Решение по дело №1698/2018 на Окръжен съд - Бургас

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ V-145                                         14.12.2018 год.                                  гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                         пети въззивен граждански състав

на двадесет и девети ноември                                        две хиляди и осемнадесета година

в открито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :   КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                                Мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА    

секретар Тодорка Стоянова,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 1698 по описа за 2018 година  , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител адв. Христина Хаджиатанасова, срещу решение №1652/26.07.2018 год. по гр.д. № 701/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че  И.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез АД „Костов, Стойков и Ко”, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.„Победа”, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, сума в размер на 2173,70 лева (две хиляди сто седемдесет и три лева и седемдесет стотинки), представляваща стойността на неизплатени суми по фактури, издадени в периода 25.03.2015 г. – 26.09.2017 г. за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № **29 за обект, находящ се гр.Бургас, к-с „З.“, бл.*, ет.*, ап.*в отчетния период 12.02.2015 г. – 11.09.2017 г. и сума в размер на 253,35 лева (двеста петдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.04.2015 г. до 23.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 27.11.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена по ч.гр.д.№8935/2017 г. по описа на РС-Бургас Заповед №5321 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.11.2017 г., като е осъден И.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез АД „Костов, Стойков и Ко”, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.„Победа”, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, сума в размер на 550,00 лева (петстотин и петдесет лева), представляваща направените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, както и сума в размер на 98,54 лева (деветдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки), представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, и е осъден И.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез АД „Костов, Стойков и Ко”, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Бургас сума в размер на 36,95 лева (тридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща дължима по делото допълнителна държавна такса.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и, че е необосновано. Изложени са подробни съображения относно противоречие на изводите на първоинстанционния съд със събраните по делото доказателства и с разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, както и с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, регламентиращи реда за отчитане на водомерите. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на решение по същество на спора с отхвърляне на предявения иск.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация” ЕАД-Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт Десислава Златева, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Сочи се, че обжалваното решение е постановено в съответствие със събраните доказателства и неоспорените констатации на вещото лице по приетата от районния съд експертиза, а отчитането на потребената вода е станало по данни от измервателните уреди. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и  чл.86 от ЗЗД.

След подадено в срок възражение срещу заповед №5321 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.11.2017 г., издадена по ч.гр.д.№8935/2017 г. по описа на РС-Бургас, са предявени искове за установяване на вземанията по заповедта. Бургаският районен съд е сезиран с искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация" ЕАД - Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.„Победа”, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3 - Бургас против И.В.Ц., ЕГН **********, с адрес *** за установяване на вземания на ищеца от ответника за сума в размер на 2173,70 лева, представляваща стойността на неизплатени суми по фактури, издадени в периода 25.03.2015 г. – 26.09.2017 г. за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен №**29 за обект, находящ се гр.Бургас, к-с „З.“, бл.*, ет.*, ап.*в отчетния период 12.02.2015 г. – 11.09.2017 г. и сума в размер на 253,35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.04.2015 г. до 23.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 27.11.2017 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че ответникът е негов клиент и потребител за собствения на последния водоснабден имот с административен адрес в гр.Бургас, к-с „*З.”, бл.*, вх.1, ет.*, ап.*, за който ищцовото дружество е предоставяло услугите си, но ответникът не е заплатил дължимата сума за доставената, отведена и пречистена вода за процесния период по издадени фактури – приложени към исковата молба, поради което моли да бъдат установени процесните вземания, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8935/2017 г. по описа на РС-Бургас. Ищецът поддържа предявените искове, ангажира доказателства, прави искане за присъждане на разноските в заповедното и в исковото производства.

Ответникът оспорва предявените искове, прави възражения че ОУ на ищцовото дружество не са представени и липсват доказателства за одобряването им от ДЕКЕВР. Твърди, че в апартамента има монтиран само един водомер, след като на 12.04.2017 г. водомерът за топла вода е бил свален и партидата за него е била закрита. Сочи се, че с Решение №624/04.05.2017 год. по гр.д. №5845/2016 год. по описа на РС-Бургас е установена недължимостта на суми по показанията на водомера за топла вода на ответника. Направено е възражение, че ищецът не е спазил реда за отчитане на водата по Наредба № 4/2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, оспорени са отразените по справките показатели от ел. отчитане. Направено е искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските по делото, представени са доказателства.

Пред районния съд са представени публикуваните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-Бургас /ОУ/ , както и решение №ОУ-09/11.08.2014 год.на ДЕКЕВР за одобряването на ОУ. Останалите възражения на ответника направени с отговора се поддържат и във въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Ответникът не оспорва качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, за периода 12.02.2015 г. – 11.09.2017 г.,  за собствения си апартамент находящ се в гр.Бургас, , к-с „З.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.

Задълженията на ответника за плащане на ВиК услуги са начислени от ищеца съгласно фактури приложени към исковата молба, издадени за периода 25.03.2015 год.-26.09.2017 год.

От заключението на приетата от районния съд съдебно-техническа експертиза извършена от вещо лице Едрева се установява, че към момента на огледа от вещото лице/07.06.2018 год./ във водоснабдения имот има само едни измервателен уред - пет-кубиков водомер, монтиран в банята, който е за студена вода и се индивидуализира с виртуален №***617, абонатен №**29, карнет 671. Уредът е с показание 1962. Топлият водомер с виртуален №**18 и  карнет 671 е бил демонтиран по молба на ответника, съхранява се от абоната и е с показание 853 . Вещото лице е посочило, че отчитането се извършва от служител на ищцовото дружество, като при осигурен достъп от абоната за регистриране на данните се използва индивидуален мобилен компютър със записващи функции относно деня на отчитането, с който се сканира баркод номера поставен на водомерния възел и се активира партидата на абоната в мобилния компютър. Извършва се визуално отчитане на данните и ръчното им въвеждане в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера. Тези данни автоматично се прехвърлят и осчетоводяват в системата на дружеството, като за всеки клиент по заведената партида с клиентски номер е създаден електронен карнет за обработка на подадените данни. Вещото лице сочи, че съгласно отчетените данни общото количество вода преминало през индивидуалния водомер за студена вода за периода 12.02.2015 год. -11.09.2017 год. е 537,99 куб.м., а общото количество преминало през индивидуалния водомер за топла вода е 439,95 куб.м. Видно от приложената към заключението Таблица № 5 последното отчитане на този водомер е извършено на 15.03.2017 год. Вещото лице е посочило, че на осн. чл.39 от Наредба № 4/2004 год. има начислени по партидата на ответника и количества вода от разпределение. За топлата вода те са 30,95 куб.м., а за студената вода -38,99 куб.м. Вещото лице сочи, че изискванията на Наредба №4 за определяне на разпределените количества вода са спазени, като разликата на отчетеното количество от централния водомер и сумата на отчетеното от индивидуалните водомери, е разпределена пропорционално на консумацията на отделните абонати /чл.39, ал.1, т.3/.

От заключението на вещото лице Джалева по приетата от районния съд съдебно – икономическа експертиза става ясно, че счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно. Представените с исковата молба фактури, които формират задължението на ответника за главница са надлежно счетоводно отразени от ищеца. Видно от приложените към исковата молба фактури и съгласно заключението на вещото лице неизплатените суми от ответника за предоставените от ищеца ВиК услуги за процесния период са общо 2173,70 лв., а лихвата за забава, изчислена от датата на падежа за плащане на всяка от фактурите до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изчислена на базата на заключението на вещото лице е 253,35 лв.

В съответствие със заключението на вещото лице Едрева за начина на отчитане на показанията на водомерите са и показанията на разпитаната по делото свидетелка Т. Я., която в качеството и на „отчетник измервателни уреди“ в ищцовото дружество е извършвала отчитане на показанията на водомерите на ответника за процесния период. Свидетелката сочи, че поставя предизвестие три дни преди отчитането, в което посочва часа и датата на отчитането. В някои случаи свидетелката е имала проблем с достъпа до апартамента на ответника, както и при подписване на изравнителни протоколи за отчетени разлики над допустимата. Свидетелката сочи, че при липса на осигурен достъп извършва служебно начисляване. Осигуреният достъп се отразява в карнета като „нормален“,  а „от клиента“, означава, че данните са  предоставени от клиента.

Въз основа на изложеното по-горе съдът намира претенциите на ищеца за доказани по основание и размер. Начислените суми от ищеца съответстват на реално потребени от ответника услуги за ВиК за процесния период. Ищецът е извършил надлежно отчитане, при спазване на правилата на приложимата за периода Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните, и канализационните системи и в съответствие с ОУ правилно е определил размера на задълженията на ответника за процесния период, които последният не оспорва, че не е погасил към момента на подаване на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение.

Обстоятелството, че водомерът за отчитане на топла вода в жилището на ответника е демонтиран по негова молба на 12.04.2017 год., не се отразява на дължимостта на начислените суми по показанията на този водомер за периода от 12.02.2015 год. до 12.04.2017 год., което включва и по-голямата част от процесния период. Вещото лице сочи, че показанието на този водомер към момента на последното отчитане е било 439,95 куб.м. - за колкото са начислените дължими суми от ответника.

Съдът не споделя възражението на въззивника, че спорът относно дължимостта на суми определени на базата на показанията отчетени от водомера за топла вода е разрешен с влязлото в сила Решение №624/04.05.2017 год. по гр.д. №5845/2016 год. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иск на „Топлофикация-Бургас“ срещу ответника за дължими суми за периода от м.07.2013 год. до м.06.2016 год. Тъй като ищецът по настоящото дело не е бил страна по гр.д. №5845/2016 год. по описа на РС-Бургас, не е налице сила на пресъдено нещо спрямо него и постановеното решение по другия спор не следва да бъде зачетено откъм правни последици в настоящото дело.

Обстоятелството, че при отчитане на показанията на водомерите отчетникът е извършил и записвания за служебно отчитане не оказва влияние на общия размер на неплатените задължения на ответника. В случая служебните отчитания са междинни, като при следващите отчитания които са въз основа на показанията на водомерите, е постигнато изравняване с реално потребените и отчетени количества вода. Съществено и важно в случая е, че последните отчитания на водомерите за процесния период не са служебни, а по реални показатели. В случая до прилагане на разпоредбата на чл.49 от ОУ не се е стигнало, като възраженията в този смисъл са неоснователни.

Горното сочи, че възраженията направени във въззивната жалба са неоснователни, а извън изложеното по-горе Бургаският районен съд е изложил мотиви, които напълно се споделят от въззивния съд и към които настоящият съд на осн. чл.272 от ГПК  препраща.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.

С оглед изхода на делото, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200 лв.

Мотивиран от горното и на осн. чл.271 ал.1 от ГПК , Бургаският окръжен съд ,

 

                                      Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1652/26.07.2018 год. по гр.д. № 701/2018 год. по описа на Бургаския районен съд.

ОСЪЖДА И.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.„Победа”, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв./ двеста лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                               2.