Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260203/ 13.04.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1025 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1, вр. чл.99 и сл., и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „***” №**5, сграда Л., ет.* офис *, представлявана от изпълнителния
директор Д.Б.Б.; против Р.С.А. с ЕГН **********,***; с настоящ адрес ***; както
и с адрес в гр. Х., бул. ******.
Ищецът твърди, че на 10.05.2019 г. било подписано приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен
между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник бил ищецът. По силата му, вземането, произтичащо от процесните
два договора било прехвърлено с всички привилегии, обезпечения, принадлежности
и лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, уреждаща правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трето лице. „Микро Кредит“ АД
упълномощило цесионера, от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено
писмо от цедента, чрез цесионера, за станалата продажба на вземания, съдържащо
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/1191-10195520/14.05.2019 г. – чрез
Български пощи с обратна разписка на посочения в договора за заем адрес на
ответника. Писмото се върнало в цялост с отбелязване на обратната разписка, че
получателят се е преместил на друг адрес. Ищецът изпратил повторно писмо до
длъжника, съдържащо уведомление за цесията с изх. № УПЦ-С-МКР/1191-10195520/14.05.2020
г. – чрез куриер с обратна разписка на адреса на длъжника, но писмото отново се
върнало в цялост, т.к. получателят не бил открит. Към настоящата искова молба
ищецът прилагал уведомление за извършената цесия, съдържащо последното цитирано
уведомително писмо, което да се връчи на ответника. С това според съдебната
практика налице щяло да е надлежно съобщаване на цесията, според чл.99 ал.3 пр.I от ЗЗД, като прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 от ЗЗД, в т.ч. и ако съобщението се връчи по реда на чл.47
ал.1 от ГПК. На 25.01.2019 г. между „Микро Кредит“ АД, като заемодател, и
ответника, като заемател, бил сключен договор за заем CrediHome № 1191-10195520, по силата на който дружеството му предоставило заем в
размер на 700 лв. Неразделна част от договора били ОУ към него. С подписването
на договора, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната
сума, която се задължил да му върне в сроковете и при условията, посочени в
договора и ОУ, а именно – общо 770,40 лв., представляващи чистата стойност на
заема с договорната лихва по него. Според ОУ, с подписването на договора
заемополучателят удостоверил, че предварително и безвъзмездно му е предоставен
Стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира
и приема клаузите на договора и на ОУ, съгласен е с тях и желае сключването на
договора. Според ОУ, заемополучателят се задължил, да върне заема с договорна
лихва в размер на 70,40 лв., на 24 равни седмични погасителни вноски в размер
на по 32,10 лв., всичко общо 770,40 лв., с падеж на първата погасителна вноска
01.02.2019 г. На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр –
искане за допълнителни услуги, на 25.01.2019 г. между същото дружество и
ответника бил сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10195520.
По силата му, дружеството се задължило да му предостави пакет от допълнителни
услуги, описани в приложение № 1 към договора, предоставено на заемополучателя
при сключването му. При подписването му, ответникът се задължил да плати
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 134,40 лв., като му била
предоставена възможност, да я плати на 24 равни седмични вноски в размер на по
5,60 лв., с падеж на първата 01.02.2019 г. По втория договор, дружеството като
застрахователен посредник предоставяло на заемополучателя финансиране и
разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД с
конкретни условия, посочени в индивидуалната застрахователна полица,
предоставена на и подписана от заемополучателя. Последният се задължил да върне
на дружеството застрахователната премия в срок от 24 седмици на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на по 11,55 лв., платими от 01.02.2019 г., или
обща сума по застрахователната премия – 277,20 лв. Същата покривала следните
застрахователни рискове – смърт вследствие на злополука, трайна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука, временна неработоспособност
вследствие на злополука, смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл.4 от договора за
допълнителни услуги и чл.28 от ОУ към договора за заем, допълнителните услуги
не били задължителна предпоставка за отпускане на заема, а се предоставяли на
заемополучателя само при негово писмено искане. На ответника била начислена и
лихва за забава, както следва: по договора за заем – 29,20 лв. за периода от
02.02.2019 г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда; по
договора за допълнителни услуги – 15,60 лв. за същия период. Размерът на
начислената лихва бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала неплатена погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл на
12.07.2019 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Ответникът не извършил
никакви плащания, предвид на което ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК,
което било уважено. Заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, предвид на което и на основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумите, както
следва:
- 700 лв. - главница по договор за заем CrediHome № 1191-10195520/25.01.2019
г.;
- 70,40 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 01.02.2019 г.
/падеж на първата неплатена вноска/ - 12.07.2019 г. /падеж на последната погасителна
вноска/;
- 134,40 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода 01.02.2019 г. /падеж на първата неплатена вноска/ - 12.07.2019
г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 277,20 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 01.02.2019 г. – 12.07.2019 г.;
- 29,20 лв. - лихва за забава по договор за заем от 02.02.2019 г. до датата
на подаване на заявлението в съда;
- 15,60 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от 02.02.2019
г. до датата на
подаване на заявлението в съда; както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане; като на ищеца се присъдят направените по делото
разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Тези си искания ищецът
поддържа в допълнителни писмени становища по делото.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният му на
същото основание особен представител, който счита предявения иск за допустим,
но за неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения.
Вземането на ищеца по процесния договор за заем било налице, предвид
прехвърлянето му с договора за цесия. Затова искът бил допустим, но
неоснователен, т.к. ответникът не бил надлежно уведомен за извършената цесия.
Уведомителното писмо за това не било получено от ответника, като не бил
съобразен редът по чл.4 ал.2 от ОУ, вр. чл.322 от Закона за пощенските услуги,
а чл.21 от ОУ бил неприложим. Съобщението за цесията не можело да се счита за
връчено и чрез връчването на заповедта за изпълнение или чрез връчването на
исковата молба, доколкото по отношение и на двете била приложена хипотезата на
чл.47 ал.5 от ГПК. Уведомяването за цесията било материално- правно изявление,
което имало ефект само ако се доведе до знанието на длъжника, но не и на особения
му представител в производството. Предвид изложеното, особеният представител на
ответника иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, което искане се поддържа
и в допълнително писмено становище по делото. В открито съдебно заседание
ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие искане за заем „CrediHome“
№ 1191-10195520/25.01.2019 г., отправено от ответника до „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********, като е посочил параметри на желания заем.
Въз основа на него е сключен процесният договор за заем „CrediHome“ № 1191-10195520/25.01.2019
г. между ответника, като заемополучател, и дружеството, като заемател. Те са
уговорили чиста стойност на заема от 700 лв., обща сума за погасяване 770,40
лв., еднократна адм. такса 0 лв., сума за получаване 700 лв., брой седмични вноски
24, седмична погасителна вноска 32,10 лв., ден на изплащане петък, дата на
първо плащане 01.02.2019 г., с ГПР 49,90% и фиксиран лихвен % 40,64%, начин на
усвояване– в брой в офис на кредитора. С подписването на договора,
заемополучателят е удостоверил, че е надлежно получил заема, според уговорените
параметри, като се е задължил да го върне в сроковете и при условията описани в
него, в ОУ и в погасителен план. Договорът съдържа трите имена и подписи на
ответника и на представител на заемодателя. Такива съдържа и приложеният към
него погасителен план с описани в него 24 ежеседмични погасителни вноски, всяка
от по 32,10 лв., в периода 01.02.2019 г. – 12.07.2019 г. Представителят на
дружеството е декларирал, че ответникът е получил заемната сума от 700 лв. Ответникът
е подал и искане за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10195520/ 25.01.2019 г., отправено също до „Микро
Кредит“ АД, като е посочил желаните параметри. Въз основа на него е сключен
договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10195520/25.01.2019 г. между ответника, като
клиент, и дружеството, като изпълнител. По силата му, дружеството е
предоставило на ответника пакет от допълнителни услуги и финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на дружеството застраховка, както
следва: „Преференциално обслужване” за срок от 24 седмици, с вноска от 5,60
лв., както и застраховка защита пакет „Премиум Злополука” за срок от 24 седмици,
с вноска от 11,55 лв. В т.4.6. е уговорено, при забава на 4 седмични вноски или
при предсрочна изискуемост на заема – дружеството да има право да прекрати
едностранно този договор, като ще има право на неустойка в размер на оставащите
дължими вноски до края на срока на договора, включително дължими по тях
неустойки или законови лихви за забава. Договорът е сключен за срок от 1
година, като се прекратява с изтичането му и изплащане на всички дължими вноски
по него, както и с прекратяване на договора за заем /чл.4.7./. Договорът
съдържа и застрахователна полица за застраховка „Защита” № МС320141191- 10195520
със застраховател ЗК „Уника Живот” АД, застрахователен посредник „Микро Кредит“
АД, и застраховано лице – ответникът в настоящото производство. Описани са
ползващо лице - „Микро Кредит“ АД, покрити рискове и застрахователна сума от 700
лв., както и застрахователна премия от 271,66 лв., с данък по ЗДЗП от 5,54 лв.,
общо 277,20 лв., начална дата на застраховката 25.01.2019 г. и крайна дата 12.07.2019
г., със срок от 24 седмици. Приложени са специални условия за застраховка
„Защита” тарифа № МС32014, подписани от ответника. По делото се представи
тарифа за допълнителни услуги на дружеството – кредитор към договори за заем,
вкл. и CrediHome, подписана от ответника на 17.01.2019 г.
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015
г., е сключен между „Микро Кредит“ АД, като продавач/цедент, и „Агенция за събиране на вземания” ООД, като
купувач/цесионер, с предмет – прехвърлянето на ликвидни и изискуеми вземания на
продавача, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този
договор /т.2.1/. Тези вземания произтичат от договори за заем и договори за
допълнителни услуги, по предлагани от цедента кредитни продукти със закъснение
на погасителните вноски по тях /т.2.1.3./. Моментът на потвърждаване на
получаването на месечния опис от цедента се счита за настъпване на прехвърлителния
ефект върху вземанията по всяко регулярно прехвърляне; като след получаване на
пълния размер на покупната цена, цедентът се задължава да предостави на
цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне, според чл.99 ал.3 от ЗЗД, като формата и съдържанието на документа на потвърждението се съгласува
между страните и представлява приложението № 3 към договора за цесия /т.4.1./. Цесионерът
се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления
до длъжниците за цесията, като формата и съдържанието на уведомлението до
длъжник се съгласува между страните и представлява приложение № 2 към рамковия
договор /т.4.4./. В същата разпоредба е уговорено, цедентът да предостави на
цесионера пълномощно във формата на приложение № 5, по силата на което да
извърши уведомяването – по всяко регулярно прехвърляне в рамките на 6 месеца от
датата на прехвърляне. Към този договор е подписан между страните по него- анекс
№ 1/14.01.2019 г. По делото се представи извлечение от Приложение № 1/10.05.2019 г. към рамковия договор за цесия, в което под № 169
е индивидуализиран като длъжник ответникът по процесния
договор за заем с отпусната главница от 700 лв., договорна лихва от 70,40
лв., общо дължимо по кредита 1 182 лв., с остатък от главницата 700 лв.,
остатък от лихвата 70,40 лв., общо дължимо към датата на продажбата 1 182
лв. и дата на последно платена сума – 0. От името на продавача по цесията „Микро Кредит“ АД е представеното по делото
потвърждение за сключена цесия, на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, № Д-19-00167-1/10.05.2019
г. към Д-15-00010-1, с което е потвърдена извършената цесия по процесното
приложение № 1. От името на това дружество е представеното по делото
пълномощно, без номер и дата, в полза на ищеца, който да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани, съгласно рамковия договор. До ответника, на
адресите му в с. Узунджово, общ. Хасково, ул. „Вирово“ № 17; и в гр. Хасково,
бул. „Васил Левски“ бл.32 вх.Б ет.2 ап.9; са били изпратени уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания от “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-МКР/1191-10195520 и с изх. № УПЦ-С-МКР/
1191-10195520, първото от 14.05.2019 г., а второто от 14.05.2020 г., на
основание процесното приложение № 1, като към същите дати задължението възлизало
на сумите, съответно от общо 1 192,05 лв. и 1 320,38 лв. За първия
адрес е приложено известие за доставяне - обратна разписка, оформено на 17.05.2019
г., че получателят е преместен. За втория адрес е представена куриерска обратна
разписка към товарителница № 68897579 от 14.05.2020 г. с отбелязване „в момента не е в града и отказва
да вземе пратката“.
За цялостното изясняванена фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено. Коментирането на същото обаче
не е необходимо за разрешаването на спора, предвид изложеното по-долу в
настоящите мотиви.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 24624/ 09.12.2019 г., изпратено по пощата на 05.12.2019 г., въз
основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 3816/2019 г. на ХРС. Заявителят
е основал вземането си на процесните договор за заем и договор за допълнителни
услуги към него, рамков договор за цесия и приложение № 1 към него. По това ч.гр.дело
е издадена заповед № 1831 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 10.12.2019 г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответникът в
настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство, сумите от:
- 700 лв. - главница по договор за заем CrediHome № 1191-10195520/25.01.2019
г.;
- 70,40 лв.-договорна лихва по договор за заем за периода 01.02.2019 г.-
12.07.2019 г.;
- 134,40 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода 01.02.2019 г. - 12.07.2019 г.;
- 277,20 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 01.02.2019 г. – 12.07.2019 г.;
- 29,20 лв. - лихва за забава по договор за заем от 02.02.2019 г. до
датата, предхождаща подаването на заявлението в съда – 05.12.2019 г.;
- 15,60 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от 02.02.2019
г. до датата, предхождаща
подаването на заявлението в съда – 05.12.2019 г.;
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 05.12.2019 г. до окончателното изплащане; както и направените по
делото разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Тази заповед е била връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, при което на заявителя на 11.05.2020 г. са дадени указания, да
предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с
настоящата искова молба с вх.рег. № 8509/10.06.2020 г., изпратена по куриер на 09.06.2020
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло
неоснователен и недоказан. По категоричен начин по делото се установиха облигационните
правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права. По искане за заем от
25.01.2019 г. от
ответника до „Микро Кредит“ АД, помежду им е сключен процесният договор за заем
CrediHome № 1191-10195520/ 25.01.2019 г. – с чиста стойност на заема от 700
лв., обща сума за погасяване 770,40 лв., еднократна адм. такса 0 лв., сума за
получаване 700 лв., брой седмични вноски 24, седмична погасителна вноска 32,10
лв., ден на изплащане петък, дата на първо плащане 01.02.2019 г., с ГПР 49,90%
и фиксиран лихвен % 40,64%, начин на усвояване– в брой в офис на кредитора, с
погасителен план към договора. Помежду им е сключен същия ден и втори договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10195520/25.01.2019 г. - за пакет от допълнителни
услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на
дружеството застраховка, както следва: „Преференциално обслужване” за срок от
24 седмици, с вноска от 5,60 лв., както и застраховка защита пакет „Премиум
Злополука” за срок от 24 седмици, с вноска от 11,55 лв.; със застрахователна
полица за застраховка „Защита” № МС320141191- 10195520 със застраховател ЗК
„Уника Живот” АД, застрахователен посредник „Микро Кредит“ АД, и застраховано
лице – ответникът в настоящото производство; със застрахователна премия от
271,66 лв., с данък по ЗДЗП от 5,54 лв., общо 277,20 лв., начална дата на
застраховката 25.01.2019 г. и крайна дата 12.07.2019 г., със срок от 24 седмици.
Вземанията си против длъжника кредиторът, като цедент, е прехвърлил на ищеца,
като цесионер, по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., с анекс от 14.01.2019 г. и Приложение № 1/ 10.05.2019 г. към него. В приложението под № 169 е индивидуализиран като длъжник ответникът по процесния договор за заем с отпусната главница от 700 лв., договорна лихва от 70,40 лв., общо дължимо
по кредита 1 182 лв., с остатък от главницата 700 лв., остатък от лихвата 70,40
лв., общо дължимо към датата на продажбата 1 182 лв. и дата на последно
платена сума – 0. Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, цесията има
действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Такова уведомяване по отношение на ответника в случая не се установява към датата
на подаване заявлението по чл.410 от ГПК. С процесния договор за цесия,
цесионерът се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща
писмени уведомления до длъжниците за цесията, като формата и съдържанието на
уведомлението до длъжник се съгласува между страните и представлява приложение
№ 2 към рамковия договор, въз основа на предоставено му пълномощно във формата
на приложение № 5 - в рамките на 6 месеца от датата на прехвърляне. Ищецът не
представи по делото доказателства, да са били съобразени уговорените форма и
съдържание на уведомлението до ответника. Установи се, че уведомления до
ответника за цесията не е изпращал продавачът по този договор, а ищцовото
дружество, като купувач, за което той е бил надлежно упълномощен. Както приема ВКС
в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а
длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този
смисъл е решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Но за да има действие цесията
спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му.
Както се посочи, такова обстоятелство не е налице, нито към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия
иск. До ответника са били изпратени две уведомителни писма за извършеното
прехвърляне на вземания от ищеца, с дати 14.05.2019 г. и 14.05.2020 г., които
обаче не са достигнали до знанието му, с отбелязвания, че не е бил намерен на
адреса. Не би могло да се
приеме, че ответникът е надлежно уведомен за цесията с настоящата исковата
молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да
се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане (решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС,
ІІ т. о., решение № 3/ 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.);
като получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче
длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като
връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като
ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че
извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие, по
смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и
уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен
му от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би
могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за
представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези обстоятелства,
съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на
задълженията, произтичащи от процесния договор за заем, в полза на цесионера – ищцовото дружество. Това е достатъчно
основание за отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен и
недоказан.
В допълнение на гореизложеното,
следва да се посочи, че въпреки указаната му доказателствена тежест, ищецът не
доказа, в процесния заемен договор изрично да е била уговорена възможността,
кредиторът да може прехвърли на трето лице
вземанията си по същия, според законовото изискване на чл.99 ал.1 от ЗЗД. Това е допълнително основание за отхвърлянето на предявения иск
изцяло, като неоснователен и недоказан.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С***, бул. „*****, представлявана от изпълнителния
директор Д.Б.Б.; против Р.С.А. с ЕГН **********,***; с настоящ адрес ***; както
и с адрес в гр. Х., бул. **** - да се приеме
за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумите, както следва:
- 700 лв. - главница по договор за заем;
- 70,40 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода 01.02.2019 г.
/падеж на първата неплатена вноска/ - 12.07.2019 г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 134,40 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода 01.02.2019 г. /падеж на първата неплатена вноска/ -
12.07.2019 г. /падеж на последната погасителна вноска/;
- 277,20 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 01.02.2019 г. – 12.07.2019 г.;
- 29,20 лв. - лихва за забава по договор за заем от 02.02.2019 г. до датата
на подаване на заявлението в съда;
- 15,60 лв. - лихва за забава по договор за допълнителни услуги от
02.02.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане; които суми били дължими по договор за заем CrediHome № 1191-10195520/25.01.2019 г. и договор за допълнителни услуги към него от
същата дата, сключени между ответника и „Микро Кредит“ АД с ЕИК *********; вземанията
по които договори били цедирани по силата на Приложение № 1/10.05.2019 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.,
с анекс от 14.01.2019 г., сключени между посоченото дружество и ищеца;
за които суми е издадена заповед № 1831 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 10.12.2019 г. по ч.гр.дело № 3816/ 2019 г. на Районен съд -
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адреси от л.2 и л.67, като им
се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова –
делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!