РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. гр. Димитровград, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610100609 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „К.И.“АД твърди, че е търговско дружество, вписано в
Регистъра на финансовите институции по чл.3а ал.1 от Закона за кредитните институции.
Основната дейност на дружеството била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателят се сключвал във формата
на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги
и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Твърди, че ответникът К. П. К.
кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като е
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване
и при спазване на изискванията за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В
резултат на подадената заявка, служител на ищцовото дружество се свързал с него на
посочения телефон, като ответникът потвърдил желанието си да получи кредит в размер на
1500 лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на
същия бил изпратен по електронна поща в електронен формат договора за кредит от
разстояние. Ответникът потвърдил с избиране на изпратения му от ищеца линк за
потвърждение сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра“
№ДЗ011480/17.08.2023г. и желаната сума му била преведена чрез системата е-рау и получена
на каса на „Изипей“АД срещу представена лична карта. Съгласно сключения между
1
страните договор за потребителски кредит, ответникът поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва, като общия размер на задължението било платимо
на 13 равни месечни вноски с падежи на всяко 17-о число, през периода от 17.09.2023г. до
17.09.2024г. К. К. направил лихвено плащане по първата вноска, изцяло погасил втората
вноска, като частично погасил третата вноска. Към 12.02.2024г. той не осъществил плащане
на вноските с падежи на 17.12.2023г. и на 17.01.2024г. Служители на дружеството
неколкократно осъществили връзка с длъжника непосредствено преди и след настъпване на
падежните дати, но той не изпълнил задължението си да плати дължимите вноски. Предвид
разпоредбата на т.6 от Договора, кредиторът имал право да направи кредита предсрочно
изискуем, в случай, че кридитополучателя не заплати две погасителни вноски, съгласно
погасителния план, както и да претендира всички дължими и изискуеми суми по вноските с
настъпил падеж. Съгласно чл.86 от ЗЗД, К. К. дължал на ищеца обезщетение за забава в
размер на законната лихва, която до подаване на датата на заявлението била 6,84 лева. На
12.02.2024г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. К.. Образувано било ч.гр.д.№236/2024г. по което на
16.02.2024г. съдът издал Заповед №112 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на ищеца по Договор за потребителски
кредит „Екстра“ №ДЗ011480/17.08.2023г., сумата от 1375 лева-главница, 6,84 лева-договорна
лихва за периода от 18.11.2023г. до 12.02.2024г., лихва 90 лева за периода от 17.11.2023г. до
17.01.2024г., законна лихва върху главницата, считано от 14.02.2024г. до изплащане на
вземането, ведно с деловодни разноски за държавна такса- 29,44 лева и адвокатско
възнаграждение – 1000 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника, който в
законоустановения срок депозирал възражение срещу нея с твърдение, че не дължи
изпълнение на вземането. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника дължи на ищеца, сумите посочени в Заповед №112/16.02.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№236/2024г. по
описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените по настоящото и
заповедното производство деловодни разноски.
Ответникът К. П. К. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
процесния Договор за потребителски кредит нарушава разпоредби на ЗПК, поради което е
недействителен. Съгласно чл.3.2 от Договора, ГПР е в размер на 49,7%. От текста на
Договора не ставало ясно кои са компонентите включени в ГПР- дали само уговорената
фиксирана лихва от 36%, как и дали в ГПР е включена такса „Гарант“ по кредита, както и
какво друго се съдържа в него. По този начин потребителят бил поставен в положение да
предполага какво точно включва ГПР и как се оскъпява кредита. Неспазването на
законовото изискване влечало след себе си последиците на чл.22 и чл.23 от ЗПК, а именно-
недействителност на договора и връщане само на чистата стойност на кредита. Не било
изпълнено и законовото съдържание на чл.22 ал.1 т.12 и т.20 от ЗПК. В Договора не била
посочена информация, изискуема по тези два законови текста, което било допълнителен
аргумент за неспазване на необходимото законово съдържание. Предвидената в т.4 от
2
Договора такса „Гарант“ водела до значително оскъпяване на ползвания кредит като
утежнявала финансовото състояние на ответника, доколкото тя се дължала разсрочено към
месечните вноски и също увеличавала общия размер на разходите по кредита.
Възнаграждението било уговорено като дължимо предварително преди и без да се знае дали
изобщо длъжника ще прибегне до тази възможност. Това вземане се основавало на
неравноправна за потребителя клауза, която била нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Иска съдът да отхвърли предявения против ответника иск, поради недействителност на
сключения Договор за кредит. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в настоящото и заповедното производство. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената от ищцовото дружество Заявка №013172, ответникът К. П. К.
е подал същата до „К.И.“АД на 17.08.2023г. с искане да получи кредит в размер на 1500
лева, съгласно продукт „Екстра“. Заявката е била одобрена от ищеца същия ден, като на
ответника е предоставена информация за кредита. Съгласно същата, предвид размера на
исканата сума от 1500 лева, К. П. К. е трябвало да върне до 17.08.2024г. сумата от 3120 лева.
Кредитополучателят е декларирал, че получава нетна заплата от 3500 лева. Посочил е лични
данни, адрес и данни за контакт.
Съгласно приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит
„Екстра“ №ДЗ011480/17.08.2023г., ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на
1500 лева за почивка и плащане на сметки. Срокът за погасяване на кредита е 12 месеца от
датата на подписване на договора или до 17.08.2024г. Уговорено е, че кредитът, ведно с
дължимата лихва се издължава на равни месечни вноски. Определени са фиксиран ГЛП от
36% и ГПР от 49,7%. Посочено е, че кредитополучателя е избрал да обезпечи задължението
по кредита, като предварително е сключил договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от кредитора ЮЛ-поръчител. Съгласно Приложение 1 към Договора за кредит,
вноските по него са общо 12 бр., всяка от които в размер на 260 лева. В тази сума е включена
главница, лихва и такса по договор за поръчителство. Общо дължимата по договора за
кредит сума е в размер на 3120 лева, от която 1500 лева главница, 540 лева лихва и 1080 лева
сума по Договор за поръчителство.
Според Допълнително споразумение към Договор за потребителски кредит „Екстра“
№ДЗ011480/17.08.2023г., сключено между страните на 28.11.2023г., срокът на договора е
удължен с един месец до 17.09.2024г., като кредитополучателят се задължил да внесе сумата
от 135 лева, представляваща сбора от дължимата сума за договорна лихва и такса гарант по
вноска с падеж 17.0.2023г.
Съгласно Разписка за извършено плащане от 17.08.2023г., ищцовото дружество е
превело чрез Изипей в полза на К. П. К. сумата от 1500 лева във връзка със сключен Договор
за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ01180/17.08.2023г.
Видно от представеното с исковата молба извлечение за извършени плащания е, че
3
ответника е платил на ищеца общо сумата от 540 лева.
С имейл от 07.02.2024г. ищецът уведомил ответника, че има неплатени вноски по
сключения договор за кредит „Екстра“. Поради това и на основание т.6 от Договора му
съобщава, че обявява кредита за предсрочно изискуем, във връзка с което предсрочно се
дължали всички суми, ведно с начислени лихви, главници и разноски.
Поради неплащане на задължението по Договора за кредит от страна на ответника, на
14.02.2024г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№236/2024г., като по него съдът издал Заповед
№112/16.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
разпоредил на К. П. К. да заплати на „К.И.“АД сумата от 1375 лева- главница, законна лихва
върху нея считано от 14.02.2024г. до окончателното погасяване на задължението, 90 лева
лихва за периода от 17.11.2023г. до 17.01.2024г., договорна лихва от 6,84 лева за периода от
18.11.2023г. до 12.02.2024г., ведно с деловодни разноски за платена държавна такса 29,44
лева и адвокатско възнаграждение 1000 лева. Тази заповед била връчена на длъжника, който
в указания му срок подал възражение по чл.414 от ГПК с твърдение ,че не дължи плащане
на посочените в нея суми. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№112/16.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№236/2024г.
Между страните не се спори, че на 17.08.2023г. „К.И.“АД, и К. П. К. са сключили
Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ011480. Безспорно се установи, че по този
договор на ответника е била предоставена в кредит парична сума в размер на 1500 лева,
която е преведена от ищеца чрез „Изипей“ и получена лично от К. на 17.08.2023г. В тази
връзка, той е следвало да върне кредита на 12 месечни вноски в общ размер на 3120 лева.
Безспорно установено е, че всяка една от дължимите вноски е включвала задължение за
плащане на главница, договорна лихва и сума по договор за поръчителство. Не се оспорва от
страна на ответника, че след 17.09.2023г. и 17.10.2023г. същия не е заплатил нито една от
останалите договорени месечни погасителни вноски. Няма спор между страните, че освен
заплащане на главница и договорна лихва, ответника е следвало да заплаща по представения
Погасителен план и вноски по Договор за поръчителство, с който е обезпечил вземанията на
кредитора по процесния договор. Размерът на всяка от тези вноски, а именно 90 лева
месечно е бил включен в общо дължимата вноска от 260 лева месечно. Общата дължима
сума по договора за поръчителство възлиза на 1080 лева. От страна на ищеца не се оспорва,
че възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство не е включено в ГПР
по Договора за потребителски кредит, като в противен случай ГПР ще бъде по-висок от
заложените в него 49,7%.
4
Спорно по делото е дължи ли ответника на ищеца сумите по процесния договор за
кредит, визирани в издадената Заповед №112/16.02.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№236/2024г. по описа на РС-Димитровград.
С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че спрямо сключения между
страните Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ011480/17.08.2023г. приложение
намират разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както
и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Няма спор с оглед качеството на заемателя, че
е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР от ЗЗП. Същият се явява
потребител и по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПФУР. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, на разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също
е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя
не отпада изцяло, а той продължава да дължи на своя кредитор единствено връщане на
реално получената в заем сума.
Съдът намира, че клаузата на т.3.2 от процесния договор относно размера на ГПР е
нищожна на основание чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК,
задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По
процесния договор ГПР е в размер на 49.7 %, а ГЛП е в размер на 36 %.
Заплащането на възнаграждение по Договор за поръчителство/сума на гаранция е
разход по кредита, който няма пречка да се възложи в тежест на кредитополучателя, но
следва да бъде включен в ГПР по сключения договор за кредит.
С оглед на това, че кредиторът не включва т.нар. от него сума по Договор за
поръчителство/сума на гаранция към разходите по кредита, той заобикаля нормата на чл.19
ал.4 от ЗПК. Съобразно направеното от ищеца писмено изявление в молба по делото от
02.10.2024г. /л.64/, че възнаграждението по Договора предоставяне на поръчителство в
размер на 1080 лева не е включено при формиране на ГПР по договора за кредит, а там
единствено е включена договорната лихва. В случай, че към ГПР по договора се включи и
сумата по Договор за поръчителство/сума на гаранция, то ГПР би бил значително по-висок
от посочения в процесния Договор за потребителски кредит- 49,7%. Предвид това, съдът
счита, че поведението на кредитора е било недобросъвестно, доколкото макар и стойността
на въпросното възнаграждение за поръчителя да не се включва в ГПР по договора, то ищеца
разсрочва плащането му, като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част
от дължимата сума за гаранция. Изложеното следва да се окачестви като нелоялна и по –
5
специално заблуждаваща търговска практика, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора като го подтиква или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР,
който не съответства и на действителния такъв, на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. В конкретния случай е налице пълно разминаване между
посочения в договора ГПР и действителния процент на разходите, който се изчислява на
годишна база.
С оглед изложеното, съдът счита, че процесния Договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен
действителния ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по
определения начин в приложение № 1 към Закон за потребителски кредит.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В тази връзка, законодателят е предвидил, че длъжникът ще
следва да върне само чистата стойност на получения финансов ресурс- доколкото в противен
случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на длъжника.
От материалите по делото и предвид дадените по- горе разяснения се установява, че
чистата стойност на усвоения от длъжника финансов ресурс възлиза на 1500 лв. В
настоящият случай между страните не се спори ,че ответникът е заплатил сумата от общо
540 лева, за което ищеца е представил извлечение за извършени от длъжника плащания.
Както вече бе посочено, след като договорът за потребителски кредит е недействителен, то
ответникът не дължи претендираните суми за възнаградителна и мораторна лихва. Поради
изложеното, заплатената сума от потребителя в размер от 540 лв. следва да бъде насочена
единствено за погасяване на дължимата по договора главница. С оглед на това, непогасената
част от дължимата главница е в размер на 960 лева, като върху тази сума се дължи законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК в съда- 14.02.2024г. до окончателното й заплащане.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.422 от
ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че ответника дължи на ищеца, сумите
посочени в Заповед №112/16.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д.№236/2024г. по описа на РС-Димитровград, се явява основателен и
доказан за сумата от 960 лева, представляваща главница- неплатено задължение по сключен
6
между страните Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ011480/17.08.2023г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, като иска в частта му за разликата над 960 лева до 1375 лева, представляваща
главница, за сумата от 90 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
17.11.2023г. до 17.01.2024г. и за сумата от 6,84 лева, представляваща мораторна лихва за
времето от 18.11.2023г. до 12.02.2024г., следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска. Основателно се явява направеното от
ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
ищеца в настоящото и заповедното производство. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 от
Наредба за минималните адвокатски възнаграждения №1/2004г., възнаграждението при
интерес от 1000 до 10000 лева е в размер на 400 лева +10% за горницата над 1000 лева. В
този смисъл минималното адвокатско възнаграждение по настоящото дело е в размер на
447,18 лева. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.7 от Наредбата,за защита в производства за
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми, като в този смисъл
адвокатското възнаграждение в заповедното производство следва да бъде в размер на 400
лева. Двете дела не се отличават със значителна правна и фактическа сложност, като по
настоящото дело е проведено едно съдебно заседание, по което пълномощника на ищеца не
взе участие. Поради това съдът счита, че адвокатското възнаграждение за пълномощника на
ищеца в настоящото и заповедното производство следва да бъде редуцирано до
горепосочените минимални размери. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 373,57 лева. Същият дължи
заплащане на направените деловодни разноски и по ч.гр.д.№236/2024г. на РС-Димитровград,
които съобразно уважената част от иска възлизат на 280,10 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска, а именно 156,49 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. П. К., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.“***, че дължи на „К.И.“АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“***, представлявано от изпълнителния директор ***, по
Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ011480/17.08.2023г., сумата от 960
/деветстотин и шестдесет/ лева - главница, ведно със законна лихва, считано от 14.02.2024г.
до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №112/16.02.2024г. за
7
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№236/2024г. по
описа на РС-Димитровград, като иска в частта му за признаване за установено, че К. П. К., с
ЕГН **********, дължи на „К.И.“АД, с ЕИК **, разликата над 960 лева до пълния предявен
размер от 1375 лева, представляваща главница, сумата от 90 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 17.11.2023г. до 17.01.2024г. и сумата от 6,84 лева,
представляваща мораторна лихва за времето от 18.11.2023г. до 12.02.2024г., ОТХВЪРЛЯ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. П. К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „К.И.“АД, с ЕИК **, сумата
от 373,57 лева /триста седемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/, деловодни
разноски по настоящото дело, както и 280,10 лева /двеста и осемдесет лева и десет стотинки/
разноски по ч.гр.д.№236/2024г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „К.И.“АД, с ЕИК **, ДА ЗАПЛАТИ на К. П. К., с ЕГН **********,
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 156,49 лева /сто
петдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8