Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил,
30.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание
на десети ноември
през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
мл.с.
Калин В.
при
секретаря: Симона Цикова,
разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д.№ 444
по
описа за 2019 . на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивната жалба
на М.В.В., с ЕГН ********** и Г.С.В., с ЕГН **********,***, подадена чрез
пълномощника им адв.З.В. ***, против решение с №322 от 13.05.2019г. на Районен
съд - Дупница, постановено по гр.д.№2050/2018г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение РС-Дупница се е
произнесъл по предявен от В.Г.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес *******,
срещу Г.С.В., с ЕГН ********** и адрес ***, М.В.В., с ЕГН ********** и адрес ***
и Г.С.В., с ЕГН ********** и адрес ***, иск като е осъдил ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от *****************лева за извършен ремонт
на покрив на съсобствена сграда, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.03.2018г., както и *****************лева деловодни разноски.
На основание чл.265 ал.1 от ГПК, Г.С.В.,
с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството й на необжалвал решението обикновен
другар на жалбоподателите, се е присъединила към жалбата.
Решението се обжалва изцяло, с
оплаквания, че същото е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на процесуалните правила.
Недопустимостта на обжалвания съдебен
акт се обосновава с доводи за липса на надлежна пасивна легитимация на
жалбоподателите, които не следвало да бъдат ответници по предявения иск, поради
това, че не притежавали качеството на съсобственици на имота. Районният съд не
извършил доклад по делото, съобразно изискването на чл.146 от ГПК, не
разпределил доказателствената тежест между страните, в това число и не указал
на ищеца да докаже, че ответниците по иска са съсобственици. В тази връзка се
сочи, че преди постановяване на съдебното решение двама от ответниците по иска
са се разпоредили със собствеността си, при невписана искова молба. Наред с
посоченото, се изтъква, че решението е недопустимо и поради това, че районният
съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като диспозитивът му не съответства
на петитума на исковата молба; не съдържа никаква индивидуализация на
т.нар.„съсобствена сграда“, нито посочване на естеството на ремонта и на
периода от време, в който е извършен, а също и се присъжда законна лихва от
дата, каквато не се претендира в исковата молба. Счита се, че в исковата молба
пестеливо са били посочени извършените подобрения, без обаче да са претендирани
някои от присъдените от съда СМР, като извършване на надзид, направа на
вертикални и хоризонтални стоманено-бетонни пояси, бетон, армировка, кофраж,
дограма, капандура и външна изолация (т.2, т.3, т.9, т.10 и т.11 от заключението
на вещото лице), с което съдът е излязъл извън предмета на исковата претенция.
Жалбоподателите правят възражение за погасяване на вземанията за тези СМР по
давност, доколкото, за да се снабди с удостоверение за търпимост на извършения
строеж, дъщерята на ищеца е посочила пред Община Д., че строежът е бил извършен
през 1998г., а не както се твърди в исковата молба – през 2016г. Твърди се, че
такива възражения са били направени в отговора на исковата молба, като са били
заявени и съответни искания, които неоснователно не са били уважени от районния
съд. Прави се оплакване, че искът е уважен в размер, какъвто не е бил предявен.
Недопустимостта на обжалваното решение се аргументира и с обстоятелството, че
същото е било постановено по нередовна искова молба, в която не са посочени
количествата вложени материали, каква част от покрива е била ремонтирана, какви
суми са били платени, на кого и т.н.
Неправилността на съдебния акт се
обосновава с разбирането, че извършените от ищеца по иска СМР имат за резултат
осъществено незаконно надстрояване на жилищната сграда, за което
жалбоподателите не би следвало да отговарят имуществено, тъй като същото не
представлява текущ наложителен ремонт. В. били осъдени да заплащат суми за
изграждане на тавански етаж, задигане на покрива във височина, промяна на вида
му, дограма, направа на изолация на надзида и т.н., които нямат характер на
необходими разноски за запазване на вещта, нито са довели до увеличаване на
стойността й, доколкото строежът е незаконен. Счита се, че приетото от съда
заключение не е било изготвено от вещо лице, компетентно да даде отговор на
въпроса за законността на строежа, какъвто би бил специалист – архитект, а
удостоверението за търпимост, с което ищецът се е снабдил, за да прехвърли
собствеността на своята дъщеря, не узаконявало извършените незаконни строителни
работи. Жалбоподателите сочат още, че заключението на вещото лице Л. е
неправилно относно цената на кубик дървен материал, която е самоволно приета в
размер на ******* лева, при реална такава от *******лева. Неправилно ДнРС
присъдил суми за извършени СМР, които не са били претендирани. Прави се и
оплакване, че първоинстанционният съд е следвало да спре производството по
делото до приключване с окончателен акт от ДнРП на преписката по подадения
сигнал за наличието на съставен и ползван документ с невярно съдържание –
декларацията, подадена за снабдяване с удостоверение за търпимост.
При горните доводи, във въззивната жалба
се прави искане за обезсилване на решението на ДнРС като недопустимо и неясно,
а евентуално – за отмяна на същото като неправилно и необосновано и
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен или съответно – намален
по размер. Претендирано е и присъждане на сторените по делото разноски.
В подадения в срока по чл.263 от ГПК
отговор на въззивната жалба, ответникът по същата – В.Г.В., чрез пълномощника
му адв.Е.А. ***, оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт. Във връзка с оплакванията на жалбоподателите за
недопустимост на съдебното решение, поради извършено прехвърляне на правото на
собственост от част от
- 2 -
съсобствениците
в хода на процеса, се изразява становище за неоснователност на същото, като се
аргументира разбиране за приложимост на разпоредбата на чл.226 от ГПК и се
обръща внимание върху обстоятелството, че самите ответници е следвало да
представят по делото нотариалния акт за извършеното разпореждане. В отговора се
сочи, че самите ответници са направили признание, че ремонтът на покрива е бил
извършен от ищеца през 2016г.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е
допустима, като подадена в срок, от страни, които имат
право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
РС-Дупница е
бил сезиран с предявен от В.Г.В. иск срещу Г.С.В., М.В.В. и Г.С.В., за
солидарното осъждане на тримата да му заплатят сумата
от *******лева, в последствие увеличена при условията на чл.214 ал.1 от ГПК на *****************лева,
представляваща половината от заплатената от В.В. сума за ремонт на покрива на
съсобствена сграда, а именно – сграда с идентификатор ************по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Д., с адрес на сградата гр.Д.,
ул.«Б.К.» №*******, находяща се в поземлен имот с
идентификатор *****************, както и сумата от *******лева, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 19.03.2018г. (датата на отправяне на
нотариалната покана) до 11.09.2018г. (датата на завеждане на исковата
молба), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е
посочил, че е собственик на втория жилищен етаж от сградата, а ищците са
наследници по закон на неговия брат С. Г.В., който е бил собственик на първия
жилищен етаж. Твърдял е, че със съгласието на наследодателя на ответниците през
2016г. е извършил ремонт на покрива на сградата, тъй като същия бил в лошо
състояние, имало течове, подпокривното пространство започнало да се наводнява,
а на втория етаж да се появяват петна от влага и
мухъл. В.Венков е посочил, че ремонтът е включвал пълна подмяна на дървената
конструкция, полагане на мембрана, направа на двойна скара, пренареждане на
старите цигли, подмяна на олуци, водосточни тръби, челни дъски, сачак, като
стойността на целия ремонт – труд и материали, била поета от него, с уговорката
брат му да му възстанови половината, което така и не
се случило. На 19.03.2018г. ищецът отправил до своя брат Ст.В.
нотариална покана за заплащане на сумата от *******лева на датата 28.03.2018г.,
което не се случило.
От приложения
към исковата молба нотариален акт с №*****, том II, дело
№466/1957г. по описа на Станкедимитровски народен
съдия, както и от липсата на спор между страните, се установява, че поземленият имот, в който е изградена
жилищната сграда, бил закупен от бащата
на В. и С. В. – Г.В. през 1957г., заедно с друго лице.
От
заключението на в.л.Ел.Л., прието от ДнРС е
установено, че сградата е построена през 1959г. като двуетажна жилищена сграда,
която през 1968г. е пристроена.
Страните не спорят,
че към 2016г. В.В. е бил собственик на втория жилищен етаж, а брат му Ст.В. – на първия. Към този момент първият жилищен
етаж на сградата е бил обитаван от сина на Ст.В. – Г.С.В..
Според
свидетелката С.Б., която живее в съседство, покривът на жилищната сграда бил
протекъл и през 2016г. В.В. направил ремонт на покрива. Според свидетеля П.Д.,
ремонт на покрива на сградата е правен, но течове не е имало, като в резултат
на ремонта къщата е задигната поне с метър-два и са
били поставени големи прозорци, колони и трегери.
От приетото от РС-Дупница заключение на в.л.Е. Л. се установява, че през
2016г. е била извършена реконструкция на покрива на сградата, при която
трискатната покривна конструкция е премахната, увеличена е височината на
надзида, изпълнени са хоризонтални и вертикални стоманобетонови пояси,
направена е нова едноскатна дървена покривна конструкция, с цел покриване
калкана на къщата – близнак, както и е изпълнена външна топлоизолация. Вещото лице е определило
стойността на извършените СМР, посочвайки количесто, единична и обща цена на всяко от тях. Според експерта, общата стойност на
извършените СМР на процесния обект възлиза на **********лева, в това число: за
разваляне на покрив – ********** лева; за надзид– **********
лева; за вертикални и хоризонтални стоманобетонни пояси – за бетон **********
лева, за армировка – ********** лева, за кофраж – ********** лева; за направа
на дървена покривна конструкция – **********лева; за дъсчена обшивка – **********лева;
за летви – ********** лева; за покривна мушама – **********лева; за редене на
керемиди /труд/ - ********** лева; за дограма – ********** лева; за капандура – **********лева; за външна топлоизолация – **********лева;
за олуци – ********** лева и за водосточни тръби – ********** лева. Вещото лице е констатирало, че описаните СМР са били изпълнени на
място и е посочило, че същите са били необходими.
От приети пред ДнРС документи, както и от констатациите на в.л.Л. е
установено, че за строителството на сградата са били одобрени следните проекти:
проект за жилищна сграда с №85/1959г.; проект за пристройка към жилищна сграда
с №15/1968г. и проект за реконструкция на 1/2 от тавана на жилищната сграда с
№122/1998г.
Според
удостоверение за търпимост с №УТ-73/25.07.2018г., издадено от Гл.архитект на Община Дупница, сградата на основното
застрояване с жилищно предназначение, с идентификатор *****************.1,
състояща се от два жилищни етажа итаван, със застроена площ от 87.00 кв.м., е
била построена и пристроена по одобрени проекти, като през 1998г. е надстроена,
като е оформено подпокривно пространство (таван), без необходимите строителни
книжа, който строеж съответства на правилата и нормативите, действали към
момента на изграждането му и е търпим.
Районният съд
в решението си по спора не е изложил фактическа
обстановка. Правните изводи за основателност на иска се
заключват в разбирането, че през 2016г. е бил извършен ремонт на покрива на
сгратата, в която ищецът е собственик на втория етаж, а ответниците – на
първия, който ремонт е бил наложителен, запазил е сградата, и тъй като всеки
съсобственик дължи припадащата се част от разноските, то ответниците, които не
са доказали твърдението си за изграждането на
незаконен тавански етаж, следвало да заплатят солидарно на ищеца сумата от *****************лева,
ведно със законната лихва от отправянето на нотариалната покана – 19.03.2018г.
В този смисъл е обжалваният съдебен акт, с който в тежест на ответниците е
възложено и заплащането на деловодни разноски.
Въззивният съд е оставил исковата молба без движение, указвайки на ищеца,
въззиваем, че в рамките на определен срок следва в писмена молба, с преписи за
другите страни, да изложи конкретни твърдения относно всички извършени ремонтни
дейности на покрива на сградата, като опише същите по вид и стойност, в това
число – стойност на вложени материали и стойност на заплатен труд; да обоснове твърдението си за наличие на солидарност на
задължението на тримата ответници, а при необходимост и
да прецизира искането си към съда. С две уточняващи молби ищецът е посочил
конкретните ремонтни дейности, които твърди да е извършил, като ги е описал по
вид, стойност на вложени материали и труд, като самите СМР са идентични по вид
и обща стойност на тези, посочени
- 3 -
от в.л.Ел.Л.
в приетото на ДнРС заключение. Относно източника на претендираната солидарност
не са наведени твърдеия.
В хипотезата
на чл.266 ал.3 от ГПК във въззивното производство е
допуснато събиране на доказателства, чрез разпит на свидетели и назначаване на
съдебно-техническа и оценителна експертиза.
Според свидетеля И.П., който няма родство със страните, живее в съседство с
процесната сграда и е участвал в строителната бригада, извършила ремонта,
покривът е бил трискатен, стар, с кал върху дъските. Преди да започнат работа В.В. е бил открил покрива, т.е.
свалил циглите, до кал, като бригадата продължила с махането на калта и на
дървената скара. Свидетелят твърди, че видимо не е имало течове, покривът
изглеждал здрав, а В. просто искал да се покрият две
тераси и да не се вижда една капандура, заради която задигнали покрива с метър
и нещо, за да може да се влиза в покрива и да се покрият терасите. В.В. поискал
да се направят хоризонтални и вертикални пояси, като не е представял проект за
строежа. Гредите били здрави, също и циглите, като циглите се ползвали за новия
покрив, докато гредите били неизползваеми, с оглед промяната на конструкцията.
Строежът се извършил през месеците октомври, ноември и декември 2016г., като се
поставила и изолация. Според свидетеля, изграждането на надзид, биенето на колони е било в следствие на архитектурно решение на
собственика, но не би се наложило ако покривът само е бил протекъл. Свидетелят
е посочил, че за извършената работа В.В. му заплатил сума около **********лева,
като материалите той си закупувал сам. Твърди, че ако покривът е протекъл и се
е налагало само да се подмени компроментираната дървена ламперия и да се
пренаредят керемидите, то работата би струвала около 1 500 лева.
Свидетелят твърди, че между В.В. и сина на брат му – Г.В., по време на ремонта е имало конфликт заради направения
надзид.
Свидетелката С.С.,
съсед, твърди, че покривът на сградата на страните е бил ламаринен, течала е
вода от всякъде на етажа на В.В., дори в стаите
поставяли легени. На етажа имало следи от течове.
От приетото
заключение с вх.№261237/19.10.2020г. на в.л.инж.К.С.
се установява следното:
Достъпът до
подпокривното пространство на процесната жилищна сграда е през стълбището към
втория етаж, чрез прикрепена метална стълба към стената на около 5 см от
същата, т.е. неудобна. Подпокривното пространство е
общ обем, без ВиК и ел. инсталации,
без довършителни работи. Над втория жилиещн етаж е направен надзид от тухли четворки, който в най-ниската си част е 1.15 м, а
до калканната стена към сградата-близнак – сграда с идентификатор *****************.5
- е ******м. Направена е нова покривна конструкция и е оформено подпокривно
пространство. Отвън строежът е измазан, поставени са водосточни тръби, олуци, а
на североизточната и западна фасади са поставени прозорчета. Има и капандура по
югоизточната фасада. Полагани са стари цигли, нови челни дъски, сачак.
Надзидът, според вещото лице, е изпълнен по одобрен
архитектурен проект с №122/1998г., въз основа на който е издадено разрешение за
строеж на Реконструкция на 1/2 от тавана на жилищна сграда с идентификатор *****************.5.
Площта на
покрива е 122 кв.м. За ремонт при течащ покрив не са необходими строителни
книжа, а само уведомление до общинската администрация за подмяна на
компроментирани елементи. Извършеното на място е основен ремонт, при който е
извършено покриване на калкана и промяна на покривната конструкция, съгласно
одобрен арх.проект с №122/1998г. Според вещото лице, при неотложен ремонт на покрив трябва да се подменят
компроментираните елементи от покривната конструкция или цялостната му подмяна
без промяна на вида й, за което не са необходими строителни книжа. При промяна
на конструкцията, водеща до изпълнение на надзиди и смяна на
вида на покривната конструкция, са необходими строителни книжа. Според
експерта, проектът от 1998г. не е загубил правното си значение и е реализиран.
Необходимите СМР за неотложен текущ ремонт на покрив са – подмяна на елементи
или изцяло на дървената конструкция, полагане или подмяна на
мембрана, пренареждане на цигли, подмяна на олуци и водосточни тръби, при
необходимост. Вещото лице счита, че в случая изграждането на хоризонтален ст.бетонов пояс е било необходимо за укрепване на конструкцията
на покрива , с цел запазването й при силни ветрови бури. Прозорците са за
осветяване и вентилация на таванското пространство, а изолацията – за
подобряване на енергийната ефективност на сградата.
Стойността на СМР, които би следвало да бъдат извършени в конкретния
случай, ако се прави неотложен ремонт, а не основен такъв, вещото лице определя
на *********лева, в това число: за демонтаж на покрива – *********лева; за
дървена покривна конструкция - *********
лева; за обшивка на покрив с нерендосани дъски – *********лева; за скара от
летви – ********** лева;
за покривна мушама – *********лева; за редене на керемиди – ********** лева; за
олуци – ********** лева; за водосточни тръби – ********** лева; за капандура – **********лева. Това е
стойността на дейностите и материалите, необходими за разрушаване на здравия
покрив, изчистване на работната площадка, изграждането на нов изцяло в завършен
вид с поставени керемиди и капандура, но без изграждането на надзид, бетонови
пояси и колони, без поставянето на прозорци и изолация, т.е. ********* лева, от
които *********лева за труд.
В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че не е установило да има издадено разрешение
за строеж за реконструкция на 1/2 от тавана на процесната жилищна сграда, а
само за сградата-близнак.
Вещото лице е посочило, че предвид наличието на издадено
удостоверение за търпимост, се касае за строеж, който не подлежи на
премахване.
От приет по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот с №79, том IV,
дело №618/2018г. по описа на нотариус с рег.№293, се
установява, че в хода на производството, на 27.11.2018г.– малко повече от месец
след като на ответниците М.В. и Г.В. са били връчени преписи от исковата молба
по настоящото дело, М.В. и Г.В. са дарили на Г.В. собствените си общо 5/6 ид.ч.
от самостоятелния обект в сграда с идентификатор *****************.1.1, с което
дареният е станал едноличен собственик на първия жилищен етаж в сградата.
Събрани са данни, че в РС-Дупница е
образувано НАХД с №8/2020г., по постъпило постановление за прелагане за
освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за това, че на 20.07.2018г. в гр.Дупница В.В. е
потвърдил неистина в писмена декларация с №1954/12.06.2018г., изискуема по реда
на §16 ал.1 от и ал.2 от ЗУТ, която по силата на закон се дава пред орган на
власт –Кмета на Община Д. за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
а именно – че надзидът над втория етаж на сградата с идентификатор ***********************
по КККР на гр.Д. е направен при извършване на строителни дейности по одобрен
архитектурен проект с №122/1998г. –
престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази
гореизложеното, намира от правна страна следното:
- 4 -
Въззивната инстанция, в съответствие с
правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на
обжалваното решение и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка
намира, че същото представлява валиден и допустим съдебен акт.
Във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания трябва да се отбележи следното:
Независимо от
обстоятелството, че диспозитивът на обжалваното решение е пестелив, от същия
става в достатъчна степен ясно кои лица са осъдени да заплатят сумата, в полза
на кого и на какво основание се дължи.
Неоснователно е оплакването, че присъдената сума не е била претендирана,
доколкото се установява, че в хода на исковото производство пред първата
инстанция в хипотезата на чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на размера на
иска – от *******лева на *****************лева, поради което, присъждайки
последната, съдът не е нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса.
Не може да се
сподели и оплакването, че решението е недопустимо и в частта относно началния
момент, от който е присъдена законна лихва върху главницата, тъй като се
установява, че с исковата молба В. е претендирал
присъждане на лихва за забава именно от датата 19.03.2018 г., което е началният
момент, от който в обжалваното решение е присъдена законна лихва. Не са засегнати правата на страните от факта, че не е присъден
конкретен размер на лихвата до датата на подаване на исковата молба, тъй като
крайният момент на акцесорно заявената претенция е този на окончателното изплащане
на главницата, а обезщетението за забава, съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД е в размер
на законната лихва.
Обжалваното
решение не е недопустимо, поради факта, че е постановено по нередовна искова
молба, тъй като в хода на въззивното производство нередовностите на същата,
досежно конкретизиране на твърденията за извършените СМР, бяха отстранени.
Уместно в писмената защита, представена от пълномощника на въззивниците, се
сочи, че независимо от дадените на въззиваемия, ищец в първоинстанционното
производство, указания за посочване източника на твърдяната солидарност
и конкретизиране на размера на претенциия при липса на такава, същите не
са изпълнени, но от този факт не следва извод за наличие на предпоставки за
обезсилване на решението, поради следното:
В съдебната практика се е наложило
разбирането, че когато в исковата молба се претендира солидарност (активна или
пасивна), а предвид материалното правоотношение е налице разделност на
вземанията, съответно на задълженията, ищецът трябва да бъде известен от съда да
определи конкретния размер на търсената сума по всяко едно отделно
правоотношение. Такъв несъмнено е и настоящият случай, тъй като ищецът
обосновава претенцията си към тримата ответници с твърдения, че същите са
наследници по закон на С. В., който към момента на извършване на ремонта е бил
собственик на първия жилищен етаж и като такъв е имал задължението да заплати
половината от стойността на разходите, сторени за ремонт на обща част на
сградата. За задълженията на наследодателя наследниците му не отговарят
солидарно, а според правата, които имат в наследството. Независимо от дадените
на ищеца указания, същият не е предприел никакви действия, т.е. може да се
приеме, че В. подържа искането за солидарно осъждане. При това положение, съдът
дължи произнасяне с акта по същество, с който следва да установи характерът на
материалното правоотношение, съответно то обуславя ли солидарност и ако не, да
разгледа доколко всеки един ответниците дължи и в какъв размер. Това разрешение произтича от разбирането, че
когато е сезиран за нещо повече от действително дължимото (при солидарността е
така - солидарният кредитор има право да търси цялото вземане, а солидарния
длъжник е отговорен към кредитора за целия дълг), съдът не само има право, но е
длъжен да се произнесе и за "по-малкото". Съдът няма основание да
прекратява производството като недопустимо, дори ако приеме, че твърдяната в
исковата молба солидарност, не съществува.
На следващо място, жалбоподателите считат обжалваното решение за
недопустимо, тъй като в хода на производството двама от тях са се разпоредили с
частите си от правото на собственост върху жилищния етаж в полза на третия,
като удостоверяват верността на това си твърдение, чрез представяне с
въззивната жалба на нотариалния акт за сключената сделка. Въззивният съд не споделя това разбиране.
В хипотезата
на прехвърляне на спорното право по време на висящия процес страната, която го
е прехвърлила, не загубва качеството си на главна страна в процеса, но тъй като
вече не е носител на претендираното материално право и не е страна по
материалното правоотношение, нейното процесуално качество не произтича от
материалноправна обусловеност, а от изрично призната от процесуалния закон
възможност да продължи процеса като защитава едно чуждо за нея право.
Посоченото е функция от новелата на чл.226 ал.1 от ГПК. В подобна хипотеза
страната изпълнява ролята на процесуален субституент на приобретателя. В
конкретния случай не е осъществена никоя от хипотезите на чл.226 ал.2 от ГПК –
встъпване, привличане на приобретателя или заместване на прехвърлителя, при
което делото продължава своя ход между първоначалните страни, но съгласно
чл.226 ал.3 от ГПК, постановеното решение ще разпростре своята сила и спрямо
приобретателя. Следователно, прехвърлянето на спорното право в процеса не е
обстоятелство, което би довело до друг изход на спора, не е факт, който следва
да се съобразява по реда на чл.235 ал.3 от ГПК, защото влязлото в сила решение
ще бъде задължително и за частния правоприемник на ответниците, придобил права след
предявяване на иска. Тук трябва да се изтъкне и обстоятелството, че по начало
по така предявения иск материално правно легитимиран да отговаря (което при
това е относимо към основателността на иска) е собственикът на жилището в
етажна собственост към момента на разходване на средствата за ремонт на общата
част, респ. неговите универсални правоприемници, но не и частните такива.
Приемайки обжалваното решение за валидно
и допустимо, въззивният съд, при условията на чл.269 изр.2 от ГПК, следва да
извърши преценка за неговата правилност, при която е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съд намира решението на ДнРС
за отчасти неправилно относно размера на подлежащата на заплащане сума и
относно приетата солидарност, като решението следва да се отмени за разликата
над **********лева до присъдените от ДнРС *****************лева, като сумата от
**********лева бъде разпределена за плащане от всеки от тримата ответници,
според правата им в съсобствеността, като иска за горницата над **********лева
бъде отхвърлен. В останалата част решението следва да се потвърди.
Както се посочи, не е спорно между
страните, че жилищната сграда, покривът на която е бил ремонтиран е двуетажна,
като ищецът е бил собственик на втория етаж, а наследодателят на ответниците –
на първия. При тези факти е била налице хипотеза на етажна собственост по
смисъла на чл.37 от ЗС.
Oтношенията между етажните собственици
във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на
сградата, се уреждат от разпоредбата на чл.41 от ЗС, регламентираща
задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в
- 5 -
общите
части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. По делото се установява наличието единствено на два
самостоятелни обекта в сградата и съгласно чл.3 от ЗУЕС приложение следва да
намери регулацията в ЗС. Когато етажите в сградата са само два, уредбата на
отношенията следва да се извърши по правилата за съсобствеността, тъй като на
практика не може да се образува мнозинство за начина на поддържане на общата
сграда. Ето защо отношенията между етажните собственици следва да се уредят
според правилото на чл.30 ал.3 от ЗС. Съгласно посочената разпоредба всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си.
Под "тежести" се разбират тези грижи и разноски, които са необходими
за запазване на вещта. Съсобственикът няма право да изменя общата вещ без
съгласието на останалите съсобственици. Несъгласните съсобственици дължат
всички съответни на тяхната идеална част необходими разноски, а подобренията -
по правилата за неоснователното обогатяване (доколкото те са се обогатили и в
размер по-малката стойност на обогатяването и обедняването). Така че и при
липса на решение за ремонта на общите части, когато това е било необходимо,
етажните собственици дължат всички необходими разноски.
Доказано е по делото, че през 2016 г. В.В.
е извършил ремонт на покрива на сградата, като от заключенията на вещите лице
се установяват предприетите и реализирани на място мероприятия, а именно - извършена е реконструкция на покрива на сградата, при
която трискатната покривна конструкция е премахната, увеличена е височината на
надзида, изпълнени са хоризонтални и вертикални стоманобетонови пояси,
направена е нова едноскатна дървена покривна конструкция, с цел покриване
калкана на къщата – близнак, поставени са прозорци, както и е изпълнена външна
топлоизолация.
Въззивният съд
споделя извода на ДнРС за доказаност необходимостта от извършване на ремонт на
покрива на жилищната сграда, като приема за достоверни показанията на свидетелката С.Б.С.за наличие на течове от
покрива и следи от влага по стените и тавана на втория жилищен етаж. Като се
има предвид доказания факт, че сградата е построена през 1959 г. и няма данни
покривът да е бил ремонтиран след това, показанията на тази свидетелка относно
състоянието на същия са правдоподобни. Същевременно, останалите свидетели нямат
преки впечатления в тази посока.
Доколкото се установи, че В.В. е
предприел действия не само по ремонт на покривната конструкция, но и други
такива, които нямат общо с нея и не са пряко свързани със запазването и
поддържането на имота, то въззивният съд счита, че направата на надзид,
топлоизолация, вертикални и хоризонтални бетонни пояси не са мероприятия, които
са били необходими за възстановяване на покрива във вид, годен да изпълнява
присъщите му функции, поради което направените разходи за изпълнението им не
следва да се възлагат на другия етажен собственик.
Пред въззивната инстанция е прието
заключение на в.л.инж.К.С., от което се установява стойността на СМР, които би следвало да бъдат извършени в
конкретния случай, ако се прави неотложен ремонт на покрива, а именно - *********лева,
в това число: за демонтаж на покрива – *********лева; за дървена покривна
конструкция - ********* лева; за обшивка
на покрив с нерендосани дъски – *********лева; за скара от летви – **********
лева; за покривна мушама – *********лева; за редене на керемиди – **********
лева; за олуци – ********** лева; за водосточни тръби – ********** лева; за
капандура – **********лева. Това, според експерта, е стойността на дейностите и
материалите, необходими за разрушаване на здравия покрив, изчистване на
работната площадка, изграждането на нов изцяло в завършен вид с поставени
керемиди и капандура, но без изграждането на надзид,
бетонови пояси и колони, без поставянето на прозорци и изолация. От тази сума *********лева
са за труд. Районният съд е възприел размер на сторените разноски, включващ и дейности, които не са пряко свързани с необходимия ремонт
и за които същевременно няма данни да са подобрили вещта, нито пък се твърди и
се търси заплащане на подобрение, т.е. липсва основание да бъдат възложени в
тежест на другия етажен собственик.
Съдът
кредитира изцяло констатациите и изводите на експерта и счита, че именно сумата
от *********лева е доказаната стойност на сторени от В.В. необходими разноски.
Половината от тази сума – **********лева, следва да остане за сметка на
извършилия ремонта етажен собственик, ищеца по делото, а останалата половина –
да бъде възложена в тежест на другия етажен собственик – наследодателя на ответниците. Доколкото задължението за същия е възникнало
за него приживе, то след смъртта му представлява част от неговия патримониум и
е преминало върху неговите наследници по закон – преживяла съпруга и двама
низходящи, при правата, които имат по закон. Относно последното преки
доказателства по делото липсват, но от факта, че с приложения към въззивната
жалба нотариален акт М. и Г. В. са прехвърлили на другия наследник Г.В. своите
общо 5/6 ид.ч., може да се заключи, че по силата на
наследяването, Г.В. и Г.В. са притежавали по 1/6 ид.ч., а М.В. – 4/6 ид.ч., т.е. имотът е бил притежаван в режим на СИО. Възражения
и оспорвания в тази посока по делото не са направени.
Предвид
горното, М.В. ще дължи *********лева, а Г. и Г. В. – по
*********лева. За тези суми искът се явява основателен.
Що се отнася до оплакването във въззивната
жалба, че не се дължи плащане, тъй като извършеният ремонт, съпроводен с
промяна на покривната конструкция, без надлежни книжа, представлява незаконен
строеж, трябва да се отбележи следното:
Съгласно Постановление №6 от 27.XII.1974 г. по гр.д.№9/74 г.,
Пленум на ВС, т.7, подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат,
освен ако собственикът на имота желае да ги запази. Съдебната практика
безпротиворечиво приема, че въпросът кога един строеж е незаконен и подлежи на
премахване се решава от техническите органи, съгласно разпоредбите на
действащото законодателство. В конкретния случай подобен административен акт
липсва. Същевременно, незаконният строеж подлежи на премахване когато има
издадено предписание за това от компетентните органи. Такова в настоящия казус
също липсва. С други думи, дори строежът да не е в режим на търпимост,
евентуалната му незаконност е правно ирелевантна, доколкото няма влязла в сила
заповед за събарянето му. Т.е. не е осъществена хипотеза, при която да се
счете, че извършения ремонт не подлежи на заплащане. В т.см.вж. Решение
№238 от 19.08.2013г. на ВКС по гр.д.№1012/2012г., IV г.о., ГК, Решение №308 от
30.10.2012г. на ВКС по гр.д.№271/2012г., I г.о., ГК.
Върху сумите,
които ще бъдат присъдени се дължи и законната лихва от датата на забавата –
19.03.2018г.,до окончателното изплащане. Началният момент на дължимост на
лихвата се определя от отправянето на поканата за плащане, по смисъла на чл.84
ал.2 от ЗЗД.
С оглед
частичната отмяна на обжалваното решение, следва да бъдат ревизирани и
присъдените от ДнРС разноски, които са в общ размер, който не съотвества на
- 6 -
установената разделност на задълженията и на
частичната неоснователност на иска. Решението, в частта, в която тримата
ответници са осъдени да заплатят солидарно на ищеца деловодни разноски в размер
на 1144.33 лева, следва да се отмени и предвид изхода от спора Г. и Г. В. бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски за производството пред ДнРС, по *********лева,
а М.В. – *********лева.
Ответниците по
иска М.В. и Г.В. са сторили разноски в производството пред районния съд за
адвокатско възнаграждение в размер на *********лева, като при липса на други
уточнения следва да се счита, че сумата е заплатена и се претендира общо, т.е.
по равно за всеки. Съразмерно на отхвърлената част от иска спрямо тези двама
ответници, В.В. ще им дължи заплащане на сумата от *********лева.
Жалбоподателите
във въззивното производство са сторили разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и вещо лице в общ размер на *********лева, от които съразмерно с
частичната основателност на въззивната жалба им се следва сумата от 237.84
лева, която следва да се възложи в тежест на въззиваемия. Последният не е
доказал да е направил разноски пред въззивната инстанция, поради което такива
не му се следват.
Воден от горното,
КнОС
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение с №322 от 13.05.2019г. на Районен съд - Дупница, постановено по
гр.д.№2050/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която Г.С.В., с ЕГН
********** и адрес ***, М.В.В., с ЕГН ********** и адрес *** и Г.С.В., с ЕГН **********
и адрес *** са осъдени да заплатят на В.Г.В., с ЕГН **********, с постоянен
адрес *******, тримата сума в общ размер на **********лева, за извършен ремонт
на покрив на съсобствена сграда, както и да заплатят на същия сума в общ размер
на *********лева разноски по водене на делото.
ОТМЕНЯ решение
с №322 от 13.05.2019г. на Районен съд - Дупница, постановено по
гр.д.№2050/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която Г.С.В., с ЕГН
********** и адрес ***, М.В.В., с ЕГН ********** и адрес *** и Г.С.В., с ЕГН **********
и адрес *** са осъдени да заплатят на В.Г.В., с ЕГН **********, с постоянен
адрес *******, сумата от **********лева при условията на солидарност, както и в
частта, в която са осъдени да му заплатят солидарно сума в размер над **********лева,
за извършен ремонт на покрив на съсобствена сграда и сума в размер над *********лева
деловодни разноски, като вместо, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.С.В.,
с ЕГН ********** и адрес ***, М.В.В., с ЕГН ********** и адрес *** и Г.С.В., с
ЕГН ********** и адрес *** да заплатят на В.Г.В., с ЕГН **********, с постоянен
адрес *******, следните суми, съставляващи части от общото задължение на
наследодателя им С. Г.В.,***, в размер на **********лева, представляващо половината от
заплатената от В.В. сума за ремонт на покрива на съсобствена сграда, а именно –
сграда с идентификатор ************по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Д., с адрес на сградата гр.Д., ул.«Б.К.»
№*******, находяща се в поземлен имот с идентификатор *****************, а
именно: Г.С.В. да заплати на В.Г.В. сума в размер на *********лева
/седемстотин петдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, М.В.В. да
заплати на В.Г.В. сума в размер на *********лева /три хиляди и пет лева/
и Г.С.В. да заплати на В.Г.В. сума в размер на *********лева /седемстотин
петдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, всяка сума ведно със законната
лихва, считано от 19.03.2018г. до окончателното изплащане, както и всеки от
тримата да му заплати деловодни разноски, както следва: Г.С.В. да заплати на В.Г.В.
разноски за първата инстанция в размер на *********лева /сто двадесет и шест лева и осемдесет и три
стотинки/, М.В.В. да заплати на В.Г.В. разноски за първата инстанция в размер
на *********лева /петстотин и седем лева и тридесет и четири стотинки/ и
Г.С.В. да заплати на В.Г.В. разноски за първата инстанция в размер на *********лева
/сто двадесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от В.Г.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес *******
против Г.С.В., с ЕГН ********** и адрес ***, М.В.В., с ЕГН ********** и адрес ***
и Г.С.В., с ЕГН ********** и адрес *** иск за присъждане солидарно на сума в
размер над **********лева до претендираните 6 778.00 лева, търсени като половината от заплатената от В.В.
сума за ремонт на покрив на съсобствена сграда, а именно– сграда с
идентификатор ************по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Д., с адрес на сградата гр.Д., ул.«Б.К.» №*******,
находяща се в поземлен имот с идентификатор *****************.
ОСЪЖДА В.Г.В.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ******* да заплати на Г.С.В., с ЕГН **********
и адрес ***, М.В.В., с ЕГН ********** и адрес *** и Г.С.В., с ЕГН ********** и
адрес *** сумата от *********лева /двеста лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство, както и
сумата от 237.84 лева /двеста тридесет и седем лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от
деня на връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: