опорочава производството по делото защото не дава възможност да стане ясно точно на какви доказателства се базира и крайното отношение на АНО къмто казуса. Очевидно е поредното разминаване във волята му със събраните за целта доказателства като не се прецезира внимателно за какво точно нарушение визирано в хипотезите на нарушение на чл. 8, ал. 1, пр. 2 /но не и хипотезата на алинея 2 от чл.8 / от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ става въпрос.    Следва да е ясно че описанието чрез непредставяне в пълнота на съответните доказателства, не дава ясен и еднозначен извод относно това дали са съхранени по надлежният ред съответните документи; дали изобщо са поискани такива; защо е нужно да има удостоверение за психологическа годност от страна на водача на автомобила. Поискани ли са за проверка или е налице отказ да бъдат предоставени, както или въобще защо този документ липсва.

            Още по съществен остава въпроса относно езика на които е проведена горепосочената проверка на пътното платно и водач на автомобил ,които очевидно  е гражданин на друга държава. Задължението за легален превод на всяко действие и писмено доказателство/документ/ създадено и издадено от проверяващите е неотменимо и следва от разпоредбите на НПК, които са задължителни за прилагане от страна на АНО.

            Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна/ както в АУАН, така и в НП/, непосочването на обстоятелствата, при които същото е извършено, липсата на факти, касаещи датата на извършване на нарушението, винаги съставляват съществени процесуални нарушения. Същото се отнася и за липсата на извършен легален превод след като лицето на което се вменява извършено нарушение не е български гражданин и няма доказателства по делото сочещи ,че владее български език. Това е така , тъй като възможността нарушителят да бъде наясно в какво е обвинен, е била ограничена. Освен горното съдът споделя и становището, че неправилно е бил приложен материалния закон.

            Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

            Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № № 30-0000152/29.10.2020 година на Началник ОО „АА” гр. Кюстендил, с което на М.С., роден на *** година в **** с адрес гр. **** № *** за извършеното нарушение на чл.8 , ал.1 пр.2 от Наредба № 36/15.05.2006 година на МТ във вр. с ал.2 неясно от кои законов чл. но от същата наредба на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 178 в , ал.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание "Глоба " в размер на 500,00 лв./петстотин лева /.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Кюстендил.

 

 

                                                           Районен съдия: