№ 997
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110152494 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.с.“ ЕАД, против ответника К. Г. Б. осъдителни искове, с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за следните суми: сума в размер
на 841,41 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 9.9.2021 г. – подаване на
исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 129,98 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 23.3.2021 г., сумата от 35,72 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 30.4.2020 г. 9.9.2021
г. – подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
6,18 лв. за периода от 01.5.2018 г. до 23.3.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за
процесния период до посочения топлоснабден имот , находящ се на адрес: гр. София, район
„Слатина“, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Галилео Галилей“ № 19, бл. 250, вх. „Б“, ет.1, ап. 18, аб.
№ 33008 топлинна енергия като ответникът е използвал същата за процесния период, като
ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди,
че ответникът е изпаднал в забава.
Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът К. Г. Б., чрез особения представител адвокат Кристина Б. излага, че
исковата молба е нередовна, защото нито в обстоятелствената част, нито в петитума на
същата не било посочено кой топлоснабден имот е собственост на ответника, за който
1
ищецът твърди, че е потребявана топлинна енергия. Отделно в обстоятелствената част на
исковата молба ищецът твърдял, че ответникът е съсобственик на недвижим имот без да го
уточни и да посочи идеална част, а в петитума било посочено, че е собственик на
топлоснабден имот. Прави възражение за погасителна давност относно главницата и
мораторната лихва за периода от 01.07.2017 г. до 09.09.2018 г., на претенцията за дялово
разпределение за м.03.2018 г., както и на мораторната лихва върху претенцията за дялово
разпределение от м.03.2018 г. Същите били погасени поради изтекла тригодишна давност.
Размерът на погасената по давност, но претендирана от ищеца главница за периода
01.05.2017 г.- 30.04.2018 г. била в размер на 280,96 лв. Ответникът не бил живял в
апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Галилео Галилей“ № 19,
бл. 250, вх. „Б“, ет.1. Посоченият недвижим имот от години бил необитаем, тъй като
ответникът имал настоящ адрес в Република Полша от 1997 г. и това било установено от
СРС в заповедното производство и било основание за отказа да бъде уважено заявлението
по чл. 410 ГПК.
Третото лице –помагач на страната на ищеца , „Бруната ” ООД,не изпраща
представител.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и
че е доставена топлинна енергия и извършена услугата дялово разпределение като за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на
дължимата цена.
Предвид становищата на страните ,съдът приема ,че не е спорно по делото ,че за
процесния период ответника е бил собственик на недвижим имот ,който е бил топлоснабден
.
Установява се по делото въз основа на НА за собственост на недвижим имот ,че
Магдалена К.ова Младенова и Георги К.ов Б. са собственици на недвижим имот,апартамент
№ 18,гр.София,ул.”Лазар Станчев”№19,сега ул.”Галилео Галилей”№19,бл.250,вх.Б,ет.1.
Магдалена Младенова и Георги Г. Б. са починали ,а единствен техен наследник е
ответника К. Г. Б. ,съгласно доказателствата по делото /Удостоверение за наследници от
11.04.1986год./ и справка от НБДН.
Следователно за процесния период 01.05.2017год. – 30.04.2020год. ответникът е
бил собственик на процесния имот.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на
партида ,както и наличието на писмен договор, не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона,но в случая от
К. Г. Б. през 2002год. е подадена такава .
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения
по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи условия са
доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №18,в
гр.София,ул.”Галилео Галилей” № 19,бл.250,вх.Б,ет.1.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
2
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на
периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищец,ОФ от 31.07.2018год.,31.07.2019год. и 31.07.2020год.,както и справка за издадени
фактури за услуга дялово разпределение за периода от 03.2018год. до 04.2020год.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно,в
началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема
показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда.
За процесния период 01.07.2017год. – 30.04.2020год. от страна на ответника не е
осигурен достъп за проверка на имота като по време на отчетите са попълнени протоколи да
неосигурен достъп.В процесното жилище няма монтирани отоплителни тела ,в имота не се
полза топла вода.
Съгласно техническата експертизата за процесния период по отношение на
процесния имот е начислена топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация,ТЕ за
отопление и за загряване на топла вода,като ТЕ за общи части не се начислява.
3
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
имотите по проект в сградната инсталация. Технологичните разходи са приспаднати за
сметка на ищеца.
Съгласно вещото лице на топломера в абонатната станция са извършвани
периодични проверки на всеки две години.
Така вещото лице сочи ,че за периода от 01.07.2017год. до 30.04.2020год.,след
изравнителните сметки задължението е 841,40лв. , с разлика от прогнозните данни от
39,48лв. за връщане.
Съгласно представените от третото лице – помагач „Бруната”ООД писмени
доказателства за абонатен № 33008,с титуляр К. Г. Б. а именно изравнителни сметки за
периода м.07.2017 – м.04.2018г. и от м.05.2018г. до м.04.2019г.,м.05.2019год. –
м.04.2020год., се установява ,че са отчитани разходи за абоната за топлинна енергия
,отдадена от отоплително тяло /баня/ без уред ,по мощност ,което е щранг лира, и
калкулирана топлинна енергия за сградна инсталация като не е колкулирана такава по
показания на уреди и за БТВ.Представени са и протоколи за неосигурен достъп.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от
сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се
разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти по проект.
В случая от количеството топлинна енергия е от отдадена от сградната инсталация и
количеството топлинна енергия за съществуващата в имота щранг-лира като липсата на
отопление в жилището и липсата на потребление на топла вода са отчетени от ищеца, който
е начислявал топлинна енергия единствено за сградна инсталация и щранг-лира. Съгласно
експертното заключение, тези изчисления са правилни, тъй като са съобразени с
индивидуалните и общи отчети, извършвани в жилищната сграда, поради което и с оглед
направените правни изводи по отношение щранг-лирата, се налага извод за дължимост на
начислените суми по главницата.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ,
потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоотдаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно ответникът дори и при не ползване на топлинна енергия за отопление
отдадена от отоплителни тела, остава потребител на ТЕ отдадена от сградната инсталация.
Ето защо ,съдът счита ,че за периода 01.07.2017год. – 30.04.2020год. ответникът
като потребител на топлинна енергия е имал задължението да заплати цената й в размер на
841,40лв.,както и тази за услугата дялово разпределение за периода м.03.2018год. –
04.2020год.,в размер на 35,72лв.
По възражението за погасителна давност.
Ответникът своевременно е направил в депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, което е основателно ,тъй
като вземанията на ищеца за част от исковия период са погасени.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
4
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Искът
е предявен на 09.09.2021год., следователно от този момент настъпва и материално -
правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл. 116,
б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2021 г., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е
започнала да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо .
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.07.2017год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна
енергия за целия период 01.07.2017год. – 30.04.2020год. ,въз основа на действителното
потребление по реда Общите условия от 2016год., не променя момента на изискуемостта на
прогнозните месечни вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на
задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ 2016год., няма действие
по отношение на ответника и не променя началото на давностния срок, който тече от първо
число на месеца след този, за който е доставена ТЕ.
Ето защо съдът намира ,че главното вземане за периода от 01.07.2017год. до
30.09.2018год. в размер на 283,61 лв. е погасено по давност ,тъй като падежа на
задължението за м.09.2018год. е настъпил на 14.10.2018год. и към датата на подаване на
5
исковата молба 09.09.2021год. е изтекъл тригодишния давностен срок то чл.111,б.“в“ от ЗЗД
като следва да се вземе в предвид ,че в периода 13.03.2020год. до 20.05.2020год.,вкл. /2
месеца и 7 дни/ давност не е текла ,по силата на чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13
от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год.
всички срокове,включително и давностните са били спрени.
За останалия процесен период от 01.10.2018год. до 30.04.2020год. за сумата от
557,79лв. не са налице основания да се приложат правилата на погасителната давност по
отношение на задълженията към ищеца като до този размер и за този период следва да се
уважи исковата претенция.
Погасена по давност е и претенцията на ищеца за цената на услугата дялово
разпределение за м.03.2018год. в размер на 1,25лв.
Претенцията за цената на услугата за дялово разпределение за 01.04.2018год. до
30.04.2020год. , в размер на 34,47лв. е основателна и следва да се уважи.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. За периода 01.07.2017год. до 30.09.2018год. не е налице главен дълг,поради което
за този период претенцията за обезщетение за забава ,а именно от 15.09.2018год. до
23.03.2021год./както е предявен от ищеца/ върху сумата от 283,61лв. е неоснователна.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
10. 2018 г. - м. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2019год.
Или ответната страна е изпаднала в забава на 15.09.2019год. като ищецът има право да
претендира обезщетение от тази дата до датата на предявяване на иска.Обезщетението за
забава върху главницата от 344,14лв. за периода 15.09.2019год. до 23.03.2021год. ,възлиза на
сумата от 23.03лв.
Фактулата ,обективираща задълженията за отчетен период м.05.2019год. –
м.04.2020год. е издадена на 31.07.2020год. и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2020год.За
периода 15.09.2020год. до 23.3.2021год. върху сумата от 213,65лв. обезщетението за забава
6
възлиза на 11,24лв.
Следователно искът за обезщетение за забава е основателен за сумата от 34,27лв. ,за
периода 15.09.2019год. до 23.03.2021год.,като до пълния предявен размер от 129,98 лв. за
периода от 15.9.2018 г. до 15.09.2019 г., същия следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 6,18лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в исковото производство
,съразмерно с уважената част от исковете.
В настоящото производство са доказани разноски в общ размер от 700 лв. –
100лв. д.т. ; 300лв. – депозит за обособен представител ,200лв. – депозит за вещо лице ,
100лв. юрисконсултско възнаграждение,определени от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр.
чл.ЗПП.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в размер на
432,82лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. Б. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.”... да заплати на
„Т.с.” ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. „Я, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр.
чл.86 от ЗЗД сумата от 557,79лв.,представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.10.2018г. до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от
9.9.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 34,27лв.,мораторна лихва за
периода от 15.9.2019г. до 23.3.2021 г., сумата от 34,47лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.4.2018 г. до 30.4.2020 г.,ведно със
законната лихва от 9.9.2021 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.с.” ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. „Я против
К. Г. Б. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.”...,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 557,79лв. до пълния предявен
размер от 841,40лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна и за периода от
01.07.2017год. до 30.09.2018год. като погасен по давност ; за разликата от уважения размер
от 34,47лв. до пълния предявен размер от 35,72 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение, за м.3.2018 г. като погасен по давност и с правно основание
чл.86 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 34,27лв. до пълния предявен размер от
129,98лв.,обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия ,за периода от
15.09.2018год. до 15.09.2019год. и за сумата в размер на 6,18 лв. ,обезщетение за забава
върху главницата за услуга дялово разпределение ,за периода от 01.5.2018 г. до 23.3.2021 г.
,като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Г. Б. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.”... да заплати на
„Т.с.” ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. „Я , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
432,82лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
7
ищеца „Бруната”ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8