№ 842
гр. Варна, 23.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20223100102471 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 16:06 часа се явиха:
Ищецът А. Л. К., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адв. Р. Д. от АК - С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът „Г.Т.“ ЕАД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
представлява се от ю. к. Н.Ч., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Трето лице помагач на страната на ответника „З.А.Д.А.“ АД, редовно уведомено
по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 12084/16.05.2023 г. от ЗАД „А.“, с
която заявяват, че нямат възражение по даване ход на делото. Изразяват становище по
съществото на спора. Молят съда да предостави на вещите лица възможност да изготвят
заключенията си. Молят съда да предостави възможност да изразят становище по
заключенията.
Вещото лице Г. М., редовно призована, явява се лично.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че вещото лице е депозирало заключението си днес,
17.05.2023 г.
Вещото лице Г. Г. Ж., редовно призован за съдебно заседание, явява се.
СЪДЪТ провери и констатира, че вещото лице е депозирало заключение в срока по
чл. 199 от ГПК.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Д.: Няма пречки за даване ход на делото.
Ю. К. Ч.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поР. което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило писмо от УМБАЛ „С.М.“ ЕАД – В. с вх.
№7977/29.03.2023г., с приложени към него доказателства по опис.
СЪДЪТ докладва писмо с вх. № 7568/24.03.2023 г., постъпило от УМБАЛ „Ц.Й.-И.“
ЕАД, в което сочат, че в посочения в изпратеното до тях писмо период от 25.04.2020г. до
04.05.2020г. няма регистриран пациент А. Л. К..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили копия на медицинска документация от УМБАЛ
„С.И.М.“ЕАД – П. с вх. № 6631/15.03.2023 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото АНД № 1293/2021 г. по описа на Районен
съд – В..
АДВ. Д.: Доказателствата са относими към медицинската експертиза. Моля да се
приемат.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. №
***24/11.05.2023 г. по допуснатата съдебно видео-техническа експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице Г. Г. Ж.: 49 годишен, българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл.
291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
В. Л. Ж.: Поддържам представената от мен експертиза.
АДВ. Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме заключението.
Ю. К. Ч. към вещото лице: Как да разбирам, че лицето кляка и сяда на стъпалото от
средата на дясното крило на вратата, като продължава да се държи за дръжката на лявото
крило?
Вещо лице Г. Ж. отговаря: Това е след като автобусът потегля и след като лицето се
намира с единия крак стъпило на пътното платно, а с другия не мога да преценя дали е
стъпило или е във въздуха и след като потегля, то все още се държи за дръжката на лявата
врата. Като потегля, най-вероятно от това, че се държи, се дължи, че сяда назад към първото
стъпало. Това, което се вижда от самия запис е, че когато тръгва самия автобус, лицето все
още се държи на лявата дръжка. След като тръгва самия автобус, лицето, понеже е стъпило
на пътното платно, остава в някакво положение, като статично, завърта се и сяда от страната
на дясната врата на стъпалото. От там вече, тъй като автобусът продължава да се движи,
тялото се изнася напред към асфалта и пада към пътното платно. Общо взето това е
ситуацията. Тъй като автобусът се движи, тялото от лявата страна минава към дясната. Тя
слиза през лява врата. В смисъл, че те са две крила, вратата е една, от лявото крило и сяда на
стъпалото на дясното крило. Т. е. става за съвсем кратко време.
Ю. К. Ч. към вещото лице: Според Вас колко време се е движил автобуса?
2
Вещо лице Г. Ж. отговаря: Това трябва да се засече по таймера. За много кратко
време става. Каквото и да кажа, няма да е с точност. Съответно автобюсът спира и се
отварят отново вратите. Изкарал съм всички снимки кадрово, което означава, че всеки един
кадър, който го има в самия файл, го има там точно в този момент - от спирането и от
второто спиране.
Ю. К. Ч.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ по съдебно видео-техническата експертиза:
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ ***24/11.05.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит в размер на 524,55 лева, която сума следва да се
преведе по сметка на ОД на МВР – В., по представената в справката-декларация банкова
сметка.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в седмичен срок от днес да внесе сумата от 424,55 лева.
ПРЕЖДУПРЕЖДАВА същата, че при неизпълнение на това й задължение, спрямо
нея ще бъде издаден изпълнителен лист.
ДА БЪДЕ ПРЕВЕДЕНА сумата от 524,55 лева по сметка на ОД на МВР – В., по
представената в справката-декларация сметка.
