МОТИВИ ПО ЧХД №123/2019г. ПО ОПИСА НА РС – ОРЯХОВО:
Обвинението срещу А.Б.С. е за извършване на престъпление от частен характер по чл.130, ал.1 от НК – за това, че на 01.05.2019г. в
с.Софрониево, обл.Враца, умишлено е причинил на М.Б.Т., ЕГН:********** *** лека
телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяваща се в следните травматични увреждания – кръвоизлив под външната
обвивка на двете очни ябълки; оток, кръвонасядане и охлузване на носа; оток и
кръвонасядане на клепачите на двете очи с притваряне на очните цепки; оток на
дясна скула и охлузване на дясна буза; оток на горна устна с кръвонасядане на
лигавичната повърхност на същата; оток, кръвонасядане и охлузване в основата на
първи пръст на дясна ръка; кръвонасядания на дясна мишница, дясно бедро и
предна коремна стена, след като хванал за косата М.Б.Т., повалил я на земята,
ритнал я в областта на корема и дясното бедро, и й нанесъл множество удари с
ръце със свит юмрук в областта на лицето и тялото.
С разпореждане на съда от закрито съдебно заседание, проведено на 15.05.2019г.,
делото е внесено за разглеждане в съдебно заседание по общия ред.
Частният тъжител М.Б.Т. е конституиран в качеството на граждански ищец.Приет
е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от нея срещу
подсъдимия граждански иск за обезщетение за причинените й от престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието
– 01.05.2019г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание процесуалния представител
на подсъдимия адв.С.П. *** счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин.На първо място сочи, че показанията на съпругът на
тъжителката не следва да бъдат кредитирани, тъй като е изрекъл неистини в
отговорите си, като заявил, че той и съпругата му не били удряли подсъдимия, а
категорично било установено, че на подсъдимия били нанесени телесни
повреди.Показанията му противоречали и на изложеното в тъжбата по отношение на
начина на извършване на деянието от страна на подсъдимия.Също така в снетото от
тъжителката сведение от служители на РУ на МВР – Оряхово на 01.05.2019г. не се
установявало подсъдимият да й е нанесъл побой.
Счита се също така, че подсъдимият е действал
при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, тъй като
нанасянето на удари от страна на тъжителката с твърд тъп предмет с цилиндрична
форма в гърба на подсъдимия, представлявали непосредствено противоправно
нападение, осъществено чрез активни действия.Тези удари били накърнили
телесната неприкосновеност на подсъдимия и то съществено, тъй като единият от
тях бил в окосмената част на главата му, а другият бил насочен към главата му,
но той успял да се предпази с ръка, вследствие на което последвало телесно
увреждане на ръката му.Именно защитавайки се, подсъдимият причинил вреди на
тъжителката, като не било налице превишаване пределите на неизбежната отбрана,
тъй като двамата си причинили еднакви по степен телесни повреди и защитата явно
съответствала на характера и опасността на нападението.Било налице и нанасяне
на множество удари, което сочело на проявена упоритост за постигане на
обществено опасен резултат от страна на тъжителката.
Алтернативно се пледира в случай, че не бъде
прието наличието на неизбежна отбрана, да бъде прието, че е налице реторсия.
Процесуалният представител на тъжителката
адв.Ц.К. *** счита, че обвинението е доказано безспорно и моли предявеният
граждански иск да бъде изцяло потвърден.Претендира и направените по делото
разноски.
Гражданският ищец и частен тъжител
се присъединява към казаното от адвоката си.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.Б.С. е
роден на ***г***,
с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
реабилитиран, ЕГН:**********.От представената по делото характеристична справка за С.
се установява, че същият е криминално проявен, но не е известно да поддържа
връзки с криминално проявени лица.
На 01.05.2019г., подсъдимият А.С. и синът
му св.Александър С. ***, като цял ден почиствали дома си.Към 20.00 часа двамата
тръгнали към дома на майката на подсъдимото лице, също в с.Софрониево, като
подсъдимият бил с велосипед.
По същото време тъжителката М.Т. и
съпругът й – св.С. Т., след като били почистили двора си в с.Софрониево,
напълнили една ръчна количка с отпадъци и тръгнали да го изхвърлят на сметище,
което не било регламентирано като такова.По пътя се разминали с подсъдимия и
неговия син.Последните предположили, че Т. и съпругът й ще изхвърлят боклука не
където трябва, поради което подсъдимият с велосипеда си тръгнал след тях.Имал
намерение да им направи снимки с телефона как изхвърлят боклука си не на
определено за това място.Синът му пък продължил по друга успоредна улица с цел
да ги пресрещне, като също бил приготвил телефона си за да снима.
Междувременно тъжителката и съпругът й
достигнали до мястото, където имали намерение да изхвърлят събраните в ръчната
количка отпадъци.Улицата, която водела към него била частично асфалтирана, като
тъжителката останала да чака съпруга си на мястото, където асфалта свършвал, а
съпругът й продължил по вече земния път с количката.След като изминал известно
разстояние – около 100 метра, св.Т. изсипал съдържанието на количката, което му
действие било заснето от подсъдимото лице.Последният бил спрял с велосипеда си
на около 5-6 метра от тъжителката и започнал да отправя ругатни по отношения на
нея и св.Т..Ядосана пострадалата го попитала, а той къде изхвърля памперсите на
детето.След като чул думите й подсъдимия решил да се саморазправя с нея.Бутнал
велосипеда си на земята, тръгнал към пострадалата, хванал я за косата,
повалил я на земята, ритнал я в областта на корема и дясното бедро, и й нанесъл
множество удари с ръце със свит юмрук в областта на лицето и тялото.Тъжителката
правела опити да се изправи, но всеки неин опит бил прекъсван от нов удар.В
поредицата от удари, които й били нанесени паднали и очилата, които носела.В
това време св.Т. се връщал обратно по улицата, бутайки вече празната ръчна
количка.Виждайки какво се случва, се провикнал към подсъдимия, питайки го защо
бие жена му, а след като го приближил, между двамата последвало
спречкване.Междувременно към тях приближавал сина на подсъдимия, с появата на
който последният преустановил да нанася удари на тъжителката и си тръгнал.Тъй
като пострадалата не успяла да открие очилата си на мястото на деянието, решила
да потърси съдействие от кмета на селото – св.Д.Д. още същата вечер.Заедно със
съпруга си се срещнала със св.Д., разказала й какво се е случило по – рано
същия ден и поискала съдействие от нея да отидат до дома на подсъдимия, за да
потърси очилата си.По време на разговора на св.Д. й направило впечатление, че
лявото око на тъжителката е червено и подуто.Тримата отишли пред дома на
майката на подсъдимото лице.Първо излязла майката на подсъдимия и започнала да
вика, че тъжителката и съпругът й са изхвърлили боклук не на определените за
това места.След това се появил и подсъдимият, който слязъл по стълбите, дошъл до
портата, хванал майка си и казал да се прибира, както и, че тези хора не е
виждал същия ден.
По съвет на св.Д., около 21.15 часа пострадалата
позвънила на тел.112 и подала сигнал за случая.На сигнала се отзовали полицейските
служители – Н.В.П., св.Д.М.Г. и св.Р.Б.И..На органите на реда им направило
впечатление, че пострадалата има видими следи от синини в областта на лицето.Същата
им съобщила за нанесения й побой, както и, че по време на побоя си е загубила
очилата.
Подсъдимият също позвънил на тел.112 в
23.14 часа, като бил консултиран да подаде писмен заявителски материал в РУ на
МВР – Оряхово.
На следващи ден подсъдимият също се срещнал с
кмета на селото – св.Д..Разказал й, че е направил забележка на тъжителката, тъй
като изхвърлят боклука си пред дома му.Заявил също, че е бил ударен с колец по
гърба от пострадалата, като в стремежа си да се предпази, счупил пръст.Също
така й показал и направените от него снимки и оставил жалба, която по – късно
св.Демирева предала в полицията.Показал й показалеца на дясната си ръка, който
бил с оток и й казал, че по гърба има синина от удара с колец.
На 02.05.2019г. д-р Ц.
издала на подсъдимия медицинско направление №73 с диагноза – контузия на дясна
ръка, хематом на първи пръст, съмнение за фрактура, контузия на гърба/гръдния
кош.В същото било отразено, че на дясна ръка / длан и първи пръст / има силен
оток с невъзможност за движение и, че в областта на тялото има синини.
На 03.05.2019г. пострадалата посетила съдебен
лекар, на когото съобщила, че на 01.05.2019г. около 20.30 часа на улица в
с.Софрониево, познато лице й е нанесло побой, като е била удряна с ръце, юмруци
по лицето, главата, тялото, както и, че е бутана, блъскана, паднала е на
земята, била е ритана и е текло кръв от устата й.След
извършения преглед на тъжителката било издадено СМУ №18/2019г. от д-р Полин
Горанов.
На 03.05.2019г. на
подсъдимия било направено рентгеново изследване в МБАЛ – Козлодуй ЕООД.
На същата дата съдебен лекар посетил и
подсъдимия.Същият съобщил, че на 01.05.2019г. около 20.30 часа на улица в
с.Софрониево две познати лица са му нанесли побой, като е бил удрян с ръце,
блъскан, удрян с дървена тояга по главата, тялото и крайниците, като не е падал
на земята.На подсъдимия след извършения преглед било издадено
СМУ №19/2019г. от д-р Полин Горанов
На 08.05.2019г. пострадалата депозирала в РУ
на МВР – Оряхово жалба, в която отразила, че на процесната дата е бита, ритана
и скубана от подсъдимия, както и, че по време на побоя са й изчезнали очилата.
В заключението на изготвената
по настоящето дело съдебно – медицинска експертиза на пострадалата по писмени
данни е отразено, че тъжителката
е получила кръвоизлив под външната обвивка на двете очни ябълки; оток,
кръвонасядане и охлузване на носа; оток и кръвонасядане на клепачите на двете
очи с притваряне на очните цепки; оток на дясна скула и охлузване на дясна
буза; оток на горна устна с кръвонасядане на лигавичната повърхност на същата;
оток, кръвонасядане и охлузване в основата на първи пръст на дясна ръка;
кръвонасядания на дясна мишница, дясно бедро и предната коремна стена.Тези
увреждания са причинили на тъжителката временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, с оздравителен период около две три седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес.
Според вещото лице по механизъм уврежданията отговарят
да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети / удари с/или върху
такива /, с неголяма сила и интензитет, и могат да бъдат получени по начин и по
време, съобщени от пострадалата в тъжбата, т.е. при побой, така както твърди и
е налице причинно – следствена връзка между нанесените удари и получените
травми.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното
заключение.Уточнява, че при падане върху циментова площадка, обичайно се
получават широки охлузвания в областта на лактите, коленете, предмишниците,
дланите, като защитен механизъм при падането, като е възможно да се получат и
наранявания в областта на лицето по най – изпъкналите части – носа и
брадичката, но в конкретния случай такива наранявания не били описани.Също така
конкретизира, че уврежданията, причинени на пострадалата в областта на лицето
не можело да бъдат получени с блъскане на главата, ако тя е в положение легнала
по корем, тъй като тогава ще се получат множество охлузвания, каквито не са
описани.Уточнява още, че травмите са били причинени с повече от 3-4 удара.
В заключението на
изготвената по настоящето дело съдебно – медицинска експертиза на подсъдимия по
писмени данни е отразено, че подсъдимия е получил оток в окосмената част на главата; кръвонасядания с
характерна форма по задната повърхност на гръдния кош и лява предмишница; оток
на дясна длан и охлузвания на двете подбедрици.Посочил е, че тези увреждания са
причинили на подсъдимия временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
с оздравителен период около една две седмици при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес.
Според вещото лице по механизъм уврежданията отговарят
да са получени от действието на твърди тъпи предмети / удари с или върху такива
/ с неголяма сила и интензитет / като уврежданията на гърба и лявата
предмишница са получени от удари с твърд, тъп предмет, с цилиндрична форма / и
могат да бъдат получени по начин и по време, съобщени от подсъдимия, така както
твърди.Налице е причинно – следствена връзка между нанесените удари и
получените травми.
Вещото лице е отразило, че уврежданията на тъжителката
не могат да бъдат получени по начина, посочен от подсъдимия, както той твърди –
от падане и леко блъскане с отворена длан.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното
заключение.Уточнява, че уврежданията в окосмената част на главата и по гърба на
подсъдимия са нанесени отзад, спрямо повърхността на човешкото тяло, както и,
че уврежданията му са причинени от не по – малко от четири удара.Обяснява, че
отока на дясната длан може да бъде получен както при защитна реакция, така и
при нанасяне на удари с тази ръка върху тялото на друг човек, когато ударите са
силни.Също така според вещото лице такъв оток може да се получи и при посрещане
на палеца, като е възможно да бъде получен при нанасяне на увреждания, каквито
са нанесени на тъжителката.
Също така уточнява, че уврежданията на тъжителката са
причинени не от тласъци, а от удари.Не могат да бъдат получени при блъскане в
земята, а от директно блъскане в лицето.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
основава на тях своите факти.
Съдът изцяло дава
вяра на показанията на частния тъжител относно развитието на случая,
включително и в частта им относно действията на подсъдимия,
които показания са източник на преки доказателства за обстоятелствата по делото.Същата
подробно разказа пред съда какви са били действията на подсъдимия и механизма,
по който й е била причинена леката телесна повреда – за това, че на процесната дата и място след като си
разменили реплики с подсъдимия, същият хвърлил велосипеда си на земята,
приближил я и е хванал за косата, повалил я на земята, изритал я в слабините и
в десния крак, последвал удар в дясната част на главата й.Разказва, че след
като се изправила, чула само съпруга си да казва „ Защо биеш жена ми „, при
което подсъдимият й нанесъл нови удари с юмрук в носа и в областта на лявото
око, в резултат на които очилата й паднали.Сочи, че последвал удар с юмрук по
устните й, както и, че по време на ударите залитала, а когато тръгнела да се
изправи следвал нов удар.
Пострадалата
е категорична, че констатираните в медицинската документация наранявания са й
причинени от нанесен й побой и то от подсъдимия.Тези й твърдения по общо били
възпроизведени първоначално пред кмета на с.Софрониево, след това пред полицейските
служители, извършили проверка по случая, пред медицинското лице, извършил
прегледа й и накрая в разпита й, проведен в съдебно заседание.Същата е
пресъздала всичко описано в тази връзка в показанията й на лица, имащи достъп
до нея след процесното събитие, като на всички тези лица е посочил като
извършител на посегателството срещу личността й подсъдимия С..
Пострадалото
лице в показанията си посочва конкретно какви наранявания е получила, начинът,
по който ги е получила и от кого ги е получила.Показанията й се подкрепят от
медицинската документация и от експертното заключение на СМЕ.От последното се
установяват наранявания по тези части от лицето и тялото на пострадалата, а
именно – нос, очи, скула, буза, горна устна, дясно бедро и предна коремна стена,
по които същата твърди, че са й нанасяни ударите от подсъдимия.
Следва да се
отбележи, че съдът не установи качеството й на пострадала да се е отразило
върху обективното пресъздаване на обстоятелствата, касаещи предмета на
доказване по делото.Същата дава показания, които се отличават с
последователност и логичност и в детайли обясняват хронологията на случилото се.Съдът
не констатира еволюция в твърденията й, нито пък неконкретизирани по естеството
си вътрешни противоречия, логически несъответствия и съществена непълнота.
Съдът
кредитира изцяло показанията на двамата полицейски служители, тъй като те
обективно, непосредствено, подробно, логично и безпротиворечиво помежду си и с
твърденията на пострадалото лице, кореспондират с останалия по делото доказателствен
материал.Тези свидетели на първо място възпроизвеждат факти, разказани им от пострадалата
във връзка с осъщественото деяние и то непосредствено след деянието, когато са
се отзовали на подадения на тел.112 сигнал – повода за възникване на скандала,
а именно изхвърляне на битови отпадъци, упражненото физическо насилие и лицето,
причинило й телесните увреждания, както и обстоятелството, че си е загубила
очилата.
Съдът не
кредитира показанията на двамата полицейски служители в частта, в която заявяват,
че тъжителката им е съобщила, че е била ударена с прът или дърво в областта на
лицето.В тази им част показанията са в противоречие със всички останали събрани
по делото доказателства, включително и с заявеното и от пострадалата, и от
подсъдимия.Така заявеното съдът отдава на времевия
период, изминал от датата на деянието, както и на обстоятелството, че
полицейските служители изпълнявайки служебните си задължения ежедневно
посещават подобни сигнали, при които получават различна информация от пострадалите
лица.Горните изводи съдът формира като отчете и обстоятелството, че давайки
показания относно разказаното му от тъжителката по отношение на механизма на
причиняване на телесните й увреждания св.Г. не бе категоричен, а използва
израза „ същият й нанесъл удар с дърво, мисля, че беше „.Следва да се отбележи
и, че свидетелите дават
показания след като е изминал известен период от време, което в много случаи
води до объркване поради неясен спомен, а от тук и до създаване на впечатление
за възникнали противоречия и неясноти.Не може да се очаква от даващия
показания, че месеци след събитието, за което дава показания, ще помни всеки
отделен детайл и то по хронологичен ред.
Показанията
на двамата полицейски служители са от особено значение и подкрепят възприетата
по – горе фактическа обстановка и в частта й, че непосредствено след деянието
за същото е бил подаден сигнал на тел.112, като сигнала е бил именно за скандал.
Свидетелката Д. също възпроизвежда факти,
разказани й както от пострадалата, така и от св.Т. във връзка с осъщественото
деяние – упражненото физическо насилие, както и причината, поради която същите
са й били разказани, а именно да им окаже съдействие да отидат до дома на
подсъдимия, за да може пострадалата да си получи очилата, които е загубила по
време на извършване на деянието по – рано същия ден.Свидетелката в тази връзка
сочи, че й е било разказано, че двамата съпрузи са отишли да изхвърлят боклук
на място, което се намира в близост до дома на подсъдимия, последният е отишъл
при тях, започнала е разправия, при който й нанесъл побой, като я бутал,
съборил я на земята и я е ритал.
Св.Д. разказва и за реакцията на подсъдимото
лице, за която има непосредствени впечатления, в момента, в който заедно с
тъжителката и съпругът й посетили домът му, а именно, че същият е заявил, че
този ден не е виждал тези хора, визирайки именно тъжителката и св.Тозоров.
По делото в
качеството на свидетел е разпитан и съпругът на пострадалата – св.С. Т., който
е очевидец на случилото се.Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел,
тъй като същият обективно, непосредствено, подробно логично и безпротиворечиво
помежду си и с твърденията на пострадалата, кореспондират с останалия по делото
доказателствен материал.Изводът на съда за достоверността на показанията на
този свидетел не се разколебава, въпреки обстоятелството, че същият може да се
счита за заинтересован от изхода на делото, поради обстоятелството, че е съпруг
на пострадалата, тъй като същите не бяха опровергани с каквито и да е други
доказателства, дори и с обясненията на подсъдимия, който заяви, че не се
признава за виновен.Същият разказва, че след като изхвърлил боклука и тръгнал
да се връща, на около двадесет метра от него видял как подсъдимия пристигнал с
велосипеда си, слязъл от него, след което се нахвърлил яросно и свирепо върху
съпугата му, удрайки я с юмруци и ритници.Пояснява, че й е нанасял удари с
юмруци в лицето, че я е повлякъл за косата, че я е съборил на земята, че след
като съпругата му се е изправила, той отново я ударил.Уточнява, че след
преустановяване на побоя, не са успели да открият очилата, които носела
пострадалата.
В
показанията на горепосочените свидетели също така се съдържат и сведения
относно вида и състоянието на тъжителката непосредствено след деянието и по
конкретно за наличие на следи от нанесения й побой по лицето му.В тази връзка
св.Г. сочи, че Т. е имала видими следи от синини в областта на лицето, а св.И.,
че е имала наранявания, синина, която мисли, че била около лявото око.Съпругът
на пострадалата посочва, че първо посиняло лявото й око, а след това и дясното,
че носът й бил отекъл и посинял, че от устните й течала кръв, че в областта на
корема и на бедрото имала тъмно сини петна, а на гърба подутина.Св.Д. посочва,
че ЧТ й се е оплакала, че много я боли главата и, че се е разтреперила, както
и, че лично е възприела, че лявото око на пострадалата е било червено и
подуто.Описва състоянието й като много стресирана.
Изложеното
от полицейските служители и от св.Д. съдът цени като косвено доказателство,
служещо като проверка на показанията на пострадалата и при извършения анализ,
изводът за достоверността им не се разколебава, напротив – потвърждава се.Пострадалата
е съобщила достатъчно и безпротиворечиви факти на горепосочените свидетели
относно мястото на извършване на деянието, неговото авторство и действията, в
което се е обективирало то.
Тук е мястото да се
отбележи, че съдът не намира причина да не кредитира показанията на
полицейските служители – св.Г. и св.И., които изпълнявайки служебните си
задължения, по никакъв начин не са заинтересовани да посочат подсъдимия за
извършител на деянието.Съдът счита същите за безпристрастни и в достатъчна
степен обективни.Показанията им не са изолирани от доказателствената маса и
изцяло се потвърждават и от събраните по делото доказателства.
От доказателствата
по делото се установява, че св.Т. лично е възприел действията на подсъдимия, а
св.Д. е възприела информацията за нанесената телесна повреда на пострадалата непосредствено
след случилото се, както и, че същите тези свидетели са установили състоянието
на пострадалата.Това мотивира съда да приеме, че отговарят на истината
твърденията на частния тъжител относно преживяното – физическия контакт с
подсъдимия, каквито твърдения същият е изразил непосредствено след инцидента и
причинените му като следствие от този контакт телесни наранявания.
За наличието на следи от нанесената й телесна
повреда, съдът кредитира напълно показанията на разпитаните по делото
свидетели, възприели същите лично.
При съвкупното разглеждане на гласните
изявления на свидетелите, след съпоставянето им помежду им и отчитайки
съотношението между съдържанието на показанията и съпътстващите ги човешки
взаимоотношения, съдът кредитира показанията на частния тъжител, на св.Т., св.Д.,
св.Г. и св.И. в коментираните части.
Упражненото насилие от страна на подсъдимия
категорично се доказва и от наличните и приобщени по делото писмени
доказателства – съдебно – медицинско удостоверение, издадено от д-р Полин
Горанов и заключението по изготвената съдебно – медицинска експертиза по
писмени данни.Същите дават яснота за причинените на Т. увреждания и механизма
на получаването им, а също така кореспондират и се допълват от горепосочените
гласни доказателства.От тях се установява интензитета на реализираното върху
пострадалата насилие, изразено в ритници, скубане, поваляне на земята и
нанасяне на множество удари с ръце със свит юмрук в областта на лицето и
тялото, с което пък от друга страна се обясняват обективно установените и
интерпретирани от СМЕ наранявания.Заключението на вещото лице по тази експертиза
е пълно, комплексно и обосновано, и се кредитира изцяло от съда.Вещото лице е
получило пълната медицинска документация, запознало се е с доказателствата по
делото.По този начин, по експертен път се установява механизмът на причиняване
на увежданията, като вещото лице е категорично, че същите могат да бъдат
получени по начин и по време съобщени от пострадалата в тъжбата, т.е. при
побой, така както твърди и е налице причинно – следствена връзка между
нанесените удари и получените травми.Предвид горното, настоящата съдебна
инстанция счита, че по несъмнен и безспорен начин се установява, че телесната
повреда на пострадалата е получена по твърдения от нея механизъм.
В съдебно заседание
вещото лице поддържа представеното заключение, като уточнява още, че травмите на
пострадалата са били причинени с повече от 3-4 удара.Твърдения за повече от 3-4
удара се съдържат както в тъжбата, така и в показанията на тъжителката и св.Т..
Заключението
на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза на пострадалата е пълно,
комплексно, обосновано и професионално изготвено и с оглед на останалите
доказателства по делото не поражда съмнение относно съдържащите се в него
данни, поради което се кредитира изцяло от съда.
Предвид
горното, настоящата инстанция счита, че по несъмнен и безспорен начин се
установява, че телесната повреда на пострадалата е получена по твърдения от нея
механизъм – чрез повличане за косата, поваляне на земята, ритане в областта на
корема и дясното бедро и нанасяне на множество удари с ръце със свит юмрук в
областта на лицето и тялото.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че след като заснел нерегламентирано изхвърляне на битови отпадъци на
нерегламентирано сметище в близо до домът, в който живее, бил нападнат първо от
тъжителката, а след това и от съпругът й, че е бил задържан против волята си и
се наложило да се защитава, че след като я снимал, направил така, че
тъжителката да го забележи, като й казал „ Абе браво, не можахте да си
изхвърлите боклука в контейнера, дойдохте до тук да го изхвърлите почти пред
къщата ми „, при което същата се засилила към него като изговаряла нецензурни
изрази, че обърнал велосипеда с намерение да си тръгне, но не бил завъртял още
педалите, когато отзад усетил, че велосипеда е задържан, а обръщайки се усетил
два удара един след друг по гърба, нанесени с нещо като тояга, че третият удар
успял да го парира с дясната си ръка, при което пострадал палеца му, че
тъжителката правела опити да му вземе телефона, който бил във вътрешния ляв
джоб на якето му, но той я отблъсквал, бутайки я с ръка.В тази част на
обясненията на подсъдимия не е налице конкретика и взаимно кореспондираща се
последователност относно развитието на случилото се, същите са общи и избягващи
обективно изложение на интересуващи делото факти.Имайки предвид
обстоятелството, че подсъдимият се е намирал на велосипеда и предвид
физическото му превъзходство над пострадалото лице не става ясно как
тъжителката е успяла не само да задържи с едната си ръка велосипеда и по този
начин да възпрепятства подсъдимия и то против неговата воля да се отдалечи със
същия, а с другата си ръка да нанесе два удара с дърво в гърба му и да направи
опит и за трети такъв.Не става ясно каква е била реакцията на подсъдмия след
първия удар, който твърди, че му е нанесен от тъжителката, а по начина, по
който излага обясненията си излиза едва ли не, че е продължавал да стои с гръб
към нея, чакайки я да замахне за втория удар и едва при третото замахване,
предотвратил удар, който най – вероятно бил насочен в главата му, вдигайки
дясната си ръка.Подобно стечение на обстоятелствата съдът намира за лишено от
всякаква логика.
Съдът не кредитира и обясненията на
подсъдимия в частта им, в която сочи, че за да не изгуби
равновесие и да не падне, тъй като почти бил седнал на велосипеда, пуснал същия
и тъй като тъжителката се държала за него, явно загубила равновесие и паднала
по очи, че съпругът й се засилил с количката, целейки да го удари в долната
част на крайниците му, като той в този момент хванал едната страна на кормилото
на велосипеда, който бил на земята подпрян на педалите и на другата страна на
кормилото, дръпнал го рязко, велосипеда се извъртял около централното на
педалите, при което св.Т. вместо да улучи него, улучил тъжителката, която му
казала „ леко ще ме пребиеш бе „, че тъй като тъжителката се опитвала да се
изправи я блъскал отвреме на време, за да не може да се изправи и да го напада,
при които блъскания било възможно да се е наранила, тъй като отдолу било
асфалт, като я блъскал с дясната си ръка в областта на раменете, главата,
където попадне с отворена длан, с цел да пусне велосипеда, че тъй като я видял
с парче цимент или камък в ръката я блъснал по – силно и тя паднала по очи и едва
тогава се пуснала от велосипеда, а той използвал момента да го вдигне и да си
тръгне.Тези му обяснения са в явно противоречие със заключението на вещото
лице, изготвило съдебно – медицинските експертизи на пострадалата и
подсъдимия.Вещото лице е категорично, че уврежданията на тъжителката не могат
да бъдат получени по начина, посочен от подсъдимия, както той твърди – от
падане и леко блъскане с отворена длан, което опровергава разказаното от него.В
съдебно заседание вещото лице също така уточни, че уврежданията на тъжителката
са причинени не от тласъци, а от удари и, че същите не могат да бъдат получени
при блъскане в земята, а от директно блъскане в лицето.Посочва също, че при
падане върху циментова площадка, обичайно се получават широки охлузвания в областта
на лактите, коленете, предмишниците, дланите, като защитен механизъм при
падането, като е възможно да се получат и наранявания в областта на лицето по
най – изпъкналите части – носа и брадичката, но в конкретния случай такива
наранявания не били описани.Също така конкретизира, че уврежданията, причинени
на пострадалата в областта на лицето не можело да бъдат получени с блъскане на
главата, ако тя е в положение легнала по корем, тъй като тогава ще се получат
множество охлузвания, каквито не са описани.С оглед гореизложеното съдът не
може да приеме, че събитията са се случили по начина, изложен от подсъдимия.
Също така от обясненията му не става ясно и в
кой точно момент и по какъв начин тъжителката е правела
опити да му вземе телефона, който бил във вътрешния ляв джоб на якето му, през
което време той я отблъсквал, бутайки я с ръка – докато е държала велосипеда му
и му е нанасяла удари с дърво или след падането й на земята, докато е била
блъскана от него, правейки опити да се изправи.
От друга страна съдът
намира, че не се установи по категоричен начин механизмът, по който е причинен
отока на дясната длан на подсъдимия, като до този извод съдът достигна като взе
предвид заявеното от вещото лице, а именно, че същият може да бъде получен
както при защитна реакция, каквато се твърди от подсъдимия, така и при нанасяне
на удари с тази ръка върху тялото на друг човек, когато ударите са силни.Също
така според вещото лице такъв оток може да се получи и при посрещане на палеца,
като е възможно да бъде получен при нанасяне на увреждания, каквито са нанесени
на тъжителката, т.е. съдът намира, че съществува и вероятност подсъдимият да си
е самопричинил горепосочената травма, докато е нанасял удари на тъжителката.
Безспорно по тялото
на подсъдимия са установени травматични увреждания, подробно описани от вещото
лице.Безспорно е също, че тези увреждания могат да бъдат получени по начин и по
време, съобщени от подсъдимия, така както твърди и е налице причинно –
следствена връзка между нанесените удари и получените травми.По делото липсват
убедителни и несъмнени доказателства за обстоятелствата, при които същите са
причинени и за лицето причинило същите.В обясненията си подсъдимия твърди, че
съпругът на тъжителката по време на деянието също се нахвърлил върху гърба му и му нанесъл няколко удара по главата и в
кръста, както и, че е направил опит да го удари с парче дърво в главата, но
дървото било изгнило и се счупило в лявата му ръка, след като я вдигнал да се
предпази.Твърдения за това, че св.Т. е държал парче дърво се съдържат и в
показанията на сина на подсъдимия.Тези му обяснения водят до вероятност и
изграждане на хипотеза, че установените му травматични увреждания са били
причинени именно от тези удари.
Съдът намира, че
липсват убедителни доказателства, които да доведат до категоричния извод, че
констатираните телесни повреди на подсъдимия са причинени и на мястото на
извършеното спрямо тъжителката деяние.Съмнение в тази насока внася поведението
на подсъдимото лице непосредствено след деянието.За разлика от пострадалата, същият
не сигнализирал нито кмета, нито органите на полицията, позвънил е на тел.112,
едва след като е бил посетен от св.Д., пострадалата и св.Т..С изключение на
сина му, липсват свидетели, които да са възприели описаните в експертното заключение
телесни увреждания на подсъдимия след деянието.Напротив, последният заявил пред
св.Д., че същият ден не е виждал постарадалата и съпругът й.Едва на следващия
ден показал на св.Д. показалеца на лявата си ръка, заявявайки, че същият е бил
счупен, докато се е опитвал да се отбранява.Т.е. липсват каквито и да е
доказателства, които да сочат, че непосредствено след деянието подсъдимият е
имал установените от съдебния лекар наранявания.В тази насока съдът намира, че
показанията на св.Александър С. в тази им част, с оглед на близката му
родствена връзка с подсъдимия и с оглед поведението на последния, демонстрирано
пред св.Д. непосредствено след деянието, не са достатъчни да разколебаят
коментираните съмнения, поради което същите могат да се тълкуват и като израз
на желанието му да подкрепи защитната позиция на баща си.
От друга страна
всички обсъдени и кредитирани от съда свидетелски показания и части от тях са в
подкрепа на обвинението и сочат в своята последователност и логическа
взаимовръзка за участие на подсъдимото лице в инкриминираното деяние и
категорично оборват обяснението му за неучастие в него.При съпоставка на
последните с останалия доказателствен материал, съдът установи, че няма нито
един момент в тях, който да опровергава обвинителната теза и да сочи липса на
съпричастие към извършеното престъпление, за което е предаден на съд.
Именно поради
гореизложеното, неоснователно
се явява твърдението на защитата, че показанията на съпругът на тъжителката не
следва да бъдат кредитирани, тъй като е изрекъл неистини в отговорите си, като
заявил, че той и съпругата му не били удряли подсъдимия, а категорично било
установено, че на подсъдимия били нанесени телесни повреди.Както бе посочено по
– горе, единственото обстоятелство, което е установено по категоричен начин е,
че на подсъдимия са нанесени телесни повреди, но не и от кого, и дали това е
станало по време на процесното деяние.Също така заявеното от св.Т. в тази му
част не означава, че е изрекъл неистини за фактите, касаещи предмета на делото.
Съдът намира също
така, че обстоятелството, че пострадалата и съпругът й са изхвърлили боклука си
на неустановено за това място не може да оправдае последващите
действия на подсъдимия, довели до нанасянето на побой и причиняването на телесни
увреждания на частния тъжител.
Неоснователно е и твърдението на защитата, че
показанията на св.Т. противоречали на изложеното в тъжбата по отношение на
начина на извършване на деянието от страна на подсъдимия, тъй като съдът не
констатира такива.Твърдението е общо и не конкретизира в какво точно се състои
това противоречие.
Обстоятелството, че от снетото от тъжителката
сведение от служители на РУ на МВР – Оряхово на 01.05.2019г. не се установявало
подсъдимият да й е нанесъл побой, също не е в състояние да разколебае изводите
на съда.Както беше посочено по – горе, пред полицейските служители снели й това
сведение, същата е направила изявление в този смисъл.Липсата на подобно
изявление в сведението й, съдът отдава на непълното отразяване от страна на
полицейските служители на разказаното от тъжителката.
Поради гореизложеното не могат да бъдат
споделени и доводите на защитата, че деянието е извършено в условията на
неизбежна отбрана като обстоятелство, изключващо обществената му опасност,
което за да е налице, е необходимо да има непосредствено и противоправно
нападение, в ответ на което и в рамките на необходимите предели да са
предприети защитни действия, както и, че е налице реторсия, при която е необходимо
да са налице две насрещни телесни повреди, като пострадалия отвръща на дееца със
същата телесна повреда и то веднага, като двете насрещни телесни повреди
представляват всяка по отделно престъпление против личността.
Приобщените по делото
писмени доказателства следва да бъдат кредитирани от съда, доколкото същите
установяват релевантни обстоятелства по делото и са приобщени по надлежния
процесуален ред на чл.283 от НПК и кореспондират с останалия доказателствен
материал.
Некоментираните от
съда части от показанията на разпитаните по делото свидетели и необсъдените
писмени доказателства, са относими към факти и обстоятелства, които са извън
основния предмет на доказване по делото, поради което настоящия съдебен състав
не счита за необходимо да ги обсъжда.
По изложените мотиви
и въз основа на доказателствата събрани по делото, съдът намира авторството на
подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение
за безспорно доказано, поради което го призна за виновен.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената
фактическа установка съдът намира, че подсъдимия А.Б.С. е извършил от обективна
и субективна страна престъплението, за което е обвинен, а именно по чл.130,
ал.1 от НК.
Наказателноправните норми, уреждащи това
престъпление защитават обществените отношения свързани със защитата и
неприкосновеността на човешкото здраве.
Налице са всички обективни и субективни
елементи от състава на престъплението.
От обективна страна подсъдимият е нанесъл
удари върху пострадалата, в резултат на което й причинил лека телесна
повреда.Между тези удари и настъпилите травматични увреждания е налице
непосредствена причинно – следствена връзка, доказана от изготвената по делото
съдебно – медицинска експертиза и от останалите кредитирани от съда писмени и
гласни доказателства.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл,
тъй като подсъдимия е съзнавал, че нанася побой върху пострадалата, действал е по
начин, годен да причини телесно увреждане и не е бил лишен от възможност да съзнава,
че нанасяйки ударите по тялото на пострадалата, същите могат да я увредят, като
е желаел настъпването на този резултат.
С оглед гореизложеното съдът достигна до
извода, че подсъдимия е съзнавал всички обективни и субективни елементи на
осъществения от него престъпен състав.
По изложените
съображения настоящият състав прие подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение – чл.130, ал.1 от НК.
Причини за извършване на деянието са
незачитане на установения в страната правов ред, дължимото поведение и зачитане
на личността на останалите членове на обществото, в частност на пострадалата Т..
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За да определи наказанието на подсъдимия,
съдът взе предвид причините за извършване на деянието, степента на обществена
опасност както на престъплението, така и на конкретно извършеното деяние,
участието на подсъдимия в него, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства
и данните за личността му.
С оглед определяне вида и размера на
наказанието, съдът прецени степента на обществена опасност на настоящето
престъпление, като отчете, че същата не е по – висока от характерната за този
вид престъпления.
За престъплението по чл.130,
ал.1 от НК извършено от подсъдимия, наказанието предвидено в посочения
текст е „ Лишаване от свобода „ до 2 години или „ Пробация „.
От приложеното по досъдебното производство
свидетелство за съдимост на подсъдимия С. е видно, че същият е осъждан.На
подсъдимия е било наложено наказание „ Пробация „ по НОХД №332/2012г. по описа
на РС – Козлодуй.Видно от справката за съдимост по посоченото осъждане
подсъдимия е реабилитиран на основание чл.88а, ал.1, вр.чл.82, ал.1, т.5 от НК
на 16.05.2015г..Водим от горното, към датата на деянието, предмет на настоящето
разглеждане – 01.05.2019г., обвиняемият С. се е считал за осъждан, но
реабилитиран, при което последиците от осъждането му се заличават.
От справката за съдимост също така е видно, че след
датата на изтърпяване на наложеното наказание по горепосочената присъда до
датата на извършване на процесното деяние, обвиняемият С. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел четвърти, Глава осма
от НК.Съгласно Постановление №7/04.11.1985г. по н.д.№4/85г. „, от наказателна
отговорност по чл.78а от НК могат да се освобождават и лицата, които са
осъждани, но са реабилитирани „.
Нормата на чл.78а от НК е материалноправна и като
такава има действие към датата на извършване на престъплението.Разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК изисква да
се приложи законът, който е бил в сила по време извършване на престъплението – 23.05.2017г..Разпоредбата
на чл.78а, ал.1 от НК / изм.ДВ, бр.26/2010г. / е в сила от 09.04.2010г., т.е.
преди датата на извършване на престъплението и предвижда административно
наказание глоба в размер от 1000.00 до 5000.00 лева.
С извършеното от подсъдимия като пълнолетен деяние не
са причинени имуществени вреди.При тези данни съдът, не разполага с възможност
да прави преценка относно това дали да приложи или не разпоредбите на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия,
доколкото същите са императивни.Ето защо намира, че са налице условията на
чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
При индивидуализирането на административното наказание
„ Глоба „, съдът съобрази смекчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства по случая.Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът съобрази недобрите характеристични данни за подсъдимия.Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете - личността на обвиняемия, липсата
на данни за други общественоопасни
прояви извън извършеното престъпление, за което е реабилитиран и мотивите за
извършване на деянието, а именно раздразнение от поведението на пострадалото
лице.Ето защо съдът след като отчете степента на обществена опасност на деянието счита, че глоба в размер на 1000.00 лева ще
съдейства в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и
превъзпитателно действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за
постигане целите на същото.
Съдът определи и наложи на подсъдимия
административно наказание " глоба " в размер на 1000.00 / хиляда /
лева, като счита, че именно така определения размер на глобата, се явява
справедлив и в най - голяма степен ще допринесе за постигане целите на личната
и генерална превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия
и въздействието на наказанието върху обществото.
С оглед постановеното решение, съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметките на Районен съд - Оряхово сумата от 05.00 / пет / лева,
представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за наложената глоба.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Безспорно в случая
са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45
от ЗЗД.Гражданският ищец М.Т. в качеството й на пострадал, несъмнено е от кръга
на лицата, имащи възможност да търсят обезщетение за неимуществените вреди, причинени
от престъплението, извършено от подсъдимия.От своя страна подсъдимия е длъжен
да репарира вредите, които виновно е причинил на пострадалата Т..Последната е
претърпяла увреждане, което има характер на лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК.
По делото е предявен
граждански иск от частния тъжител Т. против подсъдимия С. в размер на 1000.00
лева, съставляващ обезщетение за причинените на същата неимуществени вреди от
престъплението по чл.130, ал.1 от НК.
Безспорно установено по делото е, че в
резултат от извършеното от подсъдимия престъпление на Т. са причинени вреди от
неимуществен характер, които са непосредствена последица от увреждането, което
безспорно е видно от съдебно – медицинската експертиза.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че
предявеният граждански иск от пострадалата срещу подсъдимия е
основателен.Досежно неговият размер за неимуществени вреди, според разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, същият следва да се определи от съда по справедливост.За да
определи размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази обстоятелствата, при
които са настъпили вредите, а именно състоянието на пострадалата след деянието,
тежестта и характера на получените увреждания, в това число и понесените от
него физическа болка и страдания, продължителността на оздравителния период и
накърняването на честта и достойнството й.В случая на пострадалата е било
причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота, с оглед
нараняванията, които е получил от подсъдимите, а именно - кръвоизлив под външната обвивка на двете очни ябълки; оток, кръвонасядане и
охлузване на носа; оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи с притваряне
на очните цепки; оток на дясна скула и охлузване на дясна буза; оток на горна
устна с кръвонасядане на лигавичната повърхност на същата; оток, кръвонасядане
и охлузване в основата на първи пръст на дясна ръка; кръвонасядания на дясна
мишница, дясно бедро и предната коремна стена.Безспорно е, че същата е търпяла болки и
страдания в един непродължителен период от време – около 2-3 седмици, нарушен е
бил телесния й и душевен конфорт, погазени и накърнени били честта и
достойнството й.От друга страна обаче, причинените му увреждания не са тежки и
не са довели до състояние ограничаващи движенията му и възможността му да
извършва определени действия.При така изтъкнатите вредоносни последици за
пострадалото лице, съдът намери за справедливо обезщетение за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в пълния
предявен размер на 1000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието – 01.05.2019г. до окончателното й изплащане,
поради което на основание чл.45 от ЗЗД осъди подсъдимия да заплати на тъжителката
сумата от 1000.00 лева.
На основание чл.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия
С. да заплати държавна такса по сметка на РС – Оряхово върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 50.00 лева / петдесет лева /.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК и предвид постановената присъда, съдът осъди подсъдимия А.Б.С. да заплати на тъжителката М.Б.Т.,
ЕГН:********** ***, сумата от 672.00
лева / шестстотин седемдесет и два лева /, представляваща направени в хода
на производството разноски, а именно – 12.00 лева / дванадесет лева / държавна
такса, 500.00 лева / петстотин лева / за адвокатско възнаграждение, 150.00 лева
/ сто и петдесет лева / за платен депозит за вещо лице и 10.00 лева / десет
лева / внесен депозит за призоваване на свидетел, както и 05.00 лева / пет лева / държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: