Р Е Ш
Е Н И Е № 899
гр.Русе, 31.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IІ-ри граждански състав, в публично заседание на 22-ри май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 4671 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.288, ал.12 КЗ/отм./.
Ищецът Гаранционен
фонд-София представляван от изп. директори Б. И. М. и С. Г. С., твърди, че по повод ПТП настъпило на 12.06.2012г. е изплатил обезщетение за неимуществени вреди по
щета №210141/21.06.2012г. в размер на сумата от 1002.90 лв. на пострадалия вследствие на това ПТП К. Е. Г.. Твърди още, че виновен за ПТП е ответника С.С.Т., който управлявайки л.а. „Деу” с ДК № ...РК, предприел маневра „завиване
наляво“, като отнема предимство на мотоциклет „Ямаха“, управляван от Г., блъска
го и причинява ПТП. Счита,
че в нарушение на чл.259, ал.1 КЗ /отм./, ответникът управлявал процесния автомобил, без да
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. С регресна
покана №106/06.01.2015г. поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но
същия не сторил това.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди С.С.Т. да му заплати сумата от 1002.90 лв.,
представляваща изплатено от Гаранционен фонд на К. Е. .Г. обезщетение за неимуществени
вреди,
вследствие на ПТП от 12.06.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и направените по делото разноски.
Ответникът С.С.Т. чрез назначеният му от
съда особен представител оспорва иска относно размера на заплатеното обезщетение за неимуществени вреди, като счита същото за неправилно
определено.
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства,приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 12.06.2012г., в 20.40
часа, по бул.Липник
№123, паркинг на МОЛ-Русе е
настъпило ПТП,
при което ответника, управлявайки л.а. „Деу” с ДК № ... РК, нарушава правилата за
предимство и блъска лицето Г., управлявало мотоциклет „Ямаха“. Не се спори между страните, че вследствие на процесното ПТП е пострадало лицето Генчев и че
ответника управлявал
процесния автомобил, без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Безспорно е установено и че издадените срещу Т. НП №700/26.06.2012г. и
№762/27.06.2012г. са влязли в сила и че на на 18.06.2012г. пострадалия в процесното ПТП Г.
е заявил претенция за изплащане на обезщетение за претърпени вреди към Гаранционен фонд-София. При ищеца е образувана щета №210141/21.06.2012г., по която е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1002.90 лв. На 08.10.2012г., Гаранционен фонд е изплатил на пострадалия определеното обезщетение в общ размер на 1002.90 лв./ видно от представеното преводно
нареждане-л.15/.
С регресна покана изх. №ГФ
-РП-106/16.01.2015г., ищцовото дружество е поканило ответника
да им възстанови изплатените от тях обезщетения по щета №210141/21.06.2012г. Ответната страна не твърди, че е заплатила търсените
суми.
От представения протокол за ПТП
№601/117 от 12.06.2012г. се установява, че ответника е причинил охлузвания по
тялото на Г.. Представена е и медицинска експертиза по процесната щета, от
която е видно, че Генчев е получил контузия на гърдите, охлузни рани по
подбедриците по двете колена и контузия на десен бицепс. Експертът е посочил,
че възстановителния период продължава около 20-25 дни.
При така установената
фактическа обстановка,съдът прави следните изводи:
Ответникът по делото
виновно е причинил вреди на К. Е. Г., изразяващи се
във физически
травми. Между
противоправното и виновно поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване
правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е налице пряка и
непосредствена причинна връзка. С оглед на това са налице предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
По делото е безспорно, че наказателните
постановления
срещу ответника, санкциониращи го за нарушения на ЗДвП и за управление на МПС
без сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на 12.06.2012г. са влязли в
сила на 07.08.2012г., с всички произтичащи от това
последици. Ето защо, както констативният протокол за ПТП, така и наказателните постановления
имат обвързваща доказателствена сила за съда относно настъпилото ПТП, вината на
ответника като единствен негов причинител и причинената щета на Г.. Именно, въз основа на установените в тези писмени
доказателства факти, се извежда и изводът за причинна връзка между допуснатото
от ответника виновно нарушение на правилата за движение при управление на лекия
автомобил и настъпилите вреди. Безспорно, наред с това е обстоятелството, че
ответникът към датата на настъпване на ПТП е управлявал л.а., който не е имал
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност”.
На основание чл.288, ал.1,
т.2, б.“а” КЗ/отм./, Гаранционния Фонд е изплатил
обезщетение на пострадалото лице, с оглед на това, че причинителят на вредата -
ответник по настоящото дело, не е имал застраховка “Гражданска отговорност”. Съгласно чл.288, ал.12 КЗ/отм./ след изплащане на посоченото обезщетение ищецът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното. В този смисъл ответникът дължи на Гаранционния фонд
заплатеното от него на увреденото лице обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 1002.90 лв. Предвид на
гореизложеното искът за заплащане на сумата се явява доказан по основание и
размер и като такъв следва да бъде уважен. В тежест на ответника е да установи
изпълнение на това парично задължение, но по делото не се релевираха
доказателства за това, поради което и предявеният иск за заплащането му следва
да се уважи като основателен и доказан по размер.
Съдът намира възражението
на ответника за неправилно
определяне на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно. От
доказателства по делото се установява, че пострадалото лице е получило физически увреждания: контузия на гърдите, охлузни рани по подбедриците по двете колена и
контузия на десен бицепс, с възстановителния период около 20-25 дни. Притезанието на фонда да иска заплащане
на сторените разходи по определяне и изплащане на обезщетенията е производно от
суброгационното му право по ал.12. Според текста на чл. 288, ал.6 КЗ/отм./ фондът определя и изплаща обезщетения, като чл.
273 се прилага съответно. В чл. 30, ал.2 от Правилника за устройството и
дейността на Гаранционния фонд е предвидено, че при смърт или телесни
увреждания на трети лица обезщетението се определя от експертна комисия към фонда
по правила, приети от Съвета, или по съдебен ред, а в чл. 31, ал.8 – че управителният съвет определя и изплаща
обезщетението. Това според съда означава, че обезщетенията, дължими от ГФ, се
определят по два начина - от УС на ГФ въз основа на заключение на експертна
комисия, или от съда при условията на чл. 32 от правилника. Всички тези нормативни
изисквания са спазени/видно от протоколи от 12.09.2012г. и 13.09.2012г.-л.10 и
л.11/ и по определеното обезщетение, пострадалия не е възразил. При тези данни обезщетение в размер на 1002.90 лв. не може да се приеме за прекомерно, с
оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът приема, че определеното обезщетение
съответства на продължителността и интензитета на болките и страданията,
претърпени от пострадалия. Заплатения размер на обезщетението за неимуществени вреди не надхвърля средния размер на
обезщетенията, определяни при подобни случаи в практиката.
Върху главницата се дължи и законна лихва от завеждане на иска- 12.07.2017г. до окончателното плащане.
В тежест на ответника са и
направените по делото разноски в размер на 218.00 лв.,
съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН:********** *** да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, представляван от Б. И. М. и С. Г. С., сумата от 1002.90 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за неимуществени
вреди по щета №210141/21.06.2012г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017г. до окончателното
изплащане, както и 218.00 лв.-
разноски по делото.
Решението може да бъде
обжалвано пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: