РЕШЕНИЕ
№ …
гр. Русе, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе,
VII състав, в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ
като разгледа докладваното от съдия АГУШ
адм. дело № 105 по описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по иск, предявен от Е.Г.Н. ***,
представлявана от адв. В.С., против Българска Народна Банка (БНБ), гр. София,
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 627,96 лв.
от забавено плащане на гарантирания му депозит в Корпоративна търговска банка (КТБ)
в размер на 196 000 лв., за периода 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. Твърди
се, че вредите са претърпени вследствие на незаконосъобразно бездействие на
БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право
на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити,
каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на
депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 11 март 2009 г.
Ищецът твърди, че е вложител в КТБ към
20.06.2014 г. – на която дата с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, КТБ е
поставена под специален надзор. На 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на
влоговете в банките (ФГВБ) й изплатил сумата от 196 000 лв.,
представляваща гарантирания размер на сумите по влога й (включваща главница и
лихви). Според ищеца, в срок от 5 работни дни след като КТБ е поставена под
специален надзор, БНБ е следвало да вземе решение, че влоговете са неналични и
с този акт, а не с отнемането на лиценза на КТБ, да стартира процедурата по изплащането
на гарантираните суми. Независимо, че този срок не е предвиден в националния
закон, той е регламентиран в разпоредбата чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива
94/19/ЕО, която има директен ефект. След като не е изпълнила задължението си да
приложи разпоредба с директен ефект, БНБ е извършила нарушение на правото на
ЕС, от което ищцата е претърпяла вреди в размер на законната лихва за периода
на забава.
Относно периода, за който се претендират
вредите, ищецът твърди, че първият момент, в който е следвало да бъде осигурен
достъп до депозитите е 30.06.2014 г., т.к. срокът от 5 работни дни е започнал
да тече на 23 юни 2014 г. (понеделник) и е изтекъл на 27 юни 2014 г. (петък),
т.е. вложителите е следвало да имат достъп до гарантираните си депозити в
понеделник – 30.06.2014 г.
Ищецът твърди още, че именно БНБ е органът
по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, компетентен да направи
констатацията, че депозитите са станали неналични по причини, пряко свързани с
финансовото състояние на КТБ, тъй като БНБ извършва надзора на кредитните
институции в Република България. Обявената от съда неплатежоспособност на
банката е самостоятелно основание за изплащане на влоговете, като свободата на
преценката на БНБ по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата е ограничена от
сроковете и целите на Директивата и по-специално от изискването за установяване
в срок от 5 работни дни от неизплащането на депозита. В случая депозитите са
останали неналични през целия период, в който КТБ е била под специален надзор
(повече от 5 месеца), като изплащането им е започнало едва на 4 декември 2014
г. По този начин, като не е извършила необходимото установяване на
неналичността на депозитите в съответствие с изискванията на чл. 1, пар. 3, буква
i) от Директивата, БНБ е нарушила правото на ЕС.
Иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца претендираното обезщетение. В
исковата молба е заявена и претенция за присъждане на разноски.
Ответната страна, чрез процесуален
представител, оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че в
националното законодателство и в Директива 94/19/ЕО няма предвиден акт или
действие на БНБ по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК, възложени от Закона за
Българска народна банка (ЗБНБ) и Закона за кредитните институции (ЗКИ) – в
редакцията преди изменението с ДВ, бр. 62/14.08.2015 г. БНБ не разполага с
административни властнически правомощия спрямо вложителите в банки, поради
което няма как да е налице бездействие на БНБ при упражняване на
административна дейност спрямо вложител. Единственият акт, който БНБ е
компетентна да издаде съобразно националното законодателство в процесния
период, е решението за отнемане лиценза на КТБ. В случай, че се приеме, че
Директива 94/19/ЕО е неправилно транспонирана, установяването на неналичността
на депозитите с акт на БНБ, би било нищожно поради липса на материална
компетентност. В този случай би следвало да се търси отговорност от Държавата
чрез законодателния орган, а не от БНБ. Твърди се, че в случая не е изпълнен фактическия
състав на ЗОДОВ, т.к. се претендират вреди от правно, а не от фактическо
действие/бездействие. Евентуалното неизпълнение на задължение за правно
действие представлява индивидуален административен акт – мълчалив отказ, отмяна
на какъвто мълчалив отказ не е налице, а и не се твърди от ищеца.
Твърди се още, че разпоредбата на чл. 1,
пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО няма директен ефект, тъй като не е
достатъчно ясна, точна и безусловна. Същата предоставя широко право на преценка
на държавите членки най-малко по три въпроса: 1/ кой е компетентният национален
орган, който следва да извърши преценката за неналичност на депозитите; 2/ с
какъв акт и 3/ по каква процедура да се извърши това установяване. След като
последиците на Директивата зависят от приемането от държавите на актове на
вътрешното право, указващи компетентния орган и вида решение за установяване на
неналичност, недопустимо е признаването на нейно пряко действие. Съобразно
българското законодателство БНБ няма правомощия да изплаща в полза на вложители
суми по гарантирани влогове, поради което не може да бъде задължена и за
акцесорното задължение за лихви. БНБ няма и правомощия да разпорежда на ФГВБ
кога да започне заплащане на гарантираните депозити, като в случая началната
дата е определена с Решение № 61/18.11.2014 г. на УС на ФГВБ.
В представена по делото писмена защита (л.
44-47) ответникът излага подробни доводи в подкрепа на становището си за
неоснователност на жалбата, като прави многократно позоваване на Решение на СЕС
от 04.10.2018 г. по дело С-571/16 (делото „Кантарев“) и Решение на СЕС от
25.03.2021 г. по дело С-501/18.
В обобщение ответникът счита, че липсва противоправно
бездействие на БНБ; липсва нарушение на правото на ЕС; липсват и претърпени
вреди от ищеца; липсва и пряка и непосредствена причинна връзка между
твърдените от ищеца вреди и поведението на ответника. Въз основа на всички
изложени доводи от ответната страна за неоснователност на исковата претенция се
иска същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Претендират се
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за основателност на предявения иск.
При преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На дата 01.02.2007 г. между ищеца и „КТБ“
АД е сключен Договор за преференциален безсрочен депозит № 21455 (л. 36) за
откриване на банкова сметка. ***, депозантът се задължавал да поддържа
постоянно по депозитната сметка минимален неснижаем остатък в размер на 1500
валутни единици. Предвидено е върху сумите по банковата сметка да се начислява
лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за
стандартните лихвени проценти.
На 08.05.2008 г. ищеца сключил с КТБ
договор за безсрочен депозит „Евролев“ с валутна клауза № 35536 (л. 34-35).
Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция
за прекратяването му по взаимно съгласие. Предвидено е върху сумите по
съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент
в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти, прилагани от
банката към привлечени средства.
С Решение № 138/06.11.2014 г. (л. 174-185
от адм.д. № 476/2017 по описа на АС - Русе) на основание чл. 36, ал. 2, т. 2,
чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и
чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ
№ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9,
ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат
предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.
В решението са описани подробно
фактическите обстоятелства, в хронологичен порядък, довели до отнемане на
лиценза на КТБ. По тези фактически обстоятелства спор между страните по делото
не е формиран. Основните факти, релевантни за настоящия случай са следните:
На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ
внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането
било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред
вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в
изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последващо писмо от
същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички
банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение №
73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал.
1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за
кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност
от неплатежоспособност, за срок от три месеца (л. 56-57 адм.д. № 476/2017 по
описа на АС - Русе). Със същото решение са назначени квестори, спряно е
изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете
на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите,
притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. Указано
е на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите и пасивите на
банковата група КТБ (КТБ АД и ТБ "Виктория" ЕАД) от независим външен
одитор. В тази връзка е възложена частична проверка на активите на КТБ, която
се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл, и имала за цел да
даде оценка за състоянието и качеството им, както и ограничен анализ на
пасивите на банката. При проверката било установено, че за определена категория
кредитополучатели (по кредити с общ размер 3,5 млрд. лв. от общ кредитен
портфейл в размер на 5,4 млрд. лв.) липсва съществена информация за финансовото
им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Установени са съществени
индикации за кредитен риск като това би могло да доведе до съществени
обезценки, размера на които не е коментиран от одиторите поради недостатъчна
информация. С оглед на това била възложена пълна оценка на всички активи и
пасиви на КТБ – вж. в тази връзка Решение на УС на БНБ от 06.11.2014 г. (л. 174-185
от адм.д. № 476/2017 по описа на АС - Русе)
Междувременно, с Решение № 82/30.06.2014
г., с цел оптимизиране на разходите на банката по привлечените средства, на
основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 116, ал. 2, т. 1, вр. чл. 103, ал. 2, т. 24 от
ЗКИ и чл. 16, т. 16 от ЗБНБ, считано от
01.07.2014 г., УС на БНБ намалил лихвените проценти по депозити на
"КТБ" АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове,
матуритет и валути.
Доклад за текущото състояние на банката е
представен пред БНБ от квесторите на „КТБ“ АД на 25.07.2014 г. и е публикуван
на страницата на БНБ http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_pressrelease/pr_20140731_a1_bg.pdf.
От доклада се установява, че към
30.06.2014 г. финансовият резултат на КТБ бил загуба, в размер на 65 283
хил. лева, при реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14 997
хил. лева. Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през
месеца провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към
30.06.2014 г. сумата на активите на КТБ е 6 896 212 хил. лв. и
сравнено с края на месец май е със 741 352 хил. лв. (9,7%) по-малко.
По-съществените промени в активите на банката основно засягали ликвидните
активи – намалявали паричните средства и паричните наличности, ценните книжа и
вземанията от банки.
С Решение № 114/16.09.2014 г. Управителния
съвет на БНБ констатирал, че продължават да са налице условията и
предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като
банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване
на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и
други кредитори, поради което действието на всички мерки, наложени с Решение №
73/20.06.2014 г. на УС на БНБ – за поставяне на банката под специален надзор,
както и тези по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ – за намаляване
лихвените проценти по депозити, било продължено до 20.11.2014 г. Със същото
решение, на основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ, на квесторите на КТБ било указано най-късно
до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до
31.10.2014 г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на
база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от
тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно "КТБ" АД.
На 20.10.2014 г. квесторите на КТБ внесли
в БНБ докладите на одиторските фирми, като заключението на одиторите било за
необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4 222 млн. лв.
Докладите са приети с Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ. На 04.11.2014
г. в изпълнение на Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ, квесторите на КТБ
внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г., въз основа
на които УС на БНБ установил отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ
в размер на минус 3 745 313 хил. лв., определен според Регламент (ЕС) № 575/2013 г. относно
пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните
посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 г.
В допълнение, с писмо от 05.11.2014 г.
квесторите на КТБ уведомили БНБ, че след датата на поставяне на банката под
специален надзор до 31.10.2014 г. вкл., в КТБ са постъпили уведомления за цесии
на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане
на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия,
но дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат осчетоводени в
счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014 г.
би останал отрицателна величина.
Всичко изложено до тук довело до издаване
на Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на „КТБ“
АД.
След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз
на „КТБ“ АД Управителният съвет на Фонда с Решение № 61/18.11.2014 г. определил
девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и
изплащането да започне на 04.12.2014 г. Видно от представеното от ищеца извлечение
за движението по банковите му сметки в КТБ (л. 37-38), както и от постъпилия по
делото отговор от КТБ АД – в несъстоятелност с вх. № 594/29.03.2022 г. (л. 12),
за ищеца е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000
лв. към ФГВБ. Тази сума представлява част от сумата по влоговите му сметки,
която към 06.11.2014 г. е в размер на 528 139,25 лв. и включва и начислените
лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. От
представените извлечения от банковите сметки на ищеца (л. 37-38) е видно, че е извършено
олихвяване, съобразно условията на разкритите депозити към 06.11.2014 г. и следващо олихвяване е извършено на 31.12.2014
г., поради служебното им закриване. По делото не се спори, че лихвеният процент
до 01.07.2014 г. е съгласно договорените условия, а за периода 01.07.2014 г. –
06.11.2014 г. – съгласно Решение № 82/30.06.2014 г. на БНБ. Общият размер на
лихвата е сбор от лихвосумите за реалния брой дни, за които депозираната сума е
престояла по депозитната сметка. Към ФГВБ е подадена информация за заплащане на
сумата от 196 000 лв., представляваща горен праг на гарантираните влогове.
Тази сума включва главница и част от капитализираните лихви към 31.12.2013 г.
като непокрива сумата на начислените към 06.11.2014 г. лихви за периода
01.01.2014 г. – 06.11.2014 г.
Не се спори между страните, че на
04.12.2014 г. на ищеца е изплатена сумата от 196 000 лв. от ФГВБ.
Настоящият съд служебно установи, че с
Решение № 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд (СГС) по т.д. № 7549/2014
г., е обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 06.11.2014 г. В тази
част решението е обжалвано от БНБ и е протестирано от Софийска градска
прокуратура, по съображения, че началната дата на неплатежоспособността е
30.09.2014 г. – към който момент въз основа на докладите и финансовите отчети е
установено, че собственият капитал на КТБ е отрицателна величина.
С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. №
2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г.
на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е
определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на
неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на
отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към
30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.
Съдът счита, че относимо към настоящото
производство е направеното преюдициално запитване до Съда на ЕС по адм.д. №
560/2016 г. по описа на АдмС – Варна, с формулирани осем въпроса за тълкуване
на чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл. 1, точка 3, подточка i) и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО.
В тази връзка е образувано дело С-571/16, по което СЕС е постановил Решение от
4 октомври 2018г.(https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1572946257359&uri=CELEX:62016CJ0571).
При така установеното от фактическа страна
и съобразно тълкуването на правото на ЕС, дадено в Решението на СЕС по дело
С-571/16, съдът приема от правна страна, следното:
По допустимостта на иска и приложението на
ЗОДОВ.
Въпросът пред кой съд и по какъв
процесуален ред следва да бъде разгледан настоящия спор е решен с влязло в сила
Определение № 2/09.03.2022 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по гр.д.
№ 25/2021 г. по описа на ВКС. Съгласно мотивите на това определение Българската
народна банка е компетентният административен орган, който е длъжен да изпълни
задължението по чл. 10, ал. 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и
Съвета от 30.05.1994 г. да установи неналичен депозит по чл. 1, т. 3, б. „i“ от Директивата и да осигури своевременното изплащане
на гарантираните депозити. Именно затова претенцията за вреди от евентуално забавено
изпълнение на това задължение на БНБ е от подведомствеността на
административния съд, в какъвто смисъл е и допълнението на чл. 203, ал. 1 от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. ДВ, бр. 94/2019 г.),
според което исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на
Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи, се
разглеждат по реда на тази глава. Разпоредбата влиза в сила от 01.01.2019 г. и
като процесуална норма се прилага и за заварените и неприключили процесуални
правоотношения, какъвто е настоящия случай.
Що се отнася до
процесуалното изискване по чл. 204
АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за предварителна отмяна на акта, от който се
претендират вреди, то в настоящия случай претенцията на ищеца е за претърпени
вреди от бездействието на ответника, което се свързва с хипотезата на чл. 204,
ал. 4 АПК, според която незаконосъобразността на действието или бездействието
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Дори и да
се приеме, че в конкретния случай, макар да се твърди бездействие от страна на
ответника, не се касае за неизвършване на фактическо действие, а за липса на
извършено правно действие за издаване на конкретен акт от страна на БНБ, отново
следва да се приеме, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
делото по реда на ЗОДОВ. В тази връзка в т. 142 от решението на СЕС по дело
С-571/16 и в т. 77 от решението на СЕС по дело С-429/09, се посочва, че би било
в разрез с принципа на ефективност да се изисква от увредените лица всеки път
да използват всички правни способи за защита, с които разполагат, при положение
че това би било прекомерно трудно или не е разумно да се изисква от тях. В
конкретния случай при действащото към 2014 г. законодателство и константната
съдебната практика на ВАС, ищецът не би имал ефективен способ за защита. Напротив,
всички дела, образувани по жалби на вложители в КТБ срещу решенията на БНБ за
поставяне на КТБ под специален надзор, за продължаване срока на надзора и за
отнемане на лиценза на КТБ – при това с директно позоваване на Директива
94/14/ЕО и твърдение, че депозитите са станали неналични още с вземане на
решението за поставяне на КТБ под специален надзор – са оставени от ВАС без
разглеждане, по съображения, че тези актове не засягат права и интереси на
вложителите, а създават задължения само за банката - Определение №
198/08.01.2015 г. по адм. д. № 15546/2014г; Определение № 4370/21.04.2015 г. по
адм. д. № 3892/2015; Решение № 13284/08.12.2015 г. по адм. д. № 11445/15 г. и др.
Така на практика са пресечени всички опити на вложителите да приведат
действащата към момента схема за гарантиране на депозитите в съответствие с Директива
94/19/ЕО. Без разглеждане, поради липсата на правен интерес, са оставени и
жалбите на акционерите срещу решението за отнемане на лиценза (Определение на
ВАС № 3725/02.04.2015 г. по адм. д. № 3438/2015). На практика обаче е нямало
кой да оспори решенията на БНБ, т.к. всички управителни органи на банката са
отстранени още с решението от 20.06.2014 г., а квесторите се назначават от БНБ
и се отчитат пред нея.
При
така установената съдебна практика обосновано може да се приеме, че е липсвал
възможен процесуален ред, при който в рамките на ефективен съдебен контрол на
актовете и действията на БНБ, да бъде извършена преценка за съответствието им с
изискванията на Директива 94/19/ЕО. При липсата на такава процесуална
възможност и след като според действащото към момента на подаване на иска законодателство
актът, с който се отнема лиценза на банката се счита за акт по чл. 1 пар. 3,
буква i) от Директивата, на вложителите не може да се противопостави изискване,
като това по чл. 204, ал. 1 от АПК – за предварителна отмяна на акта, т.к. това
би било в нарушение на принципа на ефективност.
С оглед гореизложеното
процесният иск е допустим и следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, но при
спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на
държавата за нарушаване правото на Европейския съюз, изведени от практиката на
СЕС.
Разгледан по същество, искът е частично
основателен.
За да се произнесе по съществото на спора
съдът следва да изясни няколко въпроса. На първо място е въпросът Директива
94/19/ЕО правилно ли е транспонирана в ЗГВБ и ЗКИ, и БНБ била ли е длъжна да
вземе решение по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО в срок от 5
работни дни след поставяне на КТБ под специален надзор. На следващо място е
въпросът разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО има ли
директен ефект и предоставя ли на вложителите в банка, включена в схема за
гарантиране на депозитите, в допълнение към правото им да бъдат компенсирани от
тази схема до размера по чл. 7, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО и правото да
търсят обезщетение от държавата като предявят срещу органа, длъжен да установи
неналичността на депозитите, иск за вреди от забавено изплащане на гарантирания
размер на депозитите, когато решението по чл. 1, пар. 3, буква i) е взето след
установения в Директивата 5-дневен срок, и забавата се дължи на действието на
оздравителна мярка, целяща да предпази банката от неплатежоспособност, наложена
от същия този орган. На последно място, в случай, че Директива 94/19/ЕО предоставя на вложителите такова
допълнително право, следва да бъде обсъден и въпросът дали е изпълнен
фактическия състав за ангажиране отговорността на Държавата за нарушението на
правото на ЕС, извършено от БНБ, който фактически състав съгласно решенията на
СЕО, включва кумулативното наличие на три условия: нарушената норма от правото
на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е
достатъчно съществено и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и настъпилите вреди.
Във връзка с посочените въпроси, съдът съобрази,
че от първо и второ съображение от Директива 94/19/ЕО става ясно,
че с въвеждането на схеми за гарантиране на банковите депозити във всички
държави членки и с хармонизирането на приложимите гаранции за минимална сума,
Директивата има за цел хармоничното развитие на дейностите на кредитните
институции в целия Съюз чрез премахването на всички ограничения върху правото
на установяване и свободата на предоставяне на услуги, като същевременно се
повишава стабилността на банковата система и защитата на вложителите. За тази
цел член 3 от Директива 94/19/ЕО предвижда, че всяка държава членка осигурява в
рамките на нейната територия да бъдат въведени една или повече схеми за
гарантиране на депозити. Съгласно член 7, параграф 1 и 1а от същата директива
държавите членки осигуряват гарантираният размер на съвкупните депозити на
всеки вложител да бъде установен на 100 000 EUR, в случай че депозитите са
неналични. "Неналичен депозит" по смисъла на чл. 1, пар. 3 от Директивата
е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция,
съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i)
съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната
кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко
свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува
близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.
Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива
2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране
на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е
транспонирана в българското законодателство чрез Закона
за гарантиране на влоговете в банките и Закона
за кредитните институции. Измененията, въведени с Директива 2009/14/ЕО, са
транспонирани своевременно през 2009 г. с измененията на посочените два закона
– ДВ, бр. 44/2009 г., в сила от 12.06.2009 г. С измененията на ЗГВБ от 2010 г.
– ДВ, бр. 101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г., е въведен новият гарантиран
размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл. 7 от
Директива 94/19/ЕО. При първоначалното въвеждане на разпоредбата на чл. 1, пар.
3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в националното законодателство е възприет
подход, според който изискването съответната кредитна институция да
"изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното
финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива
тя да бъде в състояние да го направи" е равнозначно на установяване
неплатежоспособността на институцията. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗКИ в
редакцията до изменението с ДВ, бр. 62/14.08.2015г. неплатежоспособност е
налице при две хипотези: 1) когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни
свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото
състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на
изискуемите парични задължения в приемлив период от време или 2) собственият
капитал на банката е отрицателна величина.
Изискуемият от чл. 1, пар. 3, подточка i),
ал. 2 от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи
следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на
банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл. 36, ал. 3 от ЗКИ –
като изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на
неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза й. Срокът по чл. 10, пар.
1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да
бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по
отношение на неналичните депозити – 20 работни дни от датата, на която
компетентните органи извършват установяването по чл. 1, пар. 3, подточка i) от
Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ (в редакцията до
изменението с ДВ, бр. 62/14.08.2015 г.) и тече от датата на решението на БНБ за
отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка.
Така възприетият в ЗГВБ и ЗКИ подход –
сроковете по чл. 1, пар. 3, буква i) и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО да
текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна
институция поради неплатежоспособност, не представлява допустима схема за
гарантиране на депозитите, които са станали неналични, т.к. Директивата изисква
схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните
претенции на вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали
са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на
кредитна институция. Както е посочил СЕС в т. 49, т. 50 и т. 51 от решението по
дело С-571/16, от текста на чл. 1, точка 3, подточка i), първа алинея от Директива 94/19/ЕО
изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи
неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния
орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини,
които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да
не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен
това член 1, точка 3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените
компетентни органи трябва да установят това "колкото е възможно
по-скоро" и "не по-късно от пет работни дни след като са се уверили
за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които
са дължими и изискуеми". От тези разпоредби следва, че установяването на
неналичността на депозитите не може да зависи от неплатежоспособността на
кредитната институция, още по-малко от отнемането на нейния лиценз. В т. 51 - т. 53 от заключението на генералния адвокат по дело
С-571/16, се посочва, че за да се избегне верижния ефект на масово изтегляне на
депозити, вложителите следва да имат сигурността, че в случай на вероятно
дълготрайна неплатежоспособност на кредитните им институции техните депозити ще
бъдат възстановени в гарантирания размер в най-кратък и предвидим срок,
независимо от установяването на неплатежоспособността на кредитната институция
и отнемането на нейния лиценз. Евентуални забавяния в резултат на надзорни
мерки също не бива да водят до разколебаване доверието на вложителите в бързото
възстановяване. От обяснителния меморандум към предложението на Комисията за
директива е видно, че определението за неналичен депозит съзнателно не е
обвързано с рисковете на производствата по оздравяване и ликвидация, освен това
от съображение 12 от Директива 2009/14 следва, че съществува възможност
възстановяването на депозити чрез схемата за гарантиране да се извършва успоредно
с мерки за преструктуриране.
Относно срока, в който трябва да се
установи, че депозитите са неналични, според т. 60 решението на СЕС по дело
С-571/16, този срок е императивен и останалите разпоредби на директивата не
предвиждат възможност за неговото дерогиране. От друга страна съгласно т. 66 от
същото решение, удължаването на срока за изплащане на депозитите е възможно
единствено при изключителни обстоятелства и не може да надвишава 10 работни
дни. Също така, в т. 69 от решението СЕС е приел, че член 1, пар. 3 и член 10,
пар. 1 от Директива 94/19/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от
една страна национално законодателство, съгласно което установяването на
неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната
институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна,
отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на
неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната
институция да бъде поставена под специален надзор. Освен това в т. 78 и в т. 87
от решението, СЕС посочва, че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на
тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален
орган, като предварителното предявяване от титуляра на банков депозит до
съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не
може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по
смисъла на тази разпоредба.
От всичко изложено до тук следва, че за да
се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда
процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит,
който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките
на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи
дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по
причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати
депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя
да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва
да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в
рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответната страна, че БНБ не е компетентен орган по смисъла на чл. 1, т. 3,
подточка i) от Директива 94/19/ЕО. От разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ и
чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е "компетентният
орган", който установява неналичността на депозитите, но националното
законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране
на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната
институция. С оглед на това се приема, че изискването съответната кредитна
институция да "изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани
с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка
перспектива тя да бъде в състояние да го направи" е равнозначно на
установена неплатежоспособност на институцията, а изискваният от директивата 5
дневен срок за преценка на нейното финансово състояние и способността на
банката да изплаща гарантираните депозити, е въведено като изискване в срок от
5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме лиценза
й, т.е. националното законодателство към 2014 г. приема, че актът по чл. 1,
пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лиценза на
кредитната институция. Такова е и становището на министъра на финансите и
управителя на БНБ от 11 август 2014 г. относно писмо на Европейската комисия
във връзка с предприетите действия от БНБ спрямо КТБ АД и Търговска банка Виктория
ЕАД, публично достъпно на сайта на Министерство на финансите - www.minfin.bg/document/14856. В подкрепа на това
тълкуване са Доклада на Комисията по бюджет и финанси по проекта на Закона за
изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките (№
854-01-165/20.12.2008 г. и № 902-01-28/22.04.2009 г., 40-то НС) и Мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗГВБ (№ 902-01-28/22.04.2009 г.,
40-то НС), видно от които целта на законопроекта е да се въведат в българското
законодателство изискванията на приетата на 11 март 2009 г. Директива
2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива
94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на
гарантирания размер и срока на изплащане. Така "... в съответствие с
установените от директивата общи срокове в Европейския съюз се предлага срокът
за вземане на решение, че банката не може да изплаща депозити в случаите по чл.
36, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за кредитните институции, да бъде намален от 14
дни.... на 5 работни дни".
Относно условието депозитът да е
"дължим и платим, но да не е бил платен от кредитната институция"
следва да се съобрази, че според доклада на квесторите за състоянието на КТБ
(публикуван на сайта на БНБ) БНБ е уведомена още на 20.06.2014 г., че банката е
преустановила плащанията и всички банкови операции. При започване на действията
по специален надзор (от същата дата, на която КТБ е поставена под специален
надзор), квесторите са спрели счетоводната система на банката, спрели са
платформата обмен на SWIFT, както и операциите
чрез електронно банкиране и на услугата "интернет банкиране", и са
анулирали всички издадени преводни нареждания със започната и недовършена
обработка, като сумите на преводите, и заплатените такси, са върнати по
сметките на клиентите. Това означава, че още на 20.06.2014 г. КТБ не само не е
изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и заради спряната счетоводна
система всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки
за изплащане на депозитите си и не са имали достъп до тях почти шест месеца. Че
плащанията са спрени заради финансовото положение на КТБ следва и от решението
за поставяне на КТБ под специален надзор, което се основава на чл. 115, ал. 1 и
чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от ЗКИ, съгласно които "ликвидните активи на
банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може банката да
изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, или банката не е
изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите
кредитори", както и от обстоятелството, че КТБ е поставена под специален
надзор с пълно преустановяване на плащанията, въпреки че националното право
позволява мерки с по-ниска степен на намеса – т.е. избор между пълно и частично
преустановяване на плащанията и ограничаване на дейностите – вж. чл. 116, ал.
2, т. 2 и т. 3 от ЗКИ. Видно от решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г., към
11:58 часа на 20.06.2014 г. по сметката на КТБ в платежната система за брутен
сетълмент в реално време RINGS разполагаемата наличност е в размер на 237 773
лв., при наредени чакащи плащания за над 38 млн. лв.
При това положение първото условие –
кредитната институция да изглежда неспособна за момента да изплати депозита, по
причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, се явява изпълнено,
тъй като от този момент КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща
дължимите и платими депозити.
Второто условие – да не съществува близка
перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите, също
е изпълнено. Схемата за гарантиране на депозити, която се изисква от Директива
94/19/ЕО, служи за гарантиране не само на номиналната стойност на обхванатите
депозити, но предвижда, поне до известна степен, и заместител за наличността
им. Поради това установяването, че депозитите са неналични, може да бъде
избегнато само ако се очаква достъпът до депозитите да бъде възстановен в много
кратък срок. В случая, както бе посочено самата кредитна институция е внесла в
БНБ искане да бъде поставена под специален надзор заради проблеми с
ликвидността, което предизвиква затруднения в изпълнението на паричните
задължения към вложителите. Както е посочено в самото решение на УС на БНБ, с
писмо № 4098/20.06.2014 г., получено в 10:51 часа в БНБ, изпълнителните
директори са уведомили БНБ, че като имат предвид наличните средства на банката
по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията
на банката в най-близко време. В резултат, още на същата дата, УС на БНБ е
приел решението за поставяне на КТБ под специален надзор, спрени са всички
плащания и всички банкови сделки на институцията. Така самата БНБ е постановила
законова забрана върху КТБ да изплаща депозити по причини, които са пряко
свързани с проблеми с ликвидността на КТБ. Както е видно от мотивите на УС на
БНБ в решението от 20.06.2014 г., поставянето на КТБ под специален надзор е
продиктувано от наличието на опасност от неплатежоспособност (поради засиленото
теглене на средства и липсата на достатъчно ликвидни активи към 20.06.2014 г.),
като определеният тримесечен срок на надзора недвусмислено показва липсата на
"близка перспектива" за изплащане на депозитите от кредитната
институция.
Всичко изложено до тук води до извода, че
с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по
нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани
с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка
перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е
констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, пар. 3, подточка
i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази
констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, пар. 3, подточка i),
ал. 2 от Директивата – задължение, което произтича от директно приложимото
право на ЕС. Съдът на ЕС в т. 117 от Решението по дело С-571/16, посочва, че разпоредбата
на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и
представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти
права, които да позволят на вложителите да предявят искове за обезщетяване за
вредите от късното изплащане на депозитите.
След като разпоредбата на чл. 1, т. 3,
подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект неоснователно ответникът
твърди, че не е бил законово овластен да вземе това решение и следователно
същото би било нищожно. СЕО в Решение от 9 март 1978 г., дело С-106/77, т.
14-16, е приел, че директният ефект означава, че нормите на общностното право
трябва да имат пълно и еднакво действие във всички държави членки от момента на
влизането им в сила и за целия срок на тяхното действие. Следователно, тези
разпоредби са пряк източник на права и задължения за всички, до които се
отнасят, независимо дали това са държави членки, или частноправни субекти,
които са страни по правоотношения, регулирани от правото на Общността. Тази
последица също така засяга всеки съд, чиято задача като орган на държава членка
е да защитава в рамките на своята компетентност правата, предоставени на
частноправните субекти от общностното право. При това тълкуване и изричното
произнасяне от СЕС, че чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има
директен ефект, именно тази разпоредба, като пряк източник на права и
задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с
изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради
неплатежоспособност.
Като не е взела това решение в
императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото
условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Това нарушение
се преценява от настоящия състав и като достатъчно съществено, за да ангажира
отговорността на държавата. Според т. 105 от решението на СЕС по С-571/16, от
практиката на Съда следва, че такова нарушение предполага явно и значително
неспазване от държавата членка на границите, които са наложени на нейното право
на преценка. Факторите, които трябва да се вземат под внимание в това
отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна
норма, обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на
националните органи, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при
прилагане на правото, умишленият или неумишлен характер на допуснатото
нарушение или причиненото увреждане, или още обстоятелството, че с поведението
си институция на Европейския съюз може да е допринесла за неприемането,
приемането или запазването в разрез с правото на Съюза на определени национални
мерки или практики (вж. в този смисъл решение от 5 март 1996 г., по дела
C-46/93 и C-48/93, т. 56).
В случая свободата на преценка на БНБ без
съмнение е ограничена от срока по чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО. Тъй като
разпоредбата ясно посочва при какви условия и в какъв срок се установява
неналичността на депозитите, ако тези условия са изпълнени, компетентният орган
е длъжен в императивния петдневен срок да установи, че депозитите са неналични
– т. 108 от решението по С-571/16. От установените по делото факти безспорно става
ясно, че след като БНБ е била уведомена от КТБ за финансовите й затруднения и
проблемите с ликвидността, БНБ е взела решение и е поставила КТБ под специален
надзор заради опасност от неплатежоспособност и е постановила спиране на всички
операции и плащания. Така, въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от
неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката под
надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по-дълъг период, БНБ не е
направила установяването в императивния петдневния срок по чл. 1, т. 3, подт.
i) от Директива 94/19/ЕО, което е щяло да задейства компенсирането на
засегнатите вложители съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата и това
е съществено нарушение на чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО – вж. в
този смисъл т. 95 от заключението на генералния адвокат Kokott и т. 115 от
решението по С-571/16.
Настоящият съдебен състав преценява и че
от страна на ищеца е доказано наличието на имуществени вреди, причинени от
нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и
претърпените вреди. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна,
че след като БНБ няма правомощия да изплаща на вложителите сумите по
гарантираните депозити, не може да бъде задължена за акцесорно задължение за
лихва. В случая, макар размерът на претендираното от ищцата обезщетение за
имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода
на забава, то не е лихва. Всъщност на основание договорите от 01.02.2007 г. и
08.05.2008 г., ищецът е имал притежание върху движими вещи – парични средства,
правото на собственост върху които не е можел да упражнява, поради
бездействието на БНБ да защити това негов притежание, като издаде акт по чл. 1,
т. 3, подт. i) от Директива 94/19, с който да даде старт на компенсационния
механизъм по чл. 10 от Директивата. Така, с неизпълнение на задължението си по
чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19 БНБ е нарушила чл. 1 от Протокол 1 към
ЕКПЧ, според който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се
ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост
освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в
общите принципи на международното право.
Многократно Съдът по правата на човека е
приемал, че намесата при мирното ползване на собствеността трябва да постига
"справедлив баланс" между изискванията на обществения интерес и
изискванията за закрила на основните индивидуални права. Трябва да е налице
разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целта,
преследвана с която и да е било мярка, лишаваща дадено лице от собственост –
"Пресос Компание Навиера" АД срещу Белгия, 20.11.1995 г., § 38; Ян и
други срещу Германия, 30.06.2005 г., § 93.
В случая, предвид характера на нарушението
няма как да се приеме, че поради защита на обществения интерес ищецът е бил
лишена от своето парично притежание за срок, по-дълъг от предвидения в
Директива 94/19/ЕО. Всъщност именно своевременното изпълнение на задължението
по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО би защитило в максимална степен
освен правата на вложителите и обществения интерес, доколкото цел на
директивата е не само защита на вложителите, а и стабилност на банковата
система, която може да се постигне само ако държавите членки спазват предоставените
на вложителите гаранции, въз основа на които да считат депозитите си за
защитени. Както
следва и от съображения 8 и 9 от Директивата, за вложителите е от съществено
значение да имат постоянен достъп до техните спестявания, поради което неосигуряването на достъп до депозитите за
срок, по-дълъг от установения в директивата, без съмнение е довело до нарушение
на правото на собственост на ищеца.
От практиката на ЕСПЧ недвусмислено следва
и че при нарушения на чл. 1 по Протокол 1, размерът на обезщетението трябва да
е разумно свързан със стойността на отнетата собственост, съответно на
нарушеното право на мирно, необезпокоявано притежание.
Начините на обезщетяване, предвидени във
вътрешното право, са от значение при преценката дали спорната мярка спазва
изисквания справедлив баланс и по-специално дали натоварва жалбоподателите с
непропорционална тежест. Съдът по правата на човека вече се е произнасял, че
лишаването от собственост без заплащане на обезщетение в размер, разумно
обвързан със стойността й, представлява непропорционална намеса, а отсъствието
на каквото и да било обезщетение може да се счете оправдано по смисъл на чл. 1
от Протокол 1 единствено при изключителни обстоятелства - Ян и др. срещу
Германия, § 94-95.
Обезщетението, което държавата дължи,
трябва във всички случаи да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да
осигури ефективна защита на нарушеното право. При липса на разпоредби в правото
на ЕС по отношение на размера на дължимото обезщетение, се прилагат принципите
на процесуалната автономия, равностойността и ефективността - Вж.
"Отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС", К., Ал.,
Сиела норма, 2012 г., стр. 493.
Според българския закон, при паричните
притежания, обективният измерител на стойността на нарушеното право, и
следователно, справедлива компенсация, с която може да се възстанови
справедливия баланс по чл. 1 от Протокол № 1, е именно размерът на законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Неоснователно ответната страна твърди, че в
конкретния случай вреда липсва, т.к. с Решение № 82/30.03.2014 г. на УС на БНБ
лихвените проценти по депозитите в КТБ са намалени "до средния им пазарен
размер за банковата система", поради което доходността, която ищцата е
получавала от влога си в КТБ през процесния период е сравнима с доходността,
предоставяна от останалите банки в страната през същия период. Законната лихва
е предвиден от закона механизъм за обезщетяване на претърпени вреди, без
кредиторът да е длъжен да ги доказва. Предвид качеството на парите да са
универсален и санкциониран от държавата измерител на потребителната стойност на
благата, въпросът за тяхното оползотворяване не стои. Ползването им има своята
пазарна цена и кредиторът я губи, когато длъжникът не изпълнява навреме
задължението си. Именно тази стойност се презумира от разпоредбата на чл. 86,
ал. 2 от ЗЗД и в този смисъл е ирелевантно каква доходност е можела да получи ищцата,
ако е вложила парите си в друга банка. Законната лихва е отнапред установен от
закона размер на обезщетението за забавено изпълнение на парични задължения,
при което кредиторът не е нужно да доказва размера на претърпените вреди, които
се покриват от законната лихва.
В този смисъл настоящият съдебен състав
преценява, че правилно ищецът остойностява претенцията си с размера на
законната лихва, определена по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.
Неоснователно също така е възражението на
ответната страна, че ищецът не доказва вреди, т.к. поради липса на отправена
покана за плащане не е поставил в забава нито банката, нито Фонда. Както
посочва генералния адвокат в заключението си представено по дело С-571/16, при
конкретните обстоятелства – при които КТБ "... явно фактически е закрита и
търговските й отношения са били преустановени, не би било целесъобразно да се
изисква от вложителите да отправят искане за изплащане на техните депозити.
Също така е съмнително как би могло да бъде доказано отправянето на такова
искане, което в случая на депозити, платими по всяко време при поискване,
всъщност често се изразява в опита за теглене на пари от банков автомат или за
извършване на банков превод в интернет. Следователно и за самата схема за
гарантиране на депозити би било проблематично, ако трябва да се увери, че вложителите
са отправили искане за изплащане на техните депозити". Още повече че
компенсацията трябва да се плати бързо, а именно в рамките на 20 работни дни
съгласно член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО. Така и в т. 3 от
диспозитива от решението на СЕС по дело С-571/16 изрично е прието, че член 1,
точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва
да се тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от титуляря на банков
депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е
изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този
депозит по смисъла на тази разпоредба.
С оглед на изложеното, единствено и
достатъчно условие за изпадане на БНБ, респ. на ФГВБ, в забава по отношение на
вложителите е изтичането на императивния 5 дневен срок по член 1, точка 3,
подточка i) от Директива 94/19/ЕО, а в случая то безспорно е настъпило.
Ирелевантно е и обстоятелството, че не
БНБ, а ФГВБ е компетентен да изплаща гарантираните депозити, т.к. именно решението
по чл. 1, пар. 3, подт. i, ал. 2 от Директивата, което БНБ е била длъжна да
вземе, падежира вземането на ищцата. Следва да се има предвид, че Фондът не
разполага със самостоятелност при определяне на началната дата на изплащане на
гарантираните депозити. Действията, които ФГВБ следва да предприеме и конкретно
задължението му да започне изплащане на гарантираните депозити, са пряко
обусловени от решението на БНБ, с което депозитите се обявяват за неналични.
Казано по друг начин, именно след постановяване на решението на БНБ за
обявяване на депозитите за неналични, за Фонда възниква парично задължение към
всеки от вложителите до размера на гарантираните депозити. Така, постановявайки
изискуемото от Директива 94/19/ЕО решение на по-късна дата, БНБ е станала
причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ, т.е. именно
БНБ е причина за забава на изпълнението на паричното задължение към ищцата и
това недвусмислено обосновава пряката причинно-следствената връзка между
извършеното нарушение и претърпените вреди. След като забавеното изпълнение на
паричното задължение към ищцата е следствие от извършеното от БНБ нарушение на
чл. 1, пар. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, това е и основанието за
приложението на чл. 86 от ЗЗД.
Обстоятелството, че ЗГВБ обвързва началото
на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението
за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, т.к. както вече
се посочи неколкократно по-горе в настоящото решение СЕС е приел в т. 1 от
диспозитива на решението по дело С-571/16, че разпоредбите на чл. 1, т. 3 и чл. 10,
пар. 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се
отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на
депозитите.
За пълнота следва да се
добави, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/18/ЕО не обвързва по
никакъв начин задвижването на компенсационния механизъм с условието схемата за
гарантиране на депозитите да разполага с достатъчно парични средства. Напротив,
както следва от чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО схемите за гарантиране на
депозитите следва да са в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции
на вложителите, по отношение на неналичните депозити. От съображение 10 на
Директива 2009/14/ЕО е видно и че за да се запази доверието на вложителите, и
да се отговори на техните нужди, задействането на схемата и изплащането на
гарантираните депозити следва да започне в максимално кратък срок, който може
да бъде удължаван само при извънредни обстоятелства.
В хода на исковото
производство и преди постановяване на настоящото решение е постановено и
Решение от 25.03.2021 г. по дело С-501/18 ВТ срещу БНБ на Съда на Европейския
съюз, на което основно се позовава ответника в писмените си бележки. Съгласно
това решение на СЕС:
1. Член 7, параграф 6 от
Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година
относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година, трябва да се тълкува
в смисъл, че предвиденото в него право на вложителя да получи компенсация
обхваща единствено изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на
неналичните депозити на този вложител до размера, определен в член 7, параграф
1а от тази директива, изменена с Директива 2009/14, след като компетентният
национален орган установи неналичността на държаните от съответната кредитна
институция депозити в съответствие с член 1, точка 3, подточка i) от посочената
директива, изменена с Директива 2009/14, поради което член 7, параграф 6 от
същата директива, изменена с Директива 2009/14, не дава основание да се счита,
че посоченият вложител има право на обезщетение за вредата, причинена поради
забавеното изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или
поради недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над
кредитната институция, чиито депозити са станали неналични.
2. Разпоредбите на член 1,
точка 3, подточка i) във връзка с разпоредбите на член 7, параграф 6 и член 10,
параграф 1 от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или договорна
клауза, съгласно която депозит в кредитна институция, чиито плащания са
преустановени, става изискуем едва след като компетентният орган отнеме
издадения на тази институция банков лиценз и при условие че вложителят изрично
е поискал изплащане на този депозит. По силата на принципа на предимство на
правото на Съюза националният съд, сезиран с иск за обезщетение за вредите, за
които се твърди, че са причинени поради изплащането на гарантирания размер на
такъв депозит извън срока по член 10, параграф 1 от тази директива, изменена с
Директива 2009/14, е длъжен за целите на произнасянето по този иск да не
приложи тази национална правна уредба или договорна клауза.
3. Член 17, параграф 3 от
Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември
2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков
орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО
на Комисията, с оглед на съображение 27 от този регламент, трябва да се тълкува
в смисъл, че националният съд трябва да вземе предвид издадена на основание на
тази разпоредба препоръка на Европейския банков орган, за да се произнесе по
спора, с който е сезиран, и в частност по иск, с който се търси отговорност от
държава членка за вреди, причинени на частноправен субект поради неприлагането
или неправилното или недостатъчно прилагане на правото на Съюза — основание за
процедурата по разследване, приключила с издаването на тази препоръка. В производството
пред компетентните национални съдилища частноправните субекти, претърпели вреди
от установеното с такава препоръка нарушение на правото на Съюза, дори да не са
адресати на тази препоръка, трябва да могат да черпят доводи от нея за установяването
на отговорността на съответната държава членка в резултат от посоченото
нарушение на правото на Съюза. Препоръка EBA/REC/2014/02 на Европейския банков
орган от 17 октомври 2014 година към Българска народна банка и Фонда за
гарантиране на влоговете в банките относно необходимите действия за спазване на
Директива 94/19/ЕО е невалидна, доколкото приравнява решението на Българска
народна банка да постави Корпоративна търговска банка АД под специален надзор и
да преустанови изпълнението на задълженията й, на установяване на неналичността
на депозитите по смисъла на член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19,
изменена с Директива 2009/14.
4. Член 2, седмо тире от
Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001
година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции, с оглед на
член 17, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че мярката за временно
преустановяване на плащанията, прилагана от национална централна банка спрямо
кредитна институция като оздравителна мярка, имаща за цел да запази или
възстанови финансовото състояние на тази кредитна институция, съставлява
неоправдана и непропорционална намеса в упражняването на правото на собственост
на вложителите в посочената кредитна институция, ако не зачита основното
съдържание на това право и ако предвид непосредствения риск от финансови
загуби, на който вложителите биха били изложени в случай на обявяването на
кредитната институция в несъстоятелност, други по-малко обременителни мерки
биха позволили постигането на същите резултати, което запитващата юрисдикция
следва да провери.
5. Правото на Съюза, и
по-специално принципът на отговорност на държавите членки за вреди, причинени
на частноправни субекти от нарушаването на правото на Съюза, както и принципите
на равностойност и на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че:
- допуска национална правна
уредба, която обвързва правото на частноправните субекти да получат обезщетение
за вредите от нарушаването на правото на Съюза с предварителната отмяна на
административното действие или бездействие, от което е настъпила вредата, стига
тази отмяна, макар да се изисква за сходни искове, основани на нарушение на
националното право, да не е на практика изключена или силно ограничена,
- не допуска национална
правна уредба, която обвързва правото на частноправните субекти да получат обезщетение
за вредите от нарушаването на правото на Съюза с условието вредата да е
причинена умишлено от съответния национален орган,
- допуска национална правна
уредба, която обвързва правото на частноправните субекти да получат обезщетение
за вредите от нарушаването на правото на Съюза с условието да се докаже
наличието на действителна и сигурна вреда към момента на предявяването на иска,
стига това условие, от една страна, да не бъде по-неблагоприятно от условията,
приложими за сходни искове, основани на нарушение на националното право, и от
друга страна, да не бъде уредено по начин, който прави упражняването на такова
право на обезщетение невъзможно или прекомерно трудно предвид особеностите на
конкретния случай.
6. Принципите на
равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават
съда, сезиран с иск за обезщетение, формално основан на национална норма за
отговорността на държавата за вреди от административна дейност, но в подкрепа
на който се твърди нарушение на правото на Съюза вследствие на такава дейност,
да квалифицира служебно този иск като предявен на основание член 4, параграф 3
ДЕС, стига приложимите разпоредби на националното право да не са пречка този
съд да разгледа твърденията за нарушение на правото на Съюза, изтъкнати в
подкрепа на този иск.
Така постановеното решение
доизяснява и надгражда основните положения, развити в решението по делото Кантарев (също цитирано от ответника).
Следвайки насоките за
разсъждение, дадени в т. 93-96 от Решението на СЕС от 25.03.2021 г. по делото
С-501/18, съдът стига да извод, че здължението на БНБ, като надзорен орган
върху банковата дейност и такъв, носещ отговорността за поддържане на
стабилността на банковата система, да обяви неналичността на депозитите по
смисъла на Директивата следва пряко от така посочените й функции и от нормите
на самата Директива. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила
норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била
правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от
българския законодател за "компетентен орган" да обяви неналичността
не депозитите. Неотносими са разсъжденията на касатора за липса на идентичност
между правните фигури на "съответния административен орган" и "компетентен
орган" по смисъла на неприложимата към основния фактически състав Директива
2014/49/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 16 април 2014 година относно
схемите за гарантиране на депозити. Аргумент в подкрепа на този извод произтича
и от измененията на чл. 63 ЗКИ и приетия нов Закон за гарантиране на влоговете
в банките (ДВ. бр. 62 от 14 Август 2015 г.), в чл. 20, ал. 1, т. 2 от който е
прието, че Фондът за гарантиране на влоговете изплаща задължения на съответната
банка към нейни вложители до гарантираните размери, в случай че е налице, освен
другото, решение на Българската народна банка за установяване, че влоговете са
неналични и че по нейна преценка към този момент банката изглежда неспособна -
по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете
и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива;
решението се взема не по-късно от 5 работни дни от узнаването, че банката не е
изплатила влогове, които са изискуеми и дължими. От тези разпоредби следва, че
в националното законодателство, след надлежното транспониране на Директива
94/19 не е проведено посоченото разграничение и компетентен орган по смисъла на
тази директива остава Българска народна банка, в качеството си на компетентен
орган и по смисъла на определението в член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент
(ЕС) № 575/2013. Впрочем, именно тъй като Директива 94/19 не дава самостоятелно
определение на понятието "компетентен орган", няма основание да се
счита, че този орган е различен от посочения в Регламента, в случая БНБ. БНБ
действително не е органът, който управлява националната схема за гарантиране на
депозитите, но именно тя е органът, който осъществява надзор върху тази схема
съгласно чл. 13 и чл. 36 ЗКИ и чл. 23 ЗГВБ в съответната им приложима редакция.
Тази дейност на БНБ е в съответствие с Директива 94/19, макар и последната да
не е правилно транспонирана към относимия момент, тъй като без съмнение
създаването на схемата за гарантиране на влоговете в България е резултат от
изискването на ЕС за хармонизиране на минималното ниво на защита на
вложителите, както го изисква самата Директива (съображения първо, второ, осмо,
девето, двадесет и четвърто и двадесет и пето).
Възприемането на
възраженията на БНБ, че тя не носи отговорност, тъй като липсва изричен акт, с
който именно тя да е определена като "съответния компетентен орган"
по смисъла на Директивата, освен че противоречи на нормативната уредба,
обсъдена по-горе, включително действащите законови и подзаконови норми към
релевантната за спора дата, би довело до фактическа и правна ситуация без
изход, която следва да намери разрешение в юриспруденцията. След като директивата
не е надлежно транспонирана, но в същото време от нея пряко произтичат права за
частноправните субекти, държавата, в това число и централната банка, на която
законът изрично е делегирал нормотворческа компетентност в приложното поле на
гарантирането на влоговете в банките, следва да понесат отговорност за
неправилно транспониране и за нарушаване субективните правата, произтичащи от
правото на ЕС. Немислимо е изключването на отговорността на държавата, по
аргумент, че тя не е изпълнила задълженията си, произтичащи от правото на ЕС.
В този контекст следва да се
припомни, че съгласно постоянната практика на Съда във всички случаи, когато от
гледна точка на съдържанието си разпоредбите на директива са безусловни и
достатъчно точни, частноправните субекти могат пред националните съдилища да ги
противопоставят на държавата, ако тя не е транспонирала в срок директивата в
националното право или ако я е транспонирала неправилно. Когато разпоредбите на
директива са безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти могат да ги
противопоставят не само на държавата членка и всички органи на нейната
администрация, но и на организации или лица, които се отличават от
частноправните субекти и трябва да бъдат приравнени на държавата било защото са
публичноправни юридически лица, които са част от държавата в широк смисъл, било
защото са зависими или контролирани от публичен орган, било защото са
натоварени от такъв орган да изпълняват задача в обществен интерес и за тази
цел са им възложени изключителни правомощия – т. 71 от Решението на СЕС от
25.03.2021 г. по дело С-501/18 и цитираната там практика.
Относно размера на дължимото обезщетение и
по конкретно периода, за който такова се дължи, настоящият съдебен състав счита,
че за извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение само за
периода на забава – от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп
до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за
периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. Само за този период е налице и пряка причинно-следствена
връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди. Срокът от 5
работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била
длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите,
смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на
27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС,
но независимо от това неправилно ищецът твърди, че още на 30.06.2014 г. е
следвало да има достъп до депозита си. Постановяването на акт, с който се
установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на
тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите
само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от
датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По
арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, пар. 3,
подт. i) в петдневния срок – т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от
20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищцата
е можела да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и именно това е
датата, от която реално е започнала да търпи вреди вследствие
нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване
неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г. – когато е отнет лиценза
на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена
неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по
чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава и
следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената
договорна лихва – 04.12.2014 г. също липсва причинно следствена връзка.
Съдът намира, че в конкретния случай реално
претърпяната от ищеца вреда представлява законната лихва за периода 25.07.2014
г. – 06.11.2014 г., независимо, че за същия период й е начислена договорна
лихва по сключения между ищцата и КТБ договор за депозит, тъй като тази договорна
лихва не е изплатена на ищеца при прилагане на схемите за гарантиране на
влоговете, а остава дължима, но неплатена в производството по несъстоятелността
на банката.
Искът е установен в своето основание, но
няма достатъчно данни за неговия размер, поради
което в хипотезата на чл.162 от ГПК и използвайки програмен продукт
"Calculator", съдът изчислява размера на обезщетението за забава
върху главницата от 196 000 лева за периода 25.07.2014 – 06.11.2014 година
на 5 733,82 лева. Предявеният иск следва да се уважи в този
размер, а за разликата до 8 627,96
лева и за периода извън посочения, следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото на ищеца се следва присъждане
на разноски в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса. По делото липсват
доказателства за заплатен адвокатски хонорар, въпреки че ищецът е бил
представляван от такъв в хода на делото.
От страна на ответника също е заявено искане
за присъждане на разноски по всички дела, които са приложени към настоящото
дело с определение на съда от 18.04.2022 г. (това са делата, образувани по
повод повдигнатият спор за подсъдност), съобразно приложени към всяко от делата
списъци с разноски.
След извършена справка по приложените към
настоящото дело други дела, съдът не установи наличието на доказателства за
извършени каквито и да е разноски от ответника в хода на производството.
Водим от горното, АС-Русе
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Българска народна банка, със седалище гр.София, да заплати на Е.Г.Н., с ЕГН
**********,***, обезщетение за имуществени вреди в размер на 5733,82 лева (пет
хиляди седемстотин тридесет и три лева и осемдесет и две стотинки), претърпени
в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ
нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение
за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска
банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с
директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на
депозити.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за сумата над 5733,82 лева до предявения размер от 8627,96
лева., както и за периода извън 25.07.2014 г. – 06.11.2014 г., като
неосноателен.
ОСЪЖДА Българска народна банка гр. София да заплати на Е.Г.Н., с ЕГН **********,***,
сумата от 10,00 (десет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: