№ 4984
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.ова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100507493 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7493/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К. Л. К. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №286 от 19.01.2023 г по гр.дело №21395/2022 г на
СРС , 53 състав ; изменено в частта за разноските с определение №15036 от 25.04.2023 г по
същото дело ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.344 ал.1
т.1,2,3 КТ срещу „Н.Б.У.“ гр.София ул******* корпус I ет.2 офис №227 ; за отмяна на
уволнението на К. със заповед №007 от 25.02.2022 г на ректора на НБУ ; за възстановяване
на длъжността „Административен директор на УПИЗ „Радио-телевизионен център“ , и да се
осъди НБУ гр.София да му заплати сумата от 10 404 лева обезщетение за оставане без
работа за период от 6 месеца след уволнението /25.02.2022 г – 25.08.2022 г , ведно със
законната лихва от 20.04.2022 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Незаконосъобразно СРС
е определил , че длъжността за съкращаване може да бъде конкретизирана в заповед за
подбор на кадрите №РК-137/22.02.2022 г , която не е връчвана на ищеца . Необходимо е
заповедта за уволнение да съдържа като реквизит длъжността , по отношение на която се
прекратява ТПО и същата не може „да се дописва“ с доказателсва по делото . Следва да се
вземат предвид показанията на св.М. за провеждани интервюта за същата длъжност , а не да
се пренебрегват и критикуват . Комисията за подбор не е работила по щатно разписание за
1
съществуващите и премахваните длъжности . В заповедта за уволнение „не съществува“
щатно разписание , а СРС не е открил производство по оспорване на датите на щатното
разписание . СРС коментира щатно разписание от май 2022 г , което е неотносимо . СРС
пренебрегва трудовия стаж на ищеца , а протоколът за подбор не е утвърден от ректора на
НБУ и е с недостоверна дата . Въззивникът е докторант , но това не е взето предвид при
подбора . Дисциплинарното наказание забележка е обжалвано и не е влязло в сила . В
подбора участва професор без научна степен доктор . Не е ясно защо съдът приема , че
трябва да се зачита „относимия“ трудов стаж , но не и друг стаж .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Уволнението е законосъобразно , а заповедта за уволнение съдържа необходимите реквизити
и има реално съкращаване на щата . До ищеца е достигнала електронна кореспонденция ,
която потвърждава , че длъжността му се съкращава . Извършен е законосъобразен подбор
по критериите по чл.329 КТ .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.02.2023 г и
е обжалвано в срок на 10.03.2023 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че безспорно страните по делото са били и страни по
ТПО за длъжността Административен директор на УПИЗ „Радио-телевизионен център“ .
ТПО е прекратено със заповед №007 от 25.02.2022 г на ректора на НБУ . От съдържанието
на тази заповед ясно личи фактическото основание за уволнение , като е допустимо в
заповедта да има и само цитиране на правна норма . На датата на заповедта /25.02.2022 г/ до
ищеца е достигнала ел.кореспонденция за съкращаване на длъжността .
Според СРС със заповед №3-РК-135 от 22.02.2022 г е наредено съкращаване на длъжността
на ищеца и е одобрено ново щатно разписание , в което тази длъжност липсва . Със заповед
№3-РК-137 от 22.02.2022 г е наредено да се извърши подбор , назначана и комисия по
подбор и са одобрени правила за работата й . Комисията за подбор е изготвила протокол за
подбор от 23.02.2023 г и е прекложила да се съкрати ищеца.
Според СРС показанията на св.П. разясняват защо длъжността на ищеца е съкратена .
Показанията на св.М. не доказват , че длъжността на ищеца е продължила да съществува
или че за нея са интервюирани кандитати след уволнението . Допустимо е работодателят да
трансформира длъжности и да преразпределя трудови функции .Няма данни длъжността на
2
ищеца да е била запазена и според последващо щатно разписание
Според СРС извършеният подбор е законосъобразен . Поначало той не е бил задължителен
, но след като е извършен подлежи на съдебен контрол . Според протокола за подбор от
23.02.2022 г , подборът е извършен между лица заемащи сходни длъжности и по
заканоустановените критерии . Комисията е констатирала , че служителите отговарят на
изискванията за образование/научна степен . Счетено е , че ищецът не покрива изискванията
за квалификация и не работи достатъчно качествено . Ищецът има нарушение на Етичния
кодекс и наложено дисциплинарно наказание забележка . Вярно е , че в протокола на
комисията за подбор не е отразено , че същият е докторант в НБУ , но от друга страна е
прието , че той отговаря на изискванията за образование/научна степен .Ответникът е взел
предвид цялостната оценка на комисията за подбор . Ответникът е зачел само относимия
стаж на лицата , обект на подбор , включително и на ищеца .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба .
Действително в процесната заповед за уволнение №007 от 25.02.2022 г на ректора на НБУ
не е посочено изрично длъжността на ищеца . Това обаче не е съществено процесуално
нарушение , защото на ищеца е добре известно каква длъжност заема по ТПО и безспорно
тази длъжност е била само една . Ищецът не би могъл да бъде преназначен на друга
длъжност без негово писмено съгласие .
Не е нарушено правото на защита на ищеца срещу заповедта за уволнение . В заповедта за
уволнение е посочено фактическото и правно основание за уволнение – съкращаване на
щата – както и че е извършен подбор . КТ не съдържа формални изисквания за реквизити на
предизвестието/заповедта за уволнение и е достатъчно от тях да става ясна причината и
основанието за уволнение . Следователно не е необходимо в заповедта за уволнение да се
посочва щатно разписание за съществуващите и премахваните длъжности .
По отношение на показанията на св.М. правилно СРС е счел , че същите са без
доказателствена стойност по отношение на доводите на ищеца за незаконосъобразност на
уволнението . Нещо повече от показанията излиза , че съкращаването на щата е реално ,
защото са провеждани интервюта с хора „за сходни позиции“ и за „обобщаваща длъжност“
между тази на свидетелката и на ищеца . Както е посочил и СРС , евентуално става въпрос
за трансформация на длъжности и то при по-малък щатен състав , което е напълно
допустимо и законосъобразно .
Неоснователни са доводите на въззивника и относно съдържанието на протокола за подбор
и на изготвените длъжностни и щатни разписания. Трайна е практиката на ВКС , че законът
не предвижда начин и форма за извършване на подбора, от което следва, че подборът може
да се извърши чрез протокол, докладни записки и други писмени форми , чрез които
подборът е документиран. Документирането на подбора дори не е задължително т.е. той
може да се извърши и устно и неформално . Доказването пред съда на извършен подбор
може да стане на общо основание с всички доказателствени средства /В този смисъл са
3
решение №525 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1446/2009 г., ВКС, ІV ГО , решение №616 от
15.10.2010 г по гр.д. № 1327/2009 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС, решение №287/16.07.2010 г. по гр.
д. № 90/2009 г., ВКС, ІV ГО. Работодателят може да извърши преценка като използва
различни способи, включително и ползване на помощни комисии и не е длъжен да оформя в
писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е дали
работодателят ще успее да установи в процеса действителното извършване на подбор,
лицата, между които го е сторил, по какви показатели, както и че трудовите отношения са
запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона.
Поначало работодателят не е длъжен да изготвя щатни разписания към определени дати и
може и въобще да не се съставят такива /така или иначе информацията в тях може и често е
само вторична - следва от други вътрешни актове на работодателя / . Допустимо е да се
вземе от работодателя решение за съкращаване на определена длъжност – както в случая е
направено със заповед №3-РК-135 от 22.02.2022 г , с която е наредено съкращаване на
длъжността на ищеца. Следователно без значение са оспорвания на дати на конкетни щатни
разписания . По делото е безспорно установено , включително и чрез показанията на
свидетеля на ищеца М. , че длъжността на ищеца е била реално съкратена и дори и след
уволнението не е назначено лице на въпросната длъжност .
Неоснователни са доводите на въззивника срещу извършения подбор и в частност , че е
нарушен чл.329 КТ . Както се посочи , подборът не е уреден в КТ като формална процедура ,
от което следва , че не е необходимо протоколът за подбор да се „утвърждава“ от ректора на
НБУ . Комисията по подбор е само един помощен орган , който с нищо не ангажира
работодателя . Последният може въобще да не се съобрази с протокола за подбор , и
неформално и сам да извърши подбор с друг краен изход , стига само да спази критериите
по чл.329 КТ . В случая очевидно е бил извършен подбор и същият и протоколът за подбор
са посочени в мотивите на заповедта за уволнение .
В самия подбор са съобразени критериите по чл.329 КТ - да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре. Комисията , а след това и работодателят ,
са обсъдили относими критерии като образование , академична длъжност , професионален
опит , трудов стаж в НБУ , контакти и разпознаваемост , умение за работа в екип ,
отношения с колеги , изпълнение на работата , съчетание на административната с щатната
академична длъжност .
Неоснователни са оплакванията на въззивника , че не е съобразен трудовия му стаж и
фактът , че е докторант . Комисията е приела , че въззивникът отговаря на изискванията за
образование , както и другите участници в подбора , включително „професор без научна
степен доктор“ , ако такъв има . Работодателят е сравнявал относимия трудов стаж , което е
допустимо . Поначало общият или относимият трудов стаж /по контретната специалност/ не
са императивно изискване и самостоятелен критерий по чл.329 КТ , а имат косвено значение
по отношение на по-голям опит респ.по-добра работа на участниците в подбора . Според
показанията на св.Постаджиян /член на комисията за подбор/ ищецът е бил с най-лоши
сумарни показатели като професионален опит и знания , а комисията е посочила и че работи
4
по-лошо от останалите участници в подбора .
По отношение на дисциплинарното наказание „забележка“ – същото няма решаващо
значение за законосъобразността на подбора . Отделно въззивникът не е представил
доказателства , че същото е обжалвано по съдебен ред и е било отменено . Ищецът не е
представил и доказателства , с които да обори констатациите в протокола за подбор , че има
най-лоши крайни показатели от всички участници в подбора .
Налага се изводът , че процесното уволнение е законосъобразно , а решението на СРС трябва
да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на
въззиваемата страна – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №286 от 19.01.2023 г по гр.дело №21395/2022 г на СРС , 53
състав ; изменено в частта за разноските с определение №15036 от 25.04.2023 г по същото
дело .
ОСЪЖДА К. Л. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Н.Б.У.“ гр.София
ул******* корпус I ет.2 офис №227 сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от 29.09.2023 г .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5