Решение по дело №2335/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД, ЕИК ********* (погрешно посочен в жалбата като *********) със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. „Васил Караиванов“ № 3, представлявано от управителя Д.М.У. (Г.), чрез пълномощник адв. Ф., против Решение № 2153-15-209/27.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на дружеството с вх. № 1012-15-252/30.06.2023 г. против Задължителни предписания (ЗП) № ЗД-1-15-01380576/19.06.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив и са потвърдени същите изцяло.

Дружеството-жалбоподател счита, че издаденото решение е незаконосъобразно, поради което настоява за отмяната му. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото защита. Претендира сторените разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. М., оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Процесното административно производство е стартирало по повод Предложение от Началник Сектор „КП-втори“ в ТП на НОИ - Пловдив с изх. № 1034-15-281 от 18.05.2023 г. за извършване на проверка относно правомерността на подадените в регистъра на осигурените лица (РОЛ) данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурител „ДЕСИ ТУР“ ЕООД за лицето Д.М.У. за периода от 14.01.2022 г. до 30.04.2023 г. (л. 96), във връзка с което е издадена Заповед № ЗР-5-15-01355040/19.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив (л. 94). Проверката завършила с Констативен протокол № КП-5-15-01380556/19.06.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив (л. 30-31). Констатирано е, че осигурителят „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД е представил в ТП на НОИ – Пловдив за Д.М.У.:

- Удостоверение № Р14-15-000-00-**********/21.02.2022 г. по образец съгласно приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни, считано от 14.01.2022 г. до 15.10.2022 г. вкл. Декларирано е, че У.а е осигурена за общо заболяване и майчинство в качеството й на управител на търговско дружество и има право на парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст (л. 35-36);

- Удостоверение № Р14-15-000-00-**********/20.10.2022 г. (погрешно посочено от органа като такова с № Р14-15-000-00-**********/10.05.2023 г.) по образец съгласно приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО, считано от 16.10.2022 г. Декларирано е, че У.а е осигурена за общо заболяване и майчинство в качеството й на управител на търговско дружество и има право на парични обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст (л. 33-34).

Констатирано е, че в РОЛ за периода от м.01.2022 г. до м.03.2023 г. за У.а са подадени данни от осигурителя „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД, както следва: от 01.01.2022 г. до 15.10.2022 г. - дни във временна неработоспособност и бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни и от 16.10.2022 г. до 31.03.2023 г. – дни в отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 53 от КСО. А по данни от регистър „Приходи” е установено, че има данни за внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от месец май 2018 г. до месец април 2023 г. От данните в проверените регистри е констатирано, че У.а е осигурена за риска „Общо заболяване и майчинство“ при осигурител „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД, считано от 01.05.2018 г. и е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Констатирано е обаче по данни от Търговския регистър, че У.а е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД за проверявания период. А по данни от Регистър „Трудови договори” за посочения период в дружеството има наети лица по трудов договор. Съгласно РОЛ осигурителят е подавал данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” във връзка с провеждане на осигуряването на лицата по трудов договор.

В хода на проверка са представени писмени обяснения от Д.У. – управител и едноличен собственик на капитала на „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД, в които е посочено, че на трудов договор на длъжност „управител“ е назначен нейният съпруг – Иван У., който е извършвал дейностите по управление на дружеството, докато тя е била във временна неработоспособност (л. 32). Констатирано е обаче, че за процесния период няма избран друг управител на „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД, различен от Д.У. или назначен прокурист. При тези данни са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01380576/19.06.2023 г. от Георги Страхилов Керелов – старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив на „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД да коригира данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Д.М.У. за периода от 14.01.2022 г. до 30.04.2023 г.

Недоволно, дружеството-жалбоподател ги е оспорило пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-209/27.07.2023 г. е оставил без уважение жалбата и е потвърдил задължителните предписания. За да стори това същият е възприел изцяло изводите на долустоящия административен орган, като са цитирани и приложимите правни норми.

В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети Пълномощно за юридически лица за операции на хартиен носител от 30.08.2021 г., съгласно което Д.М.У. упълномощава И.Я. У. и Протокол от извънредно общо събрание на „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД от 27.08.2021 г., на което е взето решение лицето И.Я. У. да бъде назначен на трудов договор като управител и да изпълнява всички управленски функции до завръщането на Д.М.У. (л. 114-117).

Като свидетел по делото е разпитан И.Я. У. – съпруг на управителя на дружеството-жалбоподател. Същият заявява, че от лятото на 2021 г. е бил назначен като управител на дружеството, чиято дейност е продаване на кафе, безалкохолно, сладки изделия, както и че няма друг персонал. Той е бил назначен от управителката, като е бил упълномощен лично от нея пред нотариус с пълномощно и е сключен договор. Бил е представен на счетоводството като управителката изрично им казала, че той ще взима решение за фирмата, ще работи, ще подписва документи и ще се грижи за цялата работа и по същия начин бил упълномощен в банката да оперира абсолютно с всичко. Твърди, че управителката, която му е съпруга, му е прехвърлила управлението, защото е била в напреднала бременност и нямало как да работи, плюс това много й тежало, защото била бременна с близнаци и изкарала много тежка бременност, като лятото на 2021 г., когато той самият започнал работа, тя била вече в напреднала бременност, оттеглила се е от работа, когато той бил назначен. След като тя се била оттеглила в болнични, свидетелят започнал да извършва цялата дейност в кафето – да продава, да получава стоки, на касата, да прави заявки, да носи на счетоводството документи, да подписва ведомости и след като се родили децата, тя ги гледала сама и изцяло времето й било ангажирано с тях, много рядко й се е случвало да отиде с децата на работата, за да ги види свидетелят, но изобщо не е извършвала никаква дейност – тя не е подписвала документи през този период от време, само свидетелят ги подписвал. Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания са постановени от материално компетентни органи, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби, като съображенията за това са следните:

Между страните не се формира спор по установените факти. Спорът е правен и се концентрира в отговора на въпроса, дали само въз основа на факта, че У.а е вписана в Търговския регистър като управител на „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД следва да се приеме, че е извършвала трудова дейност (като управител) включително и в периода от 14.01.2022 г. до 30.04.2023 г., през който период е получавала парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Следва в тази връзка да бъде съобразено на първо място, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Собствениците и съдружниците в търговските дружества подлежат на държавно обществено осигуряване съобразно извършваната трудова дейност. При сключен договор за възлагане на управлението на търговското дружество осигуряването на неговия собственик/съдружник се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Според цитираната разпоредба на кодекса, управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Собственик на ЕООД или съдружник в търговско дружество, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд „Пенсии”) по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица - членове на неперсонифицирани дружества могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица са задължени да внасят авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) дължимите осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход самоосигуряващите се лица определят за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).

Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, в т.ч. собствениците на ЕООД и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, като декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

В чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО е посочено, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение. В тази връзка в чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено, че осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.

За да се приложат цитираните разпоредби, самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, не следва да упражняват трудова дейност през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. Специално за времето на отпуска за бременност и раждане - за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, лицата, придобили право на парично обезщетение, декларират при отпускането му пред органите на НОИ, че през този период не продължават да упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица (т. 15 от Приложение № 11 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване).

Следва да се отбележи, че в осигурителното законодателство липсва разпоредба, задължаваща собствениците и съдружниците на търговски дружества, които са вписани като управители, да прехвърлят управлението на дружеството/търговското предприятие на друго лице чрез сключване и вписване в търговския регистър на договор за прокура или на нов управител, с оглед доказване на обстоятелството, че през посочените периоди (по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО) те няма да полагат труд в това качество. От своя страна, управлението на търговските дружества с ограничена отговорност (ООД и ЕООД), както и възможността за прехвърляне на управлението на друго лице със сключване на договор за прокура и вписването му в търговския регистър, е уредено в Търговския закон (основание от чл. 21, чл. 135 – 147 от ТЗ).

В обобщение на изложеното до тук следва да се посочи, че упражняването на трудова дейност е основният правопораждащ юридически факт, при проявлението на който възниква задължението за осигуряването, съответно преустановяването на трудовата дейност е предпоставка за отпадане на това задължение (осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат именно върху доходите от трудова дейност.). Упражняването на трудова дейност от собственика на ЕООД или от съдружника в търговското дружество включва всяко негово действие, включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност. Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство (какъвто е и конкретният случай) за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение (чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ). Тези периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2 т. 5 от КСО), като за същите не се подава декларация за прекъсване на дейността (основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Следователно по презумпция самоосигуряващите се лица не упражняват трудова дейност за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Ако не е упражнявана трудова дейност, тези периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случай обаче, че през въпросните периоди самоосигуряващото се лице упражнява трудова дейност, самоосигуряващото се лице дължи вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО). В КСО и подзаконовите нормативни актове не съществува изискване прекъсването на трудова дейност (на вписаните в Търговския регистър управители) за периодите на бременност и раждане и отглеждане на малко дете да се доказва чрез сключване и вписване в търговския регистър на договор за прокура или на нов управител.

При това положение следва да се приеме, че Д.М.У. е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО при осигурителя „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД, ЕИК ********* и отговаря на условията на чл. 48а, ал. 1 и чл. 52а от КСО. Същата е вписана в Търговския регистър като управител на „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД през периода на получаване на парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това обстоятелство обаче по никакъв начини не може да обоснове извод в жалената от ответника насока, доколкото нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното се събраха доказателства, че У.а е упражнявала трудова дейност през периода от 14.01.2022 г. до 30.04.2023 г. В случая липсват доказателства през този период същата да е сключвала сделки, да е подписвала и подавала документи от името на „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД във връзка с осъществяваната от него дейност, да е водела търговска кореспонденция, да е сключвала и/или прекратявала трудови договори или да е извършвала каквато и да било друга дейност, която би могла да се квалифицира като трудова по смисъл на чл. 10, ал. 1 от КСО. Не се установява същото така децата на У.а да са настанени в детско заведение или да се отглеждат от друго лице. В този смисъл впрочем са и дадените от свидетеля У. показания, които като непротиворечиви и напълно съответстващи със събраните по делото писмени доказателства се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. При това положение, крайният извод на съда е, че независимо от факта, че У.а е вписана в Търговския регистър като управител на „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД, през периода от м.януари 2022 г. до м.април 2023 г. вкл., същата не е упражнявала трудова дейност. Възлагането на управлението на търговското дружество е по-скоро управленско решение, свързано предимно с функциониране на предприятието, което не би следвало да има пряко отношение към правото на обезщетения от ДОО в случаи от категорията на процесния. Решаващ за възникване задължението за осигуряването следва да бъде единствено фактът на действително осъществявана трудова дейност, каквато не се установява да е упражнявана от У.а през спорния период.

Изложените до тук съображения, обосновават незаконосъобразност на оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания, поради което същите ще следва да бъдат отменени. Това налага извод за основателност на жалбата.

При този изход на делото, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 550 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-209/27.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-15-01380576/19.06.2023 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64 да заплати на „ДЕСИ ТУР 2010“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. „Васил Караиванов“ № 3, представлявано от управителя Д.М.У. (Г.), сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: