Р Е Ш
Е Н И Е №
121
гр.Пловдив, 11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание
на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при секретаря Елеонора Крачолова и прокурора Добринка Калчева, като
разгледа докладваното от съдия Буюклиева НОХД /В/ № 232 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 97/06.11.2019г.,
постановена по НОХД № 651/2019г. по описа на Районен съд гр.Кърджали, осъденият
З.З.А. е признат за виновен в извършване на следните престъпления:
1. в периода от неустановена дата
през последното десетдневие на месец ноември 2018г. до 26.01.2019г. в гр.К.
противозаконно лишил от свобода М.Т.Г.от гр.К., като деянието е извършено по
начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалата М.Т.Г.и лишаването от
свобода е продължило повече от две денонощия, поради което и на основание
чл.142а, ал.4, пр.1 и 2 вр. ал.1 вр. чл.2, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на
седем години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим;
2. на неустановена дата в периода от
началото на месец декември 2018г. до 26.01.2019г. в гр.К. причинил на М.Т.Г.от
гр.К. тежка телесна повреда, изразяваща се в травматична ретинопатия на лявото
око с разкъсване на хориоидеята /задната част на средната съдова обвивка на
очната ябълка/ и субретинален кръвоизлиз с образувал се цикатрикс в макулата
/централната част на ретината/, което е довело до постоянна слепота с лявото
око, поради което и на основание чл.128, ал.2 пр.2, алт.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим;
3. на неустановена дата в периода
01.01.2019г. - 26.01.2019г. в гр.К. извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - М.Т.Г.от
гр.К., като проникнал с флакон от парфюм и с пръстите на ръката си в аналното
отвърстие, както и проникнал с пръстите на ръката си във влагалището на М.Т.Г.чрез
употреба на сила, поради което и на основание чл.150, ал.1 вр. чл.54 от НК е
осъден на шест години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.23, ал.1 от НК му е
определено едно общо най-тежко наказание в размер на седем години лишаване от
свобода при първоначален „строг“ режим.
Съгласно чл.24 от НК така
определеното общо наказание е увеличено с една година лишаване от свобода или
общото наказание, което следва да изтърпи е осем години лишаване от свобода при
първоначален „строг” режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК при
изпълнението му е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от
27.01.2019г.
Осъденият А. е признат за невинен,
както следва:
1. на неустановена дата в периода
01.01.2019г. - 26.01.2019г. в гр.К. да е принудил М.Т.Г.от гр.К. да претърпи
нещо противно на волята й - да татуира с игла и мастило на лявата част от
седалището й с латински букви името си „Z.“, като употребил за това заплашване,
че ако не го направи ще изяде изпражненията му - престъпление по чл.143, ал.1
от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдан;
2. на неустановена дата в периода
01.01.2019г. - 26.01.2019г. в гр.К. да се е съвкупил с лице от женски пол - М.Т.Г.от
гр.К., като я принудил към това със сила - престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдан.
В тежест на осъдения са възложени
разноските по делото в размер общо на 825,92 лв.
Първоинстанционният съд се е
произнесъл относно веществените доказателства
по делото.
По повод жалба на осъдения А.
съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол. С решение № 17/13.03.2020г.,
постановено по ВНОХД № 23/2020г., Окръжен съд гр.Кърджали е потвърдил присъдата
на Районен съд гр.Кърджали.
Поради липса на процесуална
възможност за касационно обжалване, присъдата на първоинстанционния съд е влязла
в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
До Пловдивския апелативен съд от
осъдения А. е направено искане за възобновяване на производството по НОХД №
651/2019г. по описа на Районен съд гр.Кърджали, с позоваване на касационните
основания по чл.348 от НПК.
Пред
Пловдивския апелативен съд осъденият А. поддържа искането и моли делото да се
върне за ново разглеждане. Служебният му защитник намира, че не са допуснати
нарушения.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че
искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без
уважение. Счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила и материалния закон. И двете инстанции са
съобразили всички относими за решаване за отговорността на осъдения обстоятелства
и порок при формиране на вътрешното им убеждение не се открива. Наложеното
наказание е справедливо.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за
възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не
подлежи на
проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване
на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК,
които са основания за възобновяване на делото.
Разгледано
по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и
постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422,
ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е
извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета
на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на
съществените, са допуснати нарушения на
процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността,
законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират
степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху
приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното
наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен
състав не констатира наличието на нарушения, опорочаващи влязлата
в сила присъда, допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от
въззивната инстанция.
Не могат да се направят изводи за
неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват пороци при формиране на вътрешното убеждение на
решаващите съдилища по фактите и спрямо установеното от фактическа страна.
Законосъобразни и обосновани са техните изводи, че деятелността на осъдения А.
следва да се квалифицира като престъпления по чл.142а, чл.128 и чл.150 от НК.
При преглед на съдопроизводствените
действия на двете съдебни инстанции не се установи да са допуснати съществени
процесуални нарушения по чл.348, ал.3 вр. ал.1, т.2 от НПК, включително такива
при събирането, проверката и анализа на доказателствата. Оценъчната им дейност не може да бъде упрекната, тъй като правилно и законосъобразно са се позовали на всички събрани в хода на наказателното производство доказателствени материали. Не е налице неправилна оценка и превратно тълкуване на
доказателствената съвкупност. Решаващите
съдилища, в рамките
на събраните доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на
доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не са допуснати нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и
чл.107, ал.5 НПК. Доказателственият анализ, изложен в съдебните актове, е правилен, обективен и в синхрон с
изискванията на горепосочените законови текстове.
Неправилно осъденият се оплаква, че
не е проведена очна ставка между него и пострадалата, свидетелката М.Г.. Очната ставка е един
от способите за доказване, но не е задължителна. Тя се провежда по преценка на
съответния орган.
Не са налице и основанията на чл.348, ал.5, т.1 и т.2 от НПК, за да се приеме, че наложените наказания на осъдения А. са явно
несправедливи.
Всяка една
от двете инстанции е изложила достатъчно съображения по въпроса за
индивидуализацията на санкциите, така че волята на съдилищата относно вида и размера на наказанията може да се проследи и провери. Тя е формирана и в
съответствие с доказателствата по делото, и със закона. Не е пропуснато нито едно от смекчаващите
отговорността обстоятелства. Не са надценени отегчаващите.
Настоящият съдебен състав счита, че определените наказания на осъдения по вид и размер са в
унисон с осъществяване на целите на специалната и на генералната превенции. Те са съответни на чл.54 и чл.36 от НК, поради което липсват основания за намеса и тяхното намаляване по реда на възобновяването. Съобразени са с обществената опасност и моралната укоримост на
престъпленията. Покриват утвърдените критерии за справедливост. Законосъобразно
е приложена и разпоредбата на чл.24 от НК.
Предвид гореизложените
съображения Пловдивският апелативен
съд намира,
че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за отмяна на присъдата на
първоинстанционния съд и на въззивното решение. Поради това искането на осъдения
А. за възобновяване
на производството по делото, като
неоснователно, следва да се остави без уважение.
С оглед на горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на осъдения З.З.А. за
възобновяване на производството по НОХД № 651/2019г. по описа на Районен съд гр.Кърджали и ВНОХД № 23/2020г. по описа на Окръжен
съд гр.Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.