№ 180
гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000174 по описа за 2025 година
за да се роизнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „Имоти Премиер“ ООД- гр. Варна, ЕИК *********, срещу решение
№ 507/06.12.2024г., постановено по т. д. № 311/2024г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на
Д. Н. Г. от гр. Варна сумата 820 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вреди в резултат на нарушение на авторските права на ищеца от
страна на „Имоти Премиер“ ООД, ЕИК *********, чрез използване на
16.02.2023г. на негова фотография за реклама на имот в платформата imot.bg,
от които 120 лв.– обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи пропусната полза, и 700 лв.– обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху присъденото
обезщетение от датата на подаване на исковата молба в съда– 03.05.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
С твърдения за неправилност на решението поради явна
необоснованост на фактическите констатации на съда, се иска неговата
отмяна и отхвърляне на исковата претенция изцяло. Въззивникът счита, че в
настоящия случай не е доказано по категоричен начин соченото от ищеца
1
нарушението, предвид заключението на вещото лице относно формата на
снимката. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт в осъдителната му част, при наличие на
правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от
въззиваемия Д. Н. Г., представляван в тази инстанция от адв. Й И. от АК- гр.
София, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба,
респ. за правилност на решението в обжалваната му част с подробно изложени
съображения и доводи. Сочи се, че още преди изготвяне на съдебно-
техническата експертиза ищецът е уточнил, че направените от него снимки са
във формат JPEG, снимани са с HDR, както и че при използваната функция
HDR не може да се снима във формат RAW, а само във формат JPEG. Моли
съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира присъждане на
съдебно- деловодни разноски.
В насроченото открито съдебно заседание в тази инстанция
представител на въззивника не се явява. Преди съдебното заседание е
подадена молба с вх. № 4018/02.06.2025г. от процесуалния представител на
„Имоти Премиер“ ООД, в която е изразено становище по същество, с искания
за уважаване на въззивната жалба и присъждане на разноски за заплатена
държавна такса за въззивната жалба и всички разноски, направени пред първа
инстанция.
Процесуалният представител на въззиваемото дружество се явява в
открито съдебно заседание, заявява, че поддържа подадения отговор,
представя списък с разноски, и моли съда да потвърди обжалваното
първоинстанционното решение.
За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС
съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
Д. Н. Г. от гр. Варна, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
95 от Закона за авторското право и сродните му права срещу „Имоти премиер“
ООД- гр. Варна, за присъждане на сумата 1 500лв., претендирана като
обезщетение за претърпени вреди в резултат на нарушение на авторските
2
права на Д. Н. Г. от страна на „Имоти Премиер“ ООД чрез използване на
негова фотография за реклама на имот, на датата на 16.02.2023 г., в
платформата imot.bg, от които 800лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропусната полза, и 700 лв. за обезщетяване на
неимуществени вреди. Предявена е и акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху исковата сума от 1500 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда– 03.05.2023г. до окончателното погасяване на
задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е професионален фотограф,
установен и практикуващ в България. По силата на договор за фотографски
услуги от 16.01.2023г. той е предоставил на свой клиент– дружеството „Титан
пропъртис“ ООД, ЕИК *********, фотографии, направени 15.02.2023г. по
възлагане на клиента. Фотографиите били публикувани от възложителя
„Титан пропъртис“ ООД като част от обява за отдаване под наем на недвижим
имот в сайта imot.bg на 16.02.2023 г. в 11:46 ч. Ответникът „Имоти Премиер“
ЕООД, който е агенция за недвижими имоти, публикувал на 16.02.2023 г. в
16:39 часа, в imot.bg, обява за тристаен апартамент в кв. „В“, съдържаща една
от направените от ищеца фотографии, без да е получавал разрешение за това
нито от ищеца, нито от дружеството „Титан пропъртис“ ООД, поръчало на
автора фотографията, обект на нарушеното авторско право. На същата дата
ищецът установил нарушението и се свързал по телефона с ответното
дружество с молба фотографията да бъде премахната от сайта, но до
17.02.2023 г. тя не била премахната. Ищецът изпратил на 27.03.2023 г. до
ответника писмо по електронна поща на електронен адрес
******@************.***, в което нарушенията били описани подробно. В
писмото се съдържала и покана за установяване на контакт с цел доброволно
извънсъдебно уреждане на спора, като ответникът бил поканен да заплати
обезщетение за вреди от нарушенията, но без резултат. Ищецът излага, че за
публикуването на фотографията (DSC_0018) му се дължи обезщетение за
имуществени вреди (пропуснати ползи, причинени от неправомерното
ползване на фотографията) в размер на 800 лв., както и за неимуществени
вреди (дискомфорт и стрес) в размер на 700 лв., или общо 1 500 лв. Посочва,
че чрез неразрешеното използване на процесната фотография ответникът е
накърнил не само негови имуществени права, но и неимуществени права по
3
чл. 15 от ЗАПСП, включително, но не само, правото да реши дали създадените
от него фотографии да бъдат разгласени и да определи времето, мястото и
начина, по който да стане това. Посочва се също, че не само е използвал
процесната фотография без разрешение, но и е внесъл промени, като е
поставил върху нея логото на своята фирма.
В законоустановения срок по чл. 276 от ГПК ответникът в
първоинстанционното производство „Имоти Премиер“ ООД е подал писмен
отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на
исковата претенция. Не оспорва, че е получил поканата, приложена като
доказателство към исковата молба, но твърди, че не е извършил нищо
противозаконно, нито е нарушил правата на ищеца Д. Н. Г.. Посочва, че на
„Имоти Премиер“ ООД никога не е възлагано да рекламира, продава или
предлага имота, фотографиран в изпълнение на договора за фотографски
услуги от 16.01.2023г., за да притежава или използва снимков материал на
същия или да публикува обяви. Излага, че не е установена причинна връзка
(каквато се изисква от чл. 94, ал. 2 от ЗАПСП) между твърдяната от ищеца
имуществена вреда и соченото нарушение от страна на „Имоти Премиер“
ООД. Поради това отрича да е причинил имуществени вреди на ищеца, като
отново посочва, че не е извършил противоправно деяние, ответникът отрича и
причиняването на неимуществени вреди на ищеца. В съдебно заседание на
04.04.2024г. процесуалният представител на ответника изрично заявява, че не
поддържа оспорването на договора за фотографски услуги от 16.01.2023 г.,
както и публикувана на 16.02.2023 г. обявата на „Имоти премиер“ ООД.
Решението на ОС– гр. Варна, с което искът е уважен частично за сумата
820 лв., ведно с акцесорната неоценяема претенция по чл. 86 ЗЗД, и е
отхвърлен за горницата до 1500 лв., като неоснователен, е валидно, по
критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по
тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е
допустимо в обжалваната осъдителна част- налице са всички предвидени от
закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск. Спорът е правилно квалифициран съобразно
заявеното от ищеца фактическо основание и петитум.
4
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността на
решението неговата допустимостта в обжалваната част и проверката за
правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите
въпроси от посоченото в жалбата.
В жалбата се релевират оплаквания за явна необоснованост на
фактическите изводи на първоинстанциония съд в обжалваното решение,
каквато не се констатира от въззивната инстанция. Възприетата от окръжния
съд фактическа обстановка е в пълно съответствие с фактите и обстоятелства,
установими от съвкупната преценка на събраните доказателства.
Безспорно установено е, че с договор за фотографски услуги от
16.01.2023г. дружеството „Титан пропъртис“ ООД е възложило на ищеца да
извърши заснемане на 10 броя интериорни фотографии, изобразяващи
обзавеждането и оборудването на апартамент- мезонет № 12, находящ се в гр.
София, кв. „В“, ул. „Я Я“ № 14, ет. 4; обработка на заснетия материал и запис
на цифров носител /диск, флаш памет, хард диск/ във формат, готов за
употреба, срещу възнаграждение в размер на 1 200 лв., т. е. по 120 лв. за една
фотография. Съгласно договора фотографът си запазва всички авторски права
върху фотографиите и представя на възложителя неизключителен ограничен
лиценз за ползването им за срок от една година, включващ и право на
възложителя да публикува изображенията и файловете на личния/те си
уебсайтове или уебсайтове на социални медии и да публикува изображенията
в обяви на www.imot.bg.
В изпълнение на договора ищецът е направил възложените с договора
за фотографски услуги фотографии, в това число и снимката, представена по
делото на цифров носител с наименование на файла DSC_0018.jpg. Снимката
е представена по делото на електронен носител, както и на хартиен носител в
черно-бяло изображение.
Въззивният състав не намери основание да направи други, различни
изводи от ВОС, въз основа на извършена самостоятелна преценка по чл. 202
ГПК на назначената съдебно– техническа експертиза, възложена на вещо
лице, разполагащо с необходимите специалност и квалификация за
5
изпълнение на задачите и чиято компетентност не е оспорена. Въз основа на
заключението, което се кредитира изцяло, съдът приема за установено, че
процесната снимка е публикувана на 16.02.2023 г. в сайта www.imot.bg. като
част от обяви, отнасящи се за апартамент в гр. София, кв. „В“. Страницата, на
която е била фотографията DSC_0018.jpg, е била налична на сайта
www.imot.bg. на 16.02.2023 г. в 16:39 часа, но впоследствие е била изтрита от
Интернет пространството. Фотографията, която е използвана за реклама на
имот в обява, публикувана от дружеството „Имоти Премиер“ ООД в
платформата imoti.bg., с наименование на файла- DSC_0018.jpg, е направена
на 15.02.2023 г. в 14:10 часа, обявата на „Титан Пропъртис“ ООД е била
публикувана в сайта imot.bg на 16.02.2023 г. в 11:39 часа, а снимката с обявата
на „Имоти Премиер“ ООД е била публикувана в сайта imot.bg на 16.02.2023 г.
в 16:39 часа.
Разликата между снимките от обявата на „Титан Пропъртис“ ООД и
обявата на „Имоти Премиер“ ООД е, че фотографията от обявата на „Имоти
Премиер“ ООД съдържа логото на агенцията „Имоти Премиер“ ООД на
мястото на логото на „Титан Пропъртис“ ООД, – жълта коронка с надпис под
нея „Premier“ и под него – „Real estate“. Обстоятелството, е логото на „Имоти
Премиер“ ООД е позиционирано на същото място като логото на „Титан
Пропъртис“ ООД, свидетелства за умишлена манипулация върху оригинала на
процесната снимка.
За да обоснове оплакването си в жалбата, представителят на ответника
ползва обясненията на вещото лице инж. В Д, дадени в открито съдебно
заседание на 04.04.2024г. при изслушване на заключението, относно разликата
между JPEG формат и RAW на цифровото изображение.
JPEG (Joint Photographic Experts Group) е популярен файлов формат за
компресиране на цифрови изображения, той е широко използван, защото
позволява да се намали размерът на файловете, като същевременно се запазва
достатъчно високо качество на изображението за много приложения. JPEG
използва компресия със загуби, което означава, че някои данни от
изображението се изтриват по време на компресията, за да се намали размерът
на файла. Въпреки това, форматът JPEG или RAW на цифровото изображение
е от значение само когато то ще бъде подлагано на интензивно редактиране
или печат в голям формат. В случай като процесния, при който изображението
6
е предназначена за публикуване в сайт за реклама, то компресирането му в
JPEG формат води до минимални загуби на качеството, почти незабележими
за обикновеното око.
Въз основа на посочената фактическа установеност, съставът на
въззивния съд прави следните правни изводи по спорните въпроси:
Предявеният иск е с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП. Съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП фотографските произведения попадат сред тези, които
се ползват със закрила по този закон. Според чл. 6 от Директива 2006/116/EО
на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 г. за срока за закрила
на авторското право и някои сродни права, фотографии, които са оригинални,
в смисъл че са собствено авторско интелектуално произведение, се закрилят в
съответствие с чл. 1 от директивата. Никакви други критерии не се прилагат за
определяне на тяхната пригодност за закрила.
Елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 95, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАПСП са: нарушаване на авторското право на ищеца от страна на
ответника, вина, вреда, причинена на автора на защитения обект на авторски
права, и причинна връзка между нарушението и вредата.
Установява се от събраните по делото доказателства, че процесната
фотография, чиито автор е именно ищецът, е направена по начин, който е
обусловен от творческа дейност на автора. Видно от съдържанието на договор
за фотографски услуги от 16.01.2023 г., сключен между ищеца и „Титан
Пропъртис“ ООД, страните изрично са уговорили, че предоставя на
възложителя неизключителен ограничен лиценз за ползването им за срок от
една година, чрез публикацията й в сайта, като фотографът си запазва всички
авторски права върху фотографиите.
Доказано е по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства и от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
и това, че процесната фотография е публикувана с обявата на „Имоти
Премиер“ ООД в сайта imot.bg на 16.02.2023 г. в 16:39 часа на същия ден, на
който е била използвана от дружеството „Титан Пропъртис“ ООД- възложител
по договора за фотографски услуги. Върху оригинала на цифровото
изображение е била осъществена умишлена манипулация чрез наслагване на
логото на ответното дружество върху това на дружеството, на което ищец е
предоставил чрез договор неизключителен ограничен лиценз за ползване на
7
фотографията и поставено при публикуване на обявата на сайта imot.bg.
Тъй като ответното дружество извършва търговска дейност и
рекламира такава, това изключва извод, че посоченият обект на авторското
право е ползван за лични нужди, в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗАПСП.
Неоснователно е възражението на ответника, основано на ползвания от
автора формат на процесното цифрово изображение, изпратено на
възложителя по договора за фотографски услуги. Правото на закрила, което
ищецът търси по съдебен ред, не зависи от формата на цифрова фотография,
използвана без съгласие на автора и без законът да допуска използването
независимо от волята на последния.
Следователно, по делото е проведено успешно доказване, че
процесната фотография е била ползвана от ответника чрез публикуването й с
обявата на „Имоти Премиер“ ООД в сайта imot.bg на 16.02.2023 г. Достигайки
до същия извод, първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани
мотиви, които напълно се споделят от въззивния съд, поради което не е нужно
преповтарянето им, а на основание чл. 272 ГПК настоящият съдебен състав
препраща към тях.
Предвид гореизложеното, следва да се приемат за доказани
твърденията, изложени в исковата молба за авторството на процесната
фотография, времето и мястото на нейното първоначално публикуване от
дружество, на което авторът е предоставил неизключителен ограничен лиценз
за ползване й, както и ползването й от ответното дружество на 16.02.2023 г.,
след умишлена манипулация, без съгласие на автора и без законът да допуска
използването независимо от волята на последния.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че е доказан
фактическия състав на чл. 95 ЗАПСП. Установени са авторството на
процесното произведение и нарушаването на правата на автора. Ответното
дружество е осъществило деликтно поведение и следва да понесе последиците
от същото. След като отговорността е деликтна, то субсидиарно, доколкото в
ЗАПСП не е предвидено друго, се прилагат общите правила на ЗЗД,
включително и нормата на чл. 45, ал. 2 от същия закон, че вината се
предполага. Ответната страна не е релевирала твърдения и не е ангажирала
доказателства, които да оборват тази презумпция, т. е. следва да се приеме, че
действията са извършени виновно.
8
Искът е доказан по своето основание, а относно размера на
претендираното обезщетение, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 95, ал. 2 и 3 ЗАПСП обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението като при
определяне на размера му съдът взема предвид и всички обстоятелства,
свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както
и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.
Обезщетението по чл. 95 от ЗАПСП е единно, но няма пречка съдът да посочи
за кои вреди какъв размер се дължи и тогава сборът на всички суми ще
представлява общото обезщетение. Ето защо макар обезщетението е
претендирано разделно - по пера, то претенцията е обща.
Във въззивната жалба не са направени конкретни оплаквания, които да
са относими към размера на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението за пропуснати ползи
първоинстанционният съд правилно е съобразил, че ако страните бяха
сключили договор за фотографски услуги, при същите условия като
сключения договор с „Титан Пропъртис“ ООД, то за своята фотография
ищецът би получил сумата от 120 лв., до който размер претенцията за
имуществена вреда е приета за доказана по основание, и респ. неоснователна
за горницата до 800лв. за имуществени вреди. Определената от
първоинстанционния съд сума от 700 лв. като дължима за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, съставляващи логична и
естествена последица от нарушението на авторското му право, като част от
единно обезщетение по чл. 95 ЗАПСП, дължимо при установеното нарушение
на авторски права върху фотография, отговаря в пълнота на принципа за
справедливост по чл. 52 ГПК и на обичайната съдебна практика при подобни
казуси.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемия, с представяне на
списък по чл. 80 ГПК, въззивното дружество следва да бъде осъдено да
9
заплати на въззиваемия сумата 1 200лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждения за въззивна инстанция по договор за правна помощ.
Воден от горното, ВнАпС, III-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 507/06.12.2024г., постановено по т. д. №
311/2024г. по описа на Варненски окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Имоти Премиер“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 5, ап. 10, да
заплати на Д. Н. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „В С“ № 2, в. Б,
ет.Х, ап. 9, сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направени
съдебно- деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10