О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, …11.2020 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар , като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА в.гр.дело № 612 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Постъпила е жалба от Община Тетевен, БУЛСТАТ ........, чрез Кмета на Общината М. Бояджиева - Ничева,
с адрес: ***, пл. „Сава Младенов"
№ 9, срещу Определение за разноски и такси по изпълнително дело №
20208800400940 г., обективирани в Покана за доброволно изпълнение с изх. №
17276/19.10.2020 г., получена от Община Тетевен на 21.10.2020 г., с която моли
да се постанови съдебен акт, с който да бъдат отменени определените с покана за
доброволно изпълнение с изх. № 17276/19.10.2020 г. по изпълнително дело №
20208800400940 г. разноски и такси в пълен размер, а при условията на евентуалност
да се намали размера на определените разноски от 480 лева на 200 лева за
адвокатски хонорар за образуване на изпълнително дело и таксата по т. 26 от
ТЗЧСИ от 118. 80 лева на 20. 00 лева.
Оспорва на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК в
законоустановените срокове постановление за разноските и таксите по
изпълнително дело № 20208800400940 г. – с покана за доброволно изпълнение са
определени като задължение за Община Тетевен следните суми: 480 лева разноски
по изпълнителното дело, 68.50 лева такси по ТЧСИ и такса за изпълнение на
паричното вземане по т. 26 в размер на 118.80 лева.
Счита, че определените разноски и такси по
изпълнителното дело са недължими, тъй като Община Тетевен не е дала повод за
завеждане на изпълнителното дело. Посочва, че веднага след получаване на
съдебното решение по адм. д. № 3173/20 г. на АССГ, са изискали от И.С. да
предостави банкова сметка, ***ки по това дело в размер на 510. 00 лева и до
настоящия момент същата не е уведомила за банкова сметка, ***, а е предприела
действие по образуване на процесното изпълнително дело. Сочи, че кореспонденцията
с И.С. е водена по електронен път, като съобщенията са й изпращани на посочен
от нея електронен адрес в заявление, отправено до Община Тетевен по реда на
ЗДОИ. Навежда аргумент, че И.С. не упражнява правата си добросъвестно, тъй като
е очевидно, че длъжникът Община Тетевен може да заплати доброволно присъдената
сума от 510. 00 лева, без да се образува изпълнително производство и с оглед на
факта, че Община Тетевен изрично е изразила желание да заплати доброволно и
преди образуване на изпълнителното дело посочената сума. Счита, че на основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските и таксите по изпълнителното дело следва да
бъдат възложени върху взискателя И.С..
На следващо място,
посочва, че в
поканата за доброволно изпълнение е посочена сума в размер на 480 лева за
разноски, без да е уточнено за какъв вид разноски става дума, не е ясно какво
се включва в сумата от 480 лева, не е уточнена и до какви такси се отнася
сумата от 68,50 лева, а сумата от 118, 80 лева, определена като такса т. 26 от
ТЗЧСИ, не е изчислена по правилата на посочената разпоредба, тъй като размера
на вземането по изп. лист е за 510 лева главница и съгласно т. 26 буква
„б" от посочената Тарифа за вземане от 100 до 1000 лв. таксата е 10 лв. +
10 на сто за горницата над 100 лв. или дължимата по делото такса по т. 26 е
20 лева, а не както ЧСИ е определило 118. 80 лева.
Счита, че такси и разноски по изпълнителното
дело не се дължат, тъй като ЧСИ не е извършил или е извършил изпълнителни
действия, които не са необходими, с оглед размера на търсената сума и интереса
на взискателя от бързо удовлетворяване, поради което длъжникът не отговаря за
тези такси и разноски и в този смисъл е и решение № 251/04.09.2012 г. по гр. д.
№ 517/2011 г. на IV г.о. на ВКС.
Позовава се на представените доказателства към настоящата жалба, от които се
установява, че Община Тетевен в срока за доброволно изпълнение е заплатила
присъдените суми по изпълнителния лист, като посочените в поканата за
доброволно изпълнение допълнителни такси и разноски ще бъдат заплатени с оглед
изхода на спора по настоящата жалба. Излага, че таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е
пропорционална такса и същата се събира върху събраната сума и представлява
такса по изпълнението по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ, поради което на
основание чл. 80 от ЗЧСИ се събира авансово и
е налице възможност още в съобщението по чл. 428, ал. 1, изр.З от ГПК
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ да бъде начислена и възложена в тежест на длъжника.
Според забележка в т. 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане
не се включват авансовите такси. Според преобладаващото разбиране в съдебната
практика, в размера, служещ за база при изчисляване на пропорционалната такса,
не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнителното
дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. В този смисъл е
например застъпеното разбиране в решение № 517/28.06.2010 г. по гр. д.
№1249/2009 г. на ВКС, III г.о. ,
според което в понятието „парично вземане" се включва само дългът, предмет
на изпълнението, тъй като противното би довело до събиране на такси върху
разноските, което не отговаря на законодателната идея. Навежда довод, че материалният
интерес по изпълнителното производство е сумата, която е присъдена с
изпълнителния лист, в случая 510. 00 лева общо и начислената такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ не е съобразена с размера на вземането по изпълнителния лист.
Застъпва становище, че от текста на поканата
за доброволно изпълнение не става ясно до какви разноски се отнася сумата от
480. 00 лева, начислена по делото и очевидно е, че се касае за разноски в хода
на изпълнителното дело, а не за присъдени в изпълнителния лист разноски. Счита,
че ако това са разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство, то същите са недължими на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК и по делото не се съдържат доказателства за
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480. 00 лева.
При условията на
евентуалност, ако съдът счете, че сумата от 480 лева, представлява надлежно удостоверено
и заплатено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително
дело, то моли да се разгледа възражението им за прекомерност и да се намали
същото до сумата от 200 лева, какъвто е минималният нормативно установен размер
на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело съгласно чл.
10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от ВАС. Когато се
касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника,
същият дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК и адвокатското възнаграждение, платено от взискателя е
за образуване и водене на делото. Твърди, че в случая единствените извършени от
пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на
изпълнително дело, с посочване на начин за изпълнение, съобразно изискванията
за редовност на молбата за
образуване на изпълнителното производство /чл. 426, ал. 2 от ГПК и процесуалният
представител не е извършил никаква друга защита на интересите на взискателя,
насочени към удовлетворяване на вземането му, тъй като след получаване на
поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е внесъл сумата по ИЛ.
По делото е постъпил отговор от И.Д.С., ЕГН **********,
адрес: ***, р-н Възраждане, ул. Брегалница 59, ет.5, ап.17, чрез адв. Ч.П.„***,
офис 1, в който моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба,
като неоснователна.
Посочва, че съгласно чл. 433 ГПК
Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато „длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство, а в конкретния случай длъжникът не е направил
плащане преди завеждане на изпълнителното дело. Излага, че наведения довод, че е поискал по имейл или не банкова сметка ***, след
като длъжникът е имал огромното желание да заплати сумите по изпълнителния лист
е могъл да го направо по друг предвиден в чл.433 ГПК начин, щом не е получил
навременен отговор от взискателя по имейл с банкова сметка. ***, че след като
хипотезата на чл.433, ал.1 ГПК не е налице и плащане не е извършено, то повод
за завеждане на изпълнително дело несъмнено е даден от длъжника Община Тетевен.
Твърди, че в случая взискателя е заплатил
авансово всички такси и разноски по производството по изпълнителното дело.
Счита за неоснователно направеното искане за намаляване на начислените такси,
тъй като сумата от 68. 50лева е събрана авансово такси от взискателя за образуване на
изпълнителното дело по т.1 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ,
извършване на справки за длъжника и неговото имущество по т. З от ТТРЗЧСИ и За
изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана,
призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на
изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс
по т.5 от ЗТЧСИ, ведно с начислената данъчна ставка ДДС върху данъчната основа.
Твърди, че посоченият намален размер на таксите по т .26 ТТРЗЧСИ е изчислен
неправилно от длъжника и искането следва да бъде оставено без уважение.
Приема за неоснователно твърдението, че не са
представени доказателства за реалното заплащане на хонорара, тъй като към
молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна
защита, сключен между взискателя И.С. и адв. Ч.П., с предмет правна защита и
съдействие, изразяващи се в завеждане и водене на настоящото изпълнително дело.
Адвокатският хонорар е договорен в размер на 480 лева, като е заплатен в брой,
а договора служи за разписка за получената и платена сума, поради което разноските
са реално сторени. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Твърди, че
искане до съдебния изпълните по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК не е отправяно, а
именно той е органът, който осъществява всички процесуални действия в изпълнителното
производство, включително и извършва
преценката по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Приема,
че при наличие на заявено искане по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдебният изпълнител е следвало да се произнесе с постановление и едва след
това неговите действия могат да подлежат на обжалване пред окръжния съд,
съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК и се позовава на Определение № 545/ 01.03.2013
г. по гр. д. № 430/2013 г. на
Окръжен съд –Бургас
По делото са постъпили и мотиви от Р.Д. -
частен съдебен изпълнител рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС
Ловеч, в които приема, че подадената жалба
е неоснователна.
Посочва, че задължението по изпълнителното
дело е в размер на 1 177. 30 (хиляда сто седемдесет и седем лева и
тридесет стотинки) лева, от които 510.00 лева, които са присъдени по
изпълнителен лист, 480. 00 лева, представляват разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на
68. 50 лева /авансови/, такса за изпълнение на паричното вземане т. 26 в размер
на 118. 80 лева.
Считам, че жалбата, макар и процесуално
допустима, по същество е напълно неоснователна, тъй като законът и съдебната
практика са единодушни, че таксите по изпълнението за сметка на длъжника. Приема,
че не е в правомощията на ЧСИ да променя размера на адвокатското възнаграждение
по изпълнителното дело и моля да се обърнете внимание, че размерът на
адвокатското възнаграждение е съобразен с действащата към момента Тарифа за размера
на адвокатските възнаграждения, а таксите за образуване на изпълнителното
производство са съобразени с ГПК и Тарифата за такси и разноски към Закона за
частните съдебни изпълнители.
Навежда аргумент, че не е имало искане от
длъжника, предхождащо жалбата, относно разноските по делото, по което да се
произнесе.
Настоящата инстанция, като съобрази
постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Изпълнително дело №20208800400940 е
образувано на 15.10.2020 г., въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
29.09.2020 г. от Административен съд София-град, с взискател И.Д.С. ***, за сумата 510.00 лева.
На 19.10.2020 г. на Община Тетевен е
изпратена покана за доброволно изпълнение, която е получена на 21.10.2020 г.
По изпълнителното дело присъединен взискател
е държавата на основание чл. 458 от ГПК със сумата от 20 914.97 лева.
На 26.10.2020 г. е постъпило уведомление от
Община Тетевен, с приложена вносна бележка, от която е видно, че те са
заплатили 510 лева, сумата присъдена с изпълнителния лист.
На същата дата е постъпила жалба вх.№
13624/26.10.2020 г., с която Община Тетевен възразява срещу разноските по
изпълнителното дело.
Настоящата инстанция намира, че постъпила въззивна жалба от
Община Тетевен, БУЛСТАТ ........,
чрез Кмета на Общината М. Бояджиева -
Ничева, с адрес: ***, пл. „Сава Младенов"
№ 9, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, производството
по делото да се прекрати и делото следва да бъде върнато на ЧСИ Р. Димитров за
произнасяне по окончателните такси и разноски по делото. ЧСИ Р. Димитров следва да се произнесе с Постановление за
разноски, което може да бъде атакувано от жалбоподателя на основание чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437,
ал. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпила жалба от
Община Тетевен, БУЛСТАТ ........,
чрез Кмета на Общината М. Бояджиева -
Ничева, с адрес: ***, пл. „Сава Младенов"
№ 9, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ р. Димитров за
произнасяне с Постановление за разноски, което може да бъде атакувано от
жалбоподателя на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК пред настоящата инстанция.
Прекратява
производството по вгрд № 612 по
описа за 2020 г. на Ловешки окръжен
съд.
Определението подлежи на обжалване в
седмодневен срок от получаване на съобщение до страните пред АС В. Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.