Присъда по дело №209/2020 на Военен съд - София

Мотиви по присъда № 6, постановена на 10 ноември 2021г., по НОХД
№ 209/2020г., по описа на СВС.

С обвинителен акт на съд е предаден редник Г. В. В. от ***, с оглед
извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК.
Подсъдимият р-к Г. В. В. с ЕГН: ********** е роден на *** година в гр.
***. Живее в гр. София, кв.***. На служба в БА постъпил през 2017 година.
От 01.01.2019 год. същия изпълнява длъжността „Младши специалист по
физическа подготовка и спорт“ в Център за елитен спорт на военно
формирование *** – София. По време на службата си В. се отличил като
старателен и изпълнителен военнослужещ с висок авторитет сред колегите
си. Коректен и толерантен. Многократен носител на престижни награди.
Еднократно поощряван. Без наложени дисциплинарни наказания. Българин, с
българско гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан.
Въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
За времето от 22.07.2019 г. до 04.08.2019 г., Националният отбор на
Република България по борба – свободен стил, бил на лагер – сбор в гр.
Букурещ – Р. Румъния.
Между участниците в лагер – сбора били и св.В. П. А. – старши треньор
на мъжкия отбор, пострадалият С. Н. С. – помощник треньор, подсъдимият
В.-състезател, св. М. С. Н. – състезател/син на пострадалия С./,св. М. С. К. –
състезател и св. А.Г. Т.- старши треньор на юношеския отбор до 23 години.
Отборът бил настанен на 4-ти етаж в гранд хотел „РИН“ в гр. Букурещ.
Подсъдимият В. и св. К. били настанени заедно в една от стаите, а св. А. и
постр. С. били настанени заедно през една стая от първите двама.
На 31.07.2019 г. около 18.30 ч. пострадалият С. вървял по коридора на
четвърти етаж в хотела. Когато минавал покрай стаята, в която били
настанени К. и В., последния повикал през отворената врата С. да влезе в
стаята. По това време К. бил извън стаята. Пострадалият С. влязъл в стаята,
като подсъдимият В. затворил вратата след него. Двамата започнали да
разговарят за борба и за конкуренцията в отбора. Подсъдимият изразил
недоволство от С., защото същият се бил опитвал да налага в категория -
мъже до 57 кг., сина си Н., за сметка на него/В./. Подсъдимият казал, че през
годините се чувствал „прецакван“, и че нямало да позволи това повече да се
случва. Заявил, че на предходен лагер – сбор в гр. Истамбул, бил много
ядосан и му идвало да се саморазправи със С.. От своя страна помощник -
треньорът казал на В., че не е лансирал сина си, че по мнение на старши
треньора и на всички, конкуренцията води до израстване, и че по-добрия от
двамата състезатели трябвало да се докаже в пряк двубой.
Пострадалият С. счел разговора за приключен и тръгнал да излиза от
стаята. Обърнал се с гръб към В. и се насочил към вратата на стаята. В този
момент подсъдимият нанесъл удар с ръка в дясната половина на лицето, в
1

областта на ухото и шията на С.. След това му нанесъл още няколко удара в
областта за задната част на лява половина на лицето. От ударите С. паднал
напред с лице към пода и на дясната си страна. Докато падал пострадалият
подложил и паднал на дясната си ръка. Подсъдимият започнал да нанася на
пострадалия удари с крака в областта на гърба и отстрани по горната част на
тялото. С. почувствал много силна болка в областта на дясното си рамо и
казал „Стига,престани,извадих рамо, боли ме“.
След това В. се свързал по телефона със св. А. и му казал да дойде в
стаята по най-бързия начин, защото е станала голяма беля. А., който бил в
непосредствена близост до хотела, веднага се качил до стаята на В..
Последният отворил вратата и старши треньорът влязъл в стаята. Там А.
видял С., който седял на едно от леглата, придържал дясната си ръка, лицето
му било подуто, а по лявото му ухо и по тениската му имало кръв. Старши
треньорът се обадил на А.Т. и му казал да дойде. Последният се отзовал и
също се качил в стаята. А. попитал какво се е случило. Пострадалият С. казал
„Аз това ли заслужавам“, а подсъдимият В. започнал да повтаря „ Не знам, не
знам какво стана“. Рамото на постр. С. било извадено от ставата. А. направил
двукратно опит да го намести, но не успял. Предвид цялостното състояние на
пострадалия, А. преценил, че е необходима лекарска помощ и тъй като с
отбора нямало лекар, същият се свързал по телефона и помолил за съдействие
треньора на Румънския национален отбор по борба –Анатоли ***.
Междувременно от тренировъчната зала в стаята се върнал К..Същият
оставил чантата си и тъй като треньорите му казали да излезе, той напуснал
помещението.
По-късно в хотела пристигнал и ***. Последният видял, че
пострадалият С. имал проблем с ръката, която била извадена от фланелката,
имал следи от кръв и наранявания по дясната част на лицето, психически не
бил добре и един от пръстите на дясната му ръка бил обездвижен.
*** се свързал по телефона с Централна военна университетска болница
за спешна помощ – Букурещ. С автомобила си *** и А. транспортирали С. до
тази болница. В медицинското заведение *** превеждал от български език на
румънски език и обратно. Медицинските лица извършили необходимите
изследвания и интервенции. На следващия ден - 01.08.2019 г., пострадалият
С. С., по негово настояване, бил изписан от болницата, като му била издадена
и съответната медицинска документация за проведените му изследвания и
интервенции, както и съдебно-медицинско удостоверение №
А2/4163/01.08.2019г., издадено от Национален институт по съдебна медицина
„ Мина Минович“-гр. Букурущ, от прегледалия го на същата дата *** / л. 42–
54 д.п., оригинали и превод/.
М. С. Н. взел от хотела багажа на баща си- пострадалия С. Н. С., и с
кола под наем пристигнали от гр. Букурещ в гр. Русе, откъдето с кола синът
прибрал баща си в гр. Димитровград.
След като се завърнал в България, на 07.08.2019 г., С. С. отишъл в
болница „Света Анна“ - гр.София. На 09.08.2019г. постъпил за лечение в
същата болница. Лекарите провели лечение с метални игли на счупения пръст
2

на лявата ръка, с оглед правилното му възстановяване. Ръката му била
обездвижена с гипсова превръзка. На 12.08.2019 г. пациента бил изписан, като
му била издадена епикриза/ л. 55 д.п./
От нанесения му побой пострадалият С.С. получил следните
травматични увреждания: предна луксация /изкълчване/ на дясната раменна
става, наложила наместване под упойка и обедзвижване с мека бинтова
превръзка тип Дезо; многофрагментно счупване с разместване на
проксималната /първата, основната/ фаланга на четвърти пръст на лявата ръка
с лезия на сухожилието на екстензорния мускул на четвърти пръст на лявата
ръка; оток и кръвонасядане на лявата длан; счупване на девето ребро в ляво с
минимално разместване на костните фрагменти без хемо- и пневмоторакс;
кръвонасядане на гръдния кош в ляво; лекостепенна черепно-мозъчна травма;
оток и кръвонасядане на дясното око с частично затваряне на дясната очна
цепка; оток и кръвонасядане на лицето в дясно в областта на брадата и
скулата; охлузване и кръвонасядане на челото с вид на оптечатък;
кръвонасядане на устата в дясно; кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на
лявата ушна мида; кръвонасядане на дясна ушна мида; охлузвания на лявото
коляно.
Описаната фактическа обстановка беше установена от: показанията на
свидетелите:
С. Н. С.-л.99-101 н.д. и приобщените му по реда на чл. 281 от НПК
показания от д.п.-л.71-72;
В. П. А.-л.101гръб-105 н.д. и приобщените му по реда на чл. 281 НПК
показания от д.п.-л.79-81;
А. А. П.- л105 гръб-107 н.д. и приобщените му по реда на чл. 281 НПК
показания от д.п.- л.84;
И. И. Т. – л. 108 гръб н.д.
М. С. К.- л. 108 гръб-109 гръб;
Г. П. Г.-л.109 гръб-110 гръб;
М. С. Н. – л.111-112 н.д.;
Р. Д. С.- л.174гръб - 175гръб н.д. и приобщените й по реда на чл. 281
НПК показания от д.п. – л.73;
А. Г. Т. – л.176-180 н.д.
обясненията на подсъдимия В. - л.182-182гръб н.д. -частично;
съдебно-медицинската експертиза № П-79/2019г – л. 96-111 д.п. и
разпита на експерта в с.з. – л. 107гръб-108 н.д. и
писмените доказателства, приложени по делото,а именно:
том 1-ви – л.37 до л. 55 - сигнал от С. Н. С., ведно със заверени копия и
превод от румънски език на медицински документи от „Централна военна
университетска болница за Спешна помощ „ д-р Карол Давила“ Румъния –
3

Букурещ; л.56 – писмо; л.116 – писмо от УМБАЛ „ Света Анна“ София АД;
л.117 до л.172 – копия от медицинска документация за лицето С. Н. С.,
направление за хоспитализация, епикриза, История на заболяването; л.176 до
л.195 - Копия от протоколи и Решения на Управителния съвет на БФ по
борба; л.199 - кадрова справка на редник Г.В.; л.200 - служебна
характеристика на редник Г.В.; л.201 - копие от служебен картон на редник
Г.В.; л.202- справка за съдимост на Г.В..
При така установена фактическа обстановка, съдът намери, че
подсъдимият редник Г. В. В. от в.ф. *** – гр.София, с деянието си е
осъществил от правна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 1,
вр. ал. 2 от НК, тъй като на 31.07.2019г., около 18.30 часа, в гр. Букурещ – Р.
Румъния, в стая в гранд хотел „РИН“ причинил другиму - на С. Н. С. от гр.
Димитровград, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по цялото тяло две
средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване на движението
на десния горен крайник и трайно затрудняване на движението на левия
горен крайник.

От обективна страна съдът намери, че при извършване на
престъплението подсъдимият В. е бил наказателноотговорно лице –
пълнолетно и вменяемо. По делото липсва каквото и да било доказателство в
обратната насока и този извод не се оспорва от страните.
Изпълнително деяние на престъплението по чл. 129, ал. 1 , вр. ал. 2 от
НК, е налице, тъй като е установено по несъмнен начин, че на посочените
дата и място подсъдимият В. причинил на С. Н. С. – чрез нанасяне на удари с
ръце и крака по цялото тяло, две средни телесни повреди, изразяващи се в
трайно затрудняване на движението на десния горен крайник и трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник.
Авторството на деянието се доказва от множество косвени
доказателства, които в своята съвкупност водят до единствено възможния
извод, че извършителят на престъплението е именно В., тъй като:
От показанията на пострадалия С. се установява, че В. му е нанесъл
побой;
Тези негови показания се подкрепят от съдебно-медицинската
експертиза № П-79/2019г. и разпита на експерта в съдебното заседание.
Описаните в експертизата множество наранявания и тяхното разположение
по цялото тяло на пострадалия, опровергават обясненията на подсъдимия в
частта им, че той не е нанасял удари на С., а само го е блъснал;
От показанията на св. А. се установява, че при излизане от общата им
стая С. не е имал никакви наранявания.При следващото виждане на С. – вече
в стаята на В., този свидетел описва възприетите от него множество
наранявания на С.. Липсва каквото и да било доказателство, че за времето от
напускане на общата стая до влизането на А. в стаята на В., С. е получил
4

каквито и да било, където и да било някакви наранявания.
От показанията на св. Т. се установява, че ръката на С. е била извадена
от раменната става и по спалното бельо на едно от леглата е имало кръв. Това
доказва, че пострадалият е получил наранявания в стаята на В., преди Т. да
влезе вътре.
Налице е и съставомерния резултат – посочените две средни телесни
повреди. Това се доказва по несъмнен начин от медицинската документация,
изготвена на пострадалия С. в болничните заведения в Р. Румъния и Р.
България , изготвената по делото съдебно-медицинската експертиза № П-
79/2019г – л. 96-111 д.п. и разпита на експерта в с.з. – л. 107гръб-108 н.д..

Причинната връзка между нанесените от Т. удари и настъпилия
съставомерен резултат е пряка и непрекъсната.
Това се доказва от показанията на пострадалия С. – л. 99-101 н.д.,стр.4
от протокола „…Получих удар в дясната страна в областта на ухото и главата.
Последваха още удари … Той продължаваше да ме налага. … получих много
силни болки и пак му казах викам: „Престани, че ме боли рамото!“ Нещо се
случи и извадих рамото, той пак продължаваше…“.
Показанията на пострадалия се подкрепят от показанията на св. Т. /л.
176-180 н.д., стр 11 от протокола/ – „Преди да влезна в стаята, ние имахме
сутринта тренировка, след това обядвахме със С. и се уточнихме че в 16.30
часа ще слезем долу да правим крос. Докато обядвахме, не съм видял дали е
била излезнала раменната става на С.…“ От тези показания е видно, че
пострадалият не е бил с извадена ръка нито на сутрешната тренировка, нито
по време на обяда. В противен случай болката от това нараняване, изпитвана
от Салиим, би била забелязана от Т.. Последният е забелязал изваденото рамо
след като е влязал в стаята т. е. след нанесения от В. побой.
Показанията на пострадалия се подкрепят и от показанията на св. А. –
л.99-101 н.д., стр. 8-9 от протокола- „…Почивах си и С. ми каза, че ще слезе
да пие кафе, и след това ще излезе да направи една обиколка с юношите…
След известно време слязох във фоайето и видях, че С. го няма. …В това
време ми звънна телефона. Обади ми се Г.В.. … Качих се горе на етажа,
…Влезнах вътре и видях,… Скулата на С. му беше подута, държеше си
едната ръка и ми вика:“ Да ми помогнеш, да ми наместиш ръката“! По лицето
на С. може би имаше капчици кръв, зад ухото беше одраскан…“ От
показанията е видно, че излизайки от общата стая с А., С. не е бил с извадена
става, след като се е канел да прави обикалка с юношите. Когато обаче е бил
заварен от А. в стаята на В., ставата е била извадена.
От показанията на пострадалия и показанията на свидетелите А. и Т.,
преценени в съвкупност, се доказва по несъмнен начин връзката между
нанесения от В. побой на С. и изваденото му рамо в резултат на тази побой.
От субективна страна престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК
е извършено от В. умишлено. Нанасяйки удари с ръце и крака в тялото на
5

С.С. той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е неговите общественоопасни последици–причиняване на увреждания на С.С.,
и е искал настъпването на тези последици. Събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, преценени в своята съвкупност не дават
възможност за друг, различен извод.
При определяне на наказанието по вид и размер в пределите,
предвидени от закона – чл. 129, ал. 1 , вр. ал. 2 от НК, съдът взе предвид
обществената опасност на деянието и дееца и съобрази следните
обстоятелства:
Смекчаващи - чистото съдебно минало и добрите характеристични
данни на В.;
Отегчаващи – проявените от В. подлост и коварство при извършване на
престъплението, предвид нападението на треньора С. в гръб.
Като прецени изложените обстоятелства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намери, че е налице превес на смекчаващите
обстоятелства, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 , вр. ал. 2 от НК и
чл. 54 от НК на В. беше наложено наказание от 1/ една/ година лишаване от
свобода.
Наложеното наказание на подсъдимия е до три години лишаване от
свобода, той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на В. не е наложително той да изтърпи наказанието.
Ето защо и на основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното
наказание беше отложено за срок от 3/три/ години- срок достатъчен да
мотивира В. към въздържание от извършване на умишлено престъпление.
По делото е бил допуснат за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявен от С. Н. С. граждански иск срещу подсъдимия В. в размер
на 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, по 13 000 лева за всяка от
причинените му средни телесни повреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на деянието 31.07.2019 година, ведно със законната лихва върху
присъдената сума до окончателното им изплащане, както и направените от
пострадалия разноски по делото/ л.50, л.55, л.56 н.д. /.
Съдът намери, че С. Н. С. е получил множество увреждания от
нанесения му побой – изкълчване на дясна раменна става;многофрагментно
счупване с разместване на четвърти пръст на лявата ръка с нараняване на
сухожилие; счупване на девето ребро в ляво;лекостепенна черепно-мозъчна
травма;разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида и мекотъканни
увреждания–отоци, охлузвания и кръвонасядания.Тези увреждания са му
причинили две средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затруднение
на движенията на ляв и десен горен крайник; три леки телесни повреди,
изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
една лека телесна повреда, изразяваща се в претърпени болка и страдание. С.
6

е преживял сериозни страдания от причинените му от побоя увреждания.
Изпитвал е физически болки за немалък период от време. Бил е унизен пред
колегите и състезателите. Изпитвал е срам, че е пребит от състезател –
прецедент в отношенията между треньор и състезател в борбата като спорт.
С оглед изложеното и по справедливост съдът намери ,че сумата от
20 000,00 /двадесет хиляди /лева ще компенсира в максимална степен
неимуществените вреди, причинени на С.С., поради което подсъдимия Г. В.
В. беше осъден да заплати сумата от 20 000,00/двадесет хиляди /лева на
гражданския ищец С.С..
Гражданският иск за разликата до 26 000,00/двадесет и шест
хиляди/ лева беше отхвърлен от съда като недоказан по размер.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на
деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада
в забава. Като носимо парично задължение, при забава на плащане,
длъжникът дължи законната лихва за съответния период на забавата до
пълното издължаване. Ето защо подсъдимият беше осъден да заплати и
законната лихва върху сумата от 20 000,00 /двадесет хиляди /лева, считано от
датата на деянието – 31.07.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
При водене на делото гражданският ищец С.С. е направил разноски по
ангажиране на повереник в размер на 1000,00/хиляда лева/ лева. В съдебното
производство е направено искане за присъждане на направените от
гражданския ищец разноски/ л. 50,н.д./, поради което и на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият В. беше осъден да заплати тези разноски на
гражданския ищец С..
Върху уважения размер на граждански иск се дължи 4 % държавна
такса. Ето защо подсъдимият В. беше осъден да заплати в полза на държавата
сумата от 800,00/осемстотин лева/лева
По делото са направени съдебно деловодни разноски в размер на 565.20
/петстотин шестдесет и пет лева и 20 стотинки/ лева. Тъй като тези разноски
са направени по обвинение, по което подсъдимият е признат за виновен, В. –
в съответствие с чл. 189 ал. 3 от НПК, беше осъден да ги заплати на
държавата в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СВС.
Входа на съдебните прения страните застъпиха становища, относно
които настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:
Защитата пледира, че „…С.С. не случайно е отказал каквото и да е
обяснение за случилото се…“, като с това си твърдение обосновава тезата си,
че след като не е казал какво се е случило, значи той е нападателят. Съдът
намира това твърдение за опровергано от доказателствата по дело, като
истинската причина за мълчанието му е срамът, който С. е изпитвал от
случилото.
Защитата твърди, че „…Към онзи момент, когато процесното събитие се
е случило все още не се е знаело, че олимпиадата ще бъде отложена с една
7

година. За С.С. времето е изтичало. В. вече не е имал контузии, явявал се е по
състезания, взимал е медали и се е приближавал към спечелване на квота за
спечелване на олимпийските игри. Това е поставяло сина му в изключително
неизгодна позиция, затова и С.С. е тръгнал да търси пряк конфликт за да
може да намери начин, по който да изхвърли В. от отбора…“. Съдът намира
това твърдение за необосновано, тъй като по делото липсва каквото и да било
доказателство за такъв стремеж на пострадалия.
Защитата обяснява механизма на едно от нараняванията на пострадалия,
като твърди, че „…С.С. се е опитал да нанесе удар с лявата си ръка в трупа на
В.. В. е блокирал удара с лакът предпазвайки тялото и главата си и С.С. се е
самоконтузил при нанасянето на този удар…“. Съдът не споделя това
становище като го намира за опровергано от доказателствата по делото. Освен
това нараняване обективно установени по делото са и много други
наранявания, разположени по цялото тяло на пострадалия.
Защитата твърди, че „…една раменна става има разкъсване на капсулата
предизвикано преди много години за първи път и след това рамото излиза
наистина значително по – лесно, всеки следващ път когато се приложи
някаква сила. Съдът намира, че обстоятелството дали рамото на С. излиза по-
трудно или по- лесно е без значение, доколкото в настоящия случай това
нараняване се дължи на ударите, нанесени от В. на С..
Съдът намира твърдението на защитата, че „…периода на
възстановяване е значително скъсен…“ за опроверган от СМЕ / л.109 н.д.,
стр14 от екс-зата/, където е посочено, че “…изкълчването на дясната раменна
става… реализира критериите на медико-биологичния признак ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ГОРЕН КРАЙНИК за
срок повече от 30 дни…“.
Експертното заключение е достатъчно пълно и ясно, категорично е
обосновано и за съда не възниква никакво съмнение за неговата правилност.
Защитата изтъква обстоятелството, че „…точно В. се е обадил на
треньорите да ги извика. Извинявайте, но ако аз пребия някого, няма да звъня
след това на треньорите, няма да съм първия човек, който ще го направи. Ако
мен някой ме пребие аз ще съм първия който ще потърси съдействие на
полиция, близки, познати. Защо С.С. просто е стоял в стаята телефона му е
бил в него. Телефона на В. е бил на земята. Защо не е потърсил той
съдействие от когото и да било, а е останал в стаята…“.
С тези си разсъждения, ненамиращи опора в доказателствата по делото,
защитата обосновава кой в настоящия случай е пребиващият и кой е
пребитият. Съдът намира, че субективното поведение на защитата/като
физическо лице/ в различните роли пребиващ/пребит, е ирелевантно за
делото. Множеството наранявания по цялото тяло на пострадалия даказват, че
С. е бил пребит с множество нанесени от В. удари. Като е видял състоянието
на С. в резултат от побоя и е осъзнал какво е направил, В. е побързал да се
обади на треньора и да умаловажи извършеното от него. Пострадалият С. не
8

се е обадил на никого, тъй като е изпитвал силно чувство на срам от
случилото.
Защитата твърди, че „…Единствената видима причина поради която
някой би избегнал разказа за това какво му се е случило е, ако смята да лъже
и не може да каже неистината пред очите на човека по отношение на когото
ще лъже. И освен това не е бил юридически подготвен затова, как да изложи
лъжите си за да бъдат те възприети от прокуратурата и съда. Нужна му е била
консултация…“ Съдът намира това твърдение за необосновано от
доказателствата по делото. Установено по делото е, че това е единствен
случай в борбата, когато състезател е посегнал на треньор и е съвсем
нормално пребития треньор да изпитва срам от този факт. Ето защо съдът
намира, че причината някой да избягва разказ за това какво му се е случило,
може да не е единствена - да има намерение да лъже, а може да бъде и друга-в
случая срам.
Защитата твърди, че „…Доколкото Г.В. е участвал в това е било само и
единствено да се защити, и да избяга от сцената, за да може да се облече и
пак подчертавам показателно, че точно Г.В. първи се е обадил за да потърси
съдействие. Никой нападател в такава ситуация не би постъпил така. Няма
такъв и никога не е имало…“
Това твърдение е в разрез с доказателствата по делото. Установените
над ДЕСЕТ наранявания на пострадалия, включително счупено ребро,
включително наранявания в лява, дясна и фронтална част на лицето и липсата
на каквато и да било драскотина на подсъдимия, опровергават версията за
нападание на В., осъществено от С.
Защитата счита, че „… Г.В. в настоящият случай е действал при
условията на чл.12 , ал.1 от НК. Той е осъществил неизбежна отбрана срещу
интензивно, продължително, противоправно поведение. Доколкото С.С. е
получил травматични увреждания в тази ситуация те се дължат изцяло на
собствените му действия и на обстановката в стаята, но не и на преки
нападателни действия от страна на моят подзцащитен…“
Съдът не споделя това виждане на защитата и го намира за
необосновано от доказателствата по делото. Над десет наранявания по
различни части на тялото на пострадлия и нито една драскотина по тялото на
подсъдимия, доказват множество нанесени удари с ръце и крака по тялото на
С. и пълната му изненада при започване на побоя.
В обясненията си подсъдимият твърди, че „ … просто не мога да си
обясня, как това нещо наистина се случи, че просто с едно изблъскване
наистина не мога да си обясня, на мен не ми се видя да има такива поражения
или нещо такова, просто не можах да видя и не мога да си обясня, как
медицинската експертиза изкарва такова нещо…“.
Съдът намира обясненията му за защитна версия, опровергана от
доказателствата по делото. „Такова“-то нещо, причинено на С., е: предна
9

луксация /изкълчване/ на дясната раменна става; многофрагментно счупване с
разместване на проксималната /първата, основната/ фаланга на четвърти
пръст на лявата ръка с лезия на сухожилието на екстензорния мускул на
четвърти пръст на лявата ръка; оток и кръвонасядане на лявата длан; счупване
на девето ребро в ляво с минимално разместване на костните фрагменти без
хемо- и пневмоторакс; кръвонасядане на гръдния кош в ляво /”лява долна
част”/; лекостепенна черепно-мозъчна травма; оток и кръвонасядане на
дясното око с частично затваряне на дясната очна цепка; оток и
кръвонасядане на лицето в дясно в областта на брадата и скулата; охлузване и
кръвонасядане на челото с вид на оптечатък; кръвонасядане на устата в дясно;
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида; кръвонасядане
на дясна ушна мида; охлузвания на лявото коляно.“
Едно изблъскване не може да причини посочените травматични
увреждания. Множество удари с ръце и крака обаче могат.
Такива удари е нанесъл В. на С. и такива увреждания му е причинил
именно той, а медицинската експертиза само констатира и описва
уврежданията.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

16.02.2022г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гр. София /полк. Ц. Грозев/
10

Номер на акта:	6
Дата:	10 ноември 2021 г.
Съдия:	Полк.Цанко Танев Грозев

Дело:	20206100200209
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 ноември 2020 г.

Присъда по дело №209/2020 на Военен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите