Мотиви

към присъда № 3 от 07.01.2020 год.  по нох дело  № 5628 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. Варна,45-ти наказателен състав

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 2268/2016 год. по описа на 01 РУП Варна срещу подсъдимите С.А.И. с ЕГН ********** ***, затова, че на 15.11.2016 год. в гр.Варна в условията на опасен рецидив след предварителен сговор с В.В.А. отнел чужди движими вещи – 1 брой бутилка уиски „ Джак Даниелс”, 1 литър, на стойност 44.90 лв. и един брой бутилка уиски „ Чивас Регал”0,7 л. на стойност 43,90 лв., всичко на обща стойност 88,80 лв. от владението на Н.К.К. без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.5, вр.чл.194,ал.1 от НК и срещу

и срещу В.В.А. с ЕГН ********** *** , затова, че 15.11.2016 год. в гр.Варна в условията на повторност, след предварителен сговор със С.А.И. отнел чужди движими вещи – 1 брой бутилка уиски „ Джак Даниелс”, 1 литър, на стойност 44.90 лв. и един брой бутилка уиски „ Чивас Регал”0,7 л. на стойност 43,90 лв., всичко на обща стойност 88,80 лв. от владението на Н.К.К. без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай – престъпление по   чл. 195, ал. 1, т.5 и т.7 , вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

На 01.03.2019 г. по реда на чл. 384 от НПК друг състав на РС –Варна е одобрил споразумение за частично решаване на делото за престъплението, в които е обвинен подсъдимия С.А.И. и предмет на разглеждане от настоящия съдебен състав е горепосоченото обвинение срещу подсъдимия  В.В.А..

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Варна поддържа обвинението, като намира, че обвинението срещу А. е доказано по несъмнен начин. Прави анализ на събраните доказателства и намира, че извършеното от подс.А. деяние  е доказано от обективна и субективна страна.Предлага на съда за престъплението по чл. 195, ал. 1, т.7,вр. чл. 194, ал. 1 от НК да наложи на подсъдимия  наказание под средния размер на предвиденото в закона, което да бъде изтърпяно при общ затворнически режим.

Защитата на подс.А., адв.Б.,ВАК намира, че изложеното в обвинителния акт е предположение, за което няма категорични доказателства. Намира, че подзащитния му, с оглед на диагнозата параноидна шизофрения, поставена му през 2013 год.  е бил в състояние, в което не е могъл да разбира и осмисля действията на другия подсъдим И., с оглед на което И. се е възползвал от него. Според защитата няма доказателства, че И. и А. са взели решение за извършване на кражбата, а са налице доказателства за това, че И. е намислил нещо да прави и е използвал А. затова.

Адв.Т., ВАК от своя страна също прави анализ на събраните доказателства и намира, че състоянието на А. е било повлияно от заболяването му, с оглед на което определя поведението му като лековерно и дори на границата на невменяемостта. 

            Подсъдимият А. разбира в какво е обвинен, дава обяснения. В предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

            Подсъдимият В.В.А. и св.С.А.И. се познавали и поддържали приятелски отношения.И двамата били осъждани с влезли в сила присъди за тежки умишлени престъпления, включително и за кражби.

На 15.11.2016 год.  в магазин за хранителни стоки „  Нептун”, находящ се в гр.Варна, бул.Сливница № 78 работели свидетелките Д.В.В. и Н.Д.Ч.. В около 15,20 часа в магазина влезли  двама непознати мъже. Единият от мъжете носел черна чанта, подобна на тези за „ лаптоп”.

 След влизането си в магазина двамата мъже първоначално се насочили към витрината с български алкохол, намираща се встрани от касата. След това мъжът, носещ черната чанта се приближило до касата и оставило чантата на земята, до него се приближил и другия мъж. Св. Ч., която била на касата забелязала, че мъжът има татуировка на едната си ръка. Лицето с татуировката на ръката поискало от св.Ч. да свали от щанда, намиращ се зад нея две бутилки уиски – бутилка от 1л „Джак Даниелс” и бутилка от 0,7 л „Чивас Регал”. След като Ч. му ги подала мъжът с татуировка извадил едната бутилките от кутиите им и преди да ги заплати, свалил бандерола им. След това поискал от св.Ч. да постави бутилките в торба и тя го направила.Мъжът взел торбата с бутилките и я свалил на земята. През това време другия мъж отишъл до щанда с българските алкохоли, взел няколко бутилки водка и се върнал на касата. Двамата мъже обсъдили кой да плати закупения алкохол, след което единия от мъжете взел чантата от земята и напуснал магазина, а мъжът с татуировка на ръката сложил на касата торбичката с бутилки, започнал да се пребърква и казал, че си е забравил парите, оставил торбичката и напуснал магазина.

Поведението на двамата мъже усъмнило св.Ч. и тя излязла след, видяла мъжът да тича и натиснала паник бутона. Обадили се на служителя от видео наблюдението – св.Е.З. , които прегледал записа от охранителните камери и установил, че след като продавачката на касата се обръща за малко с гръб към двамата мъже, единият от тях е разменил бутилките. З. казал на свидетелките да отворят бутилките и да проверят съдържанието им, при което било установено, че са били пълни с чай.

Записите от видеокамерите били представени на 01 РУП Варна.

От изготвената СОЕ се установява, че пазарната стойност на бутилка уиски 1л Джак Даниелс е 44,90 лв., а бутилка уиски Чивас Регал 0,7 л е 43,90 лв., т.е. общата стойност на отнетите вещи е в размер на 88,80 лв..

От заключенията по назначените СПЕ се установява, че С.А.И. не страда от психични заболявания в тесния смисъл на думата –психоза.При него е налице психични  и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества. Синдром на зависимост към хероин.Вредна употреба на амфетамин и марихуана. Тъй като не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не е страдал от тежко слабоуимие към момента на извършване на деянието 15.11.2016 год. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Физическото и психично състояние му позволява да възприема правилно фактите имащи значение за делото и да дава достоверни показания.Той може да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитата сам.

По отношение на подс.В.В.А. заключението е че, същия страда от параноидна шизофрения.Понастоящем в медикаментозна ремисия. Към момента на изследването не споделя активна психотична продукция.Няма данни за такава и към момента на извършване на деянието – 15.11.2016 год. Към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.За това деяние той може да носи наказателна отговорност.Психичното му състояние му дава възможност да дава достоверни показания по случая и да участва пълноценно в наказателното производство.

От заключението по назначената видео-техническа и лицево идентификационна експертиза №  31/17.02.2017 год., се установява, че видеофайловете съдържат действия на две лица от видимо мъжки пол, описани в експертизата ката лице № 1 и лице № 2. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Констатирано е, че за лице № 1 може да се направи извод, че е заснето едно и също лице – С.А.И.. Това заключение е направено въз основа на установените сходни общи черти извлечени от снимковите кадри, като е установено съвпадение в телосложение, форма и охраненост на лицето, гръб и връх на носа, форма на ноздрите, назолабиални гънки, устни, ментолабиална гънка, конфигурация на долна челюст и брадичка.

            Експерта намира, че по отношение лице № 2 качеството на направените фотокопия не позволява ограничаване на частните от общите признаци, характеризиращи заснетото лице, поради което и са негодни за идентификация.

            С оглед горното в хода на съдебното следствие е назначена допълнителна видео-техническа и лицево идентификационна експертиза, в която вещото лице превежда фотокопията в приблизително еднакъв мащаб и  използвайки метода на разделяне чрез мрежата и наслагване върху тях визуално съпоставя и анализира външните анатомични белези на главата и лицето според тяхната конфигурация, като установява сходство в характеристиките на следните признаци:

Форма на главата и лицето – овално лице;

Очи, величина – средна очи, форма – шиловидни очи;

Нос, повърхността част на носа –изпъкнала част, краят на носа – заострен, основание – отпуснато, височина – среден по височина, с установена асиметрия;

Уста – по височината на горната устна – средна височина, застъпване на устните –общо застъпване на устните, дебелина-средни устни, по величина –средни устни , положение на ъглите на устата – хоризонтални ъгли по устните;

Брадичка , положение –вертикална, форма – закръглена, височина – средна, широчина – средна, изразена асиметрия;

Ухо, меката част на лявото ухо – висулка-средна мека част;

Назолабиални гънки, носоустни;

Долни орбитални гънки – подочни;

Скули, добре изразени;

Съпътстващ признак – лицево окосмяване и др.

Резултатите от сравнителния анализ позволява според експерта да се направи извод, че на изготвените фотокопия е заснето едно и също лице – В.В.А..

Съдът кредитира и заключенията на изготвените и приети по делото експертизи, доколкото същите са изготвени от компетентни лица в кръга на съответната област и са дали пълни, ясни и обосновани отговори на поставените им въпроси.

Гласните доказателствени средства, въз основа на които могат да се направят фактически изводи относно значимите за делото факти, най-вече за авторството на деянието и начина на осъществяването му се съдържат в показанията на  свидетелите Д.В.В., Н.Д.Ч., М.М.К., Е.К.З. и Н.К.К..  Показанията са дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав и съдът ги намира за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.

От показанията на св.К. се установява, че му била възложена работата по разкриване на извършителите на процесната кражба в качеството му на полицейски служител в 01 РУП Варна. Същият се запознал в детайли с фактическата обстановка във връзка с разследвания случай и прегледал видеозаписа от охранителната камера. Твърди, че разпознал и двете лица извършили кражбата като С.И. и Веселин А., тъй като не за първи път работил с двамата.

От показанията на св. Д.В. се установява, че към датата на извършване на кражбата е работила в магазин „ Нептун”.Твърди, че в магазина влезли двама мъже, единият отишъл на касата, а другия влязъл навътре в магазина. Мъжът, който отишъл на касата започнал да обяснява, че имал рожден ден, почнал да трупа стоки на касата, поискал и две бутилки уиски, които се намирали на щанда зад нея. С колежката и му ги подали, той скъсал бандеролите и прибрал бутилките в черна торба, която била в краката му.Другия мъж питал за някаква водка, намирал се вътре в магазина и свидетелката тръгнала след него.Твърди, че вече се били усъмнили в поведението на двамата мъже и натиснали паник бутона.Мъжът, които навлязъл навътре в магазина, като видял, че свидетелката върви след него се отказал , върнал се до касата и казал, че ще изчака отвън, взел торбата и излязъл.Другия мъж който стоял на касата, казал „ чакай парите ми останаха при теб” и хукнал да бяга. Твърди, че тя и колежката и излезли на улицата и видели двамата мъже да бяга в една посока.

От показанията на св.Ч. се установява, че е била на касата когато са влезли двамата мъже. Държанието им веднага я усъмнило. Разбрала, че са заедно защото си говорели. Когато казали, че нямат пари поискала да дадат уискито, но твърди, че не са видели, че бутилките са разменени.

От показанията на св.Е.З. се установява, че св.Ч. му се обадила и го помолила да прегледа записите на последните клиенти, които са излезли от магазина, защото се усъмнила в нещо. Прегледал ги и видял, че двамата клиенти сменят две бутилки с други две бутилки от черен сак и напускат магазина. Двамата влезли заедно, единият отишъл на касата, другият отишъл към другия алкохол, който бил на друг стелаж и донесъл от там няколко бутилки с водка. В един момент успели да разменят бутилките с уиски.Единият взел черния сак и излязъл, другия го последвал малко по-късно и побягнал.Свидетелят се обадил в магазина, за да поиска продавачките да проверят бутилките и установили, че в тях има чай. Твърди, че от магазина с чантата излязъл подс.А., а св.И. разменил бутилките. Твърди, че безспорно разпознава и двамата, тъй като е подавал срещу тях многократни жалби за кражби на козметика, алкохол, шоколади и др. продукти от магазините, стопанисвани от фирмата.

Съдът кредитира показанията на посочените по-горе свидетели, като ги намира за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си.

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан С.И., имал качеството на обвиняем, а след това и на подсъдим по  делото,приключило за него със споразумение. Същия не отрича, че познава подс.А..Заявява, че на процесната дата 15.11.2016 год. двамата се видели, трябвали да ходят да купуват нещо двамата.И. му казал, че иска да влезе в магазина и да го изчака.А. се съгласил и останал вън, но не издържал и влязъл в магазина.Твърди, че сам откраднал двете бутилки уиски и А. не знаел какво става.Твърди, че сам напълнил двете бутилки с чай и се готвел да ги размени, за което А. не знаел.  Дал му чантата и му казал да излезе и го изчака отвън. Твърди, че когато излязъл си взел чантата и заминал.

Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св.И., тъй като същите са нелогични,обслужващи защитната теза на подс.А., несъответстващи на доказателства по делото и поради приключилото спрямо него производство по реда на глава 29 от НПК.

Подсъдимият А. се възползва от правото си да даде обяснения, като в същите твърди, че срещнал случайно св.С.И., който носел чанта за лаптоп. Твърди, че влязъл в магазина с намерението да си купи цигари, но се завъртял, огледал се и се отказал. Твърди, че И. си купувал някакви работи на касата, бил преди него и го помолил да  му даде една бутилка водка от рафта.Подал му я и И. го попитал какво ще прави. А. му казал, че няма какво да прави  и сигурно ще се прибира, И. му казал да го изчака пред магазина и той излязъл. След като И. излязъл от магазина му предложил да тръгне с него и той се съгласил.

Състава на съда, изхождайки от обстоятелството, че обясненията на подсъдимия са основното средство за защита , а също и доказателство като всички останали доказателства, намира,че не следва да кредитира обясненията на А. предвид пряката му  заинтересованост да отрича обстоятелствата, които пряко го уличават в извършването на инкриминираната престъпна дейност и отегчават процесуалното му положение.

Състава на съда намира, че следва да кредитира и като годно доказателствено средство и приложения по ДП протокол за разпознаване на лица по снимки, извършено със св.Ч., тъй като същия отговаря на изискванията на чл.129 от НПК и на чл.171,ал.1,т.2 от НПК. Видно от същия е, че св.Ч. е разпознавал св.И. като извършител на деянието именно по онези белези, които е посочила в показанията си като свидетел.

За изясняване на обстоятелствата по делото допринасят и приобщеното по делото веществено доказателство: 1 бр. диск: DVR+R 120 мин, 4.7 GB с ръкописен текст „ Нептун 15.11.16”, съдържащ запис от камери в магазина .

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства - показанията на свидетелите Д.В.В., Н.Д.Ч., М.М.К., Е.К.З. и Н.К.К., прочетени на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК ; от заключението на съдебно- психиатричните експертизи;т заключението на назначената на съдебно- оценъчна експертиза; от заключенията на съдебно- видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза и допълнителната съдебно- видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие.

От правна страна:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия В. В.А. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление  наказуемо по чл.195,ал.1,т.7, вр.чл.194,ал.1, вр. чл.20,ал.2 от НК, по следните съображения:

От обективна страна с престъплението си подс.А. и св.И. са засегнали обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Деянието им е осъществено чрез действия, с които е била прекратена упражняваната до момента фактическа власт върху инкриминираната вещ, след което върху нея подсъдимите са установили своя такава.

Субект на престъплението е вменяемо пълнолетно неосъждано лице: В.В.А.  на 37 години, български гражданин, неженен, осъждан,  със средно образование, не работи, живущ ***, ЕГН **********.

От субективна страна и двамата са действали с пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния характер на деянието – съзнавали са, че лишават от фактическа му власт собственика на вещта, предвиждали са общественоопасните последици на деянието и са искали настъпването им – целели са установяването на своя фактическа власт върху предмета на престъплението. Деянието е извършено и със специално намерение – противозаконно да се присвои вещта, т.е. да се извършат с нея действия на фактическо или юридическо разпореждане. Дейците са съзнавали, че отнетите вещи не са тяхна собственост, както и, че отсъства съгласие на собственика им за подобно разпореждане.

Състава на съда намира, че престъплението е извършено при условията на чл.20, ал.2 НК – двамата са действали като съучастници – съизвършители, като и двамата са взели участие в самото изпълнително деяние. Всеки един от тях е извършил действия, с които е била прекъсната установената върху процесната вещ фактическа власт на собственика, респективно за установяване на нова съвместна фактическа власт на подсъдимите върху нея. Имали са т.нар. общност на умисъла – всеки един от тях е съзнавал, че действа съвместно с другия за постигане на общата цел.

Съдът не намери обвинението за доказано по несъмнен начин по отношение на квалифициращия  кражбата „ предварителен сговор”. В тази насока не бяха събрани в хода на съдебното следствие убедителни и безспорни доказателства, от които да се устави, че именно "след предварителен сговор" помежду си, подс. А. и св.И. са решили да извършат кражбата, предмет на обвинителния акт.

За да е налице предварителен сговор за извършване на престъпление от две лица, каквото обвинение имаме в настоящия случай - по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК следва да бъде установено безспорно, че предварително е било взето решение от тези две лица и след това е извършено самото престъпление от тях или е направен опит да бъде извършено престъпление  /П№3-1970-Пл.ВС, т.ІІ.3., изм. с П№7-1987-Пл. ВС/.

Поради изложените съображения присъдата има и оправдателен диспозитив по отношение на него.

По отношение на подсъдимия А.   е налице квалифициращия признак по чл. 195, ал.1, т.7 НК, доколкото видно от справката му за съдимост по НОХД № 200/2012 год. по описа на РС Провадия му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години за извършено престъпление по чл.195,ал.1,т.3,4 и 6, вр. чл. 194,ал.1,вр.чл.18,ал.1 НК.

Не може да бъде споделено становището на защитата, че И. се е възползвал от състоянието на А. , който не е разбирал какво правят с него и че го използват.

От показанията на св.А. се установява, че при постъпването си месец януари 2017 год. А. е с диагноза патологично влечение към хазарт, което означава тежка хазартна зависимост, изразяваща се в посещаване на всякакви хазартни игри и харчене на средства за това.Приемната диагноза параноидна шизофрения е била придружаваща, като окончателната е била патологичната зависимост към хазарт, параноидната симптоматика е била изразена в слаба степен.

В  разясненията, които прави в съдебно заседание вещото лице д-р Б. посочва, че през 2017 год. А. и бил за последно хоспитализиран в психиатрично отделение , сам е поискал да бъде лекуван. Според експерта много важно уточнение  е, че тогава е изписан с окончателна диагноза „ патологично влечение към хазарт”, а не шизофрения. След направена справка вещото лице е установило, че след януари 2017 год., А. не е влизал в психиатрично заведение. Според експерта при патологичното влечение към хазарт  лицето има непреодолима  психическа зависимост , с която не може да се пребори , но зависимостите / и то специално към хазарт/ не водят до невменяемост. Вещото лице прави и важно уточнение, като посочва, че при подсъдимия е налице  интелигиблен / разсъдъчен /  механизъм – на здрав човек, не болестно мотивиран.

            Видно от описания във видео-техническата и лицево идентификационна експертиза механизъм на престъплението е, че дори да се приеме, че подс.А. се е намирал в особено психическо състояние, то не му е попречило на трезвото и изключително адекватно поведение в конкретната ситуация :  на 15.11.2016 год.  в 15,20 часа в магазина влизат две лица от видимо мъжки пол. Едното е със слабо телосложение облечено с черно яке с качулка на главата – синя на цвят с тъмни райета и слънчеви очила на лицето. Обуто със тъмно сини дънкови панталони и черни обувки – лице № 1. Другото лице е със по-пълно телосложение сива шапка, тъмно яке, спортен черен панталон тип анцуг и тъмни маратонки и тъмна чанта на рамо – лице № 2. Същите застават на края на опашката на касата като оглеждат рафта с алкохол. В 15,22 часа идва техния ред.Лице № 1 посочва бутилка с алкохол от рафта зад касата. Продавачката му я дава, като преди това я маркира на касовия апарат.След което лицето посочва друга бутилка алкохол, при което продавачката извиква друга нейна колежка за да я свали от рафта. Докато това става лице № 1 сваля бандерола от първата бутилка.Втората продавачка подава кутия с алкохол на лицето, докато другата започва да поставя първата бутилка в черен плик.Лицето изважда бутилката от кутията и я подава на продавачката. Тя маркира бутилката и се опитва да я прибере в черния плик.Тогава лице № 1 взема втората бутилка от ръцете на продавачката и маха собственоръчно бандерола от нея и лично я поставя в черния найлонов плик върху плота на касата. В 15.22.06 часа лице № 2 поставя чантата която носи на пода до лице № 1 извън полезрението на продавачката и в 15.23.14 часа се отправя към рафта с алкохол със свободен достъп, взема 3 бутилки със прозрачен алкохол и се връща на касата. В този период докато вниманието на продавачката е отвлечено от действията на лице № 2, лице № 1 взема черния плик от плота на касата и го поставя на земята до чантата. Изважда две бутилки от черния плик и ги поставя в черната чанта оставена от лице № 2. След което изважда други две бутилки подобни на първите от друго отделение на чантата, поставя ги в черния плик и го връща на плота на касата.  Действията на лице № 1 съвпадат със завръщането на лице № 2 с 3-те бутилки алкохол. В 15.23.54 часа, докато продавачката маркира донесените от лице № 2 бутилки с алкохол, същото лице взема черната чанта от пода и излиза от магазина. След като поставя останалите 3 бутилки с алкохол в черния плик и проследява излизането на лице № 2 продавачката взема плика и го поставя под касата.След кратък диалог с продавачката лице № 1 напуска магазина в 15.24.13 часа.

По наказанието:

За престъплението по чл. 195, ал.1, т.7 извършено от подсъдимия А. се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че по отношение на А. следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК , в рамките за законоустановения минимум, а именно 1 година лишаване от свобода.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете извършването на деянието в изпитателния срок на предходно осъждане на лишаване от свобода, механизма на извършване на деянието.

Смекчаващи вината обстоятелства съдът не намери.

            Съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.

От справката за съдимост на подсъдимия А. е видно, че деянието по настоящото дело се явява извършено в изпитателния срок на осъждането му по НОХД № 200/2012 год. по описа на РС Провадия, по което му е наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Доколкото деянията и по двете осъждания покриват състава на кражбата,  то съдът намира, че у А. са формирани трайни  престъпни нагласи по отношения осъществяване посегателства срещу собствеността, като спрямо него условното осъждане на лишаване от свобода не е изиграло нужното поправително и превъзпитателно въздействие.

Доколкото сбора между привежданото в изпълнение наказание /по НОХД 200/2012 год. в размер на 5 месеца/ и на привеждащото наказание /по настоящото дело в размер на 1 година лишаване от свобода/ не надхвърля 2 години, то на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС и по аргумент от обратното от чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС и двете наказания  следва да се изтърпят отделно при първоначален общ режим.

По отношение направените по делото разноски.

Предвид това, че подсъдимия В.В.А. е признат за виновен, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът го е осъдил да заплати  в полза на Държавата по бюджетната сметка на РС Варна,направените по делото разноски в размер на 490,87 лв. .

Вещественото доказателство - 1 бр. диск: DVR+R 120 мин, 4.7 GB с ръкописен текст „ Нептун 15.11.16”, съдържащ запис от камери в магазина / л.178 / , на осн.чл.112,ал.4 от НПК следва да остане по делото.

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: