Решение по дело №44/2020 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 53/14.04.2020 г.

гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в откритно съдебно заседание, проведено на 11.03.2020 год, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                    РОСИЦА СТАНЧЕВА

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 44/2020 год, за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е въззивна жалба от И.Г.И. с ЕГН **********, Й.Т.И. с ЕГН **********, Г.И.Г. с ЕГН **********, Р.В.Г. с ЕГН **********, И.И.Г. с ЕГН ***********, И.И.Г. с ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си И.И.Г., всички чрез адв. И.С.А. срещу решение № 129/07.11.2019 год по гр.д. № 129/2019 год на Окръжен съд Силистра, с което е уважен иска с правно основание чл. 26 ал.2 предл.5 във вр. с чл. 17 от ЗЗД и е прогласена нищожността на: 1) Договор за покупко-подажба, сключен под формата на нот.акт № 72, том IV, рег.№ 3406, дело № 502/12.05.2014 год на нотариус Румен Тодоров, рег.№ 105, вписан с вх.№ 2423/12.05.2014 год на Службата по вписванията, с който И.Г.И. и Й.Т.И. продават на Г.И.Г. следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда за обществено хранене, намиращ се в гр.Силистра, ул. „Тридесет и първи полк” № 92, ет.1 с идентификатор № 66425.501.2659.1.1 и застроена площ от 136 кв.м., състоящ се от: търговска зала с бар-плот, кухня, подготвително помещение, избено помещение и котелно помещение в сутерена, със стълбище за втория етаж, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 66425.501.2659.1 и съответните ид.ч. от поземления имот с площ от 810 кв.м. и идентификатор 66425.501.2659, в който е построена сградата; Сграда за обществено хранене с идентификатор 66425.501.2659.7 и застроена площ от 33 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от поземления имот с площ от 810 кв.м. и идентификатор 66425.501.2659, в който е построена сградата; Селскостопанска сграда с идентификатор 66425.501.2659.2 и застроена площ от 65 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от поземления имот с площ от 810 кв.м. и идентификатор 66425.501.2659, в който е построена сградата; Складова база, склад с идентификатор 66425.501.2659.4 и застроена площ от 55 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от поземления имот с площ от 810 кв.м. и идентификатор 66425.501.2659, в който е построена сградата; и 2) Договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 57, том II, рег.№ 1254, дело № 152/18.02.2016 год на нотариус Румен Тодоров, рег.№ 105, вписан с вх.№ 749/18.02.2016 год на Службата по вписванията, с който Г.И.Г. и Р. В. Г. продават на И.И.Г. и И.И.  Г., действащ чрез своя баща и законен представител И.И.Г., гореописаните недвижими имоти.

По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции.

В подадения писмен отговор от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Евентуално в случай, че решението бъде отменено, моли да бъде разгледан и уважен предявеният в условия на евентуалност иск с правно осн. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на двете сделки. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до произнасяне по непредявен иск.

При първоинстанционното разглеждане на делото съдът не е изготвил доклад, не е разграничил предявените искове с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, не е отделил спорното от безспорното, не е разпределил доктазателствената тежест. Докладът, четен в съдебното заседание, няма необходимото съдържание, изискуемо съгласно чл.146 от ГПК. В резултат от това съдът е допуснал смесване на фактическите основания и неточно е определил правната квалификация на исковете.

Предмет на разглеждане по делото са следните главни искове, предявени кумулативно, при условията на обективно и субективно съединяване, а именно: 1) Иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 72/2014 год, на осн. чл. 26 ал.2, предл.5 от ЗЗД. Ответници по този иск са страните по договора – И.Г.И., Й.Т.И. и Г.И.Г., а твърденията на ищеца са за привидност на сделката – липсвало намерение на страните да се обвържат с правните й последици (абсолютна симулация); 2) Иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 59/2016 год, на осн. чл. 26 ал.2, предл.5 от ЗЗД, срещу Г.И.Г., Р.В.Г., И.И.Г. и И.И.Г., действащ чрез своя баща и законен представител. Според твърденията в исковата молба сделката е привидна, но при условията на персонална симулация в лицето на продавача, прикриваща действителна резпоредителна сделка (неуточнена по вид) между първите двама ответници и последните двама; 3) Иск с правно осн. чл. 17 ал.2 от ЗЗД за установяване действителността на разпоредителната сделка между И.Г.И., Й.Т.И. от една страна и И.И.Г. и И.И.Г., действащ чрез своя баща и законен представител – от друга, и 4) Иск с правно осн. чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителна по отношение на ищеца на прикритата сделка.

Отделно от това, в условия на евентуалност в случай на отхвърляне на главните искове, са предявени искове с правно осн. чл. 135 от ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на договора за покупко-подажба, сключен под формата на нот.акт № 72/2014 год, както и договора за покупко-подажба, сключен с нот.акт № 57/2016 год, с твърдения, че тези сделки увреждат интересите на кредитора, а последващият приобретател е недобросъвестен по силата на презумпцията по чл. 135 ал.2 от ЗЗД.

Вместо да разгледа всеки един от исковете по отделно, съдът е приел, че първият договор между страните е привиден, защото прикрива директно прехвърляне на имотите от първите двама ответници на петия и шестия ответник, каквито твърдения липсват в исковата молба. Липсват мотиви по отношение на втория договор, който също е обявен за нищожен. Няма произнасяне по иска с правно осн. чл. 17 ал.1 от ЗЗД за обявяване на прикритата сделка за действителна, както и по иска с правно осн. чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на прикритата сделка, който е предявен кумулативно с другите три иска, а не евентуално, както неправилно е приел съдът.

Тези нарушения са съществени, защото съдът се е произнесъл по искове, каквито не са предявени, а изложените мотиви са толкова повърхностни и неясни, че се доближават до липса на мотиви.

Поради това постановеното решение следва да бъде обезсилено на осн. чл. 270, ал.2, предл.3 от ГПК и делото да се върне на същия съд за разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане следва да се изготви доклад, в който да се очертае предмета на всеки един от исковете въз основа изложените в исковата молба фактически твърдения относно обстоятелствата, от които произтичат претендираните права; с оглед на това да се определи правната квалификация на всеки от исковете; да се посочи вида на обективното съединяване, като се направи разграничение  кои от исковете са предявени кумулативно и кои – в условия на евентуалност, както  и пасивно легитимираните страни по всеки от тях; да се посочат подлежащите на доказване факти и съответно разпредели тежестта на доказване. Ако е необходимо съдът може да изиска от ищеца да уточни и конкретизира някои от твърденията си, в частност – какъв според него е вида на прикритата сделка, установяването на чиято действителност се претендира на осн. чл. 17 ал.1 от ЗЗД.

По аргумент от чл. 81 от ГПК разноски не се присъждат.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 129/07.11.2019 год. по гр.д. № 129/2019 год. на Окръжен съд - Силистра.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на горните указания.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                            2.