П Р О Т О К О Л
18.01.2018г. гр. ПАЗАРДЖИК
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
НА ОСЕМНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: Х.Д.
К.Н.
секретар ПЕТЯ БОРИСОВА
прокурор СТАНКА ДИМИТРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от
СЪДИЯТА АЛЕКСАНДРОВ
НОХД № 760 по описа за
2017 година
На именното повикване 11.35 ч. се явиха:
Подсъдимият К.Г.В. се явява лично и с
адв. М.Д., редовно упълномощена от преди и адв.С.П., редовно упълномощен
отпреди.
Явява се и адв.В.,***
за назначаване на особен представител на
ощетеното юридическо лице Община Белово.
За ОП Пазарджик
се явява прокурор Димитрова.
Прокурор
ДИМИТРОВА: - Да се даде ход на делото.
Адв.
Д.: - Да се даде ход на делото.
Адв.П.:
Да се даде ход на делото.
Смятам, че НПК не позволява
назначаването на особен представител на ощетено юридическо лице, имам предвид
разпоредбата на чл.101 от НПК. И в ГПК няма изричен текст който да урежда
назначаването на особен представител на юридическо лице, ако следите
систематичното място на особения представител, то е след представителството за физическите
лица и след това се говори за юридическо лице, но само за неговите законни
представителя, не позволява закона и не следва да се назначава особен
представител.
Прокурорът:
Считам за неоснователно възражението, прилагаме по налагане на ГПК, с оглед разпоредбата
на чл.88 от НПК.
Съдът намира, че следва да бъде назначен явилият се адв. В. за особен
представител на Община Белово, посочена като ощетено юридическо лице в
обвинителния акт, за да може да вземе становище по въпросите, подлежащи на
разглеждане в разпоредително заседание. Съгласно чл.44 ал.1 т.15 от ЗМСМА
кметът на общината е този, който представлява същата пред физически и
юридически лица, както и пред съда. Действащият кмет на Община Белово е
призован в качеството на подсъдим и според твърденията в обвинителния акт с
действията си същият е причинил имуществена щета на представляваната от него
Община Белово. Тоест в случая е налице противоречие между интересите на
представлявания и представляващия. Тази хипотеза е уредена в разпоредбата на
чл.29 ал.4 от ГПК, според който следва да се определи особен представител на
ощетеното юридическо лице Община Белово. Правилото на чл.29 от ГПК е приложимо
субсидиарно, доколкото в разпоредбите на НПК, уреждащи правилата за разглеждане
на гражданския иск в наказателното
производство, липсва изрична регламентация на конкретната хипотеза. В този смисъл
е изричната разпоредба на чл.88 ал.1 от НПК. Затова съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА адв. И.В. за особен представител на Община
Белово.
Адв.В.:
Поддържам депозираната искова молба, с която съм предявил граждански иск против подсъдимия В. за посочената сума.
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на подсъдимия,
както следва:
ПОДС. К. Г.В. – роден на *** ***, обл. П., ул. „Г. Б.” № **,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Подс.В.:
Получил
препис от обвинителният акт преди повече от 7 дни преди датата на съдебното
заседание.
На
подсъдимият В. се разясниха правата му по чл. 55, чл. 97, чл. 115, ал. 3 и ал.
4, чл. 274 от НПК, както и възможността за съкратено съдебно следствие.
НЕ
ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА, ПРОКУРОРА И СЕКРЕТАРЯ.
Прокурор
ПОПОВА: - Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв.
Д.: - Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв.П.:
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът, с оглед
изявлението на страните
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО
РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ:
На страните се
разяснява, че с оглед измененията на НПК от 05.11.2017г., следва да се обсъдят
въпросите, посочени в чл. 248 от НПК, както следва: подсъдно
ли е делото на съда; има ли основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство; допуснато ли е на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници; налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови
доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
Разясни се на подсъдимия и разпоредбата на чл.
269 от НПК - че присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително,
като делото може да бъде разгледано в
негово отсъствие, когато това няма да попречи за разкриване на обективната
истина, ако:
1. Не е намерен на посочения от него
адрес или е променил същия,
без да уведоми
съответния орган.
2. Местоживеенето му в страната не е
известно и след щателно издирване не е установено.
3. Редовно е призован, не е
посочил уважителни причини за
неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК.
4.
Се намира извън пределите на Република България и:
а/ местоживеенето му не е
известно.
б/ не може да бъде призован по
други причини.
в/ е редовно призован и не е
посочил уважителни причини за неявяването си.
ПРОКУРОР:
- Становището на прокуратурата е, че настоящето дело е подсъдно на ОС Пазарджик,
внесен е обвинителен акт спрямо
подсъдимия на 24.10.17г. за извършено престъпление по чл.219 ал.3 от НК в град Белово, подсъдно е на ОС Пазарджик с
оглед правилата на местната и родова подсъдност, съгласно разпоредбите НПК. Не
са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство и
също така на ДП намираме, че не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
По отношение на т.4 на чл.248 считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Взета е МНО Парична гаранция в размер на 5000 лева, като
съответно е наложено процесуална принуда по чл.68 от НПК, забрана за напускане
пределите на Р България, като считам, че тези мерки са законосъобразно и следва да бъдат потвърдени. Нямаме искания
за събиране на нови доказателства на
настоящия етап, като моля делото да се
отложи за ново съдебно заседание с призоваване на свидетелите и вещите лица, посочени в
приложението на обвинителния акт. Гражданския иск е предявен в срока по чл.85
ал.5 НПК и считам, че няма пречка да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящето
съдебно производство.
АДВ.В.: Считам, че
делото е подсъдно на съда, с оглед правната квалификация на деянието, няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, не е
допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване правата на подсъдимия и пострадалия. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила. Не е налице основание да се разгледа делото при закрити
врати и назначаване на резервен съдия
или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник, взетите мерки за процесуална
принуда са законосъобразни, следва да бъдат потвърдени, нямам искания за нови
доказателства. Да се насрочи открито съдебно заседание с призоваване на
свидетелите и вещите лица.
Адв. Д.:
Ние споделяме всички доводи, които сподели пред Вас представителят на
прокуратурата и особения представител. Единствено доводи ще изложим по
отношение допуснати процесуални нарушения и събиране на доказателства. Считам,
че делото не е изяснено пълно, всестранно и обективно, тъй като от Община
Белово не са изискани следните документи, които се твърди, че именно са
нарушения на задължения от кмета господин В.. Едното е заснемане предварително
на ситуациите на този изграден водопровод, което е направено предварително и
такъв съществува в Община, каква част тръби са извадени и каква част тръби не
са извадени. Това заснемане е преди да бъдат извадени тръбите, няма никакво
предаване на този водопровод, дълго време дори прокурорът е изяснявал чия е собствеността
и какво е вградено в този, има заснемане, извършено от геодезист и което го няма
в делото. В делото не се съдържа предполагаемата цена, на която би следвало да се оцени и
проведе търга. Тази цена е уточнена от лицензиран оценител и се намира в Община
Белово, наред с това прокурорът се е задоволил да коментира кой е казал така,
пък след това променил показанията вместо да изиска документи, а те са
констативни протоколи, отчети, кантарни бележки, все във връзка с изваждането
на тръбите, минаване през кантар и
предаване, поради което считам, че в тази насока необосновано е прието щетата, която е настъпила в следствие
на умишлена безстопанственост, това може да промени както квалификацията, така
и резултата. По диспозитива, считам, че с тези доказателства първата част от
нарушенията, които са уточнени от прокуратурата следва да отпаднат изцяло. Не е
положил грижа на добър стопанин, текста на чл.11 от ЗОС е много общ. Считам, че
не е обезпечено обвинението с надлежни и достатъчно доказателства, върху които
се крепи. Въпреки всичко считам, че тези доказателства могат да бъдат набавени
и по време на съдебното производство и предлагам, с цел процесуална икономия,
да се насрочи съдебно заседание. Моля да се измени мярката „Парична гаранция“,
да се отмени изобщо и да се отмени забраната да напуска Р България. Две дела в
един и същи интервал от време, за различни
ситуации, нищо не е пречело на прокурора да ги обедини, защото по две
дела процесуалното разсипване е много по-голямо, и по двете има парични
гаранции събрани.Моля да имате предвид, че и по двете дела има парична
гаранция.
Адв.П.: - Ще взема отношение само по два от въпросите по
чл.248 от НПК. На първо място има ли основание за прекратяване на наказателното
производство. Както е формулирано
деянието не са налице всички признаци, които изисква чл.219 НПК, няма в
конкретния случай данни за наличието на
признака за възлагане на работа на длъжностното лице, кой е възложителя на
работата, кметът има пълномощия уредени в Закона за местното самоуправление и
местната администрация, от държавното обвинение се поддържа, че възложител на работата бил Общински съвет,
чрез вземане на решение на съответното заседание, с което се възлага, урежда по-точно, премахването на водопровода
и неговия демонтаж, това е решението на Общински съвет. В конкретния случай той
не е възложител на работата. Няма възлагане на работа, няма акто-възлагане на
работа. Този признак липсва. Липсват данни, че деянието е извършено при пряк умисъл, това което е
изложено в обвинителния акт не говори за наличието на пряк умисъл, липсват два
признака на престъплението и затова законът предвижда Вие да прекратите
наказателното производство. Отделно от това смятам, че е допуснато и съществено
процесуално нарушение. Твърди се, че е
причинена една вреда в размер на 48 178.10лв, как се стига до определяне
размера на тази щета. Има експертиза, която не съдържа никакви специални знания, това са просто едни аритметични действия
са извършени, като е взето хипотетично колко според обвинението е дължината на
целия водопровод, колко от него е
продадена и една част приема, че е продадена и
някаква разлика, която според тях е непредаден и според тях е на стойност 48178.10лв. как се
е стигнало до това непредаване и тази липса на сума. Никой не говори в тази
насока с какви свои действия и с какви бездействия е причинила тази вреда на
Общината. Има неяснота, липсват конкретни факти, които да обосновават
обвинението и тя води до невъзможност да организираме неговата защита. Как е
определен размера на тази щета, каква е причинната връзка между неговите деяния
и настъпилия вредоносен резултат. Ако не прекратите на основание чл. 24 ал.1
т.1 от НПК, а иначе деянието не съставлява престъпление, то тогава моля да го
върнете, тъй като нарушението е
отстранимо и ограничава неговото право на защита, да го върнете на
прокуратурата за отстраняване на това
нарушение, да се установи причината на вредата и нейния размер. Поддържам
искането мярката за процесуална принуда Парична
гаранция не е необходима към този момент,
подсъдимият винаги се е явявал когато
е призован, не ми си позволил да се отклони и да напусне пределите на
страната, с оглед втората мярка Забрана за напускане пределите на Р България.
Прокурорът: Становището на прокуратурата беше заявено в
изложението по въпросите по чл.248 НПК. Не споделям становището на защитника на подсъдимия в
лицето на адв. П. за допуснато на ДП нарушение на процесуалните правила, което
да е съществено и отстранимо и с което да са нарушени правата на обвиняемия В..
Така изложените аргументи касаят въпроси
по съществото на делото а в разпоредбата на чл.248 ал.4 е въведена забрана в
разпоредително заседание да се обсъждат
нарушения, свързани с допускането,събирането, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените
средства. По отношение искането за събиране на нови доказателства не се
противопоставям, така посочените доказателства са относими към предмета на
настоящето производство, като моля да бъдат уважени, а по отношение на искането
за изменение мерките за процесуална принуда предоставям на съда.
Адв.В.: Придържам се
към становището на прокурора. Направеното искане за приложение чл.24 ал.1 т.1 е
неприложимо на този етап на делото, в правомощията на съда е да оправдае
подсъдимия с окончателния съдебен акт. Относно допуснатите процесуални
нарушения прокурорът изрази становище, а другите твърдени нарушения са по-скоро
доказателствени искания и моето становище дали дабъдат уважени, не възразявам.
За да се
произнесе по направеното възражение за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора, съдът взе предвид следното:
Доводите за
това, че делото не е попълнено с необходимия брой доказателства не могат да
бъдат обсъждани като такива за допуснати съществени процесуални нарушения,
поради изричната забрана на закона. Делото би могло да бъде попълнено с
доказателствата в съдебната фаза на процеса.
Процесуално
недопустими на този етап от производството са и възраженията, че част от
вменените на подсъдимия нарушения на конкретни законови разпоредби са
неоснователни. Това е въпрос по същество, по който съдът може да се произнесе
единствено с присъда.
Неоснователни
са и доводите за това, че в обвинителния акт не бил посочен възложителят на
работата, за която подсъдимият не положил необходимата грижа, както и, че не
били описани действията на подсъдимия, намиращи се в причинно-следствена връзка
с причинената щета, поради което следвало да се приеме, че в обвинителния акт
не е описан състава на престъплението по чл.219 от НК. На практика в
обстоятелствената част на обвинителния акт всички изложени обстоятелства са
конкретно посочени от обвинението.
Съдът прие за
основателни възраженията на защитата, че в обвинителния акт по въпроса за
размера на щетата е посочено единствено, че същата е установена на базата на
експертиза.
В обвинителния акт липсва необходимия, с оглед
естеството на обвинението, минимум от фактически твърдения, на които се базира
обвинителната теза. Както вече беше казано, прокурорът генерално твърди, че не
било заплатено на Община Белово цялото количество демонтирани тръби. При това
положение, за да може подсъдимият да разбере на какви фактически твърдения и
доказателства се базира обвинението, а от там и да прецени как да организира
защитата си, в обвинителния акт трябва ясно и аргументирано да е казано как
прокурорът е установил дължината на тръбопровода, демонтиран чрез изкопаването
му от земята. На стр. 15 от обвинителния акт се твърди, че за това била
назначена техническа експертиза. Също там е посочено, че за да даде
заключението си, експертът се позовал на заключенията на предходни геодезически
експертизи, които били определили, че общата дължина на извършените изкопни
работи в землищата на с. А. и с. Мененкьово е 1 808.1 метра.
Тук е мястото да се отбележи, че сама по себе си
експертизата не е доказателство, доколкото доказателства могат да бъдат
единствено факти от обективната действителност. В практиката е прието, че
експертизата не е и доказателствено средство, а способ чрез използване знанията
на експерти, на базата на известни факти да се правят изводи за настъпването,
за съществуването на други факти. Тоест експертизата може да се базира
единствено на приети за настъпили факти. И когато се твърди, че с експертиза
нещо е прието за установено, следва да се посочи на какви факти е стъпил
експертът, за да даде заключението си.
В този ред на мисли, съдът намира, че за да изпълни
задължението си по чл. 246 ал. 2 от НПК да опише от фактическа страна
престъплението, прокурорът не е достатъчно да посочи, че определено
обстоятелство е установено чрез експертиза. Необходимо е в обвинителния акт да
се посочи конкретно на база на какви факти от обективната действителност
експертът е дал заключението си. В процесния случай прокурорът твърди, че
експертът по техническата експертиза дал заключението си възоснова на други,
предходни геодезически експертизи. И тук се стига до непълнотата на
фактическите твърдения за дължината на тръбопровода в землището на с. А. и
липсата изцяло на такива твърдения за землището на с. Мененкьово.
Практически обвинението е за изкопан тръбопровод в
землищата на тези две села от Община Белово - с. А. и с. Мененкьово.
За дължината на процесния тръбопровод в землището на
с. А. прокурорът твърди, че експертизата се базирала на геодезическо заснемане.
На стр. 14 от обвинителния акт е казано буквално следното: „За нуждите на
експертизата геодезисти от фирма „Зенит-Гео“ ЕООД Пазарджик са извършили
заснемане по трасето на напорния водопровод в землището на с. А., обективирано
в Протокол от 10.02.2016г. /стр. 207, том 2 от делото/. Тези технически
дейности по трасето са били извършени в присъствието на Кмета на с. А. – А. Ш.
и С. Д., който е наблюдавал изкопните дейности, изваждането и рязането на
тръбите през 2013г., тъй като бил собственик на имот, през който преминавал
тръбопровода. На база извършените геодезически измервания експертът е
определил, че дължината на трасето на напорния водопровод и на извършените
изкопни работи в землището на с. А. е 406.00 метра“. На практика не е казано
как е извършено това „геодезическо заснемане“. То било извършено „в
присъствието“ на двамата посочени свидетели. Чрез анализ на цитирания буквално
пасаж от обвинителния акт би могло да се предположи, че тези двама свидетели не
само са присъствали, както се твърди, а са участвали в заснемането, както и да
се направи извод, че това заснемане на практика се базира на твърденията на
тези свидетели на място за това откъде е минавал изкопът. Безспорно данни в
тази насока се съдържат в приложения по делото протокол от 10.02.2016г., но за
да очертае предмета на доказване в наказателния процес и да каже ясно на
привлеченото към наказателна отговорност лице на базата на какви факти и
доказателства му се повдига обвинение, а не да принуждава подсъдимия /впрочем и
съда/ да предполага същите, прокурорът следва да ги посочи изрично, ясно и
недвусмислено.
На страници 12 до 14 от обвинителния акт се описват
извършените действия по ДП № 394/2013 г. по описа на РУ МВР Септември, пр. вх.
№ 4079/2013 г. по описа на РП Пазарджик. Това досъдебно производство касае
установяване на изкопани части от процесния водопровод, но намиращи се на
територията на Община Септември, а не на Община Белово, на която кмет е бил
подсъдимият и за която е обвинението.
Според твърденията в обвинителния акт /стр.12/, по
това досъдебно производство: „ … е извършен оглед на местопроизшествие и
съставен протокол ведно с фотоалбум от
11.10.2013 г. … В хода на това досъдебно производство била назначена комплексна
съдебна технико-геодезическа експертиза /стр. 141, том 6 от делото/. Съгласно
нейното заключение, при изкопните работи, извършени от двете фирми-изпълнители,
те са навлезли на територията на Община Септември, в землището на Ветрен общо
422 метра. В хода на това експертно изследване от геодезическата фирма „Зенит
Гео“ ЕООД било извършено заснемане на трасето на изкопания водопровод на
територията на Община Септември“.
По-нататък в обвинителния акт /стр.13/ прокурорът
продължава: „На 11.10.2013 г. св. М. депозирал и втори сигнал до Кмета на
Община Септември за неправомерно демонтиране на метални тръби от неизвестни
лица на територията на Общината /стр. 38, том 10 от делото/. Със Заповед №
1302/15.10.2013г. Кметът на Община Септември назначил комисия, която да извърши
оглед на мястото на изкопните дейности. За констатираното бил изготвен протокол
от 16.10.2013 г., съгласно който общата дължина на изкопаните 12 броя тръби
/Ф-1020 с дебелина на стените – 8 мм/ от
територията на Община Септември е 120.33 м, а дължината на заровеното
трасе, от което се предполага да са извадени – 1360 м. /стр. 36, том 10 от
делото/.
Отново следва да се подчертае изрично – всички тези
действия касаят населени места в Община Септември, а не в Община Белово.
Обвинението против подс. В. е за землищата на с. А. и с. Мненкьово, които се
намират на територията на Община Белово, а не на Община Септември. До тук
изобщо не се споменава за извършване на каквито и да било за установяване
дължината на изкопания тръбопровод в землището на с. Менекьово. Не се твърди да
е правен оглед на място, нито свидетели да са посочили маршрута на
тръбопровода. Единствено на стр. 14 прокурорът твърди: „При определяне общата
дължина на извършените изкопни дейности, вещото лице е ползвало заключението на
геодезическата експертиза назначена по ДП № 394/2013 г., която е приела, че
дължината на изкопните работи в землището на с. Мененкьово е 1 402.1 метра
…“. Тоест тук твърдението е директно, че дължината на изкопните работи, съответно
и на извадените тръби, поне така трябва да се предположи, е определена с
експертиза. Както беше казано, съдът намира това за недопустимо.
Дори по наказателните дела с обвинения за транспортни
престъпления, които в практиката се приемат за „експертни“, вещите лица боравят
с данните от протокола за оглед на местопроизшествие, което се отразява в
обвинителния акт. Тоест ясно е за подсъдимия, че експертът дава заключението си
на база на обективните находки от извършено процесуално – следствено действие
оглед на местопроизшествие. А в процесния случай прокурорът твърди, че нямало
данни за трасето на тръбопровода, а дължината на изкопните работи в землището
на с. Мененкьово било определена „с експертиза“. Не с показания на свидетели,
не с протоколи за процесуално – следствено действие оглед или други констативни
протоколи, а с експертиза, която сама по себе си не е доказателство или
доказателствено средство, а способ за проверка достоверността на доказателства
или за установяване на неизвестни факти на базата на известни такива. С какви
обективни, известни данни е работил експертът от обвинителния акт не става
ясно.
В случая не се касае за обоснованост на обвинителната
теза, което е въпрос по същество, а за задължението по чл. 246 ал.2 от НПК в
обвинителния акт да се посочат фактите на които се основава обвинението и
доказателствените материали, от които се установяват посочените в обвинителния
акт обстоятелства. Изпълнението на това задължение на прокурора е пряко
свързано с възможността привлеченото към наказателна отговорност лице да
разбере какво престъпление му се вменява във вина, а от там и да упражни
ефективно правото си на защита. Нарушението е по чл. 249 ал. 4 т.1 изречение
първо от НПК и налага прекратяване на съдебното производство по настоящето дело
и връщане същото на прокурора за отстраняването му.
Изготвянето на обвинителния акт е последната стъпка от
досъдебната фаза на процеса. Изискването, произтичащо от чл. 249 ал. 4 т.1
изречение първо от НПК, подсъдимият да може да разбере в какво престъпление е
обвинен, безспорно в пълна сила важи за този финален акт на прокурора, който се
явява основание и за образуване на съдебното производство. При това, за да се
приеме, че е годен да изпълни функцията си да уведоми в пълнота привлеченото
към наказателна отговорност лице за естеството на обвинението, обстоятелствената част на обвинителният
акт трябва да отговаря на изискванията на цитирания чл. 246 ал.2 от НПК.
Посочването единствено на фактите и текста от наказателния закон не са
достатъчни. Процесуалният закон задължава прокурора да посочи и доказателствените
материали, от които се установяват посочените в обвинителния акт обстоятелства.
Когато причиняването на имуществена щета е елемент от състава на
престъплението, както е в процесния случай, прокурорът е длъжен да посочи
доказателствата, които установяват, както наличието, така и размера на същата.
Както вече нееднократно се посочи, съдът намира за недостатъчно в обвинителния
акт да се посочи лаконично, че това е станало с експертиза.
Освен казаното до тук, обвинителният акт съдържа и
противоречиви фактически твърдения. На стр. 14 се казва: „На 05.02.2014 г. св. Т.
и св. О. А., след обход на трасето, от което са били демонтирани металните
тръби, съставили констативен протокол. В него те отразили, че след приключване
на работата от двете фирми – изпълнители последиците от изкопните дейности по
трасето са възстановени и стойността на предаденото желязо е заплатена на
Община Белово /стр. 40, том 5 от делото/“. Прокурорът сочи наличието на факт,
съставляващ доказателство, оборващо обвинителната му теза и не взема становище
възприема ли за вярно отразеното в протокола. По този начин се получава
непоследователност и противоречивост във фактическите твърдения на обвинението.
Прокурорът генерално твърди, че не било заплатено на Община Белово цялото
количество демонтирани тръби, а от друга страна твърди, че съществуват писмени
доказателства за обратното – цитираният протокол от 05.02.14г.
В обвинителния акт е налице и противоречие по въпроса
за размера на причинените щети. В обстоятелствената част /стр.16/ е посочена сумата
48178 лева, а в диспозитива сумата е по-голяма – 48745.10 лева. Не може да се
приеме, че се касае за очевидна фактическа грешка, а в същото време размерът на
причинените с престъплението щети е предмет на доказване в наказателния процес.
Казаното до тук
мотивира съда да приеме, че при изготвяне на обвинителния акт прокурорът е
допуснал отстраними съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат
преодолени чрез изготвяне на нов обвинителен акт. За целта наказателното
производство по делото следва да бъде прекратено и върнато на прокурора за
изготвяне на нов обвинителен акт.
По изложените
съображения и на основание чл.249 ал.1 и ал.4 т.1 изречение първо, във връзка с
чл.248 ал.1 т.3 от НПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД №
760/17г. по описа на ОС Пазарджик.
ВРЪЩА делото
на прокурора за отстраняване на посочените по-горе процесуални нарушения при
изготвяне на обвинителния акт.
Определението
може да се обжалва и протестира пред Пловдивски апелативен съд, в 7 - дневен
срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.
ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 12.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: