РЕШЕНИЕ
№ 2585
Пловдив, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА-ЗЕЙНЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 2148 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118
Кодекс за социалното осигуряване /КСО/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.К.Я. с ЕГН ********** ***,
против Решение № 2153-15-220/11.08.2023г. на Директора на ТП на НОИ гр.Пловдив,
с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-292/28.07.2023г. срещу
Разпореждане № **********/Протокол № N01192/23.05.2023г. на длъжностното лице
по пенсионно осигуряване, с което на оспорващия е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Изложени са доводи
за материалноправна незаконосъобразност на административния акт с твърдения, че
пенсионните органи неправилно са приели за трета категория стажа, положен от
жалбоподателя в периода 01.08.1993г. - 31.12.1999г. на длъжник „началник цех,
банцигар“ във „****“ АД. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Б., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорваното решение.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - директор на ТП на НОИ гр.Пловдив, чрез
процесуалните си представители юриск. В. и юриск. П., оспорва жалбата и моли
съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана по съображения, представени
по същество в съдебно заседание и развити в писмено становище. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и наведените от страните доводи,
приема за установено следното от фактическа страна:
Производството е започнало със заявление вх. №
2113-15-2319/30.06.2022 г., с което Я. е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени съответните
документи, установяващи осигурителния му стаж - военна книжка, трудови и
осигурителни книжки, удостоверения УП 2 и УП 3, издадени от работодателите на
лицето. Установено било, че към датата на подаване на заявлението лицето е
навършило 64 г. и 5 м. и му е зачетен осигурителен стаж за периода от
28.09.1976г. до 27.06.2022г., вкл. с прекъсване от трета категория труд по чл.
104 от КСО – 39г. 02м. и 27 дни. С Разпореждане № **********/Протокол №
N01387/13.10.2022г. (л. 68) на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на Я.
е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. По подадена срещу това
разпореждане жалба директорът на ТП на НОИ – Пловдив със свое Решение №
2153-15-3/03.01.2023г. (л. 75) е отменил Разпореждане № **********/Протокол №
N01387/13.10.2022г. със съображения, че осигурителният стаж на лицето, положен
за времето от 02.12.1991г. до 31.07.1993г. е следвало да бъде зачетен като
такъв от първа категория. По отношение на възраженията в жалбата за стажа,
положен от Я. за времето от 01.08.1993г. до 31.12.1999г., в акта са изложени
съображения, че от събраните по преписката документи не се установява коя от
изпълняваните през този период от лицето длъжности „началник цех, банцигар“ е с
приоритет и е с най-голям относителен дял от времето, необходимо за изпълнение
на задачата, поради което липсва основание да се зачете стажът за въпросния
период за категория различна от трета.
С Разпореждане № **********/Протокол №
N01048/03.02.2023г. (л. 91) на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е
изменена отпуснатата на Я. пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание
чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „д“ от КСО, като на лицето е зачетен осигурителен стаж,
както следва: от първа категория по чл. 104, ал. 2 от КСО – 1 г. 07 м. 29 д.;
от трета категория труд – 37 г. 06 м. 28 д. С Решение №
2153-15-103/13.04.2023г. (л. 97) директорът на ТП на Нои – Пловдив е отменил
разпореждането по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „д“ от КС и е върнал пенсионното
досие на лицето на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново
произнасяне по отношение на правното основание за издаване на акта.
При аналогична на фактическата обстановка, изложена в
разпореждането от 03.02.2023г., Ръководителят на Пенсионното осигуряване в ТП
на НОИ-Пловдив, е постановил спорното разпореждане № **********/Протокол №
N01192/23.05.2023г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, считано
от 28.06.2022г. Разпореждането е оспорено от Я. пред горестоящия
административен орган, който с Решение № 2153-15-220/11.08.2023г. е оставил без
уважение жалбата на лицето. За да постанови оспорваното решение директорът на
ТП на НОИ гр. Пловдив е приел от фактическа и правна страна, че от
представените от осигурителя документи по преписката не може да се определи коя
от двете длъжности („началник цех, банцигар“), заемани от лицето в процесния
период 01.08.1993г.-31.12.1999г. е била водеща, тъй като не е представена
длъжностна характеристика, която да уточни основните задължения на лицето за
всяка от длъжностите. С оглед изложеното е прието, че осигурителният стаж на И.Я.,
положен за времето от 01.08.1993г. до 31.12.1999г. на длъжник „началник цех,
банцигар“ при осигурител „****“ АД се зачита от трета категория, поради липсата
на достатъчно категорични данни трудът на лицето за същия период да е от друга
категория. С тези съображения е обоснован изводът на решаващия орган за
законосъобразност на оспореното разпореждане, съответно за неоснователност на
жалбата на Я..
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит
на свидетеля Л.
А. З., който заявява, че в периода
19974г. – 1997г. вкл. е работил заедно с жалбоподателя в дърводелски цех в
Асеновград за фирма от Бургас. Според свидетеля, Я. останал да работи на същото
място и след 1997г. още 3-4 години след това. Дейността, която извършвали в
цеха, била бичене на трупи и разфасоването им във вид на детайли. Спрямо
поръчките на фирмата - изпращали продукцията в гр.Бургас. Свидетелят твърди, че
Я. бил началник на цеха и отговарял за останалите, но също работил заедно с тях
на машина - банциг. В цеха работили общо четири души - един мотокарист, който
бил едновременно и точилар, трима обслужващи гатер, сред които бил и
жалбоподателят. Сутрин правили оперативка за около 20 мин, след което Я. им
възлагал задачи, според заявките, които изпълнявали съвместно с него почти до
края на работния ден. Свидетелят разяснява, че работата на машината не можело
да се изпълнява от двама човека, поради което работили по трима - един карал
вагон, в който се бичат трупите, а двама ги подават към гатера и после приемат
продукцията, която изпада от него. Като продължителност работата на машината
била около 8 часа.
В хода на съдебното производство е прието, без
възражение на страните, заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза
(СТЕ) - л.154. Вещото лице е посочило, че за периода 01.08.1993 год. до
31.12.1999год. И.Я. е полагал труд в дърводелски цех в Асеновград на фирма „****“
АД със седалище в гр. Бургас и дейност включваща дървообработване в цех,
находящ се в гр.Асеновград. По данни от трудовата книжка, приложена по делото,
експертът посочва, че Я. е съвместявал две длъжности - началник цех и банцигар.
Вещото лице разяснява подробно в заключението какво представляват машините
гатер и банциг и как се работи с тях - използват се за разкрояване на дървесни
трупи по дължина, дебелина и широчина. Пояснява, че работа с тези
дървообработващи машини изисква квалификация поне на един работник, тъй като
машините са недостатъчно обезопасени и ако не се наблюдава правилно /визуално и
слухово/, може да доведе до скъсване на лентата. Поради така посоченото е
необходимо на това работно място да има човек с квалификация, който при
наблюдение на процеса на рязане да се намеси и да спре машината, за да извърши
допълнителни действия – сваляне на лентов трион, за заточване и др. Според
експерта в дърводелския цех, в който се разкрояват трупи с гатер банциг, са
характерни високи нива на шум и запрашеност. Едрият талаш, който се получава
при рязането на материала, не може да се отведе изцяло от аспирацията и се
изхвърля и остава на метри от машината. Пояснява, че дори и на място да има
отделно обособено помещение за канцелария, шумът е голям и се работи с антифони
и предпазни очила. Допълва, че шумът в помещението влияел на способността на
работниците да чуят разясняването от страна на Я. на задачите и проблемите,
поради което се налагало спиране работата на машините. На въпроса, касаещ
работата на жалбоподателят с дървообработващата машина – банциг, експертът
отговаря, че Я. е имал пряка и непосредствена работа с машината.
При тези установявания, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, чийто
права и законни интереси са засегнати, в срока на чл. 118 от КСО, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив е издадено
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Обективирано е в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 от АПК вр.
чл.117 ал.5 от КСО реквизити.
Спорният въпрос по делото е като каква категория
следва да бъде зачетен на жалбоподателя трудов стаж за периода от 01.08.1993г.
до 31.12.1999г., положен на длъжността „началник цех и банцигар“.
В оспореното решение административният орган е приел,
че не са налице условия за признаване на друга категория труд, различна от
трета, като се е позовал на липсата на достатъчно категорични данни в писмените
документи по преписката.
От преценката на събраните по делото доказателства,
които настоящият съд изцяло кредитира като обективно отразяващи конкретните
обстоятелства, може да бъде направен извод, че през процесния период от
01.08.1993г. до 31.12.1999г. жалбоподателят е работил на дървообработваща
машина (банциг) в дърводелски цех, както и е изпълнявал длъжността началник в
същия цех, стопанисван от осигурителя „****“ АД.
Приложимата т. 30в на ПКТП /отм./ регламентира като
труд при условията на втора категория трудът на гатеристи, банцигари,
циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна
обработка в дървообработването.
От събраните по делото доказателства се установи, че
през спорния период трудовата функция на жалбоподателят е била „банцигар“ за
процесния период, тъй като е работил на машина банциг, а в същото време е
изпълнявал и длъжност „началник цех“ в същия дърводелски цех, в който е
позиционирана и машината банциг, на която е работил.
Съдът цени заключението на вещото лице и събраните по
делото гласни доказателства, чрез които се установява, че в дърводелския цех жалбоподателят
е извършвал посочените две дейности. Няма разминаване по отношение на това
обстоятелство със събрания по делото доказателствен материал. Не се оспориха,
дадените от свидетелите показания относно конкретните трудови функции, които е
имал Я. при изпълнение на длъжността си, в каква среда и при какви условия е
работил.
Ответният административният орган не е изложил мотиви
относно длъжността „банцигар“, изпълнявана от жалбоподателя и поставяща го в
хипотезата на чл. 30в от ПКТП /отм./. Не са изложени мотиви и по отношение на
евентуална приложимост по отношение на изпълняваната от лицето длъжност на
началник цех във връзка с чл. 66и от ПКТП /отм./. В решението изобщо липсва
обвръзка на фактическите установявания с така посочените нормативни разпоредби.
Безспорно се установява, че производството, в което е
участвал И.Я. като работещ на машина – банциг, е по дървообработване, както и
безспорно се установява, че същият е заемал и длъжността на началник в
дърводелския цех, в който е работил на посочената машина. Разпоредбата на т.
30в от ПКТП /отм./ поставя условие за втора категория да се признава трудът на
банцигари, а от събраните по делото доказателства, включително и от изготвената
и приета по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че
жалбоподателят е работил като такъв в процесния период. Не спорно между
страните, че Я. е изпълнявал и длъжността началник цех, която е сред изброените
в разпоредбата на т. 66и от ПКТП /отм./, даваща основание за категоризиране на
труда на жалбоподателя по съответния ред. От административните органи, които са
се произнесли по заявлението на жалбоподателя, изобщо не са направени конкретни
изводи в тази връзка.
Не се оспори заключението на ВЛ и дадените от
свидетеля показания относно конкретните трудови функции на жалбоподателя. За
същия се установи, че пряко е участвал в процеса по дървообработване, като е
полагал труд на машина за обработка на дърво и е упражнявал трудовите си
функции съвместно с останалите работници, заети пряко с процеса по дървообработване.
Според съда, обстоятелството, че
И.Я. е изпълнявал и ръководна спрямо останалите
работници в дърводелски цех длъжност, не означава, че не е бил подложен на
същите вредни условия на труд като останалите работници, заети пряко с дървообработването,
още повече, че самият жалбоподател е работил на машина за обработване на дървен
материал, в условия на запрашеност и шум. По мнение на вещото лице нивото на
шум в такъв тип цех е значително засилено, а отлаганията на прах трудно се
извеждат извън работното помещение. Т.е. безспорно се установява, че при
дървообработването се извършват трудови дейности при значително вредно
въздействие на работната среда.
С оглед така изложеното в приетото и неоспорено от
страните, заключение на СТЕ, съдът намира, че жалбоподателят е полагал труд в
спорния по делото период при същата вредност и тежест като на всички останали
работници, извършващи в съответните дърводелски цехове дейност по обработка на
дървен материал. Ето защо през процесния период условията, при които е работил
жалбоподателят, са такива, каквито са условията на работа на работниците по
машинна обработка в дървообработването, който труд, съгласно квалификацията в
т. 30в от ПКТП /отм./ е втора категория, и следва да бъде зачетен от
административния орган като такъв.
С оглед на изложеното и като не е изследвал
задълбочено въпросите, които имат отношение към правилното и законосъобразно
решаване на случая, което е могъл да стори в рамките на административното
производство, административният орган е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила и основни принципи, довело до
неправилно приложение и материалния закон. Касае се за нарушаване на принципа
на истинност, прогласен в чл. 7 от АПК, според който административните актове
се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка
подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се
установява по реда и със средствата, предвидени в АПК. Нарушен е и принципът на
служебното начало, според който административният орган събира всички
необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и
осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо
решаване на въпроса - предмет на производството/чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК/.
Това от своя страна е довело до нарушаване и на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК,
които задължават административния орган да събере служебно доказателства и да
издаде индивидуалния административен акт, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Органът не е назначил необходима
експертиза, която му е била нужна именно предвид това, че в компетентността на
административния орган е преценката за категоризирането на труда. В тази насока
и доколкото преценката е на пенсионния орган, то същата винаги следва да е
обоснована. В случая, като не е изследвал въпроси от съществено значение за
крайните му изводи, както издателят на разпореждане № **********/Протокол №
N01192/23.05.2023г., така и решаващият административен орган - ответник по
настоящото дело, са приложили неправилно закона.
Предвид изложеното оспореното решение се явява
незаконосъобразно и следва да бъдат отменено, а административната преписка да
бъде върната на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр.
Пловдив за ново произнасяне по заявлението на И.К.Я. при съобразяване с
дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
С оглед изхода на делото, основателно е искането на
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на сторените от него
съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер на 960 (деветстотин и
шестдесет) лева, от които 10 лева държавна такса, 300 лева за възнаграждението
на вещото лице и 650 лева, платени за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл.
2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХVI-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-220/11.08.2023г. на Директора
на ТП на НОИ гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-292/28.07.2023г.
на И.К.Я. срещу Разпореждане № **********/Протокол № N01192/23.05.2023г на
Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което на
оспорващия е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 1 и ал. 2 от КСО.
ВРЪЩА преписката, образувана по заявлението на И.К.Я.
с ЕГН **********, на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
гр. Пловдив за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, гр. София да
заплати на И.К.Я. с ЕГН ********** ***, сторените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
|
Съдия: |
|