№ 344
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100602510 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 16.02.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 1185/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, подсъдимата К.Т. П. – Д. е
призната на невиновна в това, че на 28.11.2018 г. в гр. София в качеството си на главен
редактор, като е допуснала (разрешила) публикуването на статия във вестник „Г.“, е
разгласила неистински позорни обстоятелства с думите: „К. е известен с това, че не се
колебае да стреля срещу хора и да убива“ и е приписала престъпление по чл. 297 от НК
с думите: „К. подготвял бягството си от ареста“ за ЕМ. Д. М., ЕГН: **********, като
клеветата е разпространена публично и чрез печатно издание – чрез статия под надслов
„К. подготвял бягството си от ареста“, публикувана във вестник „Г.“, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК
С присъдата подсъдимата К.Т. П. – Д. е призната за невиновна и в това, че на
28.11.2018 г. в гр. София в качеството си на главен редактор, като е допуснала
(разрешила) публикуването на статия във вестник „Г.“, е казала по друг начин – чрез
статия под надслов „К. подготвял бягството си от ареста“, публикувана във вестник
„Г.“, в негово присъствие – М. прочел съдържанието на статията на 28.11.2018 г., нещо
унизително за честта и достойнството на ЕМ. Д. М., ЕГН: ********** – нарекла го
седем пъти „К.“, като обидата е нанесена публично и е разпространена чрез печатно
издание, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от
НК.
На основание чл. 301, т. 11 от НПК е постановено да бъде върнат на „К.“ АД
приложеният по делото екземпляр от вестник „Г.“, брой 48.
1
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител Е.М. е осъден да заплати
на подс. Кр. П. – Т. сумата от петстотин лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Срещу така постановената присъда е депозирана жалба от частния тъжител
Е.М. чрез повереника му, с която се иска нейната отмяна поради нарушения на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Прави се искане постановяване на нова присъда, с която подс. Кр. П. – Д. да бъде
призната за виновна по повдигнатите й с частната тъжба обвинения за нанесени обида
и клевета.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства.
В открито съдебно заседание пред СГС подс. Кр. П. - Д. не се явява лично, но
се представлява от защитника си.
Повереникът на частния тъжител Е.М. поддържа въззивната жалба. Прави
искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която
подс. Кр. П. – Д. да бъде призната за виновна по повдигнатите й обвинения. Счита, че
от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че към
инкриминираната дата именно подсъдимата е била лицето, което е отговаряло за
редактирането и публикуването на статиите във вестник „Г.“. Посочва, че
първоинстанционният съд неправилно не се е доверил на показанията на св. П.М. в
частта, че други лица освен подсъдимата не са имали право да коригират статии на
репортерите и излага, че правомощията на подсъдимата като главен редактор на
вестника са замаскирани в длъжностната й характеристика с цел да се избегне нейната
отговорност за съдържанието на публикациите. Счита, че действителните функции на
подсъдимата като главен редактор се установяват именно от показанията на св. М.. На
следващо място, повереникът излага съображения, че СРС е обсъдил въпроси, които не
съответстват на събраните по делото доказателства, тъй като касаят хипотеза, в която
евентуално би била установена истинността на част от заявените в стаята
клеветнически и обидни твърдения, а в процесния случай се е доказало, че нито едно от
изложените в статията твърдения не е истинно.
Частният тъжител Е.М. поддържа казаното от повереника си и прави подробен
анализ на инкриминираните фрази, употребени в статията във вестник „Г.“, като
изтъква тяхната неистинност. Поддържа отправеното искане за постановяване на нова
присъда, с която подс. П. – Д. да бъде призната за виновна по повдигнатите й с тъжбата
обвинения.
Защитникът на подсъдимата счита присъдата на първоинстанционния съд за
законосъобразна и обоснована. Пледира, че не са осъществени престъпните състави, за
които е повдигнато обвинение на подзащитната му, и моли да се потвърди изцяло
атакувания съдебен акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид
разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда,
намери за установено следното.
Подсъдимата К.Т. П. – Д. е родена на **** г. в гр. София, българка, български
гражданин, неосъждана.
Към м. ноември 2018 г. ЧТ Е.М. се намирал в Затвора – гр. София, където
изтърпявал мярка за неотклонение задържане под стража, определена по в.н.о.х.д. №
102/2018 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Наказателното
2
производство било инициирано по внесен на 05.06.2015 г. в Специализирания
наказателен съд обвинителен акт, с който срещу тъжителя М. било повдигнато
обвинение за извършени престъпления по чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 6 и т. 8, вр. ал. 1 от
НК, чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, чл. 330,
ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, чл. 116, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1
от НК, чл. 199 ал. 2, т. 3, вр. чл. 199, ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, чл. 199, ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, чл. 199, ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК и по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК. С присъда от 09.01.2018 г., постановена по
н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на СпНС, тъжителя М. бил оправдан по всички
повдигнати срещу него обвинения. С въззивна присъда от 05.06.2019 г., постановена по
в.н.о.х.д. № 102/2018 г. по описа на АСпНС, първоинстанционната присъда била
частично отменена, а тъжителят М. бил признат за виновен в извършването на част от
престъпленията, за които му било повдигнато обвинение, сред които и такива по чл.
199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК (въоръжен
грабеж), като бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет
години и шест месеца. С решение от 16.04.2020 г., постановено по к.н.д. № 1018/2019 г.
по описа на ВКС, присъдата на АСпНС била потвърдена по така квалифицираното
деяние, но била отменена в осъдителната си част за престъпленията по чл. 142, ал. 2, т.
1, т. 2, т. 6 и т. 8, вр. ал. 1 от НК, чл. 199, ал. 1, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, чл. 330, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК и чл. 116, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 6,
вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и делото било върнато за ново разглеждане на
предходната съдебна инстанция.
Докато пребивавал в Затвора – гр. София в периода на протичане на съдебното
производство по делото, първоначално на 07.11.2018 г. ЧТ М. бил настанен в 8-ма
група, а на 13.11.2018 г. със заповед № 21/13.11.2018 г. на началника на затвора бил
изолиран без право на участия в колективни мероприятия на основание чл. 248, ал. 1, т.
1 от ЗИНЗС и бил преместен в самостоятелно помещение в I-ва група – зона с
повишена сигурност, при засилен надзор и охрана. Към 28.11.2018 г. частният тъжител
нямал регистрирани нарушения и налагани дисциплинарни наказания в Затвора – гр.
София.
По време на наказателното производството в двете му фази по повдигнатите
срещу ЧТ Е.М. обвинения в различни електронни и печатни медийни издания били
обсъждани водените срещу него производства, като често се случвало тъжителят да
бъде назоваван с прозвището „К.“. В информационните фондове, поддържани от МВР,
тъжителят бил картотекиран с прякорите „К.“, „К.“, „К.“ и „К.“.
Към 28.11.2018 г. подс. Кр. П. – Д. била назначена на длъжност „Главен
редактор“ в „К.“ АД. Дружеството било издател на вестник „Г.“. Печатното издание на
вестника се публикувало в седмичен тираж, като на ротационен принцип се избирали
дежурни редактори за съответния брой. В длъжностната характеристика на заеманата
от подс. Кр. П. - Д. длъжност, подписана от нея и утвърдена от работодателя й на
01.11.2013 г., било отбелязано, че е подчинена на изпълнителния директор на „К.“ АД,
като главната цел на длъжността й била да определя основните насоки за развитието на
вестника. В характеристиката били описаните следните задължения, които
подсъдимата имала като главен редактор:
1. Разработване на дългосрочна концепция за издаване на вестника;
2. Предприемане на мерки за обучението, квалифицирането и
преквалифицирането на редакционния екип;
3. Привличане на изявени външни журналисти;
3
4. Контрол върху спазване на сроковете за издаване на вестника;
5. Въвеждане на добри външни практики във връзка с издаването на вестника;
6. Получаване от мениджъра и от различни експерти на информация, която е
свързана с проблеми при издаване на вестника;
7. Изпращане до ръководството на свои предложения, свързани с решаване на
проблеми, възникнали при осъществяване на дейността си;
8. Мотивиране на редакционния екип;
9. Спазване на правилата на вътрешния трудов ред;
10. Изпълняване на всички, непротиворечащи на трудовото законодателство
разпоредби на ръководството на фирмата.
Съгласно длъжностната характеристика подсъдимата разполагала със следните
правомощия:
1. Да взема самостоятелни решения в рамките на дадените й правомощия;
2. Да прави предложения пред прекия си ръководител за подобряване на
дейността;
3. Да изисква и получава информация, необходима за изпълнение на
задълженията си.
Към 28.11.2018 г. св. П.М. също работел в „К.“ АД на длъжност „Отговорен
редактор“. Същият подписал длъжностната си характеристика на 02.05.2018 г.,
съгласно която бил пряко подчинен на главния редактор, като целта на длъжността му
била да прилага определената политика и правилата за публикуването на материалите.
В характеристиката били очертани трудовите му задачи и задължения, както следва:
1. Избира и приотизира новините и събитията в зависимост от тяхната
значимост за аудиторията на медията;
2. Пише новини в кратък и ясен стил, съответстващ на аудиторията на медията;
3. Избира подходящи заглавия, които по ясен начин комуникират новината;
4. Извършва кръстосани проверки на фактите, правопис, граматика, стил на
писане, дизайн на страници и снимки;
5. Отхвърляне на статии, които изглеждат плагиатствани или написани от друг
редактор и публикувани по-рано в друга медия или при установяване на недостатъчен
интерес на читателите на вестника;
6. Редактиране на всякакво съдържание в статиите;
7. Проверка на цитатите и разглеждане на препратки;
8. Спазва Правилника за вътрешния трудов ред;
9. Изпълнява всички непротиворечащи на трудовото законодателство
разпоредби на ръководството на фирмата.
Съгласно длъжностната характеристика св. М. разполагал със следните
правомощия:
1. Да взема самостоятелни решения в рамките на дадените му пълномощия;
2. Да прави предложения пред прекия си ръководител за подобряване на
дейността;
3. Да изисква и получава информация, необходима за изпълнение на
длъжността му.
Към 28.11.2018 г. в „К.“ АД работел и св. Я.Д., който изпълнявал функциите на
4
наблюдател към вестник „Г.“ и бил автор на някои коментари, публикувани
периодично.
На 28.11.2018 г. в печатното издание на вестник „Г.“, бр. 48, на стр. 12, в
рубрика „Крими“, била публикувана статия със заглавие „К. подготвял бягство от
ареста“. В нея била изложена информация за посоченото по-горе наказателно дело за
грабеж, принуда, участие в организирана престъпна група и опит за убийство, водено
срещу частния тъжител. Като автор на статията бил посочен С.А., който съгласно каре
на стр. 61 от посочения брой на вестника, бил включен в творческия колектив като
репортер. Като отговорен редактор бил посочен св. П.М., а като дежурен редактор –
Б.К.. В част от съдържанието на статията било написано следното: „К. е известен с
това, че не се колебае да стреля срещу хора и да убива“. Прозвището „К.“, с което бил
идентифициран М., било споменато в статията общо десет пъти. На същата дата, след
като ЧТ Е.М. прочел статията, изпитал негативни емоции и се почувствал засегнат и
обиден, с оглед на което подал тъжба в Софийски районен съд, Наказателно отделение.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от
първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва:
гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите М.С.П. (л. 164-
166 от съд. д.), М.Г.Ц. (л. 166-168 от съд. д.), Я.И.Д. (л. 200-201 от съд. д.), П.К. М. (л.
201-202 от съд. д.), В.П.С. (л. 202-203 от съд. д.), М.В.П. (л. 168-169 от съд. д.) и
М.А.Н. (л. 256-257 от съд. д.), писмените доказателства: копие на страници (заглавна
и 12 стр.) от бр. 48 на вестник „Г.“ 28.11.2018 г. – 04.12.2018 г. (л. 6-9 от съд. д.),
писмен отговор от изпълнителния директор на „К.“ АД с вх. № 1042983/18.08.2020 г. и
приложения към него: копия от длъжностни характеристики за длъжностите „главен
редактор“ и „отговорен редактор“ (л. 98-102 от съд. д.), справка за съдимост на
подсъдимата (л. 105 от съд. д), справка за съдимост на частния тъжител (л. 136-140,
247-251 от съд. д.), справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
Министерство на правосъдието относно периоди на търпени наказания лишаване от
свобода от Е.М. (л. 141-142 от съд. д.), отговор от СДВР – МВР с вх. №
1043679/21.08.2020 г. (л. 143 от съд. д.), отговор от СРП с вх. № 1043544/21.08.2020 г.
(л. 145-146 от съд. д.), отговор от ГДИН – МП с вх. № 1046290/04.09.2020 г. (л. 184 от
съд. д.), отговор от ГДНП – МВР с вх. № 21047361/11.09.2020 г. (л. 185 от съд. д.),
отговор от Началник на Затвора – София с вх. № 21051358/05.10.2020 г. (л. 187 от съд.
д.), отговор от СДВР – МВР с вх. № 21051938/07.10.2020 г. (л. 188 от съд. д.), отговор
от ГДИН – МП с вх. № 21057497/29.10.2020 г. с приложени справки (л. 191-194 от съд.
д.), копие на разпореждане от 30.01.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 1747/2019 г. по
описа на СРС, НО, 14-ти състав (л. 195-196 от съд. д.), отговор от „К.“ АД с вх. №
21061021/16.11.2020 г. (л. 212 от съд. д.) и отговор от ГДНП – МВР с вх. №
21065943/08.12.2020 г. с приложено постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство от 30.06.2020 г. на СГП (л. 231-233 от съд. д.), отговор от
Специализирана прокуратура с вх. № 21009136/11.02.2021 г. (л. 252 от съд. д.) и
веществени доказателства: екземпляр на вестник „Г.“, брой 48 от 28.11.2018 г. (л.
103 от съд. д.).
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Така установената
фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал.
Правилно в основата на своите фактически изводи първостепенният съд е
поставил показанията на свидетелите Я.Д. и В.С., приложените по делото копия от
5
длъжностни характеристики за длъжностите „главен редактор“ и „отговорен редактор“,
както и от приобщеното като писмено доказателство копие на страници (заглавна и 12
стр.) от бр. 48 на вестник „Г.“ от 28.11.2018 г. и вещественото доказателство –
екземпляр от посочения брой на вестника.
От приобщените копие на страници от посочения брой на вестник „Г.“ и
екземплярът от него въззивният съд установи, че на 28.11.2018 г. е публикувана
процесната статия, чието заглавие е „К. подготвял бягството си от ареста“. В
съдържанието й е включен следният инкриминиран от ЧТ Е.М. израз: „К. е известен с
това, че не се колебае да стреля срещу хора и да убива“ и тъжителят няколко пъти е
бил назоваван с прозвището „К.“. Изяснява се също, че като автор на статията е
посочено името „С.А.“, което е включено в карето с имена на творческия колектив на
вестника, като липсва информация дали това име е псевдоним, както и дали някой от
служителите на „К.“ АД е извършвал проверка и корекция на съдържанието на
конкретния брой.
Настоящият съдебен състав подложи на собствен анализ показанията на св.
Я.Д., заемал длъжността „Заместник – главен редактор“ до 2012 г., а след това
длъжността „Наблюдаващ“ във вестник „Г.“, като ги кредитира в цялост като
обективни, безпристрастни и кореспондиращи с посочените по-горе длъжностни
характеристики и показанията на св. В.С.. От изложеното от св. Д. се потвърждава, че
подс. Кр. П. – Д. заема длъжността „Главен редактор“ във вестника от около 10 години,
като нейните основни функции са свързани главно с политиката и генералната линия
на вестник „Г.“, вкл. осъществяване на контакт с клиенти, рекламодатели, организации
и т.н., но не и оперативно със съдържанието на вестника. Св. Д. изяснява, че подс. П. -
Д. е писала във вестника свои авторски материали, свързани главно с обществени и
културни теми, рядко с политическа насоченост, но никога не е писала публикации с
криминална тематика. Уточнява също, че подсъдимата никога не ползва псевдоним в
своите статии, а се подписва със собственото си име. В разпита си св. Д. подробно
разказва, че главният редактор най-общо се занимава с облика на вестника, като
одобрява първата страница най-накрая или казва кое и как да бъде подредено на първа
страница, но не се занимава с неговото съдържание, докато отговорният или
дежурният редактор са отговорни за оперативната дейност по статиите във всеки
конкретен брой на вестника, което включва изчитането на статиите, следене за тяхното
съдържание и правилното им разпределение на страниците и предаване за печат.
Показанията на св. Д. и длъжностните характеристики са в унисон с
изложеното от св. В.С., която от 2011 г. заема длъжността „Технически секретар“ в
„К.“ АД. В показанията си св. С. потвърждава длъжността, която подсъдимата е
заемала в дружеството към 2018 г., обстоятелството, че главният редактор се занимава
главно с мениджърска дейност, включваща срещи с клиенти и рекламодатели, както и
относно наличието на отговорни и дежурни редактори, които отговарят за
съдържанието на вестник „Г.“.
С оглед на изложеното, първият съд е достигнал до обоснован извод, че към
процесната дата подсъдимата е имала мениджърски функции, свързани с определяне
на основните насоки за развитие на вестник „Г.“, а оперативният редактор е било
лицето, отговорно за проверката на съдържанието на публикациите във вестника и
тяхното коригиране.
Свидетелите Д. и С. са завили липса на спомен дали за редакцията на вестника
е работел журналист с имената С.А., както и дали това е псевдоним, с оглед на което
по делото остава неустановен действителният автор на процесната статия.
На следващо място, въззивният съд анализира показанията на св. П.М., който
към инкриминираната дата е заемал длъжността „Отговорен редактор“ в „К.“ АД, и
6
подобно на първоинстанционния съд не ги кредитира, тъй като съдържат както
вътрешни противоречия, така и противоречия с показанията на свидетелите Д. и С. и с
приложените по делото длъжностни характеристики. Първият съд е достигнал до
обоснован извод, че е възможно тези противоречия да са следствие от обстоятелството,
че св. М. е привлечен като подсъдим с обвинения за разпространение на клевета и
нанасяне на обида спрямо ЧТ Е.М., видно от приложеното по делото копие на
разпореждане от 30.01.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 1747/2019 г. по описа на СРС,
НО, 14-ти състав, което го е мотивирало да се позове и на чл. 121, ал. 1 от НПК в
разпита си пред първоинстанционния съд. Св. М. е изложил твърдения, че подсъдимата
отговаря за политиката на вестника, но не знае дали потвърждава неговото съдържание
и е посочил, че авторите на статиите отговарят за собствените си трудове. Последното
противоречи на заявеното от свидетеля след това, че подсъдимата може да прави
корекции по текстовете на статиите и други лица освен нея нямат правомощия да
коригират публицистичните материали, както и на показанията на свидетелите Д. и С.
и приложение по делото длъжностни характеристики, от които се изясняват
отговорностите и обема от правомощия на главния редактор и отговорника редактор.
Първоинстанционният съд правилно е изтъкнал наличието на вътрешно противоречие
в показанията на св. М. и досежно това дали е подписвал длъжностна характеристика
за заеманата от него длъжност „Отговорник редактор“, като след предявяването на
последната в хода на първоинстанционното съдебно следствие е заявил, че подписът
под нея е неговия.
От показанията на свидетелите М.П., М.Ц. и Я.Д. се извлича информация за
поведението на частния тъжител Е.М. след като прочел процесната статия,
публикувана във вестник „Г.“, по-конкретно относно обстоятелството, че се е
почувствал засегнат и обиден от написаното. В разпита си посочените свидетели са
изложили, че познават тъжителя от дълго време и в ежедневието никой от близките му
не го нарича с прякора „К.“. Също така са заявили липса на знание тъжителят да е
подготвял бягството си от ареста, което намира подкрепа в приложените по делото
отговори от Началника на Затвора – гр. София и СРП, от които се установява, че срещу
частния тъжител не са водени дисциплинарни или наказателни производства по повод
сигнали за опити за бягство към 2018 г.
По-нататък, въззивният съд кредитира като обективни, логични и
коресподниращи със събрания по делото доказателствен материал показанията на св.
М.Н., който е постъпил е системата на МВР през 1991 г. и към момента на разпита си
заема длъжност Началник сектор „Престъпления против личността“ в ГДНП, считано
от 2007 г. В разпита си св. Н. заявява, че познава ЧТ Е.М. във връзка със служебните си
задължения, като в периода от 2003-2007 г. е имало оперативен полицейски интерес
към личността на последния поради съществуващи подозрения за съпричастността му
към извършването на тежки умишлени престъпления. От показанията на свидетеля се
изяснява, че през годините многократно са отразявани в медиите съдебните процеси
срещу тъжителя, като често бил използван прякора му „К.“, с който фигурирал в
множество полицейски доклади, както и в нарочна картотека, поддържана от
информационните масиви на МВР. Последното намира подкрепа в показанията на св.
М.П. и приложеното по делото справка - извлечение от прякорната картотека от СДВР
– МВР.
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради
което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от
чл. 305, ал. 3 от НПК.
7
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Фактическите изводи, възприети от предходната инстанция, към които тази се
присъединява, определят като закономерни и обосновани изведените въз основа на тях
правни изводи.
На подс. Кр. П. – Д. са повдигнати обвинения за това, че на 28.11.2018 г. в
качеството си на главен редактор, като е допуснала (разрешила) публикуването на
статия във вестник „Г.“, е разгласила неистински позорни обстоятелства с думите: „К.
е известен с това, че не се колебае да стреля срещу хора и да убива“ и е приписала
престъпление по чл. 297 от НК с думите: „К. подготвял бягството си от ареста“ за ЧТ
Е.М., като клеветата е разпространена публично и чрез печатно издание – чрез статия
под надслов „К. подготвял бягството си от ареста“, публикувана във вестник „Г.“ –
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, както и че
на същата дата, в качеството си на главен редактор, като е допуснала (разрешила)
публикуването на статия във вестник „Г.“, е казала по друг начин – чрез статия под
надслов „К. подготвял бягството си от ареста“, публикувана във вестник „Г.“, в негово
присъствие – М. прочел съдържанието на статията на 28.11.2018 г., нещо унизително
за честта и достойнството на ЧТ М. – нарекла го седем пъти „К.“, като обидата е
нанесена публично и е разпространена чрез печатно издание – престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Както е изяснил първият съд, от събраните по делото доказателства и
изведената въз основа на тях фактическа обстановка се установява, че подс. Кр. П. – Д.
не е осъществила каквото и да е поведение по разпространяване на информация или на
друго поведение, което да се подведе под състав на престъпление. Твърдяната
престъпна деятелност не може да произтича от качеството на подсъдимата като главен
редактор на вестник „Г.“ да осъществява дейност по определяне на основните насоки
за развитието на вестника, което включва мениджърски функции по управление,
мотивиране и предприемане на мерки за обучението и квалифицирането на персонала,
привличане на клиенти, рекламодатели, журналисти и т.н. От длъжностната
характеристика на подсъдимата и показанията на свидетелите Д. и Стоянов се
установи, че подсъдимата не е имала задължение да следи и проверява съдържанието
на публикуваните във вестника материали и да извършва контрол върху авторите на
последните, докато отговорният или дежурният редактор е служителят, който се
занимава с оперативна дейност по статиите във всеки конкретен брой на вестника,
което включва изчитането на статиите, следене за тяхното съдържание и правилното
им разпределение на страниците и предаване за печат.
По делото не се доказа и подсъдимата да е била автор на процесната статия,
като първоинстанционният съд правилно е отчел императивната разпоредба на чл. 35,
ал. 1 от НК, дефинираща личния характер на наказателната отговорност,
подчертавайки че допустителството е наказуемо само когато изрично е обявено за
престъпление в особената част на НК. В най-общ план то се извършва от лица,
разполагащи с власт или с възможност да предотвратят престъплението, но допуснали
извършването му въпреки това. За да се ангажира наказателната отговорност на
ръководителите на предприятие, учреждение и организация, които са наредили или
допуснали да бъдат извършени престъпления при осъществяване дейността на тези
предприятия, учреждения и организации, е необходимо да се установи, че определен
работник или служител е извършил даденото престъпление, от което следва, че
8
предпоставка за реализиране на отговорността за допустителство е извършване на
престъпление от страна на пряк извършител. Отделен е въпросът, че позоваването на
тях в случая е излишно, доколкото за престъпленията от частен характер, включително
и за процесните, изобщо не е предвидена отговорност за допустителство.
От значение е, че за да е осъществен престъпният състав на клеветата от
обективна страна е необходимо да е разгласено (да е посочено ясно и точно)
обстоятелство, което е позорно за другиго. Изпълнителното деяние се реализира чрез
съобщаването от страна на автора му на негови собствени, а не на чужди твърдения.
Изпълнителното деяние при обидата се изразява в казване или извършване на
нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а при преценката за обидната
форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие на
засегнатия, а от обективен критерий: от общоприетите морални и обществени
разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. Наред със
субективната преценка на пострадалия се изисква обективно казаното да е унизително,
т.е. да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо,
цинично.
Отговорност за визираните престъпления следва да носи само този, който е
разгласил информацията или е казал/извършил нещо унизително за честта и
достойнството на другиго, но не и субектите, заемащи ръководни и/или
организационни длъжности в медиите, чиято роля се изчерпва с това, че се дава
възможност на определено лице да огласи изявлението, като му се предоставя трибуна
да го направи в печатно произведение.
В обобщение на резултатите от въззивната проверка се обосновава, че
единственият правилен изход по делото е признаването на подсъдимата за невиновна и
оправдаването й по двете повдигнати обвинения, тъй като от обективна страна не е
осъществила престъпно поведение. Извън съмнение е, че в процесната статия
личността на тъжителя е била обект на неблагоприятно представяне, което е от
естество да причини неприятни личностни изживявания, но въззивният съд изцяло
споделя становището, че подсъдимата не може да бъде субект на реализиране на
наказателна отговорност в този случай, защото не е извършила деяние по
разпространяване на клеветническа или обидна информация спрямо тъжителя.
Несъставомерността на двете деяния от обективна страна обуславя и
невъзможността за осъществяването на признаците на състава на престъпленията от
субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимото
лице се явява безпредметно.
Въпреки че е намерил за безпредметно обсъждането на въпроси, касаещи
позорността, неистинността или унизителността на инкриминираните изрази, ведно
със субективните измерения на тези прояви, първоинстанционният съд е изложил
подробни съображения в тази насока, като е достигнал до правилен извод, че целта на
процесната статия е била да предаде информация за хода на воденото срещу частния
тъжител наказателно производство, както и че не може да се направи единствен и
категоричен извод, че прозвището „К.“ по отношение на тъжителя е използвано в
статията с цел да унизи неговата личност, доколкото не може да се установи, че се
визира негативна черта на тъжителя, върху която авторът на статията е искал да
акцентира. Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с тези изводи, поради което
изложените от СРС доводи в тази насока не следва да се изменят или допълват.
С оглед изхода на делото, районният съд правилно е осъдил частния тъжител да
заплати на подсъдимата сторените от нея разноски за адвокатска защита по делото.
Първоинстанционният съд се е произнесъл законосъобразно и по отношение на
9
приложения като веществено доказателство по делото екземпляр от вестник „Г.“, бр.
48.
При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивният съд, противно на доводите във въззивната жалба, не констатира
неправилност на същата, които да налагат нейната отмяна или изменение.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.02.2021 г., постановена по н.ч.х.д. №
1185/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10