Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260257 23.09.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и пети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника
Яханаджиян
при секретаря Жасмина
Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№3339/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на И.С.К., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, чрез адв.Н.К., против Й.Р.Д., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
кабинет ……., чрез адв.П.М., с която претендира установяване дължимостта на
сумите по Заповед №355 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 28.01.2019 г. по ч.гр.д.№606/2019 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата от 4780,00 лева, представляваща част от
главница в общ размер от 6280 лева по договор за заем с нотариална заверка на
подписите на страните от 30.10.2017 г. и законната лихва върху нея, считано от
подаване на заявлението на 24.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществувало между
страните облигационно правоотношение по договор за заем, сключен на 30.10.2017
г., по силата на който ищецът предоставил на ответника заем в размер на 6280.00
лева, платим на единадесет равни месечни вноски от по 500 лева, считано от
20.11.2017 г. и една месечна вноска от 780 лева на 20.11.2018 г.. Ищецът
твърди, че ответникът му заплатил сумата от 1500 лева и след изтичане срока на
договора е налице неизплатен остатък от 4780 лева.
В
подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.Н.К., която поддържа иска и моли за уважаването му,
претендира разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да депозира
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер с
твърдението, че сумата по договора не е реално получена от ответника. Не
ангажира доказателства.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – адв.П.М., която оспорва иска на изложените в
отговора аргументи и претендира разноски.
Правното
основание на предявения искове е по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240,
ал.1 и 2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Приет
като доказателство по делото е Договор за заем, сключен на 30.10.2017 г. между
страните по делото, от съдържанието на който се установява, че ищецът има
качеството на заемодател по договора, а ответника – заемател. Договорената
между тях заемна сума е в размер на 6280 лева, която заемателят се задължил да
върне, считано от 20.11.2017 г. на меесечни вноски в размер на по 500 лева
всяка, като само последната вноска в размер на 780,00 лева. Според чл.1 от
договора, за всяка изплатена вноска заемодателят се задължава да издава
разписка, а в случай на забава в плащането на коя да е от вноските повече от
три дни, цялата сума става предсрочно изискума и заямателят е длъжен да върне
цялата заемна сума, с изключение на платените вноски. Според чл.2 от договора,
същият служи като разписка за дадената от заемотаделя, съответно получена от
заемателя сума. Договорът е с нотариална заверка на подписите на заемодател и
заемател, извършена на 30.10.2017 г. от нотариус с рег.№458 и район на действие
РС-Бургас.
Ищецът
признава неизгодния за него факт, че заемателят му е заплатил сума в размер на 1500,00
лева, а след изтичане на договора на 20.11.2018 г. е налице неизплатен остатък
в размер на 4780,00 лева, за който се е снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №355/28.01.2019
г., издадена по ч.гр.д.№606/2019 г. по описа на РС-Бургас.
По
делото е приложено ч.гр.д.№606/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието
на което се установява, че по заявление на ищеца има издадена по делото Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №355/28.01.2019
г., с която е разпоредено длъжникът Й.Р.Д. да заплати на заявителя И.С.К. сумата
от 4780,00 лева, представляваща част от главница в общ размер от 6280,00 лева
по договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните от 30.10.2017
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на
24.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. На 30.01.2019 г. е
издаден и изпълнителен лист въз основа на заповедта.
При
така изложеното от фактическа страна, съдът намира следното:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №3339 по описа на Бургаски районен съд за 2019 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№606/2019 г. по описа на РС-Бургас
е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и
указанията, дадени с разпореждане от 27.03.2019 г., от лице легитимирано да
предяви иск, поради което и същият се явява допустим, а възраженията на
защитата на ответника в тази насока са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя да я върне.
Анализът
на цитираната разпоредба сочи, че договорът се счита за сключен от момента на
предаване на сумата и за успешно провеждане на предявените искове е необходимо
ищецът да установи основанието, от което произтича претенцията му, а именно
наличието на валидно правоотношение по договор за заем, по който е изправна
страна поради предаване на заемната сума, както и наличието на уговорка за
връщане на заетата сума и нейния размер.
В
настоящия казус, представеният писмен договор не се оспорва по автентичност от
назначения от съда особен представител на ответника, който въвежда редица други
възражения, сред които липса на доказателства, че сумата по договора е реално
получена от ответника. Това възражение е неоснователно с оглед на приетия като
доказателство договор, в който страните са договорили, че има характер на
разписка за дадената от заемодателя и съответно получената от заемателя сума. По
делото не се установи в срока на договора – 20.11.2018 г. заемната сума от 6280,00
лева да е върната от заемателя в пълен размер. В същото време налице е
признание от ищеца за плащане от страна на ответника на сума в размер на 1500,00
лева, поради което и неплатеният остатък възлиза на исковата сума от 4780,00
лева.
Предвид
на изложеното главният иск следва да се уважи като основателен и доказан, ведно
с акцесорната претенция за законната лихва, считано от подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК на 24.01.2019 г.
Що
се отнася до останалите възражения на ответника, то същите не съответстват на
събрания по делото доказателствен материал, подробно обсъден по-горе, поради
което и съдът ги приема за неоснователни.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените
в настоящия процес деловодни разноски, като същите възлизат на сумата от 340,00
лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, л.69.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.235 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че ответникът Й.Р.Д., ЕГН
**********, съдебен адрес ***, кабинет ……., чрез адв.П.М., дължи на ищеца И.С.К.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Н.К., сумата от 4780,00 лева (четири хиляди
седемстотин и осемдесет лева), представляваща част от главница в общ размер от
6280 лева по договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните от
30.10.2017 г. и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението
на 24.01.2019 г. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №355/28.01.2019 г., издадена по ч.гр.д.№606/2019 г. по описа на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА Й.Р.Д., ЕГН **********, съдебен адрес ***, кабинет ……., чрез адв.П.М.,
да заплати на ищеца И.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Н.К.,
сумата от 340,00 лева (триста и четиридесет лева), представляваща направени
поделото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Присъдената
сума може да бъде платена по сметка с IBAN:***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж. С.