Решение по дело №8998/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2196
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Ивиана Димчева Йорданова Наумова
Дело: 20231110208998
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2196
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110208998 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. М. Г. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на кратко:
Електронен фиш) Серия К № 4382101, издаден от СДВР за това, че на 08.01.2021г. в 10:35
часа в гр. София, бул. „П. Яворов“ до № 28, с посока на движение от бул. „Симеоновско
шосе“ към бул. „Черни връх“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място,
лек автомобил **** се е движил със скорост от 82 км/ч. в нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д. М. Г. е наложена
„глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
В жалбата на Д. Г. се твърди, че обжалваният Електронен фиш е незаконосъобразен,
неправилен и издаден при допуснати съществени нарушения на процедурата по
установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание.
Наказаното лице счита, че Електронният фиш не съдържа задължителните реквизити по
чл.189, ал.4 от ЗДвП, защото липсвало място и описание на нарушението и не били
посочени обстоятелствата, при които се твърди, че нарушението е извършено. Според
жалбоподателя описанието „гр. София, бул. П. Яворов до номер 28” в Електронния фиш е
крайно недостатъчно. Липсата на точно място на извършване на нарушението водело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и се приема за основание за отмяна на
Електронния фиш. Сочи се, че не било описано и разстоянието, на което се е намирал лекият
автомобил, чиято скорост е засечена до средството за измерване, както и че нямало никакви
доказателства, че това е точно управляваният от Г. автомобил. Възразява се, че не било
1
отчетено, че непосредствено преди преминаването на автомобила на жалбоподателя покрай
патрулната кола на КАТ, е имало изпреварване от друг автомобил, чиято скорост вероятно е
била засечената от измервателния уред. В Електронния фиш не се съдържало никакво
описание на действията на жалбоподателя, както и никаква информация за вида на
автоматизираното техническо средство, а единствено бил посочен негов номер. На следващо
място в жалбата се твърди, че Електронен фиш можело да се издаде само, когато скоростта е
отчетена със стационарна камера. В тази връзка жалбоподателят се позовава на чл.189, ал.4
от ЗДвП и на Тълкувателно решение № 1 от 26.04.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСК
на ВАС. Освен това Г. счита, че липсата на дата, на която е издаден Електронния фиш прави
невъзможна преценката дали са изтекли давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, което също
нарушавало правото му на защита. Навеждат се доводи и за неспазване на изискванията,
установени в Закона за измерванията относно използваното средство за измерване. Освен
това се твърди, че в Електронния фиш не се съдържала и информация дали той подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд. На последно място в жалбата се развират
съображения и за неправилността на Електронния фиш, тъй като засечената от
измервателния уред скорост не била на автомобила, който Г. е управлявал в посочените в
Електронния фиш дата и час. По тези съображения жалбоподателят иска СРС да отмени
изцяло обжалвания Електронен фиш.
В писмо с вх. № 186870 от 30.06.2023г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния
фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление, но се посочва, че това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и
Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата
относно процедурата за съставяне или реквизитите на Наказателното постановление,
въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и § 6, т.65 от
ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с мобилна
система за видеоконтрол тип „СПУКС“ № 11743с7, като се отбелязва, че техническото
средство е преминало и последваща метрологична проверка. Твърди се, че нарушението,
нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото
били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка,
отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При
издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да
потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. С
писмото с вх. № 186870 от 30.06.2023г. се прави и възражение за прекомерност на
претендирани от жалбоподателя разноски.
2
Пред СРС, НО, 10 състав, жалбоподателят Д. М. Г., редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Въззиваемата страна СДВР, също редовно призована, не изпраща представител пред
СРС в съдебните заседания на 19.12.2023г. и на 09.04.2023г.
В писмено становище, депозирано в СРС под вх. № 364883 от 19.12.2023г.,
жалбоподателят посочва, че поддържа подадената от него жалба и изложените в нея
аргументи. Иска съдът да отмени процесния Електронен фиш.
По делото са депозирани и писмени бележки от процесуален представител на
въззиваемата страна, заведени в СРС под № 361714 от 15.12.2023г. С тях се иска съдът да
остави без уважение жалбата на Д. Г. поради нейната неоснователност, необоснованост и
недоказаност. Сочи се, че при издаването на процесния Електронен фиш били спазени
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП, като в него се съдържали
всички изискуеми от закона реквизити. От приложените доказателства се установявало, че
жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение. Изтъква се, че автомобилът е на Г.,
а нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1,
заснемащо нарушения на ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен орган, на автоматичен
режим, като в случая то е преминало първоначална и последваща метрологична проверка.
Цитира се чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска СРС да кредитира приложения снимков материал
като годно веществено доказателствено средство за установяване на нарушението. Твърди
се, че наказващият орган е приложил правилно разпоредбата на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4,
вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, като предвиденото административно наказание е „глоба“ в размер на
400 лева. Поради това административното наказание се определя като правилно
индивидуализирано в законоустановения му размер. Цитира се §6, т.65 от ДР на ЗДвП и се
приема, че е налице от обективна и от субективна страна съставът на нарушението. От
субективна страна деянието било извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в съответния пътен
участък, като по този начин предвиждал общественоопасния характер на деянието си и е
искал неговото извършване. В писмените бележки се обръща внимание и на това, че са
зачестили напоследък пътно-транспортните произшествия в следствие на шофиране с
превишена скорост. С оглед на това, поведението на жалбоподателя се приема за укоримо,
тъй като поставя в опасност не само своя, но и живота на другите участници в движението.
Поради това се иска обжалваният Електронен фиш да бъде потвърден с цел реализиране на
генералната превенция, а също и за възпиращо, възпитателно и предупредително действие
по отношение на останалите членове на обществото относно шофирането с превишена
скорост. Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР,
както и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят Д. М. Г. е собственик на лек автомобил **** (след февруари 2019г.)
3
и със стар рег. № ****.
На 08.01.2021г. в 10:35 часа в гр. София, по бул. „П. Яворов“ до № 28, с посока на
движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“, лек автомобил **** се
движил със скорост приблизително 85 км/час при ограничение на скоростта 50 км/час за
населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът, била установена и заснета с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства (МПС) с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вид „СПУКС“, с № 11743с7.
Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на валидност на одобрението на типа до
07.09.2027г. За нея има издадени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126. През месец октомври 2020г. тази преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1 е преминала проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 68-С-ИСИС от
01.10.2020г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-1338/2021г. за времето от 10:00 часа до 12:00 часа на 08.01.2021г.
цитираната по-горе преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вид „СПУКС“, с № 11743с7 (за
която е издаден Протокол № 68-С-ИСИС/01.10.2020г. с годност за експлоатация до
01.10.2021г.) е била позиционирана в гр. София, бул. „П. Яворов“ № 28, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул. „Симеоновско шосе“ към бул.
„Черни връх“, при посока на задействане – приближаващо МПС и при стационарен режим
на измерване. Ограничението на скоростта на посоченото място било 50 км/час за населено
място, без допълнително въведено ограничение с пътен знак.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 4382101, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д. М. Г. е наложена „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е
посочено, че нарушението е извършено на 08.01.2021г. в 10:35 часа в гр. София, бул. „П.
Яворов“ до № 28, с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“
при ограничение на скоростта 50 км/час за населеното място, при установена скорост от 82
км/ч. и при превишение на скоростта от 32 км/час, като нарушението е извършено с лек
автомобил „Хюндай И 40“ с рег. № **** и е установено с АТСС ARH CAM S1.
Този Електронен фиш е изпратен на Д. М. Г. по пощата и е получен от него на
23.05.2023г., след което е обжалван с жалба, изпратена по пощата на 06.06.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
4
основа на събраните по делото доказателства, а именно: плик от жалба (лист 6 от делото);
снимков материал (лист 7 и лист 8 от делото); справка за собствеността на лек автомобил
**** (лист 9 и лист 109 от делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на
вътрешните работи (лист 10 от делото); Протокол от проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020г.
(лист 11 и лист 63 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-1338/2021г. (лист 13 от делото); справки от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 4382101 (на лист
14, лист 23, лист 38, лист 45, лист 47, лист 49, лист 53 и лист 112 от делото); Ежедневна
форма на отчет от 08.01.2021г. (лист 15 от делото); справка картон на водача (лист 16-17 от
делото); писма от ОПП-СДВР с вх. № 203024 от 17.07.2023г., с вх. № 257720 от 18.09.2023г.,
с вх. № 303522 от 27.10.2023г., с вх. № 309559 от 01.11.2023г., с вх. № 332749 от
21.11.2023г. и с вх. № 110066 от 03.04.2024г. (на лист 22, лист 37, лист 44, лист 46, лист 48,
лист 52 и лист 111 от делото); известие за явяване в пощенска станция (лист 28 от делото);
писма от „Български пощи“ ЕАД с вх. № 268159 от 20.09.2023г., с вх. № 350983 от
06.12.2023г. и с вх. № 114875 от 08.04.2024г. (на лист 40, лист 92 и лист 114 от делото);
писмо от Българския институт по метрология с вх. № 348253 от 04.12.2023г. - с приложени
Протокол от проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020г., Допълнение № 23.08.5126.3 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение №
20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 /с
приложения/ (на лист 62-76 от делото); писма от ОПП – СДВР с вх. № 339621 от
27.11.2023г. и с вх. № 346013 от 01.12.2023г. (лист 79 и лист 83 от делото); писмо от
Столична община с вх. № 348690 от 05.12.2023г. с приложена към него схема (лист 87-88 от
делото), както и писмо от ОПП - СДВР с вх. № 108961 от 03.04.2024г. (лист 108 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че следва да обърне специално внимание на
събраните по делото писмени доказателства, относими към датата на получаване на
обжалвания Електронен фиш. От една страна жалбоподателят твърди (в молба с вх. №
244795 от 01.09.2023г.), че е получил обжалвания Електронен фиш на 23.05.2023г. и
представя известието на лист 28 от делото. От друга страна са писмата от ОПП-СДВР с вх.
№ 203024/17.07.2023г., с вх. № 257720/18.09.2023г., с вх. № 303522/27.10.2023г., с вх. №
309559/01.11.2023г., с вх. № 332749/21.11.2023г. и с вх. № 110066/03.04.2024г., както и
справките от информационната система на ОПП – СДВР на лист 14, лист 23, лист 38, лист
45, лист 47, лист 49, лист 53 и лист 112 от делото, според които при административно –
наказващия орган няма получени доказателства и съответно не е отразена датата на
връчване на процесния Електронен фиш. Тези писма и справки от ОПП – СДВР са
обективни, достоверни, еднопосочни и непредубедени. Поради това съдът ги кредитира.
Известието на лист 28 от делото има достоверна дата и съдът няма основание да не му се
довери при условие, че от писмата на ОПП – СДВР на лист 22, лист 37, лист 44, лист 46,
лист 48, лист 52 и лист 111 от делото, както и от справките на лист 14, лист 23, лист 38, лист
45, лист 47, лист 49, лист 53 и лист 112 от делото не се опровергава твърдението, че
5
жалбоподателят е получил Електронния фиш на 23.05.2023г. По отношение на приложените
по делото писма от „Български пощи“ ЕАД с вх. № 268159/20.09.2023г., с вх. №
350983/06.12.2023г. и с вх. № 114875/08.04.2024г. този съдебен състав счита, че те са
взаимно противоречиви и същевременно се оборват от известието на лист 28 от делото, тъй
като едновременно се твърди, че пратката е с подател Д. М. Г. и получател РС – Бургас,
както и че няма такава пратка, а наред с това от известието на лист 28 от делото се вижда, че
Д. Г. не е „подател“, а е „получател“ на пратката. Поради това СРС счита, че не следва да
кредитира писмата от „Български пощи“ ЕАД с вх. № 268159/20.09.2023г., с вх. №
350983/06.12.2023г. и с вх. № 114875/08.04.2024г., тъй като са объркани, недостоверни и
опровергани от писменото доказателство на лист 28 от делото.
Приложеният на лист 6 от делото плик от жалба има достоверна дата на пощенското
клеймо и съответно съдът го кредитира.
От гореизложеното следва, че процесният Електронен фиш е бил изпратен на Д. М. Г.
по пощата и е получен от него на 23.05.2023г., след което е обжалван с жалба, изпратена по
пощата на 06.06.2023г. Това означава, че жалбата на Д. М. Г. срещу Електронен фиш Серия
К № 4382101 е била подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и доколкото е спазен 14-
дневният срок за обжалване на Електронния фиш, жалбата се явява процесуално допустима.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 10 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Приложените на лист 9, лист 16-17 и лист 109 от делото справки са издадени от
държавни органи и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и приема, че Д. М. Г. има предишни
нарушения по ЗДвП, както и че е собственик на лек автомобил **** (след февруари 2019г.)
и със стар рег. № ****. В този смисъл е и писмото от ОПП - СДВР с вх. № 108961 от
03.04.2024г., което като достоверно и обективно, също следва да се кредитира от съда. От
съвкупната преценка на справките на лист 9 и лист 109 от делото, както и на писмото на
лист 108 от делото този съдебен състав достигна до извода, че жалбоподателят е собственик
на МПС, посочено в процесния Електронен фиш.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-1338/2021г. и Ежедневната форма на отчет от 08.01.2021г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 13 от делото) се установява мястото, посоката на движение на
контролираните МПС-та, броят и номерата на клиповете, заснети с техническото средство,
както и че ограничението на скоростта на движение на превозните средства е 50 км/час. От
Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 15 от делото) се установява, че на същото
място и посока на движение (като отбелязаните в Протокола за използване на
6
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1338/2021г.) е било
разположено техническо средство – ATCC ARH CAM S1, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място. Доколкото
мястото, посоката на движение, часовият диапазон, ограничението на скоростта, вписани в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-1338/2021г. и в Ежедневната форма на отчет от 08.01.2021г. съвпадат, СРС приема, че
тези два документа се отнасят до едни и същи обстоятелства, като е налице тъждество
между посочените в тях технически средства – тип ARH CAM S1 и вид „СПУКС“ №
11743с7. Последното се налага като извод и от анализа на Протокол от проверка № 68-С-
ИСИС/01.10.2020г., в който документ преносимата система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е индивидуализирана
именно с № 11743с7.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.). Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-1338/2021г. съдържа всички реквизити според Приложението към
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. - в него е посочено, че датата на
използване на техническото средство е 08.01.2021г., че документът е регистриран под №
4332р-1338 през месец януари 2021г., посочени са имената и подписите на лицата, които са
разположили автоматизираното техническо средство или система (АТСС), респ. проверили
въпросния Протокол. Посочено е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та и че
измерва при стационарен режим. Отбелязани са общият брой на констатираните нарушения,
номерата на първото и на последното изображение, видът и номерът на ползваното
техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за което има
издаден Протокол № 68-С-ИСИС от 01.10.2021г. с годност за експлоатация до 01.10.2021г.
Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 8 от делото),
поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо
средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От съвкупната преценка на писмото от Български институт по метеорология с вх. №
348253/04.12.2023г., приложените Протокол от проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020г.,
Допълнение № 23.08.5126.3 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 /с приложения/ се доказва, че техническото средство, с което е констатирано и
заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало
е проверка и съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е мястото съдът
да посочи, че доколкото от Протокола на лист 13 от делото се вижда, че за техническото
средство е издаден Протокол от проверка № 68-С-ИСИС от 01.10.2020г., като в същия
7
смисъл е и писмото от Български институт по метрология с вх. № 348253/04.12.2023г., то
следва, че посоченото в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-1338/2021г. техническо средство вид „СПУКС“ с № 11743с7 е
именно преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743с7, вписана в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на
валидност до 07.09.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1338/2021г. техническо
средство (с № 11743с7) фигурира и в снимковия материал на лист 7 от делото. Това
означава, че именно това техническо средство е било използвано при заснемането на
процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било
установено конкретното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната
уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила, а доводите от жалбата за
неспазване на изискванията, въведени в Закона за измерванията, са неоснователни.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 7 /лице и гръб/ от делото се установява регистрационният
номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място; видът и
номерът на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът. Приложеният по
делото снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични
дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и
информативно доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото в снимката
на лист 7 от делото е цитирано техническо средство с № 11743с7, съдът приема, че
процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1338/2021г.,
както и в документите, приложени към писмото от Български институт по метеорология с
вх. № 348253/04.12.2023г., които съдът кредитира по-горе. Освен номера на техническото
средство, между снимката на лист 7 от делото и Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система на лист 13 от делото има припокриване и касателно
мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение, че снимката
на лист 7 от делото е направена именно с техническото средство, описано в кредитираните
по-горе писмени доказателства. Приложената на лист 7 от делото снимка съдържа не само
географски координати, но и точно посочено място – означение на булевард,
административен номер, посока на движение на превозното средство. Това място (посочено
на лист 7 от делото) изцяло съвпада с посоченото в обжалвания Електронен фиш място на
извършване на нарушението, поради което възраженията на жалбоподателя касателно
8
мястото на нарушението са несъстоятелни.
Неоснователно на следващо място е твърдението на жалбоподателя, че не било
съобразено, че автомобилът на Г. бил изпреварен от друго МПС и че било спорно дали
заснетият автомобил се е движил със скоростта, посочена в Електронния фиш. От
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и останалите
документите, приложени към писмото от Български институт по метеорология с вх. №
348253/04.12.2023г., се установява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС
има вградена функция за разпознаване на номера на автомобила, поради което е невъзможно
техническото средство да е засякло скоростта на автомобил, различен от заснетия.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 8
от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тази снимка се явява годно
веществено доказателствено средство. От нея се установява къде и как е било
позиционирано АТСС.
Писмото от Столична община с вх. № 348690 от 05.12.2023г. и приложената към него
схема, както и писмата от ОПП – СДВР с вх. № 339621 от 27.11.2023г. и с вх. № 346013 от
01.12.2023г., са годни, информативни, достоверни, еднопосочни и непредубедени писмени
доказателства. От съвкупната им преценка става ясно, че на процесното място няма
поставен пътен знак B-26, въвеждащ ограничение на скоростта, поради което съдът приема,
че в гр. София, на бул. „П. Явовор“ № 28, при посока на движение на МПС от бул.
„Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“ важи общото ограничение на скоростта 50
км/час за населено място. В същия смисъл данни се съдържат и в снимката на лист 7 от
делото, в Ежедневната форма на отчет от 08.01.2021г. (на лист 15 от делото), както и в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-1338/2021г. (на лист 13 от делото). Поради това, въз основа на цитираните писмени
доказателства СРС приема за безспорно доказано, че на процесната дата и място
ограничението на скоростта е било 50 км/час за населено място.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
9
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и изрично е посочено, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания Електронен фиш,
съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания – посочена е
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/;
мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и
собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение
на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч. за населено място, съдът счита,
че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с липса на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В
него са изложени фактите, при които е реализирано нарушението и съответстващата му
правна квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е и наложената на основание
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба /в размер на 400 лева/ като е указано в какъв срок, по чия
сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се предвижда
лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Според чл.189,
ал.4 от ЗДвП обстоятелствата дали Електронният фиш подлежи на обжалване, пред кой съд
и в какъв срок не са реквизит на Електронния фиш, поради което и тяхната липса не
съставлява съществено процесуално нарушение. Според чл.189, ал.4 от ЗДвП не е
задължително в Електронния фиш да бъде упоменат и видът на АТСС. Достатъчно е
нарушението да е описано, а в случая това е сторено чрез посочването, че е извършено
нарушение на скоростта, като са отбелязани разрешената, установената и превишената
скорост. Поради това съдът приема, че конкретното нарушение е достатъчно ясно и
разбираемо описано в Електронния фиш. Посочени са всички елементи от фактическия
състав на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Процесният Електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на ЗДвП и без да са допуснати съществени процесуални
нарушения. Не е било нарушено и правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя касателно мястото на нарушението в
Електронния фиш. То е индивидуализирано по град (гр. София), улица (бул. „П. Яворов“),
номер (до № 28) и дори посока на движение (от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни
връх“). Това място е пределно ясно, разбираемо и достатъчно конкретно.
Разстоянието, на което се е намирал лекият автомобил до средството за измерване не
е част от задължителните реквизити на Електронния фиш според чл.189, ал.4 от ЗДвП,
поради което непосочването му не е съществено процесуално нарушение, нито води до
10
реална неяснота на административно – наказателното обвинение или до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, поради което и този довод от жалбата не се споделя
от съда.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението до датата на връчване на Електронния фиш не е изтекъл 3-
годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Към момента на постановяване
на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец май 2024г./ не е изтекъл и абсолютният
давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС
не счита, че са налице основания за прекратяване на административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
11
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
12
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
08.01.2021г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 08.01.2021г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 85 км/час. Предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 82
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
68-С-ИСИС от 01.10.2020г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 82 км/час. Доколкото от приложената на лист 7 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № **** е 85 км/ч., то
след приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 82 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 85 км/час.
От писмото на Столична община и приложената към него схема (на лист 87-88 от
делото), от писмата на ОПП – СДВР (на лист 79 и лист 83 от делото), от Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-1338/2021г.
13
(на лист 13 от делото), Ежедневната форма на отчет (на лист 15 от делото) и от снимката на
лист 7 от делото се установява, че на процесното място към 08.01.2021г. не е имало поставен
пътен знак В-26 за ограничение на скоростта и е важало общото ограничение на скоростта за
населено място - 50 км/час.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 82 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено място, водачът на лек автомобил **** е извършил нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на
скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/час в населено място.
Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост от поне 82
км/час, обективно е реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/час (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) е 32 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място не следва да управлява лек автомобил със скорост над 50 км/час (когато
няма пътен знак, задаващ друго ограничение на скоростта) и че щом е измерена скорост от
поне 82 км/ч. значи е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
От писмото на ОПП – СДВР на лист 108 от делото и справката на лист 109 от делото
се установява, че собственик на автомобила, с който е извършено нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП е жалбоподателят Д. Г.. Според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Доколкото в молба с вх.
№ 244795 от 01.09.2023г. Г. твърди, че на 23.05.2023г. е получен Електронния фиш, то той е
знаел, че срещу него има издаден Електронен фиш и тъй като не е подал в
законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в
процесния ден и час (с оглед нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, разяснена и в самия
Електронен фиш), настоящият съдебен състав счита, че в случая именно с оглед на
цитираните по-горе законови разпоредби следва да се ангажира административно-
наказателната отговорност на Д. М. Г. – като собственик на МПС-то, който не е посочил
друго лице, което да е управлявало автомобила на посочените в Електронния фиш дата, час
и място.
При конкретно установеното превишение на скоростта (с 32 км/ч. над ограничението
от 50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е
определил да се санкционира административно – наказателно отговорното лице за
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на Г. (като собственик на МПС,
недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице) следва да се определи глоба в
размер на 400 лева, тъй като според чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП при превишаване на
14
разрешената скорост от 31 до 40 км/час в населено място нарушителят се наказва с глоба в
размер на 400 лева. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер. Това не
позволява на съда да прави преценка за смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Поради това обжалваният Електронен фиш се явява законосъобразен и в
частта относно наложеното с него административно наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Процесното нарушение е типичен
пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и не представлява маловажен случай.
Водим от всичко, изложено по-горе, настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Електронния фиш и пред СРС, НО, 10 състав има депозирани писмени
бележки с вх. № 361714 от 15.12.2023г., в които процесуалният представител на
въззиваемата страна е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат
разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в
случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по това дело от въззиваемата страна са депозирани две писмени становище по
съществото на спора (писмото от ОПП – СДВР с вх. № 186870 от 30.06.2023г. и писмените
бележки с вх. № 361714 от 15.12.2023г.), от които само писмените бележки изхождат от
юрисконсулт. В откритите съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав не е участвал
процесуален представител на СДВР. Доколкото самият правен спор не се отличават с
фактическа и правна сложност, а процесуалният представител на СДВР е взел участие по
делото само като е изготвил и депозирал писмените бележки, без да е участвал в съдебните
заседания, СРС приема, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на
правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4382101, издаден
15
от СДВР, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д. М. Г. е
наложена „глоба“ в размер на 400,00 (четиристотин) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. М. Г. с ЕГН **********, с известен по делото адрес : **** да заплати
на СДВР за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от
80,00 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16