Р Е Ш Е Н И Е
№ 260160
гр.Пловдив, 11.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при
секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 104/2020 г.
по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Л.В.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-1030-010166
от 15.11.2019 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна Полиция“, с което на основание
чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, му
е наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение
на разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание
Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
Жалбоподателят, по съображения,
изложени в жалбата, моли съдът да отмени процесното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Редовно уведомен, жалбoподателят се явява лично в съдебно заседание и чрез
процесуалния си представител, като поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
07.10.2019 г. около 14:10 часа в гр. Пловдив,
на ул. „Иван Перпелиев“ № 6, посока юг, жалбоподателят Л.В.К. управлявал личния
си лек автомобил марка „Сеат“, модел „Толедо“, с рег. № ***. В автомобила на
предна дясна седалка се возил и неговия син – свид. Г.Л. К.. Същевремнно, поради чести сигнали на граждани
за нарушения на пътя в това място, на 15-20 м, преди светофара на кръстовището
с ул. „Иван Перпелиев“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“, бил позициониран патрул на полицейските инспектори към
Четвърто Районно управление - свид. Б.П.П. и свид. А.Б.Й., ангажирани да следят за
нарушители по безопасност на движението. Свид. П. забелязал намаляващият почти
до спиране скоростта процесен автомобил и
водачът му - жалбоподател Л. К., който не бил с поставен обезопасителен
колан. Това дало повод, полицейският служител да извърши проверка на водача,
като му отправил сигнал с ръка да отбие. Водачът преустановил движението на
автомобила възможно най-вдясно от дясната лента, в която се намирал и която
била част от западното платно на тротоара, посока юг. В хода на извършената проверка, след
легитимиране и посочване на повода за
спиране от страна на контролните органи, водачът се оправдал с обяснението,че
идвал от обяд и бил преял, заради което не могъл да си постави обезопасителен
колан.
Предвид извършените констатации, свид. П.
съставил на жалбоподателя АУАН № 174,
бл. № 775224/ 07.10.2019г., с който му вменил нарушение по чл. 137а,
ал.1 ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на АУАН и го подписал с
дата 07.10.2019г. и с отбелязването, че ще представи възражения. Получил и
препис от акта от същата дата.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията
на разпитаните свид. Б.П.П. и свид. А.Б.Й..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са достоверни, логични,
последователни и потвърждаващи направените в АУАН констатации. В допълнение и
двамата свидетели сочат за компетентността им да съставят актове при
констатирани нарушения по ЗДвП, както и
че към процесното време на настоящото нарушението са били в района на
полицейското управление, към което се числят, като точното място за рутинни
проверки под номер,улица и позициониране на служебния автомобил, се определя от
тях. От своя страна свид. П. потвърждава
авторството на АУАН и съставянето му от дата 07.10.2019г., както и за
извършеното от него удебеляване, относно
същата дата.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства, които съдът кредитира
като съответстващи на доказателствения материал по делото.
По отношение на разпитания в качеството
на свидетел Г.Л. К., ангажиран от жалбоподателя, съдът кредитира показанията му
единствено в частта, в която потвърждава управлението на процесния автомобил от
жалбоподателя в конкретното време и място, както и последвалата рутинна
проверка на полицейските служители. Съдът, обаче, не дава вяра на изложеното от свид. Г.К.,
досежно обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС с
поставен обезопасителен колан, който е свалил едва след като е спрял, за да
бъде проверен. Това твърдение е в противовес с изложеното от свид П..
/актосъставител/ и свид. Й., за които не се установи да са заинтересовани от
изхода по делото или да е в каквито и да било отношения с жалбоподателя.
Същевременно, това не се отнася за св. Г.К., който е син на жалбоподателя и
предвид това, съдът отчита евентуалната му заинтересованост от изхода по
делото.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представените оправомощителни заповеди по преписката. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От
правна страна съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 137а ал.1 ЗДвП: „водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“. В ал.2 на чл. 137а от ЗДвП са предвидени изключенията от посоченото правило, като е регламентирано
кои лица могат да не използват обезопасителни колани. От приетата по делото
фактическа обстановка по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил, без да е поставил обезопасителен колан. В тази връзка
от негова страна не можа да обори залегналите
в АУАН констатации, а в обратна насока са показанията на свид. П. и
свид. Й.. Както бе посочено съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П.
и Й., като намира, че същите са напълно незаинтересовани от изхода на спора.
Частично от показанията на свид. Г.К. се потвърди и управлението на МПС от
страна на жалбоподателя в конкретното време и място, както и последвала
контролна проверка. Доколкото не са установени изключенията от правилото на чл.
137а ал.1 ЗДвП, то несъмнено жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна посоченото нарушение.
Отделно от това, съдът взе предвид, че съгласно
чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има
материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя
К., следва да се приемат за доказани посочените в последния обстоятелства.
В тази връзка изводът на съда за правилно
ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя не се промени
от показанията на свид. К. /син на жалбоподателя/, доколкото същите, в частта
за поставен от водача обезопасителен колан, не се кредитират от съда, с оглед
тяхната изолираност и противоречие с останалия доказателствен материал по
делото, като се отчете и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
Не се споделят и твърденията на жалбоподателя, че
в случая извършената от полицейските служители
проверка е в противоречие със закона, а от там и неоснователно ангажирана отговорност,
поради опорочена процедура по установяване на нарушението.
Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Видовете сигнали за спиране са детайлизирани в
чл. 170 ЗДвП и в чл. 207 ППЗДвП, а именно стоп-палка по образец, а през нощта и
описваща полукръг червена светлина. Изрично е посочено, че униформен полицай
може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал
за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция-Спри!“. В
конкретния случай, в процесното време и място, свид. П., в качеството си на
полицейски инспекор към Четвърто Районно управление – гр. Пловдив подал сигнал с ръка за
преустановяване движението на
управляваното от жалбоподателя К. МПС. Последния, движейки се в дясната лента,
спрял най-дясно, част от западното платно на тротоара, посока юг на процесното
място. Служителят е бил униформен и се е легитимирал непорсредствено преди
проверката. Не се спори, относно своевременното възприемане на сигнала от
страна на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че спиране за проверка се счита
за законосъобразно и на такова място /дори и забранено/, ако с това не се
застрашава безопасността на участници в движението и служителите на наряда, като
противни данни не се установяват по делото. В този смисъл съдът не
констатира нарушения, във връзка с
мястото и начина чисто фактически на извършената проверка.
На следващо място безспорно се установи, че свид.
П. е компетентен да извършва рутинна
проверка, следейки за нарушители по безопасност на движението и съответно да
съставя актове за установяване на административни нарушения в тази връзка. Видно
от приложеното по делото писмо с рег. №
441р- 2695/20.03.2020 г. на Началника на 04 РУ ОДМВР - Пловдив, същият заема длъжността „полицейски инспектор“ в група „Териториална полиция“ на сектор
„Охранителна полиция“ в 04 РУ ОДМВР – Пловдив и е бил определен да работи по безопасност на
движението и пътен контрол на територията на 04 РУ ОДМВР – Пловдив на процесната
дата - 07.10.2019г., съгласно т. III заповед
№ 441з-171/18.09.2019г. на Началника на 04 РУ ОДМВР – Пловдив, без за това да
има изготвен график и определени установъчен пункт, участък и маршрут.
Последното се потвърждава и от показанията на свид. П. и свид. Й., от които се
установява, че конкретното място и време по часове за проверка в дадения
район, се преценява от тях, в качеството
на полицейските инспектори, които имат правото да съставят актове. Компетентността
на служителя безспорно следва и от приложените по делото с длъжностната характеристика на полицейски
инспектор VI – V степен и заповед с рег.№ 8121з-515/ 14.05.2018г./, Т. е. несъмнено свид. П. в процесното време и
място е имал компетентността да извърши контролна проверка и да констатира
нарушенението по ЗДвП в този район, част от който е и процесното място.
Ето защо наведеното в тази посока възражение,
съдът намира за неоснователно, доколкото процедурата, в която е било
установено, че като водач на МПС, жалбоподателят не е използвал обезопасителен
колан, е законосъобразна.
При това
положение, безспорно
се установи от обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателя
нарушение, при което правилно по реда на чл.183, ал.4, т.7, предложение 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба във фиксирания от
закона размер от 50 лв, който не подлежи
на ревезиране от страна на съда.
Настоящият случай не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото обществената
опасност на установеното нарушение не се различава от типичната такава за този
вид нарушения.
По аргумент от чл.3, ал.1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане
на контролни точки.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-010166 от 15.11.2019 г., издадено от Началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна Полиция“, с
което на Л.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 183, ал.4, т.7
предл. първо от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на разпоредбата
на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС