Р E Ш Е Н И Е
№ 151
гр.Плевен,
24.02.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Снежина Иванова
ВенелинНиколаев
При участието на
прокурора от ОП Плевен Йорданка Антонова,
при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Дилова касационно
административно-наказателно дело № 1426 по описа на Административен съд - Плевен за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 782 от 21.11.2019 г., постановено по анд № 1928/2019
г., Районен съд – Плевен е потвърдил изменил наказателно постановление № 444112-F491361
от 25.06.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
осн. чл. 185 ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.
85 ал.1 от ЗДДС на „Катлея-10“ ЕООД представлявано от А.Б.З. е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, затова че при извършена на 05.06.2019г.в
търгговски обект по смисъла на пар.1 т. 41 о ДР на ЗДДС-павилион, находящ се в
гр.Плевен, ж.к. „Сторгозия“ до бл.61 , стопанисвано и експлоатирано от „Катлея
10“ ЕООД е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на
продажби/сторно операции не се регистрира във фискалното устройство чрез
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми в касата. От
наличното фискално устройство е разчетена касова наличност в размер на 63,40
лв, общата касова наличност, установена в обекта, преброена по банкноти и
монети и вписана в опис от А.З.-представляващ ЗЛ е в размер на 73,58 лв.
Установена е положителна разлика между разчетената наличност от фискалното
устройство фактическата наличност към
момента на проверката в размер на 10,18 лв., която не е отразена чрез
фискалното устройство, като „служебно въведени“ в касата суми- нарушение ппо
чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от
„Катлея 10“ЕООД, в която се сочи че решението на Районния съд е неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го
отмени и да отмени НП. Твърди, че
нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателя представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАДД и е
следвало наказващия орган, преценявайки всички обстоятелства да извърши
преценка за маловажност и вместо да издаде наказателно постановление да предупреди
търговеца, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото
с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП-Велико
Търново, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ж. с надлежно
пълномощно, която оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното
решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.Излага
становище, че не е допуснато съществено нарушение, което да е по-различно от
обикновените, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
05.06.2019г. свидетелят Р. А. – инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП е
извършил проверка в търговски обект – павилион находящ се в гр.Плевен, ж.к.
„Сторгозия“ до бл.61 , стопанисвано и експлоатирано от „Катлея 10“ ЕООД, при
която е установено че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби/сторно
операции не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми в касата.
В хода на проверката от фискалното устройство е разчтена
наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства в размер на 73,58 лв,
като установената разлика между разчетената наличност по документи и
фактическата наличност към момента на проверката е 10,18 лв, които не са
отразени чрез фискалното устройство като „служебно въведени“ в касата суми. Извършената
проверка била документирана с протокол за извършена проверка № 1211876/08.06.2019г.,
в който подробно били отразени констатациите от проверката. По повод горното свидетелят Р.Ангелов съставил АУАН № F491361/08.06.2019г.,
който бил предявен и връчен на представляващия едноличния търговец. Въз основа
на съставения акт, на 25.06.2019г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на „Катлея 10“ЕООД
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00
лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Въззивният съд кредитирал показанията на свидетелите Р.
А. и П. П. като последователни, логично изложени, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът изцяло кредитирал и
писмените материали от административнонаказателната преписка, приобщени към
доказателствата по делото като непротиворечиви помежду си и кореспондиращи с установената по делото фактическа
обстановка.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
е направил следните изводи: В разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ законодателят
не е придал правно значение на това какви са причините, довели до
наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава,
достатъчно е констатиране на нейното различие и отразяването и във фискалното
устройство за да е налице осъществен състав на нарушението. Приел е, че
описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена
норма, че правилно за нарушението е приложена санкцията на чл. 185 ал.1 изр.
Посленто, във вр. с чл. 185 ал.1 от ЗДДС, тъй като нарушението не е довело до
неотразяване на приходи, поради което имуществената санкция следва размерите по
чл. 185 ал.1 от ЗДДС.Изложил е мотиви, че административно наказващия орган е
определил размера на имуществената санкция преценявайки обстоятелствата по чл.
27 ал.2 от ЗАНН, като в това число е съобразил че разликата между разчетната
наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в
размер на 10,18 лв. Приел е, че не е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН тъй като нарушението на
чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискално устройство е резултатно-установена
е разлика между разчетната наличност по документи и фактическата наличност към
момента на проверката.Нарушението е първо за жалбоподателя, но въпреки това не
може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява
по-ниска тепен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид, именно поради което е наложено наказание в минимален
размер.
Касационната инстанция намира
постановеното решение за правилно и обосновано на събраните по делото
доказателства. По делото не се оспорва, че при проверката е констатирана
разлика между фактическата наличност и
разчетната такава + 10,18 лв. Впрочем тези данни не се опровергават и от самия
търговец, който във възражението си при съставяне
на акта е посочил, че разликата се дължи на това, че търговеца е добавил от
личните си пари 10 лв на монети за да може да връща на клиентите и е забравила
да ги въведе служебно във фискалното
устройство. Всичко това налага извод, че
намерените пари в размер на 10,18 лева са свързани с дейността на търговския
обект и е следвало да бъдат въведени в паметта на фискалното устройство като
служебно въведени в касата.
Имуществената санкция е наложена на дружеството на основание чл. 185, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДДС.
Според чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1. А предвидените в ал. 1 на чл. 185
от ЗДДС санкции са глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В случая наложената
имуществена санкция на дружеството е в размер на 500 в минимален размер и е на основание чл. 185, ал. 2
във връзка с ал. 1 ЗДДС,
т. е. приложен е привилегированият състав. От обективна страна този състав
включва извършване или допускане на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, което не води до неотразяване на приходи. Този състав
кореспондира с описаното нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г, за което е наложена санкцията, по
неотразяване във фискалното устройство в обекта на констатирана положителна
разлика на паричните средства в размер на 10,18 лв., чрез функция
"служебно въведени суми". Нарушението е подробно, пълно и ясно
описано. Следва извод, че то е и
доказано, предвид съвкупна преценка на събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства: Протокол за извършена проверка 1211876/08.06.2019 , приложените към него опис на паричните
средства в касата към момента на проверката, дневен отчет, както и с дадените
показания на разпитаните по делото свидетели. За същото законосъобразно на касатора
е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДДС
в хипотезата, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Това е
видно както от описаните фактически
обстоятелства във връзка с констатираното нарушение, така и от наложената
санкция в размер от 500. 00 лв., който размер
попада в предметния обхват на този по ал.1 на чл.185, към който препраща ал.2 в
хипотезата, в която деянието не е довело до неотразяване на приходи. Допуснатото
административно нарушение не може да се определи и като маловажен случай.
Липсват предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН
предвид значимостта на обществените отношения, чието гарантиране цели
законодателят с регламентираната санкция за този вид нарушения и формалния
характер на самото нарушение. За нарушения, които не са довели до неотразяване
на приходите е определен състав на административно деяние, т. е. този факт е
съставомерен и не може да се обсъжда като смекчаващо или отегчаващо вината
обстоятелство.
С оглед гореизложените съображения
административният съд намира, че решението на районния съд, в което са изложени
аналогични съображения, като правилно, валидно и допустимо следва да се остави
в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.1от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 782 от 21.11.2019 г., постановено по анд № 1928/2019
г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/