Р Е Ш Е Н И Е
25.01.2022 г.
Номер 17 2 0 2 2 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на единадесети януари 2 0 2 2 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска и с участието на
Прокурора: Йордан Г.
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 231 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 285 ал. 1, вр. с чл. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Н.Я.К.,*** към Затвора в гр. Бобов дол твърди, че ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” София му е нанесъл неимуществени вреди в размер общо на 10 000 лв., причинени му от от действия на служители на ответника, изразяващи се в неосигуряване на принадлежности за лична хигиена и санитарни материали, обувки и облекло, както и незаплащане на пощенски разходи за писма в периода от 23.03.2019 г. до 08.07.2021 г. на лишения от свобода и по този начин го лишавали от свободна кореспонденция, без да имат право на това. Излагат се мотиви, включително и от служебно назначения му адвокат, че това му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на правата му. Чрез процесуалния си представител адв. С., моли да се уважи исковата му претенция. Представя и писмена защита.
Ответникът – ГД “Изпълнение на наказанията” София, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Г., вкл. и в писмена защита представена по делото, моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представена са и писмени бележки.
Прокурорът от ОП - Кюстендил Г. дава становище за неоснователност на исковата молба като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото са разпитани като свидетели Р.Д.М., М.Людмилов З., И.К.Б. и К.Х.Х..
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ищецът Н.Я.К.,*** към Затвора в гр. Бобов дол, където изтърпява присъда “лишаване от свобода” за срок от 20 години. Твърди, че не му се осигуряват принадлежности за лична хигиена и санитарни материали и облекло, както не му се заплащат пощенските разходи за писма в периода от 23.03.2019 г. до 08.07.2021 г., в резултат на проявено виновно бездействие на затворническата администрация, което е довело до нанесени му неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, изразяващи се в нарушение на правата му.
По делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 3331/08.07.2021 г.; вх. № 3473/15.07.2021 г.; вх. № 3527/21.07.2021 г.; вх. № 3566/26.07.2021 г.; вх. № 3582/27.07.2021 г.; вх. № 3680/06.08.2021 г.; вх. № 3898/13.09.2021 г.; вх. № 3802/30.08.2021 г.; вх. № 4370/15.10.2021 г.; вх. № 4420/21.10.2021 г.; вх. № 4603/08.11.2021 г.; вх. № 4760/16.11.2021 г.; вх. № 4780/17.11.2021 г.; вх. № 144/11.01.2022 г., съгласно текста.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Искът е за присъждане на обезщетение и вреди от незаконосъобразна дейност, предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди, като настъпването им е в резултат на действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на Затвора – Бобов дол и ГД “Изпълнение на наказанията” – ЮЛ към Министерство на правосъдието, с териториални служби и затвори /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 284 ал. 1 , вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. За допустимостта на едно производство по ЗИНЗС е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване, или действия/бездействия вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, мидицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” ще се отхвърли.
Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.
Съгласно чл. 84 ал. 1 от ЗИНЗС: „По предложение на министъра на правосъдието МС приема наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издражка за един лишен от свобода /Наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода, приета с ПМС № 321/2009 г./ В ал. 2 е посочено, че „лишените от свобода имат право на: 1. Безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. Непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие и 3. Самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки – и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието“. След изменението на чл. 84 ал. 2 т. 3 от ЗИНЗС, считано от 01.01.2013 г. е регламентирано правото на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, но само за лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки.
По делото не се представят доказателства за исковия период ищецът да е сезирал администрацията на Затвора Бобов дол с искане за предоставяне на безплатно облекло и обувки, поради обстоятелството , че ищецът няма собствени такива, освен уваженото такова от м. април 2021 г. Задължението на администрацията да осигури безплатно облекло и обувки на лишения от свобода е поставено в зависимост от волята и желанието на лишения от свобода да поиска предоставянето на такива, ако не разполага със собствени. Единствено заявеното желание на лишения от свобода и то поради липса на собствени облекло и обувки, обуславя задължението на затворническата администрация за предоставяне на такива вещи. Администрацията на затвора не следи служебно на кого следва да предоставя облекло и обувки. Съгласно ЗИНЗС не съществува задължение за затворническата администрация да предоставя на лишените от свобода хигиенни принадлежности – самобръсначка, паста и четка за зъби. Те са включени в списъка на разрешените вещи, които лишените от свобода могат да притежават и държат при себе си, както и да си ги закупят от лавката на затвора с техни средства. Въпреки това, затворническата администрация е предоставила такива хигиенни средства на К., когато същият ги е поискал с изрична молба от м. април 2021 г.
С разпоредбата на чл. 86 ал. 1 т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/ се предвижда, че лишените от свобода имат право на кореспонденция и неприкосновеност на тайната й. Съгласно чл. 75 ал. 2 от ППЗИНЗС, получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления. В ал. 3 на същата норма е предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/, в присъствие на служител от надзорно - охранителния състав, като е допустимо пликът да се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. В чл. 90 от ЗИНЗС е посочена възможността на лишените от свобода и реда, по който могат да подават молби и жалби до различни институции. На 30.06.2021 г. л.св. К. е подал молба до Началника на Затвора гр. Бобов дол /вх. № 398-ЗО/30.06.2021 г./, с която е поискал да му бъдат покривани разходите за кореспонденция, съгласно чл. 90 ал. 4 от ЗИНЗС. В Докладна записка от 01.07.2021 г. на ИСДВР К.Х. е отразено, че при извършената проверка л.св. К. е разполагал с финансови средства и началникът на затвора в отговор на горецитираната молба е изразил становище, че К. е разполагал със собствени средства, което не кореспондира с чл. 90 ал. 4 от ЗИНЗС и същият съгласно чл. 90 ал. 3 от ЗИНЗС би могъл да покрие разходите си за кореспонденция.
Разпоредбата на чл. 86 ал. 1 т. 4 от ЗИНЗС дава възможност на лишените от свобода на парични суми за задоволавяне на лични нужди. Поради това, че изтърпява наказанието си в ЗООТ, К. има право да държи в себе си парични суми в брой /по арг. на противното от чл. 97 т. 1 от ЗИНЗС/. От доказателствата по делото се установява, че К. е разполагал с определени парични суми, които макар и в минимален размер, са били достатъчни, за да покрие разходите си за кореспонденция. Това че той е предпочел да ги изразходва за други цели, не може да се вмени във вина на затворническата администрация.
От доказателствата по делото /писмени и устни/ не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие от страна на служители на Затвора гр. Бобов дол довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Затвора – гр. Бобов дол. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора.
При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора – гр. Бобов дол, не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на Н.К., като лишен от свобода, в лишаване от полагащите му се дрехи, обувки и хигиенни принадлежности, както и на свободна кореспонденция, съответно нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Не се доказа настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се в психически дискомфорт и изтърпени неудобства и страдание, надвишаващи „минималната степен на суровост“ на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, което да представлява нарушение на чл. 3 ал . 2 от ЗИНЗС, съответно на чл. 3 от ЕКПЧОС. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност.
С оглед на изложеното, искът на л. св. К. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се на незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Затвора в гр. Бобов дол, нарушаващи правата му, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като нормата на чл. 286 ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специлани спрямо общите такива по
чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с 144 от АПК и чл. 143 от АПК, поради което са неприложими.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Я.К.,*** към Затвора в гр. Бобов дол, иск срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София, за заплащане на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, претърпени неимуществени вреди, като недоказан и неоснователен.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред 3 – членен състав на Кюстендилския административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: