Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С Решение №202 от 03.11.2011 г. по НАХД №427/2011 г. по описа на Свищовски районен съд е постановено на основание чл.378 ал.1 т.3, във вр. с чл. 24 ал.4 НПК прекратяване на производството по НОХД №427/2011 г. по описа на Свищовски районен съд срещу подсъдимия Г. Л. Н., с ЕГН *, тъй като деянието не съставлява такова по смисъла на чл. 131 ал.1 т.12, във вр. с чл. 130 ал.2 НК, а същото е по чл. 130 ал.2 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. Против това решение е постъпил протест от В.А. – прокурор при РП – С.. Същата счита решението за незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на доказателствата по делото, довело до неправилни материално-правни изводи и необоснованост на основание за прекратяване. В протеста се твърди, че съгласно Постановление №2 от 1974 г. на Върховен съд на Република България, което е задължително за правоприлагащите органи в страната, по принцип наличието на личен мотив за постигане на пряката цел при извършването на хулиганските действия не изключва извършването им при евентуален умисъл, тъй като действията са свързани с посегателство върху личността и причиняване на обида и телесна повреда, и могат да бъдат извършвани в разнообразни форми, поради което моли съда да признае Н. за виновен и да му наложи наказание по чл. 78а НК – административно наказание глоба. В ±ъдебно заседание протеста се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура – В. Търново. Защитата на подсъдимия оспорва протеста и заема становище, че решението е съобразено с трайната съдебна практика в тази област, според която наличието на мотив за извършването на тази телесна повреда изключва наличието на хулигански подбуди и такива не са налице и при евентуален умисъл, тъй като доказателствата не сочат той да е извършил нещо, което да се квалифицира като хулиганство, затова моли съда да отхвърли протеста и до потвърди първоинстанционната присъда. Като разгледа направените оплаквания в протеста, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, Великотърновски окръжен съд приема за установено следното: Решение №202/03.11.2011 г. по НАХД №427 по описа за 2011 г. на СвРС е съобщено на РП – С. на 08.11.2011 г., а на подсъдимия на 10.11.2011 г. Протеста на представителя на РП С. е постъпил в РС – С. с вх. №4986, в 12:54 часа, на 14.11.2011 г. Следователно същият е подаден в срок, допустим за разглеждане от състав на ВТОС, но по своята същност е неоснователен. От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.05.2011 г. Ю.Н.И. от гр. С. излязъл на разходка с лекия си автомобил „Рено Меган Сценик”, същият бил с рег. № ВТ ..., заедно с него в разходката участвали и приятелката му свидетелката П.А. и техен познат – свидетелят Д.С.. По същото време, когато вечерта се разхождали с автомобила и подсъдимият Г. Л. Н. се разхождал заедно с кучето си. Той бил опръскан от лекия автомобил, управляван от Ю.И., по време, когато се намирал в района на заведението „Х.Б.” към пл. С., а лекият автомобил идвал от посока пл. С. – „Х.Б.”. Лекият автомобил обърнал на кръстовището, тръгнал в обратна посока и повторно опръскал подсъдимия Н. и тъй като той разхождал кучето си, то се дръпнало и той паднал. На ресторант „В.” на терасата бил свидетеля Г.М. Този свидетел видял подсъдимия, че е опръскан и разпознал автомобила като тъмно синьо „Р.М.”. Такъв автомобил бил спрян до магазин „Г.” на пешеходната пътека. Подсъдимият се отправил към този автомобил, отишъл да прозореца откъм страната на шофьора, който бил управляван от св. Иванов и той спрял и започнал да му иска обяснение, че го е опръскал. Подсъдимият бутнал прозореца на лекия автомобил от към страната на шофьора, който бил полуотворен и ударил водача в областта на носа. В резултат, на което той почувствал болка, а впоследствие била извършена съдебномедицинска експертиза, която установила, че от удара Ю.Н.И. е получил кръвонасядане с отток по носа, кръвонасядане по горна устна и частично счупване на режещата част на коронката на първи горе, вдясно резец, без засягане на нерва на зъба. Тези травматични увреждани са в резултат на твърди тъпи удари, с/или върху твърд предмет с ограничена повърхност, какъвто е юмрука. Те са причинили на Иванов болки и страдания, без разстройства на здравето, с оздравителен период около 7-8 дни. По делото се твърди от свидетелите , които са се возили в колата на Иванов, че преди ударът той се е извинил за опръскването на подсъдимия. Последният твърди, че този удар той е нанесъл в резултат на афект, но по делото е изслушана съдебнопсихиатрична експертиза, която е заявила, че не е съществувал такъв афект, а той е разбирал свойството и значението на постъпките си, т.е. не е действал в състояние на физиологичен или патологичен афект. Затова прокуратурата е образувало наказателно производство от общ характер и му е повдигнала обвинение по чл.131 ал.1 т.12, във вр. с чл. 130 ал.2 НК, т.е. нанасяне на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройства на здравето, причинена по хулигански подбуди. Районният съд е приел, че не са налице такива хулигански подбуди, а се касае само за лека телесна повреда по чл. 130 ал. 2 НК – деяние, което се преследва не по реда на общия характер, а по реда на частния такъв, поради което е прекратила производството на това основание. В случая спорното е не фактическата обстановка, а правната квалификация и е основен въпросът, който се поставя, налице ли са хулигански подбуди за извършване на това деяние. Според цитираното Постановление №2/20.06.1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, на което се позовава представителят на прокуратурата, което безспорно е задължително за съдебните ин±танции, но което неправилно е изтълкувано от прокуратурата, обект на престъпление хулиганство са: редът, установен в страната и общественото спокойствие, а непристойните действия трябва да скандализират обществото и грубо да нарушат обществения ред. От субективна страна деянието може да бъде умишлено, при пряк или евентуален умисъл. Хулиганските действия, когато са свързани с посегателство върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда, тези действия следва да са скандализирали обществото и не само да е пострадала конкретна личност. В случая подсъдимият Г. Н. е бил на разходка с кучето си, което държал за каишка на горепосоченото място, а срещу него е идвал автомобилът, управляван от св. Иванов. Последният при управление на автомобила го е опръскал – един път при разминаването си и втори път след като е обърнал автомобила в обратна посока и отново минал покрай Н., кучето дръпнало каишката и Н. паднал на земята. Той е тръгнал на разходка, не е тръгнал да извършва хулигански действия, но обстановката е била такава, че е бил предизвикан с напръскването от св. И., в резултат на което той е действал като е пристъпил към физическа саморазправа внезапно, след като е бил опръскан от автомобила, управляван от пострадалия И. е пристъпил към саморазправа. Тези негови действия не могат да бъдат квалифицирани като хулигански, свързани с посегателство върху личността, въпреки че на пострадалия И. е причинена лека телесна повреда от вида на квалифицираните в чл.130 ал.2 от НК, тъй като в случая той е бил предизвикан от действията, които е причинил водачът на автомобила по отношение на него т.е. налице е мотив личностен, който изключва хулигански подбуди за извършеното.С тези действия се засяга само и единствено личността на пострадалия, а не се изразява действия против установения в страната обществен ред, поради което правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция в съдебния си акт е преценила, че не се касае хулигански подбуди при извършване на престъплението, тъй като не е целял да скандализира обществото и да покаже явно неуважение към него, а е причинил леката телесна повреда единствено на пострадалото лице, тъй като хулиганските подбуди предполагат отсъствие на лични отношение, поради което правилно и законосъобразно районният съд е прекратил наказателното производство и е постановил, че следва да се преследва деянието по тъжба на пострадалия. При тази фактическа и правна обстановка постановеното решение е правилно и законосъобразно о като такова се потвърждава. Водим от изложеното, В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №202 от 03.11.2011 г. по НАХД №427/2011 г. по описа на Свищовски районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |