РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Бургас, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100502153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК и е образувано по частната
жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Света София № 7, ет.5,
длъжник по изп.дело № 20228030401334, по описа на ЧСИ Таня Маджарова, против
Постановление за разноски с изх.№ 27973/21.11.2022 г., с което частният съдебен
изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя
по изпълнителното дело до сумата от 200 лв, както и определената по изпълнителното дело
такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Твърди се, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над
законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над
размерите, посочени в т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Сочи се, че правната уредба на разноските е регламентирана в Част първа „Общи
правила“, Глава VIII, Раздел II ГПК, поради което се отнася за всички производства, уредени
в ГПК, включително и за изпълнителното.
Твърди се, че в процесния случай исканият адвокатски хонорар за
изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа
сложност на делото, тъй като извършените по изпълнителното дело процесуални действия
не са необичайни и не налагат определяне на адвокатско възнаграждение над посочените в
Наредбата размери, още повече, че единствените предприети от пълномощника на
взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с
посочване в същата на способа за изпълнението и съответно. Твърди се, че в случая
разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба за МРАВ е неприложима, тъй като касае по-голяма
фактическа и правна сложност на делото, съответно, активно поведение от страна на
1
процесуалния представител по проучване на имущества на длъжника, справки, предлагане
на множество начини за изпълнение в течение на производството и т.н., каквито действия не
са предприети по изпълнителното дело. Претендира се съдът да намали размера на
адвокатския хонорар до минимално дължимия според чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
МРАВ. Цитира се съдебна практика, както и т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.
№ 6/2012 г., ОСГТК - 200 лв.
На следващо място се твърди, че определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
също е прекомерна. Сочи се, че неправилно и в противоречие с трайната съдебна практика,
ЧСИ е включил адвокатското възнаграждение (което е отделно вземане за разноски по
изпълнителното производство) в събраната сума по смисъла на т.26 от Тарифата. Твърди се,
че материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалните такса по т.26 от ТТР
ЗЧСИ, е само присъденото вземане по изпълнителния лист.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че адвокатското
възнаграждение за изпълнителното производство следва да бъде включено в събраната сума,
се претендира съдът да намали и размера на начислената по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ
пропорционална такса.
Претендират се разноски за настоящото производство.
В предоставения му срок взискателят по изпълнителното дело - К. И. А. от ***, е
представил писмено възражение, с което частната жалба на длъжника като неоснователна и
недоказана.
Твърди се, че заплатено адв.възнаграждение по изпълнителното дело в размер на
1800 лв е съобразено Наредбата за МРАВ, след изменението й с ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г.
Посочва се, че съгласно чл.10, т.1 от Наредбата за образуване на изпълнително дело се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв, а за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия е цел
удовлетворяване на парични вземания по до 100 000 лв, съгласно чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2, т.4
от Наредбата, МРАВ с оглед материалния интерес по изпълнителното дело (31 501,39 лв),
дължимото минимално адвокатско възнаграждение е 1 585 лв, съотв.дължимото минимално
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело е 1 785 лв, колкото е определено в
Постановлението за намаляване на разноски.
Твърди се, че при образуване на изпълнително дело взискателят няма как да
предвиди какви действия ще се наложи да се извършат по него, поради което в размера на
адвокатското възнаграждение е включено възнаграждение и за процесуално
представителство за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането. Сочи се
още, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено и извършването на
конкретни изпълнителни действия - справка в БНБ относно известните и декларирани
банкови сметки на длъжника в търговските банки в България и е посочен конкретен
изпълнителен способ - искане да бъдат наложени запори на банковите сметки на длъжника
до размера на дълга.
На следващо място се твърди, че въпреки, че е знаел размера на дължимите суми
още в исковия процес, длъжникът не ги е заплатил доброволно и е принудил взискателя да
образува изпълнително дело.
Твърди се също, че нормата на чл.78, ал.5 от ГПК не намира приложение в
изпълнителния процес.
По отношение на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ се твърди, че е
правилно определена.
ЧСИ Т.Маджарова представя писмени мотиви, в които изразява становище за
допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Посочено е, че след като длъжникът
е заявил възражение против размера на приетите от ЧСИ разноски на взискателя, ЧСИ е
2
намалил разноските на взискателя от 1800 лв до минималните размери по чл.7, ал.2, т.4 и
чл.10 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ – общо 1785 лв (200 лв за образуване на
изп.производство и 1 585 лв - за процесуално представителство, защита и съдействие.
Производството по изп.дело 20228030401334 е образувано по молба на
адв.Георги Панайотов от АК Хасково в качеството му на процесуален представител на К. И.
А., въз основа на Изпълнителен лист издаден по гр.д.146/2022 г. от Апелативен съд Велико
Търново, съгласно който длъжникът ЗАД ОЗК-Застраховане АД, е осъден да заплати на
взискателя сумата от 15 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
в резултат на ПТП, ведно със законната лихва считано от 05.06.2020 г. до окончателното
изплащане; 10 000 лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде
направена справка в БНБ относно известните и декларирани сметки на длъжника в
търговски ванки, като след като бъде получена справката, взискателят посочва като
изпълнителен способ – да бъдат наложени запори на банковите сметки на длъжника до
размера на дълга. Изрично е посочено също, че на ЧСИ се възлагат права по чл.18 от ЗЧСИ,
както и да определи изпълнителен способ за събиране на претендираните суми по негова
преценка. Заявено е още, че се претендират и се иска събирането на всички разноски,
направени от взискателя по изпълнителното дело. Към молбата са приложени адвокатско
пълномощно с договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лв „за образуване на изп.дело по изп.лист 90/26.10.22
г….и извършване на изпълнителни действия и процесуално представителство. В договора е
отразено, че сумата от 1800 лв е заплатена в брой.
На 09.11.2022 г. ЧСИ е издал Постановление за образуване на изпълнително дело
и приемане на разноски, в което е посочено, че ЧСИ приема направените от взискателя
разноски по изпълнителното производство.
Също на 09.11.2022 г. до длъжника е изпратена ПДИ, ведно с копие на изп.лист, в
която е посочено, че задължението му възлиза на 36 028,58 лв, от които главница в размер
на 15 000 лв със законна лихва в размер на 3 754,17 лв за периода 05.06.2020 г.- 23.11.2022
г.; главница от 10 000 лв със законна лихва в размер на 2 761,11 лв за периода 04.03.2020 г.-
23.11.2022 г.; 1 800 лв – разноски по изпълнителното дело; 2 713,30 лв – такси по Тарифата
към ЗЧСИ, дължими към 23.11.2022 г.
На 21.11.2022 г. по изп.дело е депозирано възражение от длъжника с искане за
намаляване на приетите разноски на взискателя с твърдение за прекомерност на
претендирания адв.хонорар и на определената такса по т.26 ТТР ЗЧСИ поради неправилно
включване на адвокатското възнаграждение в събраната сума по смисъла на т.26 от
Тарифата.
На 21.11.2022 г. ЧСИ е издал обжалваното постановление за намаляване на
разноски с изх.№ 27973/21.11.2022 г., и е намалил приетата разноска на взискателя за
авд.хонорар от 1800 лв на 1785 лв, от които 200 лв за образуване на изп.дело и 1585 лв –
съгласно чл.10, вр.чл.7 от Наредва № 1. Разпореждането е връчено на длъжника на
21.11.2022 г.
До страните е изпратено Удостоверение за размера на дълга, в което е посочено,
че задължението на длъжника възлиза на 36 101,82 лв, от които главница в размер на 15 000
лв със законна лихва в размер на 3 804,17 лв за периода 05.06.2020 г.- 05.12.2022 г.; главница
от 10 000 лв със законна лихва в размер на 2 794,44 лв за периода 04.03.2020 г.- 05.12.2022
г.; 1 785 лв – разноски по изпълнителното дело; 2 718,21 лв – такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 01.12.2022 г. е постъпила настоящата жалба от длъжника „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД против Постановление за разноски с изх.№ 29773/21.11.2022 г..
Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното
3
производство, против акт на съдебния изпълнител, за което законодателят е предвидил
възможност за обжалване от длъжника, в законовия срок, поради което съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се предвижда
адв.възнаграждение в размер на 200 лв, а съгласно чл.10, т.2 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, както и за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението за
вземания над 1000 лв е 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2–7.
Минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело при материален интерес общо 36 028,58 лв,
какъвто е материалният интерес за взискателя, изчислено по правилата на чл.10, т.2, вр.чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата, е 1585 лв. Общото адв.възнаграждение по чл.10, т.1 и 2 от Наредбата
за МРАВ е 1785 лв, в който размер ЧСИ е намалил разноските на взискателя с обжалваното
постановление.
Неоснователно е оплакването, че делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, която да обосновава заплащането на адв.хонорар в размер, надвишаващ
минималния, предвиден в Наредба № 1 за МРАВ, тъй като ЧСИ е намалил разноските до
посочените в Наредбата минимални размери.
Съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата, че на взискателя не се
дължат разноски по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. При договарянето и
заплащането на адвокатското възнаграждение нито взискателят, нито процесуалният му
представител могат да знаят колко време ще продължи изпълнителното производство и
какви процесуални действия ще се наложи да се извършат по него от процесуалния
представител на взискателя. Съдебният изпълнител също не може да знае при приемането
на разноските дали длъжникът ще изпълни доброволно или ще не наложи извършване на
изпълнителни действия. Следва да се отбележи, по изп.дело няма данни до подаване на
жалбата задължението да е погасено. На следващо място, в молбата за образуване на
изпълнителното дело адв.Панайотов е поискал не само извършване на справка за банковите
сметки на длъжника, но е и посочил изпълнителен способ. Ето защо съдът намира, че
правилно ЧСИ е приел разноски и за за процесуално представителство, защита и съдействие
на взискателя. На последно място съдът намира, че приетите разноски на взискателя са
правилно определени съобразно материалния интерес и правилата на чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2,
т.4 от Наредбата.
Относно оплакването за неправилно определен размер на таксата по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ и искането за намаляването й, съдът намира следното:
На първо място в ПДИ ЧСИ е посочил, че сумата от 2 713,30 лв представлява
„такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 23.11.2022 г.“, т.е.не е посочил, че това е само
таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ.
Независимо от горното следва да се посочи, че настоящият състав споделя
преобладаващата съдебна практика, съгласно която, при определяне на "паричното вземане"
и "събраната сума", въз основа на която се изчислява размера на пропорционалната такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя (ако са доказани) за
адвокатското възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното
4
производство.
Под употребения в т.26 от Тарифата израз "парично вземане" следва да се разбира
както паричното вземане, посочено в изпълнителния лист, предмет на изпълнение в
изпълнителния процес, така и разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес,
за които няма издаден изпълнителен лист, но които подлежат принудително изпълнение на
основание постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези
разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. Макар това
вземане да е различно от вземането, за което е издаден изпълнителния лист, правилата за
събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението на
ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата,
приложими с оглед характера на вземането. Следователно, за събиране на вземането на
взискателя за разноски за адвокат/юрисконсулт ще се дължат онези такси разноски по
изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен
лист и за събиране на което е образувано принудителното изпълнение. За разноските на
взискателя за адвокат/юрисконсулт, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление
и това е изпълнителният титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен
непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението на ЧСИ за
разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени
в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и съберат съответните
такси по Тарифата като за събиране на парично вземане.
Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г.
на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство не може да приключи преди да се
удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ, независимо,
че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист.
Ето защо съдът намира за неоснователна жалбата, в частта й, в която се твърди,
че неправилно ЧСИ е изчислил таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ върху материален интерес, в
който са включени и разноските на взискателя по изпълнителното дело.
С оглед изложеното, жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.Света София № 7, ет.5, против Постановление за разноски с изх.№ 27973/21.11.2022 г. по
изп.дело № 20228030401334 по описа на ЧСИ Таня Маджарова
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5