АДВ. Д.: Съобразно заключението на вещото лице, че е необходима комплексна
оценка с участието на психиатър, ще направя допълнително искане, за което моля съда да ми
даде възможност да формулирам искането си за комплексна експертиза, т. е. да разширим
експертизата с участието и на психиатър.
Относно писмото от УМБАЛ „Ц.Й.-И.“ ЕАД – имаме епикриза. Няма как да няма
такова лице. Моля да се направи ново искане, като се приложи епикризата, издадена от тях,
представена по делото.
Моля да се приемат представените от двете болници доказателства – от МБАЛ „С.М.”
и от гр. П..
СЪДЪТ намира, че към доказателствата по делото следва да бъде приложено
постъпилото АНД №1293/2021г. по описа на ВРС.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствата по делото
представените от МБАЛ „Св. М.“ ЕАД с писмо вх. №7977/29.03.2023 г. медицинска
документация на името на А. К., както и такава представена от МБАЛ „С.И.М.” ЕАД - П. с
вх. № 6631/15.03.2023 г. , като относими и допустими.
СЪДЪТ следва да изиска повторно от УМБАЛ „Ц.Й.-И.“ ЕАД, на посочения адрес,
3
всички медицински документи, касаещи лечението на А. Л. К., като на същите следва да им
се изпрати и копие от епикриза, издадена от същата болница, находяща се на лист 28 и 29 от
делото.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото АНД №1293/2021г. по описа на
ВРС.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото представените с писмо с
вх. № 7977/29.03.2023 г. от МБАЛ „Св. М.“ ЕАД доказателства съгласно опис от 1/ до 7/ -
общо 76л..
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото представено копие на
медицинска документация от МБАЛ „С.И.М.” ЕАД с вх. № 6631/15.03.2023 г.: фактура
№********** от 27/06/2022г. и фискален бон за сумата от 111,00лева; фактура №**********
от 27/06/2022г. и фискален бон за сумата от 2200,00лева; фактура №********** от
27/06/2022г. и фискален бон за сумата от 98,00лева; фактура №********** от 27/06/2022г. и
фискален бон за сумата от 700,00лева; справка за пациент А. Л. К. за направени плащания на
27/06/2023г. за обща сума от 3109,00лв; епикриза от Клиника по ортопедия и травматология
към МБАЛ „С.И.М.“ – П. на А. Л. К. постъпила на 20.06.2022г. и изписана на 26.06.2022.;
Оперативен протокол №267/22.06.2022г.; предоперативна епикриза с ИЗ
№10270/20.06.2022г. и допълнителен лист към ИЗ №10270 за предоперативна
анестезиологична консултация и преценка; Запис за I.V. достъп; анестезиологичен лист от
21.06.2022г. към история на заболяването №10270; направление за хоспитализация №000022
от 15.06.2022г.; амбулаторен лист №22166902Е313 от 15.06.2022г.; фиш за клинико –
рентгенологичен минимум към ИЗ №10270/20.06.2022Г.; здравноосигурителен статус към
20.06.2022г. за лицето с ЕГН **********; формуляр за вложени медицински изделия с
посочена дата на операцията 22.06.2022г. с посочена стойност за заплащане от НЗОК 1080лв
и стойност доплатена от пациента 2200лева; складова разписка №**********/22.06.2022г.;
фактура №********** от 22.06.2022г.; приемно – предавателен протокол
№**********/22.06.2022г.с посочена сума от 3280лв.; история на заболяването
№10270/2022 за лицето А. К. с лекуващ лекар д-р Г.; история на заболяването №10270/2022
за лицето А. К. – стоя 256 с лекуващ лекар проф.А.; снета анамнеза и общ статус от д-р К.Т.
на 20.06.2022г.; диагностично – лечебен план от 20.06.2022г. -3листа; проведени процедури
описани в 4 точки в периода от 20.06.2022г. – 22.06.2022г. – стр.9-1; опис на добавените
документи – стр 1/1; декларация за информирано съгласие на пациента подписана на
20.06.2022г. – 5 стр; декларация за информирано съгласие за анестезия и интензивно
лечение подписана на 20.06.2022г. в 14.55ч. – 4 стр.; КП №217 Оперативни процедури с
голям обем и сложност на таза и долния крайник, Документ №4 от 20.06.2022г. – 2 стр.;
Декларация за Съгласие за събирането , използването и обработването на лични данни от
20.06.2022г.; Декларация подписана от А. К. за предоставените й услуги от 20.06.2022г.;
4
Експертно решение №1621, зас.№057 от 27.04.10г. от МБАЛ „“С.М.“ЕАД – В.; Искане /
назначение за образна диагностика Ro№2065 от 24.06.2022г. и приложен резултат от
рентгенологично изследване и снимка; резултати от микробиологични изследвания лаб.
№3391 от 24.06.2022г. и искане за микробиологични изследвания от 22.06.2022г.; фиш за
имунохематологично изследване и резултат от изследването №12 от 21.06.2022г.; резултати
от изследвания от 21.06.2022г. за кръвна захар; резултати от изследвания от 20.06.2022г. за
електролити, олигелементи и клинична химия; искане/назначение за образна диагностика
R№2048/22.06.2022г. и резултати от същото с приложена снимка; искане/назначение за
образна диагностика R№2004/22.06.2022г. и резултати от същото с приложена снимка;
резултати от хематологични изследвания от 23.06.2022г.; амбулаторен лист
№850/21.06.2022г.; Документ /в табличен вид/от Катедра „Ортопедия и травматология“ за
лицето А. Л. К., с посочена диагноза, опис на приложените изследвания и дата на изписване
26.06.2022г.
ИЗИСКВА ПОВТОРНО от УМБАЛ „Ц.Й.-И.“ ЕАД, всички медицински документи,
касаещи лечението на А. Л. К., като на същите им се изпрати и копие от епикриза, издадена
от същата болница, находяща се на лист 28 и 29 от делото.
АДВ. Д.: Възразявам относно срока на вещото лице М.. С оглед процесуална
икономия, моля да се резшири задачата на експертизата, като същата да бъде с участието и
на психиатър.
В. Л. М.: Понеже има въпрос дали има посттравматично стресово разстройство,
което е диагноза и само психиатър може да постави такава. Аз съм записала, че няма такива
данни в момента, но е била на легло преди няколко дни. Ищцата ми изпрати по вайбър
амбулаторен лист и там е записано, че има последици и от други неуточнени мозъчно-
съдови болести.
Ю. К. Ч.: По отношение на комплексната експертиза, ако наистина пише, че няма
такива данни, оспорвам искането за психиатрична, ако няма данни в нейната експертиза.
В. Л. М.: Аз имам компетентност, но нямам правомощия да изпиша диагноза. Това го
прави психиатърът. Смятам, че трябва да има консултация с психиатър, да се добави мнение
на психиатър, както решите. Следва да се направи нова психатрична експертиза, която
отделно да си даде мнението, но не е това водещо в цялата ситуация в оценката и
състоянието.
АДВ. Д.: Аз не искам такава експертиза. Отделна психиатрична експертиза не искам.
Ю. К. Ч.: Съобразявам се с експерта.
СЪДЪТ намира, че следва да даде възможност на вещото лице Г. П. М. в следващо
съдебно заседание да защити изготвеното от нея заключение, което е извън срока по чл. 199
от ГПК, което налага съдът да отложи настоящото съдебно заседание и насрочи ново.
По отношение на искането за назначаване на комплексна експертиза, тъй като то е
5
извън компетенциите на вещото лице по допуснатата експертиза, съдът намира, че не следва
да се произнася по това искане, с оглед заявеното от страна на процесуалния представител
на ищцата, че не желае допускането на единична съдебно-психиатрична експертиза.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице Г. П. М. в следващо съдебно заседание да
защити изготвеното от нея заключение, което е извън срока по чл. 199 от ГПК.
АДВ. Д.: Водим свидетели, които е хубаво да разпитаме в това съдебно заседание,
особенно единият, който живее в щатите и е дошъл специално за това заседание.
Ю. К. Ч.: Тъй като моя свидетел не мога да го открия, искам преобразуването му от
режим на водене в режим на призоваване. Свидителят е Т.К.Т., ЕГН **********, ж. к. „М.”
бл. ***, вх. 4, ет. 2, ап. 19.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: П.Н.К..
В залата влиза свидетелят П.Н.К..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
П.Н.К. – 54 г., женен, неосъждан, български гражданин, с адрес: гр. В., ул. “Х.К.“ 52,
ет. 6, ап. 30. Син на ищцата А. К.. Желае да свидетелства. Предупреден за наказателната
отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелят П.К.: Знам за инцидент, настъпил с майка ми във връзка с пътуването й
в „Г.Т.”. Октомври месец 2020 г. аз си бях вкъщи в Америка. Обади ми се вуйчо ми, на
майка ми брат й и ми каза, че е имало инцидент с майка ми - била бутната от автобус и в
момента е в болница МБАЛ „Св. М.“, където и предстои операция. Казаха ми, че няма нужда
да идвам, защото всичко е под контрол, той каза, че е с нея. Държахме връзка по телефона.
След няколко дена я изписаха. Тя започна лека-полека да се възстановява. През цялото
време сме говорили по „Вайбър”, „Месинджър” и изглеждаше, че е добре, започва да
прохожда и да се движи из вкъщи. За съжаление, след около 40 дни, към средата на
декември 2020 г. получих ново обаждане от вуйчо ми С., който ми каза, че не знае какво
става, но че майка ми, както си стояла вкъщи, кракът й пак се счупил. Каза, че са я завели
пак на същото място в „Св. М.“ и че ще й правят втора операция. При втората операция,
като чух за това нещо реших, че работата е по-сериозна. Купих си билет възможно най-
скоро. Малко преди Коледа 2020 г. пристигнах. Майка ми, току-що я бяха изписали от
болницата след тази втора операция. Състоянието й е неподвижно, на легло, не можеше да
ходи до тоалетна, трябваше да използва медицински стол, който беше до леглото. Всички
останали неща от сорта на къпане, ядене, носене на вода, ставаха на леглото. В началото
всеки ден идваше рехабилитатор, който се опитваше да прави леки раздвижващи
6
упражнения, може би в първата и втората седмица. След това започна да идва три пъти в
седмицата. През цялото това време майка ми си ходеше до тоалетната на този стол.
Трябваше да има човек, който сутрин и вечер да изхвърля нещата от стола; да й помага да се
мие; целодневно трябваше да има човек, който да й носи храна; да готви. Съответно тя през
цялото това време не се чувстваше комфортно. Изпитваше болки, страх, когато
рехабилитаторът се опитваше малко по малко да я кара да започне да става и да ходи. Тя не
можеше да си представи да прави такова нещо. Това беше в рамките на около един месец.
Този рехабилитатор, който в началото идваше, беше от болница „С.М.”, но той идваше,
защото майка ми си го беше харесала, беше се запознала с него по време на престоя. Той си
идваше на частни начела и сме плащали по неговата тарифа. Той идва някъде около три
седмици. Плащахме му по тридесет лева. Впоследствие той спря да идва. Не знам по какви
причини и от там насетне, сме търсили други. Всички идваха по една-две седмици, след
което загубваха интерес, може би, бяха заети и така сме сменили една камара
рехабилитатори. Това след всяка операция продължаваше по два месеца най-малко. Втората
операция, също беше 2020 г., в средата на декември месец. Първият месец аз бях тук, след
което си заминах, държахме връзка по телефон, по вайбър и следяхме положението на
майка ми. Всеки месец и се правеше рентгенова снимка. По тези снимки следяхме дали има
някакъв прогрес. Аз докато бях още първия месец, ходих на консултация при ортопеда,
който я е оперирал - доктор Д. от УМБАЛ „Св. М.” и накрая на първия месец той каза, че
всичко е нормално, просто трябва терапия и раздвижване, обаче от тези снимки, които
правихме всеки следващ месец, не се виждаше да има някакви съществени подобрение. Аз,
съответно, пак дойдох в България в края на март 2021 г. В началото на април направихме
пак снимка. С нея пак отидохме при Д. и го питах, че според моя нелекарски поглед, нещата
не изглеждат въобще да напредват. Той човекът също каза, че не изглеждат добре нещата,
няма зарастване и при това положение, ако продължава така, след време пак може да стане
някаква беля. Препоръча да се прави терапия с ултразвук в болница „С.М.” и според него
това щяло да стимулира зарастването. След тези негови думи, аз потърсих консултация с
друг специалист. Запознахме да контактуваме с друг специалист още на първия месец след
втората операция. От приятел ми беше препорчан известен професор в С., професор П.К..
Още пъривия месец след втората операция направихме с него консултация. Той гледа
рентгеновата снимка и каза, че не е ясно какво ще стане, трябва да се изчака. След това, след
месец, пак направихме снимка, пак му я изпратихме, той пак каза, че може да стане
зарастване, а може и да не стане. Просто трябва да се изчака. След това, като си дойдох в
края на март - началото на април, пак направихме снимка. Ходихме при Д. и след неговия
кометнар, че нещата не изглеждат добре, тогава вече пак контактувахме с професор К. в С..
Той вече, при тази, третата консултация каза: „Честно да ви кажа, така както са я направили
по този начин, това нещо няма да зарастне”. Аз го питах поР. какви причини, а той каза, че
просто има определени принципи в ортопедията как се правят тези неща. Начина, по който е
направено - сложена е твърда и дебела плА., която няма никаква еластичност, което пречи
на костите да се натискат, когато майка ми ходи и няма стимулиране на краищата между
двата края, там, където е счупено и като няма стимулиране, няма да има и зарастване. Той
7
обясни, че той има друга технология. Той каза, че те го правят с дълга плА., която се огъва.
Освен това от костната бА. на „П.” можем да ползваме и да вземем кост за присаждане,
която допълнително да се сложи там, за да оплътни нещата и предложи, че според него е
най-добре да се направи наново операция за трети път. Съответно за нас това беше лек шок,
защото все пак майка ми по това време почваше да ходи, външно не изглеждаше, че кракът
й ще се счупи всеки момент, макар, че този страх тя си го имаше в главата. В крайна сметка
тя се реши, отидохме в УМБАЛ „Ц.Й.-И.“, в С.. Човекът направи това, което беше описал, с
допълнителна костна присадка, с нова шина. Направи трета операция. Това се случи в края
на април 2021 г. в болница УМБАЛ „Ц.Й.-И.“, С. и след това пак наново - с линейка си я
докарахме в ревящо състояние вкъщи. Линейката я платихме. Мисля, че беше около 900
лева и се започна пак отначало - лежане в леглото, хранене, цукала, къпане в леглото и т. н.
Това нещо стана в края на април 2021 г. Аз останах още около месец с нея и след това си
тръгнах. Пак поддържахме контакт с майка ми. Даже аз, след три-четири месеца пак дойдох
за около 30 дни. Малко-помалко тя започна пак да се възстановява, полека-полека, с
проходилка, после с две патерици. Започна да ходи, обаче в началото на 2022 г., при това
ходене, като говорихме с нея по телефона, започна да ми казва, че има една болка в сгъвката
на десния, оперирания крак. Това в началото беше по-рядко. После почна по-често да казва.
Накрая почна да казва, че вески ден, при движение, когато се опитва да ходи, когато седне
на тоалетната и стане, я прерязва и болките се осилват. При това положение, се свързахме с
професор А.. Аз пропуснах да кажа - майка ми през 2010 г. претърпя смяна на двете
тазобедрени стави. Първо на десния крак, после на левия крак. Ставата на десния крак я
беше поставил точно проф. А. в П. през 2010 г. Така, че като почнаха тези оплаквания, ние
се свързахме с него, той работи в П.. Сега работи в новата болница „С.И.М.“, а на времето
как се е казвала не знам. Той работи там, но веднъж или два пъти месечно идва във В., има
частен кабинет и на частно прави прегледи. Запазихме си час, отидохме при него пак със
снимка, направихме консултация. Той кара майка ми да кляка, да се навежда, да става и
изводът беше, че има разхлабване на тазобедрената става, тази която е слагана преди 12
години и каза, че според него трябва да се направи ревизия на ставата, т.е. да се смени
наново.
Аз го питах на какво се дължи това разхлабване и той каза, че най -вероятно това
нещо се дължи на претърпения инцидент, при който е имало силен удар и също така на
последвалите три операции, защото при тези операции, при които се наместват счупени
кости и се слага плА., но има определени манипулации, при които се натискат, дърпат и така
нататък тези кости и каза, че най - вероятно това до голяма степен е допринесло, за да има
такъв проблем. Каза, че трябва да отидем в П., в новата болница „С.И.М.“ за да направим
ревизия на тазобедрената става.
Пак след доста голямо мислене и двоумене, включително говорихме с двама други
ортопеди и накрая пристигнахме в болницата в П., там също направихме предварителни, не
отидохме веднага да записваме за операция, а искахме пак консултация с проф. А.. Там с
него имаше и още един лекар, който не помня как се казваше и там също й направиха
8
наново снимки, гледаха я, пак я караха да прави определени движения, да се навежда, да
кляка, пипаха я, натискаха я и казаха, че са сигурни, че трябва да се направи ревизия на
ставата. Така и решихме - оставихме я в болницата, на другия ден й направиха операцията.
След операцията аз веднага се срещнах с професора да ми каже какво и как е станало. Той
каза, че всичко е минало добре и каза „за твое успокоение, понеже знам че имаше съмнение,
да ти кажа старата става без никаква техника, просто ей така с една ръка я изкарах, така че
си беше съвсем разхлабена.“ Това му бяха думите. От там пак, познатата история в къщи,
пак възстановяване. Когато мен ме нямаше тук грижата основно се поемаше от двама души
- вуйчо ми С. и една съсека на майка ми, която се казва Я.. Вуйчо ми основно се
занимаваше със снабдяване, пазаруване, нещо из къщи ако трябва да се свърши, а Я. - тя
всъщност беше като медицинска сестра на майка ми. Идваше в началото сутрин, обед,
вечер. После, да речем по-рядко, веднъж или два пъти на ден. Вуйчо ми естествено
възнаграждение нямаше, защото ни е роднина, а на Я. сме й плащали на месец определени
суми, които бих нарекъл символични и така. След всяка операция бих казал, че за около три
месеца имаше нужда от такива грижи, имам предвид от интензивни грижи, а пък иначе Я.,
тя продължава и до ден днешен да идва през 2-3 дни, то това никога не е спирало. Също и
вуйчо ми, той продължава да й пазарува всяка седмица, защото майка ми освен до магазина,
който е долу на входа на блока, тя няма къде да отиде. Майка ми сега свободно не се движи,
предвижва се с две патерици. По стълби може ако са ограничен брой, да речем 5-6-7
стъпала, както са от нас до асансьора примерно може и самичка, но винаги внимателно,
винаги с патерици и най-много обиколка на гР.нката в квартала, до магазина и до аптеката,
това е. След цялата тази ситуация, тя в началото беше много стресирана, особено след
първата операция, когато така се беше ентусиазирала, че нещата отиват към оправяне и
изведнъж падна и това нещо се счупи втори път. След това беше много депресирана,
плачеше постоянно и си проклинаше, както се казва късмета, „как можа точно на мен да се
случи това нещо”, „аз съм си виновна”, „защо не внимавах”, „как паднах”, „как ме удари
този автобус“. Какво да Ви кажа, сега в момента е малко по-добре, опитваме се ние, когато
си говорим, приятели я посещават вкъщи от време на време. Аз предполагам, че тя все още
има притеснения. Има, естествено, че има притеснения, това е някъде в съзнанието й. Тя
примерно на автобус повече през живота си не знам дали някога ще се качи, просто не може
да си помисли за такова нещо. Споделяла е с мен, че я е страх да се качи, защото ние сме си
говорили, евентуално как след време ще се оправи и пак ще ходи нагоре-надолу, а тя казва
такова нещо няма да се случи. В момента майка ми се предвижва с патерици. Преди
нещастния инцидент се движеше с едно бастунче и обикаляше из целия град, от М. слизаше
до центъра пеша и се връщаше. Неправилно съм се изразил, рехабилитация винаги беше
препоръчвана от ортопедите. Имах предвид, че тя си е харесала, защото след операцията в
болницата 3-4 дена идват рехабилитатори и тя просто един от двамата, които идваха там,
прецени че е добър и ще й върши работа и затова почнахме да викаме него, но това беше
абсолютно по препоръка на опериращият ортопед, беше категоричен, че трябва да има
рехабилитация.
За всяка една операция имаше направление, определени под номер за
9
хоспитализация, а за препоръките аз мисля, че обясних. За първата операция няма нужда от
препоръка, защото има счупване, втората е по същият начин, тя е по спешност. Вече за
третата операция аз се опитах да обясня, че това беше по препоръка на проф. П.К., с който
три пъти се консултирахме и на базата, на това което обясни, каза че по начинът, по който е
изпълнена втората операция той не смята, че ще има зарастване някога и това беше
причината да отиде на третата операция.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля П.К..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М. Д.Б.
В залата влиза свидетелят М. Д.Б..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
М. Д.Б. – 32 г., неомъжена, неосъждана, български гражданин, с адрес: обл. В., с.
П.Д.. Без родство и дела със страните по делото. Желае да свидетелства. Предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване. Обещава да
говори истината.
Свидетелката Б.: Беше през октомври 28-ми, 2020г. Прибирах се в къщи с автобус
№7 и инцидентът се случи при спиране на спирката до „Пфое Мол“. Аз стоях в задната част
на автобуса, съответно А. слезе от последната най-задна врата, която фактически беше най-
близо до мен. Аз стоях в лявата част, съответно вратата от дясно и видях какво става с
периферното си зрение, но тя беше облечена с много ярка, червена дреха, в смисъл такъв, че
просто я виждах с периферното си зрение доста добре. Спряхме на спирката. Преди нея
слезе друга жена и докато тя слизаше, автобусът плавно потегли и в този момент започнаха
да се затварят и вратите, като аз виждам с периферното си зрение и ми направи впечатление,
че има човек и си насочих погледа към вратата. В момента, в който осъзнах, че тя не е
слязла, защото аз продължавам да я виждам, изкрещях и не знам дали точно в този момент
автобусът спря. Аз станах веднага от мястото си, отидох до вратата, видях че е паднала
долу, на асфалта, в смисъл бордюра по-скоро, защото ние бяхме до бордюра. Видях, че е
паднала. Силно впечатление ми направи как кракът й е много неестествено изкривен. Нямам
спомен кой крак беше, но си спомням, че беше неестествено, защото потръпнах просто от
това, че виждам неестествено изглеждащо тяло и тръгнах напред в автобуса. Кондукторката
все още беше там, казах й че трябва да се звънне на „112“, не помня дали съм говорила с нея,
но изглеждаше доста паникьосана. Тръгнах да звъня на „112“, в този момент шофьорът вече
слезе долу, аз докато разговарям видях, че той също разговаря по телефона. В общи линии
това е. След това чакахме линейка. За този инцидент бях разпитвана в Полицията и дадох
показания там.
10
Правя уточнение - първо бях на мястото си, тръгвам към вратата и подминавам
напред. Аз стоях най-отзад, подминавам вратата, виждам и продължавам напред към
предната част на автобуса. Казах, че бях в лявата страна на автобуса по посока на
движението, а вратата остава вдясно.
Ю.К.Ч.: Има автобуси, където са задните колела, задният мост, Вие там ли бяхте или
в по – ниската част?
Свидетелката Б.: Не знам за задния мост, но бях на 4-ката, която е без седалки, една
срещу друга.
Ю.К.Ч.: Значи в по-ниската част.
Свидетелката Б.: Не мога да преценя, не знам.
Ю.К.Ч.: Нещо имахте ли в ръцете примерно, защото по-младите хора постоянно
имат нещо в ръцете?
Свидетелката Б.: Нямам спомен, обикновено ходя много години с раница, така че
или телефонът ми е бил в ръцете, но нямам спомен какво съм имала в ръцете.
Ю.К.Ч.: Да сте гледали телефона си, евентуално, или нещо друго?
Свидетелката Б.: Може би телефона, или в джоба.
Ю.К.Ч.: Тук на записа не се вижда, те са доста далеч местата. Често ли пътувате с
този автобус?
Свидетелката Б.: С автобус №7, да, сравнително често пътувам. Като цяло с автобус
пътувам често.
Ю.К.Ч.: Имате ли представа как изглеждат вратите и колко стъпала имат тези врати?
Свидетелката Б.: Зависи от различните автобуси, този мисля, че беше стар модел, от
съчленените, мисле че две стъпала, но гадая аз не зная това. Не знам точно колко стъпала е
имало.
Ю.К.Ч.: Кога тръгнахте напред, когато се затвориха вратите или те още бяха
отворени?
Свидетелката Б.: Тръгнах напред мога да кажа, когато автобусът спря, защото той
спря, тръгна, спря и аз тогава тръгнах. В смисъл, не е било в движение. Тя вече беше навън,
когато аз станах и я видях, това отнема няколко секунди аз от мястото си да отида до вратата
и тя вече беше долу на бордюра.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля М. Д.Б..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Я.Ж.П..
В залата влиза свидетелят Я.Ж.П..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
11
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Я.Ж.П. – 79 г., разведена, неосъждана, българска граждА., с адрес: гр. В., кв. “Т.“, №
10, ет. 12, ап. 60. Без родство и дела със страните по делото. Предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА П.: Познавам А. К., ние сме съседи, живеем в един квартал.
Запозна ни една наша обща позната. Виждала съм я преди това с бастуна да се движи. Знам,
че се е случил инцидент, потърсиха ни, когато тя беше в болница и са и направили операция,
и ме помолиха да се грижа за нея след излизане от болницата. Грижата, която полагах за нея
беше като за тежко болен. Тя беше на легло. Започвахме сутрин от 6,30 ч. с подлогата; с
интимния тоалет; тоалет на лицето и ръцете; закуската; лекарствата за сутринта; подготвям
й обяда - около нея това, което трябваше да се направи, почистване имам предвид. Тя сама
живее в апартамента. След това на обед отново съм при нея. Правим пак тоалет, поднасям й
обяд, лекарствата. Слагам й възглавници, за да я подпра, да е в по-удобна поза, и това от
което имаше нужда. Но тя имаше страшно много болки. Ужасът, който беше изживяла беше
изписан на лицето й и психическата травма трябваше да лекуваме. С каквото можех съм
помагала. Знам, че е претърпяла четири операции. След трите операции аз около два месеца
съм се грижела за нея. След всяка от трите операции. След първата за около 40 дни ние
можахме с нейна помощ, с помощта на рехабилитатор, да я вдигнем от леглото, да тръгне с
проходилка, но около 40 дни. След операцията тя претърпя нов инцидент. Разбрах, че си е
счупила плА.та, тя била до мивката, когато усетила, че нещо пада в нея надолу и не може да
се движи. Обажда се на брат си, викат линейка и отново я карат в болница и по спешност я
оперират отново. След втората операция пак от около два месеца съм се грижила за нея и
отново започнахме от „А“ и „Б“ от грижите за тежко болен в леглото, после раздвижването
постепенно, рехабилитатор идваше, ортопед идваше. По указания на ортопеда и на
рехабилитатора съм правила всичко онова, което трябва за един болен с такава тежка травма
и след операция. След третата операция пак съм помагала. Знам, че има и четвърта
операция, но тогава не ме поканиха, защото след операцията я закараха в Бяла, където има
къща и беше сина й там и брат й, които се грижеха за нея. Много тежко ги изживяваше.
Ужасът от болката беше отразен на лицето й. Непрекъснато мислеше дали ще се оправи,
дали ще може да тръгна. Имаше болки навсякъде. Тя беше силно травмирана, не можеше да
стои на едно място повече от 5-10 минути, примерно на тази страна и после казва „моля ти
се на другата страна, единият крак да подпрем, не мога да се обърна на тази страна“. Това
беше ежедневие, сутрин, обед и вечер бях при нея за около два месеца след всяка операция.
Сега е по-добре. Движи се с патерици, има усмивка вече на лицето й, има надежда, че може
да се оправи, може да тръгне с бастун, Дай Боже. Не мога да кажа, че напълно се е
възстановила, но има коренна разлика от състоянието й, видима разлика от състоянието й
преди това и сега. Сега е по-добре от следоперативния период на първата операция имам
предвид, че и след втората и третата. От преди инцидента има разлика разбира се. Тя беше
много жизнена аз съм я виждала, весела, ходи на театър, на опера, на партита с приятелки се
12
срещаше. Сега затворена в една стая, настроението е паднало, съвсем друга я виждам.
На втория инцидент не съм свидетел. За вторият инцидент не съм била там, мен ме
повикаха. Аз съм здравен работник и ме повикаха да се грижа за нея. За услугите ми
плащаха по 200 лева на месец.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Я.Ж.П..
СЪДЪТ е допуснал в полза на ответника свидетел. С оглед изявлението на ответника
в днешно съдебно заседание, че не може да осигури неговото явяване и че моли съда същия
да бъде призован за следващо съдебно заседание, като за целта е посочил три имена и адрес
за призоваване, а именно водача на автобуса - Т.К.Т., с адрес: гр. В., ж. к. „М.“, бл. ***, вх. 4,
ет. 2, ап. 19, съдът намира, че следва да допусне същия да бъде призован на посочения адрес,
след като ответникът в седмичен срок, считано от днес, внесе по сметка на съда такса в
размер на 10 /десет/ лева.
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ПРИЗОВЕ за следващо съдебно заседание свидетелят: Т.К.Т. на адрес: гр.В.,
ж.к. „М.“, бл.***, вх.4, ет.2, ап.19 след представяне на доказателства от ответника за
внесена такса в размер на 10/десет/ лева в седмичен срок от днес.
СЪДЪТ предвид, че в предходно съдебно заседание е постановил да изгледа
видеоклип във връзка с местопроизшествието, за което е представен преди до съдебното
заседание „СД диск“ съдът пристъпи към осъществяване на това мероприятие, като
разпечата найлоновата торба, в който е поставен диска с телбодове. От найлоновият плик
извади квадратен плик с надпис „гражданско дело 2471“, изследвано веществено
доказателство под № 060309, което е запечатано с лепенка.
СЪДЪТ разпечата лепенката. От квадратния плик извади диск без надпис.
ПоР. липса на техническа възможност, СЪДЪТ намира, че следва да отложи
процесуалното действие по преглеждане на „cd-диск“ с надпис „гражданско дело 2471“ в
следващо съдебно заседание, поР. което
ОПРЕДЕЛИ
ОТЛАГА преглеждането на „cd -диск“ с надпис „гражданско дело 2471“.
ЗАДЪЛЖАВА системния администратор при Окръжен съд – В. ВОС да осигури
техническото обезпечаване за възпроизвеждане на записите в „cd -диск“ с надпис
„гражданско дело 2471“.
СЪДЪТ прибра процесния „cd -диск“ в найлоновия плик и го запечата.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поР. което
13
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 27.09.2023 г. от 15:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
Да се призове вещото лице Г. М..
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:17часа.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
Секретар: _______________________
14