Р E Ш Е Н И
Е
№
18.01.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИКОЛИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 5438
по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 50 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 18.08.2015г., около 21:00 часа, при сухо време в условията на нощна
видимост, се движил по път 1-5 в посока
от гр. Димитровград към гр. Стара Загора, управлявайки л.а. „Мазда Демио”, с рег. № ***, собственост на Х.С.Д., със скорост 72
км/ч. Между селата Тракия и Средец, в посока към с. Средец, общ. Опан, в района
на км. 253+100 внезапно пред автомобила преминала крава с тъмен косъм от ляво
на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Автомобилът с предната си страница се блъснал в
животното със скорост 72 км/ч. Кравата с ушна марка № ВР8А ВО-32 029716 се
качила върху предния капак и тавана на купето, като паднала разкъсана върху
асфалта на около 26.1 метра от мястото на удара. Автомобилът напуснал платното
надясно по посоката си на движение и се установил с предната си част, насочена
на северозапад върху наклонения скат, покрит с неокосена трева и ниска
храстовидна растителност.Вследствие на удара животното било убито, по автомобила били причинени материални щети, а ищецът получил
травматични увреждания в областта на лицето и главата, както и в областта на
другите части на тялото и нямал ясен и пълен спомен за случилото се. Малко след
инцидента ищецът тръгнал към гр. Стара Загора
със случаен автомобил, като по пътя срещнали линейка и бил прехвърлен на нея.
Бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, при което не било
установено наличие на етилов алкохол в кръвта му. След проведените прегледи,
изследвания и консултации, видно от Епикриза към ИЗ №17228, на 19.08.2015г. ищецът бил приет за лечение в Клиниката по неврохирургия при
УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД - гр. Стара
Загора. В Епикризата било отбелязано, че ищецът постъпил ккиниката след претърпяно
ПТП, при което си бил контузил главата и
нямал ясен спомен за инцидента.
Оплаквал се от болки в контузените места, главоболие и гадене. След извършени
прегледи и лабораторни изследвания било проведено
оперативно лечение. Съгласно оперативен протокол №82/20.08.2015г. бил извършен линеен разрез в дясната зигоматична област,
въведена била метална кука под
фрактурирания зигоматичен аркус, последвано от тракция и репозиция, водещи до
декомпресия на десен максиларис. Проведена била и медикаментозна
терапия, като на 22.08.2015г. ищецът бил изписан с
диагноза: контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на ябълчната кост
вдясно със засягане на горночелюстния синус и орбитата. При изписването на ищеца била назначена медикаментозна терапия за дома. Ищецът твърди, че злополуката предизвикала у него и негативни последици върху емоционалното и психичното
му състояние. След ПТП-то ищецът изпитвал
страх да шофира особено през тъмната част на денонощието, затворил се в себе
си, не контактувал с други хора. Останалият след оперативната интервенция траен
козметичен дефект, както и изпитваните затруднения в дъвченето и говоренето
през възстановителния период, също са се
отразили изключително негативно на психиката му.
В исковата молба сетвърди още, че за станалия инцидент
били образувани ДП №343/2015г. по
описа на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -
Стара Загора, пр.пр. №3635/2015г. по описа на РП - Стара Загора, пр.пр.
№1832/2017г. по описа на РП - Казанлък и АНД №1610/2017г. по описа на РС - Стара
Загора. С Решение №420 от 21.06.2017г. по посоченото дело, влязло в законна
сила на 07.07.2017г., ответникът С.Т.Г. бил признат за виновен в това, че на 18.08.2015г. в
землището на общ. Опан, обл. Стара Загора, на път 1-5, в района на км. 253+100,
не положил достатъчно грижи за гръбначно
животно, намиращо се под негов надзор, в резултат на което животното причинило
средна телесна повреда на ищеца С.Х.Д., изразяваща
се в счупване на дясната ябьлчна кост с компресия на десния горночелюстен синус
и орбитата, причинило счупване на челюст - престъпление по чл.325в, ал.1, вр. с
чл.129 от НК, като на основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая влязлото в сила решение по чл.78а НК) била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно съдът е длъжен да приеме за
установено, че деянието било извършено от
животно, намиращо се под надзора на ответника, както и вината на последния.
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение №477/2015г. от
25.08.2015г., издадено от специалист съдебен лекар, при извършения преглед на ищеца били установени: десностранен
периорбитален хематом, ангажиращ предимно долната половина на лицето със синкав
цвят и жълтозеленикави периферни участъци и болезнен травматичен оток на
тъканите в процес на резорбция; в областта на скулната дъга на дясната скулна
кост - наличие на оперативна рана с размери около 0.5-1 см, която също била в процес на заздравяване; в областта на предната
повърхност на дясното рамо, в областта на лявата мишница, предмишница, ръба на
лявата длан откъм петия пръст на ръката и в областта на дясната предмишница и
гърба на дясната длан - наличие на повърхностни наранявания с неправилна форма
с размери около 1-2 до 3-4 см, в процес на заздравяване, покрити с кафеникава
коричка, която била започнала да се
бели по периферията.
Според заключението на
съдебния лекар при прегледа, освидетелстването и проучването на представените
медицински документи на пострадалия, се установявало, че при възникналото ПТП на 18.08.2015г. ищецът бил получил автомобилна травма - травма вътре в
управлявания от него лек автомобил, вследствие на блъскане в крава, която
излязла на пътното платно в непосредствена близост пред управлявания от
пострадалия лек автомобил. При извършените прегледи и изследвания били
установени данни за контузия на главата и сътресение на мозъка с неясен спомен
за случилото се и счупване на десните лицеви кости - скулната кост, орбитата и
максилата, с разместване на получените костни фрагменти, което наложило
приемането му по спешност за оперативно лечение в Клиниката по неврохирургия
при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД - гр. Стара
Загора, където на 20.08.2015г. бил опериран и
разместените костни фрагменти на счупената скулна дъга били наместени. Описаните увреждания били получени вследствие действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и добре отговаряли
на това
да са получени по гореописаните начин и време. Установените счупвания на
десните скулна кост, орбитата и максилата, с обхващане и на
скулната дъга, с разместване на получените костни фрагменти, което наложило
предприемане по спешност на оперативна интервенция, довело до „затрудняване на дъвченето и говоренето”. Останалите увреждания причинили на ищеца „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е. разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Получените от ищеца
травматични
увреждания се потвърждавали и от изготвената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№354/2015г. В заключението на експертизата вещото лице заявявало, че на 18.08.2015г. ищецът като водач на лек
автомобил се ударил в крава и получил
контузия на главата - сътресение на мозъка, счупване на дясната ябълчна кост с
компресия на десния горночелюстен синус и орбитата, както и охлузвания на
крайниците. Описаните травматични увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да са получени по описаните време и начин. Счупването
на дясната ябълчна кост с компресия на десния горночелюстен синус и орбитата
причинило счупване на челюст. Останалите травматични увреждания причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице
възстановителният период на счупването на дясната ябълчна кост с компресия на
десния горночелюстен синус и орбитата бил около 2-3 месеца,
като следвало пациентът да се проследи за
двойно виждане с дясното око. Останалите травматични увреждания били с възстановителен период, по-кратък от 30 дни. По
време на възстановителния период ищецът изпитвал
интензивни болки при говорене и хранене. Бил принуден да приема само течни
храни, поради невъзможност да дъвче.Отслабнал с повече от 15 килограма, поради невъзможност да приема здравословна
храна. Умишлено ограничил и социалните си контакти, както поради болките при
говорене, така и поради притеснения относно външния си вид - белези от травми и
операция.
От заключението на изготвената
в досъдебното производство автотехническа експертиза се потвърждавал описаният по-горе механизъм на ПТП. Според вещото
лице към момента на ПТП ищецът се е движил със
скорост 72 км/ч., която скорост била съобразена с пътно-климатичните условия в
този участък от пътя, както и с максимално разрешената скорост в този участък
от пътя - до 90 км/ч. В експертизата било посочено, че
техническата причина за възникването на ПТП е наличието на животно, напуснало
стадото (по показанията на стопанина му Г.) в тъмната част на денонощието, на
път 1-5. С оглед на изложеното водачът нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП поради това, че наличието на животни по
пътищата в тъмната част на денонощието било недопустимо.
Счита, че от представените доказателства, безспорно се
установявало, че били налице предпоставките на чл.50 от ЗЗД.
Искането на ищеца до съда е да бъде осъден ответника
да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от 18.08.2015г.,
изразяващи се в причинени телесни увреждания
-
контузия на главата - сътресение на мозъка, счупване на дясната ябълчна кост с
компресия на десния горночелюстен синус и орбитата, охлузвания на крайниците, както и преживени душевни болки и
страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 18.08.2015г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С.Т.Г. не е подал
писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си
представител, заявява, че поддържа исковата молбата.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си
представител, заявява, че оспорва иска само по размер, като счита, че
справедливото обезщетение за обезвреда възлиза на 3000 лева.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно от влязлото в
законна сила съдебно решение № 420/21.06.2017 г. по АНД № 1610/2017 год. по описа
на Районен съд Стара Загора, ответникът С.Т.Г. е признат за виновен, че на
18.08.2015 год. в землището на община Опан, обл.Стара Загора, на път І-5, в
района на км.253+100, не е положил достатъчно грижи за гръбначно животно –
крава, намиращо се под негов надзор, в резултат на което животното е причинило
средна телесна повреда на С.Х.Д., с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
дясната ябълчна кост с компресия на десния горночелюстен синус и орбитата,
причинило счупване на челюст – престъпление по чл.325в, ал.1, във вр. чл.129 от НК, като на
основание чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание - глоба.
Вследствие гореописаното
ПТП, ищецът е бил хоспитализиран за периода от 19.08.2015 г. до 22.08.2015 г. и
му е било проведено оперативно (за наместване на костни фрагменти на счупена
скулна дъга) и медикаментозно лечение, видно от епикриза, издадена от Клиника
по неврохирургия отделение към МБАЛ Д-р Ст.Киркович АД. Изписан с окончателна диагноза:
контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване с разместване на дясната
скулна /яблъчна/ кост, горната челюст вдясно и дясната очница /орбита/,
притискане на десния горночелюстен нерв. Видно от съдебно медицинско
удостоверение 477/2015 г., освидетелстване на С.Х.Д.
е било извършено на 25.08.2015г., като лекарят е констатирал счупвания
на десните скулна кост, орбитата и максилата, с обхващане и на скулната дъга, с разместване на
получените костни фрагменти, наложило извършената оперативна интервенция, довело до „затрудняване на дъвченето и говоренето” – средна
телесна повреда. Останалите увреждания – контузия на главата, сътресение на мозъка и охлузвания по
други части на тялото, причинили на ищеца „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота”.
Гореописаните
травматични увреждания се установяват и потвърждават и от заключението на назначената
по делото съдебномедицинска експертиза, което не е оспорено от страните и което
съдът кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено, съответстващо на
останалите доказателства по делото. При изслушването в съдебното заседание,
вещото лице заяви, че оздравителният период при такова счупване на челюстта
протича за 2-3-4 месеца. Същият заяви, че описаното от изслушания по делото свидетел
хлътване в лицевата част на ищеца е вследствие удара и че е необходима нов операция,
за да се коригира това. Вещото лице заяви също така, че двойното виждане ,
запушването на синусите и изтичане на секрет са възможни усложнения след
травмата, претърпяна от ищеца, но че без преглед от съответен специалист и
представяне на писмени документи за това, не може да каже, че със сигурност
дали са налични у конкретното лице.
От заключението на
съдебнопсихологичната, неоспорено от страните и което съдът кредитира като
компетентно и добросъвестно изготвено, съответстващо на останалите
доказателства по делото, се установява, че претърпяното на 18.08.2015 г. ПТП е
предизвикало у С.Х.Д. психична травма, като след инцидента у ищеца е било
налице посттравматично стресово разстройство – включващо повтарявщо се
натрапливо изживяване на травмата, чувство за емоционална притъпеност и
отчужденост от другите хора, избягване на действия и ситуации, напомнящи за
травмата, повишена тревожност и депресивност. Вещото лице е провело на
01.12.2017 г. амбулаторно изследване на ищеца, при което е констатирало, че към
момента на освидетелстването все още е налице ограничително поведение, известна
неувереност в собствените възможности за справяне, затруднена концентрация, ограничен
социален контакт, нарушение на съня и усещане за нервност - леко изразени,
които не нарушават значимо социалното функциониране на ищеца.
За изясняване на обстоятелствата по делото е
разпитан свидетелят Х.С.Д. /син на ищеца/, която разказва, че непосредствено
след ПТП – то е отишъл на място, баща му бил целия окървавен, с множество
наранявания и голяма рана на лицевата част, не можел да говори и показвал само
с ръце къде го боли, бил откаран в Спешното в гр. Стара Загора, опериран, престоял
в болницата 5 – 6 деца, след което около месец бил в болнични. Свидетелят казва
още, че при операцията на баща му са го „цепили и са избутвали костта навън“,
но и след тази манипулация останала вдлъбнатина на лицето му. При контролните
прегледи, лекарите казали, че трябва нова операция, за да се премахне тази
вдлъбнатина, за да се намести отново костта, но баща му не се решавал на
такава, тъй като по думите му първата операция била много болезнена. Х.С.Д.
казва, че първият месец баща му се е хранил само със сламка и че минали няколко
месеца докато възстанови нормалното си хранене.Отслабнал с 10 – 15 кг. Имал
проблеми с окото и виждал двойно около 3- 4 месеца след инцидента. Имал
проблеми и със синусите, които продължавали и понастоящем – синусите били
запушени, имал главоболие и трудно дишал през носа. Свидетелят казва, че освен
физически, след инцидента настъпила промяна и в психическото състояние на баща
му. Станал по – затворен, не искал да общува с приятелите си, ограничил
контактуването си и с него и с майка му, отказвал да се качва на кола и да шофира. Притеснявал
се, че има „лицев дефект“. Първата година ищецът се придвижвал до работа или с
колело или съпругата му или синът му (свидетелят) го карали с кола. Постепенно
започнал да кара колата, но само в светлата част на денонощието, още изпитвал
страх. Съдът кредитира тези показания, отчитайки възможната заинтересованост на
свидетеля (чл. 172 ГПК), тъй като са пълни, логични, кореспондиращи с писмените
доказателства и съответстващи изцяло на данните, съдържащи се в заключението на
СМЕ и в заключението на СПЕ.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно в гражданския процес е изключена свободната
преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които
съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в сила
присъда. Същото важи и за решението по
чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание (В този смисъл е и
тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС).
В настоящия
случай това означава, че със задължителна за гражданския съд сила е установено
виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в това, че на
18.08.2015 год. в землището на община Опан не е положил достатъчно грижи за гръбначно
животно – крава, намираща се под негов надзор, в резултат на което животното е
причинило средна телесна повреда на С.Х.Д., с ЕГН **********, изразяваща се в
счупване на дясната ябълчна кост с компресия на десния горночелюстен синус и
орбитата, причинило счупване на челюст. От събраните по делото доказателства се
установи също така, че пряка и непосредствена последица от деянието са и
получените от ищеца множество охлузвания по тялото, контузия на главата и
сътресение на мозъка, както и проявяващите се и понастоящем неразположения на
ищеца, като запушен нос, главоболие, затруднена концентрация, ограничен
социален контакт, нарушение на съня и усещане за нервност главоболие, безсъние,
лесна уморяемост, емоционална лабилност. Установи се по безспорен начин също
така, че съществуващото и понастоящем хлътване в лицевата част на ищеца може да
бъде коригирано само оперативно.
При това положение за ответникът възниква задължение за обезвреда на
вредите, причинени на ищеца – арг. чл. 50 ЗЗД /за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, ако вредите са причинени
от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило/.
Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не
е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Районният съд, като
изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /вреди, нанесени
от животно, намиращо се под надзора на ответника/, от вида и характера на
причинените увреждания и от тяхното времетраене / множество леки телесни повреди,
средна телесна повреда с оздравителен период от 2 до 4 месеца, с остатъчни
прояви понастоящем – описани по - горе, една от които (хлътване в лицевата част,
неминуемо водеща и до загрозяване) изисква извършване на нова операция, като
отчете и актуалното психично състояние на ищеца, констатирано от вещото лице по
СПЕ/ и като
взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение на Иван Монев Стоянов за
причинените му увреди, вследствие деянието на ответника следва да бъде
определено общо на сумата от 15000 лева. Определяне на по – нисък размер на
обезщетението, в каквато насока е и искането на процесуалния представител на
ответника, съдът намира за несправедливо, предвид това че и към настоящия
момент (две години по - късно) ищецът не се е възстановил напълно - нито физически, нито психически, като се
налага и ново наместване на лицевата кост, което може да бъде извършено само
оперативно.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева - обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане от 18.08.2015г., изразяващи се в
причинени телесни увреждания - контузия на
главата, сътресение на мозъка, охлузвания на крайниците, както и средна телесна повреда - счупване на дясната
ябълчна кост с компресия на десния горночелюстен синус и орбитата, , както и за преживените душевни болки и страдания (посттравматично стресово разстройство), ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането - 18.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 1 000 лева -възнаграждение
за един адвокат. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на РС – Стара Загора
сумата в размер на 600 лева - дължима държавна такса и сумата в размер на 556.82
лева – възнаграждения за вещите лица по назначените по делото СМЕ и СПЕ.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Т.Г.,
с ЕГН **********,***, да заплати на С.Х.Д.,
ЕГН: **********,***, сумата в размер на 15
000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане от 18.08.2015г., (причинени
от гръбначно животно – крава, намиращо се под надзора на С.Т.Г.), изразяващи се
в причинени телесни увреждания - контузия на главата, сътресение на мозъка, охлузвания
на крайниците, както и средна телесна
повреда - счупване на дясната ябълчна кост с компресия на десния горночелюстен
синус и орбитата, както и преживените душевни болки и
страдания (посттравматично стресово
разстройство), ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на
увреждането - 18.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Т.Г., с
ЕГН **********,***, да заплати на С.Х.Д.,
ЕГН: **********,***, сумата в размер
на 1 000 лева, съставляваща направените от него разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Т.Г., с
ЕГН **********,***, да заплати на
Държавата по бюджета на съдебната власт
сумата в размер на 600 лева - държавна такса и по сметка на РС – Стара Загора сумата в размер на 556.82 лева – възнаграждения за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: