Р Е Ш Е Н И Е
№
………….
гр.
София, 17.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI състав. в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛенове: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС
МАДЖЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Ат. Маджев ч. гр. д. № 4292 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от 17.02.2020 г., подадена от
длъжника С.О., БУЛСТАТ:********, гр. София, ул. „********срещу постановление от
06.02.2020 г., с което ЧСИ –Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие СГС,
е приела разноски в пределите на изпълнително дело № 20207900400152,
представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя в
размер на сумата от 630,00 лв., от които 200,00 лв. за образуване на
изпълнително дело и 430,00 лв. за процесуално представителство, защита й
съдействие.
Жалбоподателят счита, че обжалваното постановление на
съдебния изпълнител за такова, което е неоснователно и не почива на събраните
по делото материали. Уточнява се, че в общината е била получена ПДИ от
23.01.2020 г., с която от нея се изисква да заплати по цитираното изпълнително
дело сума към кредитора – Д.К., в т.ч. и разноски за адвокатски хонорар в
изпълнителното производство възлизащ на сумата от 500,00 лв. От жалбоподателя
се сочи, че своевременно е възразил по така определената в негова тежест
разноска пред съдебния изпълнител, като последния не само, че е отказал да намали
същата, а обратно на поисканото я е завишил на сумата от 630 лв. Прави се
позоваване, че по изпълнителното дело не били извършвани никакви допълнителни
действия за защита интересите на взискателя, като единственото действие се
свеждало до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Следващото
се възнаграждение за това действие било ясно разписано в чл. 10, ал. 1 от
НМРАВ, а именно константната сума от 200 лв. Позицията на жалбоподателя е, че
обединяването на възнагражденията по т. 1 и по т. 2 от чл. 10 от Наредба №
1/09.07.2004 г. било допустимо само при наличие освен на действия по
образуване, така и на действително осъществяване на процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело. В
случая, с оглед поведението на С.О., в качеството й на длъжник по посоченото
изпълнително дело, не били необходими други действия за събиране на
задължението. Сумата предмет на заявено принудително изпълнение била заплатена
от длъжника още в рамките на определеният му срок за доброволно изпълнение.
Предвид това същия не следвало да отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени, в който смисъл било и
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната съдебна практика. Освен това,
адвокатското възнаграждение било прекомерно, тъй като изпълнителното дело не
било с фактическа и правна сложност, а и общините били „сигурни платци“. Недоумение
у жалбоподателя буди и недопустимото увеличаване в размера на разноските за
адвокатско възнаграждение предприето от ЧСИ в процедурата по оспорване на този
разход, а именно със сумата от 130,00 лв. Подобен подход бил напълно неоправдан
при вече определени разноски с ПДИ, респективно при липсата на необходимост от
допълнително извършване на действия свързани със събирането на дълга по ИЛ,
предвид заплащането на сумите по него от страна на С.О. в рамките на
предоставения срок за доброволно изпълнение. Предвид изложеното, жалбоподателят счита, че
дължимото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е в размер на
200 лева.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде
отменено постановлението от 06.02.2020 г., с което ЧСИ- Р. М. е отказала да
намали размера на приетите разноски в образувания и воден пред нея изпълнителен
процес срещу жалбоподателя, и да бъде осъществена редукция в размера на
присъдените в полза на Д.К.К.разноски за адвокатски хонорар на сумата до 200,00
лв., съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 ТТР от ЗЧСИ
въпросът да бъде решен по същество. Настоява се и за присъждането на разноските
акумулирани от С.О. във връзка с производството СГС продиктувано от подадената
и разглеждана жалба.
Взискателят по
изпълнителното дело - Д.К.К.се е възползвала от правото си на писмено становище
по упражнената от С.О. жалба, като чрез пълномощникът си адвокат – В. поддържа,
че доводите на длъжника по изпълнението изложени в жалбата са идентични с тези
по възражението, което не е било възприето от съдебния изпълнител. Присъденото
адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес кореспондирало изцяло с
договореното и реално заплатено по договора за правна защита и съдействие.
Сумата по този договор съответствала изцяло на минималните размери установени в
Наредба 1 /2004 г. регламентираща минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като тези минимални размери не можело да се преразглеждащ
независимо от действията или бездействията на длъжника в изпълнителния процес. В
обобщение се сочи, че определените от съдебния изпълнител възнаграждения за
образуване и водене на изпълнителния процес няма основание да бъдат ревизирани
и трябва да съхранят размерите посочени от органа по изпълнението.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
счита, че жалбата е неоснователна. Излагат се доводи, че произнасянето на ЧСИ
по възражението за приетите в изпълнителния процес разноски е съобразено с
правилата за тяхното начисляване и не страда от пороци, които да го правят
незаконосъобразно. Стриктно е била съобразена Наредба1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Анализът на наличния в кориците на
изпълнителното дело договор за адвокатска услуга показвал недвусмислено, че
страната се е уговорила с ангажирания от нея адвокат не само да образува
съответното изпълнително дело срещу СО, но и да извърши цялостно процесуално
представителство на интересите й в така инициирания изпълнителен процес.
Предвид материалния интерес защитаван в изпълнителния процес, минималните
размери на следващото се адвокатско възнаграждение по НМРАВ възлизал на сумата
от 702,82 лв., от които 200 лв. – възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1 и
502,82 лв. по чл. 10, ал. 1 т. 2. Изложено е разбиране, че взискателя разполага
с право да получи хонорар по чл. 10, ал. 1 т. 2 от НМРАВ, защото от една страна
в договора за правна помощ изрично било уговорено, като услуга предоставянето на
процесуално представителство по коментирания изпълнителен процес, като освен
това такова представителство реално било извършено с молбата за образуване на
изпълнителното дело, доколкото в нея изрично били назовани изпълнителните
способи, които следва да бъдат използвани, в т.ч. и действията, които трябва да
бъдат приложени за тяхното осъществяване. Посочва се, че плащането на
задължението било осъществено на 29.01.2020 г., но след налагането на запор
върху банковата сметка на длъжника в „О.Б.“ АД, което означавало, че
удовлетворяването на вземането е последица от принудително изпълнение
независимо, че това е настъпило в пределите на срока за доброволно изпълнение. Тоест
успешното събиране на дълга е станало по причина на поискан от взискателя с молбата
му за образуване на изпълнителното дело изпълнителен способ, като това е
направено по инициатива именно на ангажирания адвокат – П. В.. По отношение
размерът на пропорционалната такса следваща се по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е
обосновано, че този размер е обусловен от материалния интерес по делото и е
задължително обвързан от него. Пояснено е, че в този материален интерес влиза и
определения адвокатски хонорар от 630 лв., като върху него се начислява
пропорционална такса от 55,48 лв. с вкл. ДДС. ЧСИ смята, че издаденото от нея
постановление, което е предмет на обжалване е правилно и законосъобразно и като
такова трябва да бъде потвърдено. Намаляването на заплатения хонорар до сумата
от 200,00 лв. би означавало да се признае разход само за част от определената
представителна власт, което е в размер на принципа за свободно договаряне между
страните.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело №
20207900400152 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е образувано на 22.01.2020 г. по молба на взискателя – Д.К.К., подадена
чрез адвокат – П. В. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.01.2020
г. по гр.д. № 13938/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 45 състав,
въз основа на решение № 110319/09.05.2019 г., с който С.О. е осъдена да заплати
на Д.К.К., сумата от 11 043,90 лева, ведно със законната лихва, считано от
28.02.2018 г. до окончателното изплащане,
както и за сумата от 2 642,00 лв. – направени от ищеца разноски.
От
представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело №
20207900400152 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие
СГС, се установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на
взискателя парични вземания, т.е. същият е активно легитимиран да подаде жалба
срещу действия на съдебния изпълнител изразяващи в издаване на постановление за
отказ да бъде намален размера на приетите и направени от взискателя разноски за
адвокатски хонорар в пределите на цитираното изпълнително дело.
Видно
от материалите по делото с възражение вх. № 2186/29.01.2020 г. по описа на ЧСИ
–Р. М., с рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие СГС, жалбоподателят е поискал
от съдебния изпълнител да бъде намалено приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение до сумата от 200,00, тъй като счита същото за
прекомерно. В условията на евентуалност е поискано и редуциране на начислената
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. С обжалваното постановление от
06.02.2020 г. съдебният изпълнител е приела разноски в пределите на
изпълнително дело № 20207900400152, представляващи адвокатски хонорар на
процесуалния представител на взискателя в размер на сумата от 630,00 лв., от
които 200,00 лв. за образуване на изпълнително дело и 430,00 лв. за процесуално
представителство, защита й съдействие. Това произнасяне по естеството си е
отказ разноските за адвокатски хонорар, чието плащане е възложено на длъжника
по изпълнението да бъдат намалени.
За
изготвеното постановление от 06.02.2020 г., длъжникът е уведомен на 10.02.2020
г. (видно от оформено съобщение налично на лист 16 от изпълнителното дело).
Жалбата
е депозирана в кантората на ЧСИ Ст. П., с рег. № 3536 в КЧСИ, с район на
действие СГС на 17.02.2020 г., в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвеното от съдебния
изпълнител постановление.
С
разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени
изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението.
Предвид
гореизложеното следва да се направи заключение, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и
е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване
от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На
основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде
реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си
всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се
урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи.
В
жалбата са направени оплаквания, че изпълнителното производство не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско възнаграждение
е прекомерно и следва да бъде намалено.
Възражението
на жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението за разноски в
частта му относно отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според посочената разпоредба ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр.
д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).
Видно
от представените материали по изпълнително дело № 20207900400152 по описа на
ЧСИ – Р. М., с рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от
22.01.2020 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния
изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на
сумите, посочени в приложения към молбата изпълнителен лист. Съгласно
съдържанието на упоменатата молба, пълномощникът на взискателя е посочил, като
предпочитан изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на длъжника. Към
молбата за образуване на изпълнителното производство са ангажирани доказателства
за възлагане от Д.К.К.на адвокат В. извършването на редица процесуални действия
за защита правата и законните интереси на клиентката, а именно : завеждане на
изпълнително дело срещу С.О. пред
конкретен ЧСИ, както и адвоката да получи по своя банкова сметка ***, като
същия не следва да прави отчет за извършеното. Посочено е, че договореното
възнаграждение за възложената адвокатска услуга е както следва : 200 лв. – за
образуването на изпълнителното дело и 300 лв. – адвокатски хонорар.
Удостоверено е, че тези суми са били платени от клиента на адвоката в брой към датата
на подписване на договора, а именно – 22.01.2020 г. Съобразно анекс към
цитирания договор за правна защита и съдействие, който е подписан на 23.01.2020
г. между страните по мандатното правоотношение е прието, че клиента дължи
плащане в полза на ангажирания от него адвокат на хонорари, както следва : 430
лв. – за процесуално представителство защита и съдействие по изпълнителното
дело /чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ/, вместо първоначално уговорените 300,00 лв.,
като разликата от 130 лв. се доплаща в брой от клиента /Д.К./ в деня на сключването на анекса.
По
делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществявал
действие по изпълнителното дело свеждащо се единствено до подаване на молба за
образуване на изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на
взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист. В тази молба е упоменат
и изпълнителния способ, който да послужи за изпълнение на допуснатото до принудително
изпълнение парично вземане.
На
датата на образуване на изпълнителното дело - 22.01.2020 г. ЧСИ е разпоредил
изпращане до длъжника на ПДИ. В същата са упоменати сумите, които С.О. дължи
съобразно изпълнителния лист, както и сумата от 500 лв. – разноски по
изпълнителното дело за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
представителство на взискателя по същото и 1 591,55 лв. – начислени такси
съгласно ТТР към ЗЧСИ /150 лв. – обикновени такси и 1 441,55 лв. –
пропорционална такса/. Съгласно разписката към ПДИ се установява, че същата е
била връчена надлежно на адресата й на 23.01.2020 г.
Пак
на 22.01.2020 г. ЧСИ е изпратил до „О.Б.“ АД съобщение за налагане на запор
върху сметките на длъжника С.О. до размера на сумите цитирани в съобщението. На
29.01.2020 г. банката е превела по сметка на ЧСИ – М. сумата в размер от
17 924,88 лв. при посочено основание – и.д. № 20207900400152.
На
05.02.2020 г. ЧСИ е наредил на „О.Б.“ АД да пристъпи към вдигане на наложения
запор върху сметките на длъжника – С.О.
Съгласно
извършено на 20.02.2020 г. от съдебния изпълнител отбелязване върху гърба на
изпълнителния лист се установява, че от длъжника по изпълнението успешно е била
събрана сумата от 16 033,32 лв.
На
06.02.2020 г. ЧСИ-М. е издала обжалваното постановление при посоченото по-горе
съдържание.
На
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. Това възнаграждение несъмнено се дължи
от длъжника по изпълнението, тъй като същия е дал повод за образуване на
изпълнителния процес спрямо него, доколкото не е осъществил плащане на
изискуемо свое парично задължение. Същественият въпрос във връзка с потенциално
следващото се в полза на взискателя вземане за разноски по изпълнителното
производство е съсредоточен върху обстоятелството, дали наред с полагащото се
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителния процес е възникнало и
вземане за токова свързано с процесуално представителство на взискателя по
изпълнителното производство. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от НМРАВ за водене
на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7,
ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата си за образуване на
изпълнително дело кредиторът посочва начинът на изпълнението, като в течение на
същото той може да посочи и други начини за изпълнение. В случая Д.К., чрез
процесуалния си представител е направила именно това – указала е на съдебния
изпълнител, че желае изпълнението да се насочи към вземанията на длъжника от „О.Б.“
АД, чрез налагане на запор върху същите. Тоест съществен реквизит свързан с
редовното упражняване на процесуалното искане за образуване на изпълнителен
процес е посочване на изпълнителен способ, или делегирането му на избрания
съдебен изпълнител. В този контекст индивидуализирането на желания изпълнителен
способ за постигане удовлетворяване на изпълняваното право н съставлява отделно
действие по процесуално представителство, което да е различно от упражняването
на молбата за образуване на изпълнителния процес. Напротив то е неразривна част
от същата. Анализът на процесуалното поведение на страната инициирала
изпълнителния процес показва, че след депозиране на молбата по чл. 426 ГПК няма
никакви други искания към ЧСИ, които да са свързани с постигане успешното
събиране на присъдения паричен дълг. Това не е било и необходимо, защото
наложения от ЧСИ запор е довел до преследвания резултат, а именно погасяване на
паричното задължение на СО към Д.К.. Правото на допълнително възнаграждение по
чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ не е обусловено по никакъв начин от начина на
уговаряне на адвокатската услуга в договора за правна защита и съдействие.
Съдържанието на мандатното правоотношение за представителство от адвокат в
изпълнителния процес, както и размера на уговореното по него възнаграждение, в
т.ч. диференцирането му за конкретни правни действия не обуславя автоматично
възникване на отговорност за длъжника по изпълнението да репарира разходите за
заплатения адвокатски хонорар за договорените услуги. Отговорността за длъжника
за възмездяване на заплатено възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ се
поражда само, тогава когато в изпълнителния процес недвусмислено се установи,
че ангажирания адвокат е осъществявал допълнителни процесуални действия
свързани с постигане на преследвания резултат – удовлетворяване на подложеното
на принудително събиране вземане. В случаят процесуални действия от подобен
характер няма, защото дългът е погасен седмица след образуване на изпълнителния
процес, като посочения в молбата по чл. 426 ГПК изпълнителен способ е довел до
желания резултат. Предвид това не е
налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
НМРАВ в какъвто и да е било размер, още по-малко в размер от 430 лв. –
определен от съдебния изпълнител в обжалваното негово постановление.
С оглед на изложеното, дължимите от С.О. разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се свеждат
единствено до сумата от 200 лв. – за образуване на делото. По тази причина
обжалваното постановление от 06.02.2020 г., поради своята незаконосъобразност
трябва да бъде отменено в частта му, с която в тежест на длъжника по
изпълнението – С.О. е прието да дължи сумата от 430 лв. – разноски за
процесуално представителство по и.д. № 20207900400152, като приетите разноски
за адвокатско възнаграждение възложени за плащане в тежест на жалбоподателя – С.О. следва да се редуцират до сумата от 200 лв.
По отношение пропорционалната такса, която
съдебният изпълнител е възложил за плащане по т. 26 ТТР по ЗЧСИ, а именно
сумата от 1 441,55 лв., след извършено от съда изчисление според правилата
на т. 26, буква „б“ от ТТР към ЗЧСИ, при ползване като основа единствено на
сумата от 16 054,80 лв., съставляваща вземанията по приведения в
изпълнение ИЛ, и начисляване върху формирания размер на таксата на ДДС, тъй
като ЧСИ е регистриран по ЗДДС, като краен резултат се получава такса в размер
от 1 419,95 лв. с вкл. ДДС. Това означава, че искането на жалбоподателя за
намаляване на пропорционалната такса по . 26 от ТТР по ЗЧСИ се явява
основателно за разликата над сумата от
1 419,95 лв. до сумата от 1 441,55 лв.
Предвид изхода по жалбата и направеното в нея
искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в настоящото
производство по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. със ЗПП за възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 50,00 лева и 73,00 лева – заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 3536/17.02.2020
г. подадена от С.О. /длъжник по изпълнението/ Постановление от 06.02.2020 г., в
частта му с която ЧСИ –Р. М., с рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие СГС, е приела,
че жалбоподателя дължи разноски по изпълнително дело № 20207900400152, което е
образувано пред нея в размер на сумата от 430,00 лв., съставляващи адвокатско
възнаграждение за оказано процесуално представителство по висящия изпълнителен
процес и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА следващото се в полза на Д.К.К.,
с ЕГН **********, с адрес *** адвокатското
възнаграждение, което С.О. следва да заплати по образуваното изпълнително дело
№ 20207900400152 от сумата в размер на 630,00 лв. на сумата в размер от 200,00 лв., както и НАМАЛЯВА възложената за плащане в
тежест на длъжника по изпълнението – С.О. пропорционална такса формирана по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над сумата от 1 419,95 лв. до пълния
определен от съдебния изпълнител в поканата за доброволно изпълнение с изх. №
2700/22.01.2020 г. размер възлизащ на 1 441,55 лв.
ОСЪЖДА Д.К.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на С.О.,
БУЛСТАТ:********, гр. София, ул. „********на основание чл.
78, ал. 1, и ал. 8 ГПК, сумата от 73,00 лв. – държавна такса и сумата от 50,00
лв. – възнаграждение на юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.