Р Е Ш Е Н И Е
№ 1485,
18.11.2016г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
първи ноември две хиляди и шестнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: С.К.
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №1041 по описа за две хиляди и шестнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г.А.Н., ЕГН **********,***, адв.В.Т. моли
съда да осъди ответника „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ АД, ЕИК *********, със
съдебен адрес:***, *, адв.К.М., да му заплати сумата от 119 516.12лв.,
съставляваща дължима неустойка от по 5000лв./месец, съгласно т.4 от
споразумение, сключено между тях на 03.10.13г., следваща се за периода от
03.01.14г.-31.12.15г., за забавено изпълнение на задължението на ответника за
завършване и предаване на обектите, съгласно предварителен договор от
21.03.08г. и споразумение към същия от 03.10.13г., в уговорения с
предварителния договор срок-31.12.08г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на исковата молба и разноските в производството
/виж исковата молба на л.3-л.10 и уточнение на същата с молба
вх.№21900/18.07.16г. на л.107-109/.
Пледира по същество за уважаване на иска и за
присъждане на направените разноски по списъка, представен в с.з. от 01.11.16г.
/л.127/, като развива съображения в писмена защита вх.№32555/04.11.16г.
/л.135-л.138/.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба с вх.№17014/02.06.16г. /л.101-102/, а по повод уточнението на
исковата молба- допълнителен отговор вх.№24314/15.08.16г. /л.114-л.115/, с
които оспорва иска изцяло, по подробно изложени с отговорите съображения.
Повдига възражения за нищожност на сключеното на 03.10.13г. споразумение,
поради противоречие със закона, конкретно- с разпоредбите на чл.103 и чл.111 от ЗЗД, както и поради заобикаляне на същите разпоредби по начина, описан от адв.М.
в протокола от с.з., проведено на 01.11.16г. /л.129гръб, абзац последен
–л.130,абзац първи и втори, л.133,абзац пети/. Повдига на основание
чл.111,б.“б“ от ЗЗД и възражение за погасяване на вземането, което се
претендира, по давност, изтекла към 31.12.11г., с изтичане на тригодишния
законов срок, броен от посочения с договора краен момент за изпълнение на
поетото от него задължение-31.12.08г.
Пледира по същество за отхвърляне на иска изцяло с
присъждане на разноски по представения в с.з. от 01.11.16г. списък /л.125/,
като развива съображения в писмена защита вх.№33261/10.11.16г. /л.139-л.141/
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства намери, че предявеният иск
е допустим, а разгледан по същество е основателен, тъй че следва да се уважи,
воден от следните съображения:
І. По допустимостта.
Наведените от ищеца твърдения, че страните са
уговорили с подписано между тях споразумение неустойка за забавено изпълнение
на поето от ответника със сключен между тях договор задължение, която не е
заплатена от ответника, попадат в хипотезата на чл.92,ал.1 от ЗЗД и правят иска
допустим, а активната и пасивна процесуална легитимация на страните по него-
надлежна.
ІІ.По основателността.
В с.з. от 01.11.16г. пълномощникът на ответника е
заявил, че не оспорва твърденията на ищеца за сключен между тях предварителен
договор от 21.03.2008г., за поето с този договор от него задължение за
изграждане и предаване на определени обекти на ищеца в срок до 31.12.2008г.,
както и че това задължение не е било изпълнено от него нито към датата
31.12.2008г., нито към датите 03.10.13г. и 31.12.15г., като не е навеждал в
процеса и твърдения за наличие на обективни причини за неизпълнението му,
освобождаващи го от отговорност.
В същото заседание представителят на ответника е
заявил още, че не се оспорва и автентичността на подписа, положен за ответника
в представеното от ищеца споразумение от 03.10.13г., както и признава, че
такова е било подписано от страните, но оспорва това да е станало на посочената
в споразумението дата и като твърди, че същото не е било подписано, за да
създаде права и задължения на страните, а със съвсем друг мотив- като
предложено от ищеца за собствена информация.
Коментираните от страните предварителен договор от
21.03.2008г. и споразумение от 03.10.13г. са приети като доказателства по
делото и подредени съответно на л.12-л.22 и л.36-л.41.
По този начин, като спорни между страните и
относими към предявения иск са се очертали въпросите за:
валидността на сключеното споразумение от
03.10.13г., от т.4 на което ищецът черпи основанието на иска си, с оглед
повдигнатите от ответника възражения за нищожност на споразумението, поради
противоречие със закона и поради заобикаляне на закона;
достоверната дата на същото споразумение и мотива
за подписването му;
това, възможно ли е по същество страните да
преуредят отношенията си във връзка със сключения помежду им предварителен
договор от 2008г. и да уговорят със споразумението права и задължения по
начина, предвиден с него, или подобна възможност е изключена
това, ако уговорката по т.4 от споразумението е
валидна и с нея ответникът е поел към ищеца задължение за плащане на
уговорената там неустойка, погасено ли е това негово задължение поради изтекла
в негова полза давност.
По тези спорни между страните и релевантни за
основателността на предявения иск факти и като установи, че съображенията за
неоснователност на предявения иск, изложени от ответника с подадените отговори,
са еднакви със съображенията за нищожност на договорната клауза, от която
ищецът черпи правото си, обосновани и в с.з. от 08.11.16г., тъй че може да им
се даде и общ отговор, съдът намери по тях, както следва:
1.Сключеното между страните споразумение от
03.10.13г., включително уговорката им по т.4 от същото, не са нищожни нито
поради противоречие с разпоредбите на чл.103 и чл.111 от ЗЗД, нито поради
тяхното заобикаляне, както твърди ответникът, а са валидни.
Противоречието със закона е основание за нищожност
тогава, когато страните със споразумението си са пристъпили правна норма,
създаваща забрана за определено поведение или споразумението им противоречи на
основополагащ за правната система на страната принцип /виж Витали Таджер,
„Гражданско право на НРБ, обща част, дял ІІ, изд. Наука и изкуство-1973г.,
пар.72, т.3/.
Заобикалянето на закона е самостоятелно основание
за нищожност и е налице тогава, когато законът установява забрана за постигане
с определена сделка на даден правен резултат, а страните постигат забранения от
закона резултат като използват друга сделка, която не е изрично забранена /виж
Витали Таджер, „Гражданско право на НРБ, обща част, дял ІІ, изд. Наука и изкуство-1973г.,
пар.72, т.3/.
Нормата на чл.103 от ЗЗД е диспозитивна, като
нейната първа алинея постановява, че когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, а алинея втора- че
прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е
могло да бъде извършено преди изтичане на давността. Алинея трета се отнася до
случаи на прехвърляне на вземането със съгласие на длъжника, каквито данни по
делото няма, поради което няма да бъде обсъждана от съда.
Нормата на чл.111,б.“б“ от ЗЗД гласи, че с
изтичане на тригодишен срок се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки
от неизпълнен договор, а на чл.113 от ЗЗД, че недействително е съглашението, с
което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказ
от давност, преди тя да е изтекла, което е ясно указание за императивния
характер на законовата уредба относно давността.
Съгласно т.4 от сключеното на 03.10.13г.
споразумение /виж същата на л. 40/, „Заводски
строежи-ПС-Пловдив“ АД дължи на Г.Н. по 5000лв. месечно от 03.10.13г. неустойка
за всеки просрочен месец, но не по-късно от 31.12.15г., представляваща
дължимото му обезщетение за вреди, породени от забавено изпълнение на
задължението на дружеството да завърши обектите по предварителен договор от
21.03.2008г. за строителство и покупко- продажба на недвижими имоти“- т.е.,
тя не се отнася до прихващане на взаимни задължения на страните.
Ето защо, нормата на чл.103 от ЗЗД не може да се
намери за пряко относима към тази договорна клауза, респективно- клаузата по
т.4 да се счете за нищожна, поради противоречие със същата правна норма.
Не е налице и обоснованата от ответника с т.1.-т.8
от писмената му защита нищожност на „т.нар. прихващане“, извършено със
сключеното споразумение, тъй като към датата на споразумението не съществувало
изискуемо задължение на „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ към Г.Н. за сумата от
216 000лв., предвидена като неустойка с т.4 и без да е била уговорена
такава неустойка с предварителния договор, което водело до нищожност на
подписаното споразумение от 03.10.13г. в неговата цялост, поради противоречие с
чл.103 от ЗЗД, алтернативно- поради заобикаляне на същата разпоредба.
Както вече се каза по-горе, разпоредбата на чл.103
от ЗЗД е дипозитивна, тъй че липсата на някоя от предвидените с нея
предпоставки на прихващането, една от които е наличието на изискуемо и ликвидно
вземане, когато страни по граждански правоотношения прибягнат до този способ за
погасяване на взаимни насрещни парични задължения, не може да обоснове
нищожност на техните уговорки в тази връзка, а рефлектира единствено до
преценката по същество за това извършено ли е надлежно прихващане или не.
Казаното е достатъчно за направата на извода, че
твърдяната от ответника нищожност на извършеното със споразумението прихващане,
неговата връзка с уговорената по т.4 неустойка, а оттам- и до нищожността на
споразумението в неговата цялост, не е налице, дори без да се обсъждат
конкретно изтъкнатите от него причини за това.
Все пак, за да не останат доводите му без отговор,
ако и това да не влияе по никакъв начин на извода в предходния абзац, съдът
намери, че съображенията на ответника за такава нищожност не могат да бъдат
споделени в конкретния случай и поради следните причини:
За да стигне до извода, че към датата на
споразумението „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ няма изискуемо задължение за
сумата от 216000лв., участваща в прихващането, ответникът е взел предвид, че такава
неустойка в размер на 5000лв. месечно, описана в т.4 от споразумението, или
общо 216 000лв. /която е записана в т.1.5 от споразумението/, не е
предвидена в предварителния договор от 21.03.08г. и съответно- не е изискуема
към датата, на която е посочена.
Казаното не съответства обаче по никакъв начин на
подписаното от страните споразумение, от пълния прочит на което, както това
изтъква с основание и ищецът с писмената си защита, ясно личи, че сумата от
216 000лв. по т.1.5, участваща в извършеното с т.2.1, т.2.2 и т.2.4 от
споразумението прихващане, няма нищо общо с уговорената по т.4 от
споразумението като платима неустойка от по 5000лв. месечно, като първата сума
съставлява платимо от „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ на Г.Н. обезщетение за вреди,
в размер на ползата, от която е бил лишен, поради невъзможността да ползва или
отдава под наем обектите, предмет на сключения между страните предварителен
договор, заради неизпълнението на задължението на ответника да му ги предаде
изцяло завършени в срок до 31.12.2008г., за
времето от 31.12.08г. до датата на сключване на споразумението, докато
неустойката по т.4 от по 5000 месечно, ако и да е дължима като обезщетение за
вреди от забавеното изпълнение на същото задължение, е уговорена за времето от 03.10.13г. до 31.12.15г.
Наистина, със сключения между страните
предварителен договор неустойки за забава и/или неизпълнение не са били
уговорени от страните, както твърди ответникът, но с чл.9 от р.V е предвидено,
че за неуредените с договора въпроси ще се прилагат разпоредбите на общото
гражданско законодателство в РБ.
Съгласно същото, в областта на договорното право, страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави /чл.9 от ЗЗД/, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забавата /чл.79,ал.1 от ЗЗД/, като
обезщетението обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза
/чл.82 от ЗЗД/, а за да избегнат един възможен спор, могат да сключат договор
за спогодба, като си направят взаимни отстъпки, с които могат да се създадат,
изменят или погасят правоотношения, които не са били предмет на спора
/чл.365,ал.1 и ал.2 от ЗЗД/, както и да се откажат от давност, свързана с техни
вземания, ако тя е вече изтекла /по аргумент от чл.113 от ЗЗД/.
Пълният текст на споразумението от 03.10.13г.,
както и изричният запис на неговото изречение последно сочат категорично, че
всички описани по-горе, приложими според препратката на предварителния договор
от 21.03.08г. разпоредби на действащото в страната ни законодателство, са били
спазени, доколкото това споразумение има характер на спогодба, с която те са
уредили доброволно отношенията си във връзка със сключения на 21.03.08г.
предварителен договор, тъй че да избегнат евентуални съдебни спорове, и са ги
преуредили за в бъдеще.
Изрично са признати от страните със споразумението
фактите на изпълнение, респективно- на неизпълнение към датата на сключването
му, на поети с предварителния договор от тях конкретно описани задължения. Страните
са пожелали да запазят договорната си връзка, като на ответника се даде
възможност да изпълни поетото с предварителния договор задължение за завършване
и предаване на обектите, негов предмет, в ново определен срок -до 31.12.15г. Ответникът
се е задължил със споразумението да заплати на ищеца обезщетение за вредите,
които му се следват поради забавата в изпълнение на същото задължение,
съставляващи пропуснати ползи, в точно определен със споразумението размер,
пречка за каквото признание и задължаване не съществува, като законът третира
като нищожен с оглед забраната на чл.113 от ЗЗД единствено предварителният
отказ от давност, а не и отказът след изтичането и, предвид посоченото от
ответника със защитата му, че тригодишната давност е изтекла на 31.12.11г.,
считано от уговорения с предварителния договор срок за изпълнение 31.12.08г. В
рамките на общата продажна цена по предварителния договор е разграничена
сумата, която съставлява цена на правото на собственост и на смр за изграждане
на обектите до фаза груб строеж, при която са осъществени техните продажби, за
което са представени и четири броя договори за продажба /л.23-л.35/. Посочени
са конкретните насрещни вземания, които страните имат, и които прихващат до
размера на по-малкото от тях, като законът изрично постановява, че прихващането
се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено
преди изтичането и, а то очевидно е могло, доколкото ответникът признава със
споразумението неизпълнението на задължението си, за което е приел да заплати
обезщетение за вреди от забавено изпълнение на ищеца, както в срока до
31.12.08г., така и към 03.10.13г. Казаното означава, че страните са признали по
този начин и че подробно описаните в споразумението техни насрещни вземания са
ликвидни /безспорни по основание и размер/ и изискуеми /такива, чието
изпълнение те могат да искат/.
По този начин, със сключеното на 03.10.13г.
споразумение страните са преуредили за в бъдеще, чрез взаимни отстъпки,
отношенията си във връзка с предварителния договор от 21.03.08г., като са
уговорили и това, че за забавата в изпълнение на задължението на ответника да
завърши и предаде на ищеца обектите, предмет на предварителния договор, и в периода
от 03.10.13г.-31.12.15г., ответникът ще дължи неустойка за забава в размер на
5000лв. месечно, считано от 03.10.13г., до датата на изпълнение на
задължението, в ново определения за това срок- до 31.12.15г.
По силата на спогодбата от 03.10.13г. за ответника
е възникнал един нов дълг- за заплащане на неустойка за забава, считано от
03.10.13г. Затова, уговорената за заплащане с т.4 неустойка не може да бъде
счетена нито за такава, с която се удължава в нарушение на забраната на чл.113
от ЗЗД давността за установеното с нея в полза на ищеца вземане, защото тя не
касае вземане за неустойка по предварителния договор, каквото, както и сам
ответникът изтъква, не е било уговорено от страните с този договор, нито за
клауза, с която страните са определили със задна дата неустойка по
предварителния договор, каквито са доводите на ответника в подкрепа на извода
му, че тя е нищожна поради заобикаляне на закона.
Видно е от съображенията на ответника с писмената
защита, че нищожността на основание заобикаляне на закона по т.1 и т.2 е
обоснована със същите доводи, както и нищожността поради противоречие със
закона, които съдът обсъди, тъй че не се налага да им дава отговор повторно.
При така взетите предвид съображения съдът намери,
че възраженията на ответника за нищожност както на клаузата на т.4 от
споразумението от 03.10.13г., така и на споразумението в цялост, поради
противоречието им със закона и заобикаляне на закона, по отношение разпоредбите
на чл.103 и чл.111 от ЗЗД, са неоснователни, а сключеното споразумение е
валидно.
2. По втория спорен въпрос съдът намери, че
споразумението е подписано на 03.10.13г. и че има за цел да уреди и преуреди за
в бъдеще отношенията на страните, по повод датиращата към този момент забава в
изпълнение на част от поетите задължения по предварителния договор, както и при
налично у тях желание да запазят договорната си връзка и да се даде възможност
за пълното изпълнение на поетите задължения, като се избегнат съдебни спорове, противно
на твърденията на ответника, че споразумението няма достоверна дата и е
сключено с друг мотив- за собствена информация.
Поканен да отговори на въпроса кога е било
подписано споразумението и дали това е станало през лятото на 2014г., на основание
чл.176,ал.1 от ГПК, ищецът е дал в с.з. от 01.11.16г. отговор, че
споразумението е подписано на посочената в него дата, а не през лятото на
2014г.
Затова, и доколкото автентичността на подписа на
лицето, представлявало ответника при сключване на това споразумение, не е
оспорена, а напротив- сключването му е изрично признато от ответника, както и
защото частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица, а документът е датиран, съдът намира, че в съдържанието на това подписано
от представителя на ответника изявление се включва и датата на неговата
направа, поради което достоверна за страните е посочената в документа дата на
неговото съставяне. В косвена подкрепа на извода, че споразумението е било
подписано на посочената в него дата- 03.10.13г., е и представеното с исковата
молба искане на „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ до СВ-Пловдив за заличаване на
вписаната в имотния регистър в негова полза ипотека по отношение на
самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.389.1.69, което е извършено на
10.11.13г., като видно от споразумението, това задължение на „Заводски
строежи-ПС-Пловдив“ е било част от неговия предмет-т.2.3.
Що се касае до твърдението на ответника, че
подписаното на 03.10.13г. споразумение нямало за цел да породи права и
задължения, а имало друг мотив, съдът не може да го възприеме, доколкото в
договорното право законът придава значимост на материализираните волеизявления
на страните, а не на мотивите, които са ги ръководили за тяхната направа, освен
в изрично определени случаи /както например по чл.226,ал.3 от ЗЗД/, а видно от
съдържанието на сключеното споразумение, от него се пораждат права и задължения
за страните, при изрични техни изявления за това.
3. На въпроса възможно ли е по същество страните
да преуредят отношенията си във връзка със сключения помежду им предварителен
договор от 2008г. и да уговорят със споразумението права и задължения по
начина, предвиден с него, или подобна възможност е изключена, съдът счита, че
вече даде отговор с казаното по първите два спорни въпроса, поради което
препраща към тях по отношение съображенията, заради които приема, че няма
пречка страните да се споразумеят по начина, по който са направили това, и от
товатяхно споразумение да възникнат валидни задължения в тежест на ответника по
делото, каквито той се е съгласил да поеме с подписване на споразумениетото.
4. Преди да пристъпи към обсъждане на последния
спорен въпрос- изтекла ли е погасителна давност за вземането за неустойка,
уговорено с т.4 от споразумението, в каквато връзка ответникът е повдигнал
възражение, съдът намира за необходимо да отговори на останалите необсъдени
доводи, развити с писмената му защита, които нямат отношение към възраженията
му за нищожност на споразумението, а именно:
4.1. По т.3 от съображенията на ответника в
писмената защита са наведени доводи за неизправност на противната страна,
поради която не и се следва уговорената по т.4 неустойка.
Подобно възражение в хода на процеса не е правено
от ответника, тъй че да се релевира за пръв път с писмената защита, но все пак
съдът ще му даде отговор, доколкото изправността на претендиращия неустойка е
релевантен за основателността на иска му факт.
Видно от т.3 на писмената защита /л.140-гръб/,
ответникът счита, че ищецът е неизправен, защото не бил заплатил цялата сума по
предварителния договор, а дължал още 85000лв.- от които 80000лв.-част от
продажната цена за изграждане на сградата в груб строеж и
5000лв.-представляваща дължима сума за смр за довършване на обекта.
Тези твърдения на ответника нямат и най- малка
опора в доказателствата по делото, тъй като със сключената спогодба от
03.10.13г., като е признато от ищеца, че до момента посочените суми не са
изплатени, а ответникът има вземане към него за тях, е извършено и прихващане
на вземането на ответника към ищеца за сумата от 85000лв. с вземането на ищеца
към ответника за сумата от 216 000лв, до размера на по-малкото от двете
вземания, с което последното е било погасено.
В категорична подкрепа на това, че ответникът е
признал за валидно погасяването на това задължение на ищеца, чрез извършеното със
споразумението прихващане, е и обстоятелството, че малко след сключване на
споразумението от 03.10.13г., на 11.10.13г., е подал молба за заличаване на
вписаната за обезпечаване на вземането му за сумата от 80000лв. законна
ипотека, както се е задължил и със самото споразумение /л.41/.
Затова, ищецът е изправна страна и няма пречка да
претендира от ответника уговорената с т.4 от споразумението неустойка.
4.2. Неоснователно е и виждането на ответника, че
доколкото със споразумението е уговорен нов срок за изпълнение-31.12.15г.,
неустойка не може да се търси за периода преди този срок да изтече и да се
дължи едновременно със задължението за довършване на сградата.
Както вече съдът отбеляза и по-горе в това
решение, разпоредбата на чл.79,ал1 от ГПК дава изрична възможност на кредитора,
когато длъжникът не е изпълнил точно задължението си, да иска изпълнение, ведно
с обезщетение за забавата, точно тъй, както страните са се споразумели със
сключената на 03.10.13г. спогодба.
4.3. Представеното от ищеца по делото решение, с
което е приключило производството по проведен от него иск за неустойка периода
03.10.13г.-03.01.14г. /л.51-56/ наистина не формира сила на пресъдено нещо
между страните по отношение на вземането за периода процесен по
делото-03.01.14г.-31.12.15г., както ответникът изтъква с писмената си защита,
но съдът не е и приел, че то ще се ползва с такава с доклада по делото, нито се
основава на това решение, за да достигне до изводите си по отношение на
фактите, че уговорената с т.4 от споразумението клауза, както и цялото
споразумение, са валидни, че с него ответникът е поел към ищеца едно ново
задължение- да заплаща на ищеца неустойка от по 5000лв месечно, считано от
03.10.13г.-31.12.15г., за забава в изпълнение на задължението си да завърши и
му предаде обектите, предмет на предварителния договор от 21.03.1.08г. във
вида, уговорен с него, и като признава, че не е изпълнил това свое задължение и
към 31.12.15г., а ищецът е изправна по договора страна, то са налице всички
предпоставки, при които може да търси по съдебен ред присъждането на
уговорената неустойка.
5. Претендираното от ищеца вземане може да бъде
уважено, защото освен да е основателно, с оглед всичко изложено по-горе, не е и
погасено по давност, както ответникът възразява.
Давността за това вземане, видно от уговорката на
страните, настъпва, считано от датата на подписване на
споразумението-03.10.13г. и се дължи ежемесечно.
Както претенцията за лихви за забава е ден за ден,
така и претенцията за неустойка, която е уговорена като дължима помесечно, е
месец за месец.
Така, давността за вземането за всяка уговорена
като помесечно дължима се неустойка от по 5000лв., считано от 03.10.13г., ще
започва да тече съгласно чл.114,ал.1 от ЗЗД от трето число на всеки следващ
месец и ще изтича с оглед разпоредбата на чл.11,б.“б“ от ЗЗД в тригодишен срок.
В случая, предмет на иска са вземанията за
неустойка за периода 03.01.14г.-31.12.15г.
Или, за първото дължимо се помесечно плащане,
тригодишната давност тече от 03.01.14г. и изтича на 03.01.17г., а за последното
тече от 03.12.15г. и изтича на 03.12.18г.
Искът е заведен на 27.04.16г. и по този начин –
преди да изтече давността за кое да е от вземанията за месечно дължима се
неустойка от по 5000лв., за периода 03.01.14г.-31.12.15г.
6.За времето от 03.01.14г. до 03.12.15г. се дължат
пълни 23 месечни платежа по 5000лв.- в размер от 115000лв., а за периода 03.12.15г.-31.12.15г.
се дължи пропорционално на дните сума от 4516.12лв.- т.е. общо за периода се
следва неустойка от 119 516.12лв., както се претендира.
Въз основа на всичко изложено съдът намери, че
искът е основателен и изцяло доказан по размер, тъй че следва да се уважи, като
се присъди и законна лихва от дата на исковата молба, каквото е искането на
ищеца.
В частта
за разноските.
И двете страните претендират присъждане на
разноски по представени от тях в с.з. от 01.11.16г. списъци.
С цялостно уважаване на предявения от ищеца иск,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, разноски се следват единствено нему, и с оглед
чл.78,ал.3 от ГПК-не се следват такива на ответника.
Съгласно представения списък /л.127/, ищецът
претендира разноски от 8895.65лв., като от тях 4780.65лв.-държавна такса за
производството, а 4115лв.- заплатен адвокатски хонорар, направата на които е
установена в процеса /виж л.2, л.11 и л.128/, тъй че ответникът трябва да бъде
осъден да му ги заплати.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда „Заводски строежи-ПС-Пловдив“ АД, ЕИК *********,
със съдебен адрес:***, *, адв.К.М., да заплати на Г.А.Н., ЕГН **********,***,
адв.В.Т., сумата от 119 516.12-
сто и деветнадесет хиляди петстотин и шестнадесет лева и дванадесет стотинки, съставляваща неустойка от по
5000лв./месец за забавено изпълнение на задължението на ответника за завършване
и предаване на обектите, предмет на сключения между страните предварителен
договор от 21.03.08г., във вида и срока, съгласно този договор, уговорена с т.4
от сключеното между страните на 03.10.13г. споразумение, за периода от
03.01.14г.-31.12.15г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба-27.04.2016г.
до окончателното и плащане, както и
сумата от 8895.65- осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и шестдесет
и пет стотинки- разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: