Определение по дело №140/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 65 във вр. с чл.62, ал.2 от НПК.

Образувано е по искане на А. Г. Б., З. на З. П. К. – обвиняем по досъдебно производство № 2 по описа за 2010 г. на ОСлО – К. при ОП – К. за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение “домашен арест” в по-лека такива. В искането се сочи, че З. П. К. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321а, ал.1 от НК. С определение от 13.07.2010 г. по В.ч.н.д. № 319/2010 г. състав на Пловдивски апелативен съд изменил мярката за неотклонение “задържане под стража”, взета по отношение на К. в по-лека такава – “домашен арест”, която се изпълнявала по местоживеене на обвиняемия. Пловдивският апелативен съд отчел, че обвиняемия имал постоянен адрес, бил семеен и трудово ангажиран с добри характеристични данни и чисто съдебно минало, затова за него не би могло да се приеме, че е налице опасност да се укрие. Съставът на съда подчертал, че не съществувала реална опасност, ако бъде освободен, обвиняемият да извърши друго престъпление, като въздейства върху свидетелите за промяна на дадените показания. Обстоятелството дали предявеното обвинение е за “тежко престъпление” не било сред предпоставките за налагане на мярка за неотклонение “домашен арест”. Съдът следвало да прецени наличието на опасност от извършване на престъпление от подсъдимия въз основа на обективните данни по делото за личността на подсъдимия, независимо дали се касае за “тежко престъпление”. При преценка на това дали наложената мярка е подходяща и адекватна се вземали предвид критериите, посочени в чл.56, ал.3 от НПК. При разглеждане на искане за изменение на взета мярка за неотклонение съдът следвало да извърши цялостна проверка на предпоставките за налагане на мярката за неотклонение, без да взема отношение по обоснованото предположение, като прецени налице ли са опасностите, визирани в чл.63 от НПК подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление. От представената справка за съдимост на обвиняемия се установявало, че същият не бил осъждан и не съществувала опасност да се укрие или да извърши престъпление, да въздейства върху свидетелите да променят показанията си. До момента не бил констатиран случай на неизпълнение на наложената на обвиняемия мярка за неотклонение “домашен арест”. Досъдебното производство продължавало осем месеца, а наложената мярка лишавала обвиняемия от възможността да работи и да издържа семейството си. Липсвали конкретни доказателства, подкрепящи обвинението, което не било актуализирано и се задържало в “работен вид”, без да се сочи кои лица били заплашени от действията на обвиняемия и какъв бил размера на придобитата облага. Пловдивският апелативен съд бил изградил обоснована преценка, че липсвала опасност от извършване на престъпление от обвиняемия. Моли съда да измени мярката за неотклонение “домашен арест” в по-лека такава. В съдебно заседание защитниците на обвиняемия К. поддържат искането. Излагат се съображения за липса на обосновано предположение за извършено от обвиняемия престъпление.

Представителят на О. П. - Г.К. счита искането за неоснователно и моли съда да остави в сила взета спрямо обвиняемия мярка за неотклонение “домашен арест” по досъдебното производство. Сочи, че били налице всички предпоставки за потвърждаване на взетата мярка за неотклонение.

Окръжният съд, за да се произнесе по направеното на основание чл.65, ал.1 от НПК, във вр. с чл.62, ал.2 от НПК искане за изменение на взетата по отношение на обвиняемия З. К. мярка за неотклонение “домашен арест”, взе пред вид следното:

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 28.05.2010 г. на обвиняемия З. П. К. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.321а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че при условията на продължавано престъпление за периода от 25.07.2009 г. до 13.12.2009 г. в Г.К., в качеството си на съдружник и съсобственик на “З и Д Груп” ООД – Г.К. и като ръководител на група, състояща се от лицата Я.Н.Я., Д.С.Й. и П. С.З., всички от Г.К., извършвала частна охранителна дейност в дискотека бар “Олимп” и заведение-бар “Клуб-99” в Г.К., без да имат право на това и лиценз по ЗЧОД, която група чрез внушаване на страх със закани, извличала облаги от тази дейност.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 13.07.2010 г., по ч.н.д. № 319 по описа за 2010 г., Пловдивският апелативен съд е изменил мярката за неотклонение, взета по отношение на обвиняемия З. П. К. от “задържане под стража” в “домашен арест”.

Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от НПК мярката за неотклонение “домашен арест” в досъдебното производство се взема и контролира от съда по реда на чл.67 и чл.65. В случая е направено искане за изменение на взетата мярка за неотклонение “домашен арест”, поради което е приложима разпоредбата на чл.65 от НПК. Производството по чл. 65 от НПК има за предмет преценка и обсъждане на всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, като преценката за законност следва да се отнесе към момента на искането за нейното изменение. Т.е., има се предвид наличието на нововъзникнали обстоятелства или релевантна промяна на съществуващите, настъпила след взетата вече мярка за неотклонение “домашен арест”. В искането не се сочат, а и не са настъпили обстоятелства, налагащи изменение на взетата мярка за неотклонение. Твърди се, че мярката за неотклонение “домашен арест” би попречила на обвиняемия да получава доходи за издръжка на семейството си. Това, обаче не е ново обстоятелство и е било взето предвид от Пловдивския апелативен съд при определяне на мярката за неотклонение “домашен арест”. По отношение на предявеното на обвиняемия обвинение, то няма пречка същото да бъде изменено в хода на досъдебното производство. Що се отнася до изложените доводи за наличието или липсата на обосновано предположение за извършване на престъплението от обвиняемия К., то съгласно разпоредбата на чл.64, ал.4 от НПК, ако не са налице основанията на чл.63, ал.1 от НПК, съдът може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека такава. Или, съдът може да вземе мярка за неотклонение по-лека от “задържане под стража”, дори и да не са налице основанията по чл.63, ал.1 от НПК. Безспорно мярката за неотклонение “домашен арест” е по-лека от “задържане под стража”, поради което за вземането й не е необходимо наличието на обосновано предположение за извършване на престъплението. Разбира се, в чл.56, ал.1 от НПК има такова основание за вземане на мярка за неотклонение, но доколкото разпоредбата на чл.64, ал.4 от НПК е специална по отношение на чл.56, ал.1 от НПК, то следва да бъде приложена специалната норма.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде потвърдена мярката за неотклонение “домашен арест”, взета по отношение на обвиняемия З. П. К. по досъдебно производство № 2/2010 г. по описа ОСлО - К., при ОП - К..

Ето защо и на основание чл.65, ал.4, във вр. с чл.62, ал.2 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение “домашен арест”, взета по отношение на З. П. К. от Г.К., кв.”В.”, бл.хх, вх.”х”, ., ап.хх, с ЕГН *, обвиняем по досъдебно производство № 2/2010 г. по описа ОСлО - К., при ОП - К..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Пловдивския апелативен съд в тридневен срок, считано от днес.

В случай на жалба или протест, насрочва открито съдебно заседание пред Пловдивския апелативен съд на 19.08.2010 г. от 10.00 часа.

Председател: