Р Е Ш
Е Н И Е
Казанлък 10.05.2019г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публично заседание на десети
април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №351/ 2019 год. по описа на същия съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №19-0284-000159/ 07.02.2019г., издадено
от началника на РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък. И.Д.Г. останал недоволен от
наложеното му административно наказание и моли съда да отмени горното
наказателно постановление.Твърди,че не е извършил вменените му нарушения.
Въззиваемата страна не
изпраща представител и не изразява становище по делото.
След проверка на
констативния акт(АУАН) и наказателното постановление(НП), след като взе предвид
становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Административно-наказващият
орган приел за установено, че на 29.01.2019г. в 23.35 часа в гр.Казанлък на бул.„Никола
Петков“, в посока север-юг, И.Д.Г. е управлявал собствения си л.а.„Рено Меган“ с рег.№****** с концентрация на алкохол в кръвта
0,82 на хиляда. Водачът бил тестван с техническо средство „Алкотест
7510 Дрегер“ с фабричен номер ARDN-0022 и заявил, че
е изпил една бира около един час преди проверката. Издаден бил талон за изследване №0011222. АУАН бил подписан без възражения
при неговото предявяване и връчване на водача. Последният не е дал кръв за
изследване.
Актосъставителят
квалифицирал това деяние на въззивника като нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от
Закона за движението по пътищата. Актът е подписан от съставилия го полицейски
служител, от свидетелите по акта и нарушението, както и от жалбоподателя, на
когото е връчен препис от него. Последният не е възразил срещу констатациите в
АУАН нито към момента на неговото съставяне и връчване, нито по-късно в срока
по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Административно-наказващият
орган, след като е проверил акта с оглед неговите законосъобразност и
правилност, преценил е събраните доказателства и е установил, че нарушителя е
извършил деянието виновно, е издал обжалваното НП, в което е възпроизвел
фактическата обстановка, описана в акта, както и нарушената правна норма- чл.5,ал.3,т.1
от Закона за движението по пътищата. Поради това и приемайки, че нарушението не
е маловажно, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП, началникът
на РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, наложил на жалбоподателя И.Д.Г.
административно наказание- глоба
в размер на 1000 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 14.03.2019г.
срещу подпис, в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.
Жалбата е с правно
основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по ал.2 от
посочения текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд/по
местоизвършване на твърдяното нарушение/,поради което е процесуално допустима.
В жалбата се твърди, че в хода на административно-наказателното производство са
били допуснати съществени процесуални нарушения. В хода на съдебното следствие
изразеното становище бе поддържано, доразвито и аргументирано от процесуалния
представител на жалбоподателя.
В с.з. актосъставителят изцяло потвърди описаната от него в АУАН
фактическа обстановка и настоящият съд кредитира показанията му,като
последователни,непротиворечиви и логични. Няма установени обстоятелства, сочещи
предубеденост у този свидетел, както и други основания за подлагане на критика
на казаното от него.
Съдът, след като анализира писмените доказателства по делото,
показанията на актосъставителя Г.Д.Г. и възраженията на процесуалния
представител на въззивника, намира за безспорно доказано, че на 29.01.2019г. в 23.35
часа в гр.Казанлък по бул.„Никола Петков“,в посока север-юг, И.Д.Г. е
управлявал собствения си л.а.„Рено Меган“ с рег.№******
с концентрация на алкохол в кръвта си, както и че му бил издаден талон за
медицинско изследване №0011222, но нарушителя не е дал кръв за изследване.
Извода, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от Закона
за движението по пътищата, наказващият орган е формирал въз основа
констатациите в съставения по ЗДвП АУАН, който съгласно разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното. Тъй като съдът е обвързан от
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща към чл.14,ал.2 от НПК, по силата
на който доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила, настоящият състав извърши проверка на
обжалваното НП и установи, че същото съдържа почти всички от изискуемите от
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно- посочени са имената и
длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз
основа на който е издадено НП, както и длъжността и местослуженето на
актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57,ал.1
от ЗАНН, описано е нарушение, датата на осъществяването му, посочена е законовата
разпоредба, която административно-наказващия орган е приел за нарушена, вида и
размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой
съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и
визираният в чл.34,ал.3 от ЗАНН срок за издаване на наказателното
постановление. Това е сторено от компетентен орган, съобразно изискванията на
чл.47,ал.1,б.„б“ от ЗАНН. Съдът счита и че АУАН е съставен от компетентно лице-
от свидетелят Г.Д. ***.
При извършената проверка, относно
формалните изисквания на ЗАНН обаче настоящият съдебен състав констатира допуснати
нарушения на процесуалните правила.
Наказващият орган е основал
извода си за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП на база
показанията на техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с фабричен номер ARDN-0022, което отчело
концентрация на алкохол в издишания от И.Д.Г.
въздух от 0,82 промила.
Съгласно
чл.774 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха трябва
да са: 1. ± 0,020 mg/l- за масова концентрация,
по-малка от 0,400 mg/l; 2. ± 5 % от измерваната
концентрация - за масова концентрация от 0,400 mg/l
до 2,000 mg/l; и 3. ± 20 % от измерваната
концентрация - за масова концентрация над 2,000 mg/l.
В
конкретния случай стойността, която трябва да се вземе предвид е 5%, като
по-благоприятния за дееца закон е минус 5 % от измерената такава. Предвид последната
става ясно, че концентрацията на алкохол в кръвта на И.Д.Г. е била под 0,80
промила(0,82 промила- 5% от тази стойност = 0,779 промила).
При
това положение съдът приема, че въз основа на данните за измерената с „Алкотест 7510 Дрегер“ концентрация
на алкохол от 0,82 промила, не може да се изведе несъмнен извод, че
действителната концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух е
над 0,80 промила. Наказващият орган не е ангажирал доказателства за прилаганите
от органите методи за съобразяване на допустимата грешка на въпросното средство
за измерване. Доколкото нормативната база и техническите и метрологични
характеристики на процесния анализатор за алкохол в дъха, представляващи
неразделна част от удостоверението за одобрен тип средство за измерване и които
намират отражение в публичния регистър на одобрените за използване средства,
регламентират такава максимално допустима грешка при процесното измерване, не
са налице основания съда да не я съобрази.
В хода на административно-наказателното
производство бе установено и друго законово несъответствие, а именно- липса на
елемент от състава на нарушението по чл.5,ал.3, т.1 от ЗДвП. Актосъставителят
не е спазил изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и е нарушил
член 6 от същата, а именно- макар да е
ползвал талон за изследване, съдържащ реквизитите на цитирания нормативен акт, е
пристъпил към действия, предписани му от вече отменената Наредба №30, която към
момента на проверката не е действала. Това е така, защото макар да е връчил
новия образец на талон, приложение към Наредба №1, актосъставителят Г.Г. е уведомил нарушителя, че следва да се яви до 00.25 часа
във ФСМП за извършване на изследването под т.2, което е избрал, макар преди
това да е заявил, че приема показанията на техническото средство. Тъй като
горната наредба има императивен характер, независимо от желанието на лицето, същото
трябва да бъде отведено за вземане на кръвна проба. По делото
липсват доказателства това да е сторено. Напротив- налице са такива, които
установяват, че контролния орган е връчил талон за изследване на нарушителя,
уведомявайки го, че следва сам да се яви, за да даде кръвна проба, която да
бъде изследвана за съдържание на алкохол.
Тези
фрапиращи процедурни нарушения на Наредба №1 от 19.07.2017г. компрометират
доказването на нарушението от обективна страна. Спазването на цитираната
наредба е абсолютна гаранция да се определи дали едно деяние е или не е нарушение
по ЗДвП. Обратно- неспазването й, както е в случая, води до грубо нарушаване на
чл.42,т.4, чл.42,т.5, чл.57,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗДвП, както и до накърняване
на правото на защита на нарушителя. Последният е бил възпрепятстван да разбере
какво деяние му е вменено да е извършил и коя законова разпоредба е нарушил. Индивидуализирането
на нарушената законова разпоредба е една от най-съществените гаранции за
правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото
против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на
нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да
ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното
административно нарушение.
АУАН
е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно
образуване на самото производство. Ето защо с неговото оформяне се свързват
точно определени изисквания на закона, а именно- да е съставен в писмена форма
и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото
чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото
освен това акта има и функцията на официално обвинение в извършване на
правонарушение.
Нарушителят
е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Пълното
текстово и цифрово посочване на нарушената разпоредба е не само формален, но и
съдържателен елемент. Тук стои въпросът за превантивната защита на нарушителя.
Тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма
безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения
към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което
незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност и на издаденото
въз основа на него НП.
Константна
е съдебната практика, че непосочването и/или неясното и неконкретно отразяване
на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на
посоченото за нарушител лице.
Административно-наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за съставените актове и издадените наказателни
постановления, като само редовно изготвените такива имат доказателствена
стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
Изложеното
дотук мотивира съда да приеме, че са налице три основания за отмяната на обжалваното
наказателно постановление. Първо- защото възможността съдържанието на алкохол в
кръвта на жалбоподателя да е било под 0,80 промила, което прави деянието му несъставомерно, второ- тъй като административно-наказателното
обвинение срещу И.Д.Г. за нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП не е доказано по
несъмнен начин и трето- защото в хода на административно-наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до грубото накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
С оглед на горното и
на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №19-0284-000159/ 07.02.2019 г., издадено от началника на РУ към
ОДМВР-Стара Загора, с което на И.Д.Г.,ЕГН **********, с
адрес: ***, са наложени административно наказание- глоба в размер на 1000/хиляда/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението, че самото то
и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: