Р Е Ш Е Н И Е
№505
от 23.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на седми
юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Ангелина Латунова и прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа
АНД /К/ № 1095/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Началник
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Хасково срещу Решение № 286/11.10.2022 г. по АНД № 613/2022 г. по
описа на Районен съд – Хасково. С решението е отменено наказателно
постановление /НП/ № 21-1253-002946/31.03.2023 г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково,
с което на В.А.М. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на съдебното решение, постановено при неправилно прилагане на закона. Безспорно
се установявали нарушението и неговият извършител. Оспорва твърдението, че
липсвали каквито и да е било доказателства относно виновното осъществяване на
деянието. Позовава се на съдебна практика. Моли НП да бъде потвърдено.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът Началник
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът В.А.М., редовно призован, не
се явява и не се представлява. В писмени отговори излага подробни съображения,
касаещи неоснователността на касационната жалба. С писмена молба, депозирана по
делото, моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като се
позовава на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. №
3/2022 г., ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Административен
съд - Хасково,
като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен
съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 20.10.2021 г., в 16:15 часа В.А.М. е управлявал лек
автомобил марка *, модел *
с рег. номер ***, по *, до Товарна гара,
гр. Хасково, чиято регистрация била прекратена на 21.09.2021 г. по чл. 143, ал.
10 ЗДвП поради липсата на валидна и действаща застраховка „Гражданска
отговорност“. За извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, че моторното
превозно средство не бил регистрирано по надлежния ред, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. Производството е прекратено, а
преписката – изпратена на РП – Хасково за проверка за извършено престъпление по
чл. 345, ал. 2 НК. С постановление от 25.03.2022 г. на прокурор от РП - Хасково
е отказано образуването на досъдебно производство, след което на основание чл.
36, ал. 2 ЗАНН е издадено процесното НП. Тази фактическа обстановка е
установена въз основа на събраните и кредитирани от РС - Хасково доказателства.
Районен съд – Хасково е отменил НП,
като е посочил, че наказаното лице, макар и да е бил собственик на превозното
средство и да е възможно да е бил наясно, че не е имало действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, по никакъв начин не е бил наясно, че към
момента на осъществяване на процесното управление това ще бъде нарушение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е било уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, каквото изрично
законово изискване било поставено в диспозицията на нормата. Изключвала се
тезата за наличие на негово виновно поведение, което да бъде санкционирано на
основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Конкретизирано е също, че изначално липсват
доказателства за изпращане на уведомление от Гаранционния фонд, което да обосновава
реализиране въобще на хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и в първата от
изискванията на фактическия състав част, обосноваваща обективните предпоставки
за служебно прекратяване на регистрацията, за да се изследва по-нататък
виновното поведение на жалбоподателя /ответник в настоящото производство/.
Изводите на Районен съд – Хасково за
отмяна на НП се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция.
В конкретния случай е посочено, че В.А.М.
е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която „по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани“ /предл. Първо/. За извършеното нарушение
на водача е ангажирана отговорност по чл. 175, ал. 3 предл. Първо ЗДвП,
съгласно която се „наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред“.
Хипотеза, при която се формира
извод, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, се извежда от разпоредбата на
чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба „служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.
В конкретния случай на изследване
подлежат обстоятелствата прекратена ли е служебно регистрацията на МПС и
уведомен ли е за това собственикът на МПС. Уведомяването
на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо. Съществува законово задължение за
административния орган да уведоми собственика за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен
за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция“, при връчване на
акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите,
когато няма доказателства, че собственикът на МПС е узнал за служебното
прекратяване на регистрацията по какъвто и да е друг начин, не само по реда на
чл. 143, ал. 10 ЗДвП, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП ще е несъставомерно.
Видно от представените по делото
писмени доказателства, регистрацията на МПС е служебно прекратена на 21.09.2021
г., но не се установява по безспорен начин уведомен ли е собственикът на МПС за
това и към кой момент. Действително собственикът на моторно превозно средство е
длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на МПС, и
незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо неговата административнонаказателна
отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната
действителност - резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както
умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се
дължи на непредпазливост. Така вж. Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023
г. по тълк. д. № 3/2022 г., ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.
Доколкото направените от Районен съд
– Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице
основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът намира, че
постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода от спора разноски в
полза на ответника не се дължат. Към писмения отговор по касационната жалба от
10.11.2022 г. са приложени договор за правна защита и съдействие без посочени
номер на дело и по описа на кой съд е образувано то и пълномощно за
представителство по дело № 613/2022 г. по описа на Административен съд –
Хасково, различно от номера на настоящото дело. Към писмен отговор по
касационната жалба от 04.05.2023 г. са приложени договор за правна защита и
съдействие по АНД 1095/2022 без посочен съд, по описа на който е образувано то,
и пълномощно за представителство по дело № 1095/2022 г. по описа на Районен съд
– Хасково, различен от съда, пред който се води настоящото производство.
Недоказани по основание и размер са претендираните от ответника разноски по
представените списъци към отговорите на касационната жалба.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 286/11.10.2022 г. по АНД № 613/2022 г. по описа на Районен
съд – Хасково.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.