Определение по дело №261/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на УС на „Синдиката на служителите в затворите в България“, ЕИК *********, представляван от Я. Л. Т. - председател, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], Затвора гр. Пазарджик, против Етичен кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (Етичния кодекс), утвърден със Заповед № ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. на Зам.-министъра на правосъдието на Република България.

В жалбата се излагат доводи за това, че обжалваният Етичен кодекс има правен характер на подзаконов нормативен акт. Излагат се аргументи, че същият е издаден при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Считат същия за незаконосъобразен и като такъв следва да бъде обявен за нищожен, а в условията на евентуалност да бъде отменен. Излагат се конкретни съображения, които са в насока на това, че Етичният кодекс притежава всички белези на ПНА и отговаря на дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК.

В жалбата е посочено, че при условията на евентуалност, дори да се приеме, че обжалваният Етичен кодекс няма характера на подзаконов нормативен акт, то това не изключва принадлежността му категорията на вътрешноведомствените актове. Посочено е Решение № 21/26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г., с което е разяснено, че съгласно чл. 120, ал. 2 от КРБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване.

Преценявайки допустимостта на жалбата, Административен съд - Пазарджик приема, че оспорването е недопустимо поради липса на годен за обжалване акт, което се извлича от правната същност на Етичния кодекс.

Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че кодексът представлява подзаконов нормативен акт. В нормата на чл. 75, ал. 1 от АПК е посочено, че нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. В чл. 75, ал. 2 от АПК е регламентирано, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.

Оспореният Етичен кодекс не разкрива тези нормативно очертани белези. Той е съвкупност от нравствени норми, като нуждата от тях е породена от практиката. Включването на морални норми в Етичния кодекс не променя принципно характеристиката им на неписани правила за поведение, които не възникват въз основа на властнически актове (в този смисъл са Решение № 4411/02.04.2009 г. на ВАС по адм.д. № 11175/08 г., Решение № 6022/11.05.09 г. на ВАС по адм.д. № 4282/08 г., Решение № 8600/29.06.09 г. на ВАС по адм.д. № 11174/08 г.). Това е наложило нравствените категории да се определят от различните професионални съсловия, чиито ограничен кръг членове изключва прилагането на нормативни актове с по-широк кръг адресати.

Утвърждаването на Етичния кодекс със Заповед № ЛС 04-15/15.01.2024 г. на Зам.-министъра на правосъдието, на основание чл. 10, ал. 2, т. 10, чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) не променя моралния характер на правилата от кодекса. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 10 от ЗИНЗС министърът на правосъдието утвърждава Етичния кодекс. Издаваните обаче от министъра документи са правилници, наредби, инструкции, заповеди. Въвеждането и утвърждаване в дейността на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на етични правила за поведение цели доближаване до утвърдените европейски професионални стандарти за работа в услуга на обществото, а не урегулиране на определена материя.

Аргументи в подкрепа на становището на жалбоподателя, че Етичният кодекс е подзаконов административен акт, не могат да се извлекат и от нормата на чл. 194, ал. 2 ЗМВР, приложима на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. В нея са разграничени отделните дисциплинарни нарушения, сред които са неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители (т. 1); и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР (т. 4). Ако Етичният кодекс е по характера си подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗИНЗС, то тогава неспазване правилата на кодекса не би било регламентирано като отделно дисциплинарно нарушение по т. 4 от ЗМВР, приложима на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.

Следва да се допълни, че в разглеждания случай липсва овластяване, изискуемо съгласно чл. 42 от УПЗНА за издаване на Етичния кодекс като подзаконов нормативен акт. Според посочения нормативен текст в разпоредбата, която овластява да се издаде нормативен акт по прилагане на закон, се посочват видът на акта, органът, който трябва да го издаде, и дали овластяването се отнася до цялата материя, уредена от закона, или до отделни нейни части.

Освен това не може да се приеме, че употребеният израз „кодекс” в наименованието на оспорвания акт квалифицира Етичния кодекс като нормативен акт. Според чл. 4 от ЗНА кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял. Общото на кодекса по тази разпоредба и етичния кодекс е само думата „кодекс”, която в случая е употребена за обобщаване, събиране в един акт на правилата за поведение. А кодексът по чл. 4 от ЗНА се приема от Народното събрание и се отнася за нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба и които са предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял. Очевидна е разликата с етичните правила за поведение, утвърдени от Зам.-министъра на правосъдието.

В тази насока е и съдебната практика - Определение № 7587/15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 5144/2017 г. по описана ВАС – Четвърто отделение.

Изложеното налага извода за недопустимост на оспорването поради липсата на подзаконов административен акт като годен обект на обжалване.

Предвид на това съдът намира, че производството, образувано по повод на жалба срещу акт, който не подлежи на обжалване, следва да се прекрати.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на УС на „Синдиката на служителите в затворите в България“, ЕИК *********, представляван от Я. Л. Т. - председател, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], Затвора гр. Пазарджик, против Етичен кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, утвърден със Заповед № ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. на Зам.-министъра на правосъдието на Република България.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 261/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.