РЕШЕНИЕ
№ 807
гр. гр. Хасково, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640100703 по описа за 2023 година
Производството е образувано възоснова на предявен от С. М. А., ЕГН
**********, от гр.Х., **************; Г. Н. А., ЕГН **********, от гр.Х.,
**************; Е. А. Х., ЕГН **********, от гр.Х., **************; Е. А.
А., ЕГН **********, от гр.Х., **************; всички със съдебен адрес:
гр.Димитровград, Бул.“Раковски“ №16-Б, ет.ІІ адв.Д.И.; против Ю. Ю. М.,
ЕГН **********, и Ш. С. М., ЕГН **********, двамата от гр.Х.,
************** и адрес за призоваване гр.Х., **************, чрез адв.И.В.,
иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС – за разпределение ползването на
съсобствен на страните поземлен имот.
От ищците се твърди, че с ответниците са собственици на самостоятелни
обекти в поземлен имот, находящ се в гр.Х., с идентификатор 77195.740.308
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г., последно изменение
засягащо поземления имот от 16.03.2023 г., целия с площ от 629 кв.м., с
административен адрес на имота: гр.Х., **************. Самостоятелните
обекти в поземления имот били 4 на брой, като всеки от ищците- наследници
на М. А. М. бил собственик на самостоятелен обект в имота и на 1/3 идеална
част от поземления имот с идентификатор 77195.740.308. Като негови
наследници те направили доброволна делба, като сестра им Ф. М. Х. /в
момента нейните наследници Е. А. Х. и Е. А. А./ станали собственици по
наследство на сграда с идентификатор 77195.740.308.2 със застроена площ 62
1
кв.м. на един етаж с предназначение жилилищна сграда-построена на лицето
на улицата. Ищецът С. М. А. станал собственик на сграда на един етаж с
идентификатор 77195.740.308.4 с предназначение стопанска постройка,
преустроена в жилищна с площ от 45 кв.м. и 1/2 ид. ч. от сграда с
идентификатор 77195.740.308.3 със застроена площ от 64 кв.м., като
останалата 1/2 идеална част от същата сграда била собственост на Г. Н. А..
Сграда с идентификатор 77195.740.308.1 със застроена площ 50 кв.м. на един
етаж с предназначение жилищна сграда била собственост на ответниците,
ведно с 130/530 ид.части от целия имот от 530 кв.м., сега по скица 629 кв.м.
Същите придобили имота по време на сключения между тях граждански брак.
Тяхната сграда се намирала в западната част на имота. Понеже двора при тях
правел чупка, в най тясната част между сградата и границата на имота имало
врата да не влизат кучетата. Твърди се, че страните не можели доброволно да
разрешат въпроса относно разпределението на ползване на поземления имот
съобразно правото им на собственост. Налице бил правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, молят съда да постанови
решение, с което да разпредели правото на ползване съобразно правото на
собственост и съобразно техническите изисквания около жилищните сгради
се остави 1.5 м. пътека за преминаване и обслужване при нужда на сградата.
Претендират присъждане на разноски.
Ответниците оспорват иска и молят съда да отхвърли същия, като им
присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните относно обема на правото им на собственост
на всяка една от тях върху процесния имот - дворно място и постройки.
Представените в тази насока документи за собственост не бяха оспорени и
съдът ги кредитира изцяло. В този смисъл се установи, че страните са
съсобственици на ПИ с идентификатор 77195.740.308, с площ от 629 кв.м.
Няма спор също, че ищецът С. А. притежава ¼ ид.ч. от дворното място;
ищецът Г. А. - също ¼ ид.ч., а ищците Е. А. и Е. Х. - общо ¼ ид.ч.
От своя страна ответниците Ш. М. и Ю. М. притежават общо за двамата
¼ ид.ч. от ПИ.
Посочената ¼ ид.ч. от имота в реално измерение възлиза на 141,75 кв.м.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза, чието заключение възприема като
компетентно и обективно дадено. Изслушано бе и Допълнително заключение
на вещото лице, което е онагледено със Скица-проект за разпределение на
ползването. Вещото лице предлага вариант за разпределение правото на
2
ползване, съобразно квотите на страните, застроените площи и особеностите
на имота на място.
По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства.
Разпитана бе свид. С. М. - снаха на ищеца С. М. А.. От показанията й е
видно, че имотът в частта, която отива към къщата на ответниците, има врата,
която тя заварила там, откакто е снаха в семейството. Макар да не живее
постоянно там, твърди, че има врата, по-скоро поставено едно желязо още от
наследодателя на ответниците. Като краен извод свидетелката заявява, че
макар да са правени опити да се разберат за ползването на имота,
съсобствениците не са могли да се разберат.
Свид. Ф. М. също твърди за съществуването на вратичка в стеснената
част на имота, като казва, че е била отворена тази врата, за да имат излаз на
**************. Самият свидетел живял там до преди около 10 години, но
познава имота. Известно му е, че вратата била затворена преди много години,
защото тя водела и към съседния имот и съседите им си построили точно там
кокошарник. Наскоро посетил имота и установил, че такава врата не
съществува, а съществуващата преди това пътечка била засипана със земна
маса, която стигала почти до височината на къщата.
От своя страна свид. А.П. също дава показания за съществуването на
такава вратичка, но неговите наблюдения и спомени са от преди повече от 5
години. За сегашното състояние на имота този свидетел няма впечатления.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи относно основателността на предявения иск:
Имайки предвид представените по делото нотариални актове за
собственост, съдът приема, че страните по делото притежават в съсобственост
подробно описания в исковата молба недвижим имот. Съдът счита, че са
налице предпоставките за разпределяне правото на ползване на имота между
страните по делото, като това разпределяне следва да се извърши съобразно
депозираното от вещото лице Допълнително заключение. При изготвяне на
заключението си вещото лице е извършило проверка на място и се е
съобразило с фактическото положение към момента на огледа, включително е
извършило и геодезически измервания. Вещото лице е отразило също така в
заключението, че реално площта за ползване е в размер на 567 кв.м., която
площ, разпределена съобразно квотите на собственост, възлиза на по 141,75
3
кв.м. за ищците С. А. и Г. А. и 141,75 кв.м. общо за ищците Е. А. и Е. Х.. За
ответниците Ш. М. и Ю. М. вещото лице също определя площ общо в размер
на 141,75 кв.м., представяваща ¼ ид.ч. от правото им на собственост върху
567 кв.м., предмет на разпределението на ползване. При изготвянето на
проекта си за разпределение на ползването на общия имот вещото лице е
съобразило и съществуващите постройки в имота, както и възможността на
всеки един от съсобствениците да може да ползва своите сгради, респективно
да ги обслужва, като има достъп до тях. Ето защо, е предложило вариант за
разпределяне ползването на имота, за което е изготвена скица /л.100 от
делото/, като в заключението си вещото лице е посочило, че теренът има
особена специфика, неправилна форма, хаотично изградени сгради, без да са
били спазвани градоустройствените норми, както и наличие на съсобствена
страда. Тези данни именно са дали основание на вещото лице да заяви, че
липсва „грамотно“ техническо решение за разпределяне на правото на
ползване. Този извод на вещото лице обаче съдът счита, че не може да повлияе
на извода му, че следва да извърши разпределение на ползването, съобразно
правата на страните и спецификата на поземления имот по начин, който е най-
приемлив за всички страни в процеса и за постигане основната цел на така
предявения иск.
В този смисъл разпределението следва да се извърши съобразно
приложената Скица-проект /л.100 от делото/, която да стане неразделна част
от настоящото решение.
С оглед изхода на делото и като прецени характера на производството
по чл.32, ал.2 от ЗС, представляващо спорна съдебна администрация,
приложима, когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие относно
управлението на общата вещ, намира, че разноските следва да останат за всяка
страна в обема, в който са направени. Съдебното решение ползва и двете
страни в процеса, поради което разноските остават в тежест на всяка от
страните, така, както са направени.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
По предявения от С. М. А., ЕГН **********, от гр.Х. ,**************
****, Г. Н. А., ЕГН ********** от гр.Х., ************** ****, Е. А. Х., ЕГН
**********, от гр.Х., ************** и Е. А. А., ЕГН **********, от гр.Х.,
**************, против Ю. Ю. М., ЕГН **********, от гр.Х.,
************** **** и Ш. С. М., ЕГН **********, от гр.Х., **************
****, иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на Поземлен имот с идентификатор
77195.740.308 по КККР на гр.Х., одобрени със Заповед № РД-18-
63/05.10.2006г. на ИД на АК-гр.София, с административен адрес на имота –
гр.Х., ********* ****, с площ от 629 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване
/до 10м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 6897, квартал
146, при съседи:77195.740.295, 77195.740.262, 77195.740.292 и 77195.740.261,
както следва:
С. М. А. и Г. Н. А. да ползват 283,50 кв.м. от гореописания недвижим
имот, оцветено в син цвят на скицата;
Е. А. Х. и Е. А. А. да ползват 141,75 кв.м. от имота, оцветено в червен
цвят на скицата;
Ю. Ю. М. и Ш. С. М. да ползват 141,75 кв.м. от имота, оцветено в черен
цвят на скицата към Допълнителното заключение на вещото лице, която скица
да се счита неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:/п/ не се чете
М.П.
5