Решение по дело №7968/2010 на Районен съд - Бургас

                                    Р Е Ш Е Н И Е

№ 2124                                                  30.12.2010г.                                           гр. Бургас    

                                      

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                     ХІ-ти граждански състав 

на двадесет и първи декември                                   две хиляди и десета година

в публично заседание в следния състав:

  

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при участието на секретаря А.С.,

като разгледа докладваното от съдията И.Иванов

гражданско дело №7968 по описа на БРС за 2010 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба, подадена от В.Д.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес в гр.Б., ул.”К.Ф.” №29, чрез адв.М.М., против “Д. - М” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”А.” №.., ет.., представлявано от управителя С.П.С., с която се претендира за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1000.84 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2009г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което за периода от 30.03.2009г. до 15.01.2010г. изпълнявал длъжността „ръководител търговска експлоатация/шеф механизация” на обект „Б. Н. С.” при ответното дружество. Трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие, но ответникът останал задължен за изплащане на отработеното трудово възнаграждение за месец декември 2009г. Моли се за присъждането му, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Ангажирани са доказателства. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от упълномощен процесуален представител. Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение.

Предявеният иск е с правно основание чл.128, т.2 от Кодекса на труда.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество не е взело становище по исковата молба, не е направило доказателствени искания, не е ангажирало доказателства. В съдебно заседание представител на ответника не се явява.

Съдът, като взе предвид изложените с исковата молба доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно нормата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Възнаграждението е платимо авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго – чл.270, ал.2 от КТ.

 Твърдяните от ищеца обстоятелства - наличие на надлежно възникнало трудово правоотношение между двете страни по делото – В.Д.В. в качеството си на работник на длъжност „ръководител търговска експлоатация/шеф механизация” и ответното дружество в качеството си на работодател, както и фактът на прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, считано от 15.01.2010г., се установяват от представените по делото копия от трудов договор №174/30.03.2009г., допълнително споразумение към него от 01.06.2009г., заповед №112/15.01.2010г. на управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение, както и от копие от трудовата книжка на ищеца, съдържаща надлежни отбелязвания в тази насока. Видно от допълнителното споразумение, уговореното към датата на прекратяване на договора месечно трудово възнаграждение възлиза в размер на 1000.84 лева. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2009г., а доказателствената тежест в тази насока лежи върху него. Ето защо следва да се приеме, че задължението за плащане е останало непогасено, поради което и предявената искова претенция следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва от завеждане на делото на 07.10.2010г. до окончателното изплащане.

Ищцовата страна е направила искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Предпоставките за това са налице. С разпореждане на съда от 08.10.2010г. на ответника изрично са указани последиците по чл.133 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не бъде подаден отговор в определения срок и в съдебно заседание не се яви негов представител, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника. Както вече бе посочено, ответникът не е представил по делото писмен отговор, нито е поискал делото да бъде разгледано в отсъствието на негов представител. Следователно е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т. 1 от ГПК. Събраните по делото доказателства, обсъдени подробно по-горе в изложението обосновават извод за основателност на предявения иск, поради което е налице и второто условие за постановяване на неприсъствено решение – това по  чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. С оглед на посоченото искането по чл.238, ал.1 от ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено.

С оглед изхода на спора и направеното от ищцовата страна искане за възлагане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на В.Д.В. сумата от 50 лева, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 от ГПК върху ответника следва да бъде възложена и сумата на дължимата държавна такса за производството по предявения иск в размер на 50 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Д. - М” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”А.” №., ет.., представлявано от управителя С.П.С., да заплати на В.Д.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес в гр.Б., ул.”К.Ф.” №., чрез адв.М.М., сумата от 1000.84 лева /хиляда лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2009г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 07.10.2010г. до окончателното изплащане

ОСЪЖДА “Д. - М” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”А.” №., ет.., представлявано от управителя С.П.С., да заплати на В.Д.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес в гр.Б., ул.”К.Ф.” №.., чрез адв.М.М., сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “Д. - М” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”А.” №., ет.., представлявано от управителя С.П.С., да заплати на Бургаския районен съд, сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща държавна такса.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, но може да бъде ревизирано по реда на чл.240 от ГПК.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Ивайло Иванов

 

           Вярно с оригинала: Н.Т.