№ 330
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502150 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Л. Д. срещу
решение № 112/03.05.2022г. на ОС-Монтана, постановено по гр.д. № 394/21г.,
с което е уважен иск по чл.75, ал.2 от ЗН.
Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен,
незаконосъобразен и немотивиран. Поддържа ,че без обоснован извод
относно това дали неучаствалото в делбата лице трябва да участва в нея или
не е възможно тя да бъде прогласена за нищожна. Изясняването на този
въпрос не може да стане по обратния ред. Дали ищецът е съсобственик и
дали е следвало да учавства в делбата е свързан с въпроса за
принадлежността на правото на собственост към момента на извършване на
оспорената делба, то липсва правен интерес от самостоятелно предявяване на
установителния иск по чл.75, ал.2 от ЗН. При имущество придобито като
СИО се поставя въпросът за приложимостта на чл.75, ал.2 от ЗН. Според т.7
от ППВС 7/73г. извършената без участието на единият от съпрузите делба е
нищожна. Но според други решения съпругът съделител, участвал в делбата,
няма права на съделител, тъй като не притежава свой дял от имота преди
прекратяване на съпружеската общност. Последиците от неучастието на
1
съпруг на съделител в делбата са различни в зависимост от това дали при
делбата съпругът – съделител получава в дял имотът или не. Ако той е
получен от съпругът- съделител, то участието на другия съпруг в делбата е
ирелевантно, тъй като на основание чл.24, ал.4 от СК представлява
презумптативно съпруга си и делбата не е нищожна. С решението от
25.03.2021г. по гр.д. № 715/19. на РС- Берковица единият от делбените имоти
е поставен в дял на съпруга на ищеца М. Д., а другия на жалбоподателя. В
ТР № 5/29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС се приема за правилно второто
становище.
Затова въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В депозиран писмен отговор Н. Д. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита обжалваното решение
за правилно и законосъобразно.
Ответникът по жалба М. Д. не изразява становище по нея.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.75, ал.2 от ЗН. В исковата молба ищецът Н.
Д. твърди, че на 12.08.1998г. е сключила граждански брак с М. Г. Д. като по
отношение на тях се прилага общият режим на имуществена общност.
Придобили са възмездно в съпружеска имуществена общност два имота. С
нот. акт № 6/18г. М. Д. е придобил чрез договор за покупко- продажба 1/6
ид.ч. от ПИ с идентификатор 12961.424.176, целият с площ от 683 кв.м.,
намиращ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, както и 1/6 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 12961.424.180, целият с площ от 656 кв.м., находящ се в гр.
*** ул. „***“ № ***а. С нот. акт № 231/04г. М. Д. е придобил ½ ид.ч. от
поземлен имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *** с пл. номер № 1117.
Съгласно чл. 21 от СК тези недвижими имоти принадлежат и на двамата
съпрузи, т.е. и на ищеца. С решение от 29.09.2020г. по гр.д. № 715/19г. на РС-
Берковица са допуснати до делба ПИ с идентификатор 12961.424.180 и ПИ с
идентификатор 12961.424.176 между М. Д. и Р. Д.. Към този момент ищецът е
била съсобственик , заедно с единия от съделителите. Съдът не е съобразил
този факт и не е спазил задължението си да следи служебно за конституиране
2
в производството на необходимите задължителни другари и делбата е
извършен без един от съсобствениците. На основание чл.75, ал.2 от ЗН тя е
нищожна. Затова ищецът моли съда да признае за нищожна извършената
делба, допусната с решение от 29.09.2020г. по гр.д. № 715/19г. на РС-
Берковица между М. Г. Д. и Р. Л. Д..
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от Р. Д.. Счита,
че искът е допустим, но неоснователен. Поддържа, че в решения на съда се
приема, че, когато един имот се притежава в режим на съпружеска
имуществена общност извършената делба без участието на единия съпруг е
нищожна. В други решения се приема обратното като те се позовават на
чл.24, ал.4 от СК/чл.22, ал.3 от СК /отм/. Р. Д. се позовава на ТР №
5/29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът М. Д. не е депозирал писмен отговор.
Не се спори, а и видно от удостоверение за сключен граждански брак е,
че на 12.08.1998г. ищецът Н. Д. и ответникът М. Д. са сключили граждански
брак, който не е прекратен и към настоящият момент.
Не се оспорва, че с нот. акт № 231/07.06.2004г. М. Д. е придобил чрез
договор за покупко- продажба 1/2 ид.ч. от недвижим имот съставляващ
парцел VII, кв. 85 по плана на гр. ***, с пл. № 1117 с площ от 1348 кв.м.
С нот. акт № 6/20.12.2018г. М. Д. с договор за покупко- продажба е
придобил 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор 12961.424.176 по КККР на гр.
Вършец, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, с площ от 683 кв.м. с номер по
предходен план 1117, кв.85, част от парц. VII, както и 1/6 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 12961.424.180 по КККР на гр. Вършец, находящ се в гр. ***,
ул „***“ № ***а целият с площ от 656 кв.м. с номер по предходен план от
1117, кв.85, част от парцел VII.
Безспорно е, че с влязло в сила решение от 25.03.2021г., постановено по
гр.д. № 715/19г. на РС- Берковица е извършена делба на ПИ с
идентификатор 12961.424.176 при квоти 1/3 за Р. Д. и 2/3 за М. Д., заедно с
находящата се в недвижимия имот сграда при квоти 2/3 за Р. Д. и 1/3 за М. Д..
Допусната е делба и на ПИ с идентификатор 12961.424.180 при квоти 1/3 за
Р. Д. и 2/3 за М. Д.. В дял на М. Д. е поставен ПИ с идентификатор
12961.424.180. На Р. Д. е поставен в дял ПИ с идентификатор 12961.424.176.
3
За уравнение на дяловете Р. Д. е осъден да заплати на М. Д. сумата от 25 134
лв. за терена и 15 633лв. за сградата.
По делото е представено решение № 34/28.07.2021г., постановено по
гр.д. № 157/21г. на ОС- Монтана, с което е потвърдено горното съдебно
решение.
Пред въззивния съд е прието копие от решението по извършване на
делбата от 25.03.2021г. по гр. д. № 715/2021г. с отбелязване, че е влязло в
законна сила на 29.09.2022г.
При така събраните доказателства искът по чл.75, ал.2 от ЗН е уважен.
Пред въззивния съд е прието като писмено доказателство описаното по-
горе решение на РС- Берковица.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.75, ал.2 от ЗН.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното съдебно решение, по допустимостта му в обжалваната
част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото във
въззивната жалба- чл.269 от ГПК, с изключение на случаите, когато се
установи нарушение на императивна материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно.
По допустимостта му.
Съгласно т.1 от ТР № 3/19.12.2013г. на ОСГК на ВКС искът за
нищожност на делбата, извършена по съдебен ред, може да се предяви
самостоятелно в отделно исково производство. Поради това предявеният
иск е допустим. Той е предявен, когато делбата, в която ищецът не е
участвал, е била извършена между съделителите. Влизането в сила на
съдебното решение по извършването на съдебната делба по гр.д. № 715/19г.
на РС- Берковица въззивният съд съобрази на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Активно легитимиран да предяви иска за установяване на нищожност
на делбата е съсобственик, притежаващ право на собственост върху
недвижим имот и който не е участвал в делбата. Неучастието му в съдебната
или доброволната делба води до нейната нищожност. /т.7 на
ППВС№7/28.11.1973г./
4
Пасивно легитимирани по иск с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН са
участвалите съделители в доброволната, респективно съдебната делба. Те са
задължителни другари. Според Р № 165/10.06.2011г. по гр.д. № 1337/10г. на
ВКС, II г.о.: „съгласно указанията, дадени в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС
в делбата следва да участват всички лица от кръга на титулярите на правото
на собственост, като в противен случай тя е нищожна съгласно чл.75, ал. 2
ЗН. Всички съсобственици на имота са задължителни необходими другари в
производството по делба, понеже с производството се осъществява
потестативното право на делба не само на ищците, но и на всички други
съсобственици. Необходимостта от установяването на кръга на
съсобствениците задължава съдът служебно да следи за конституирането на
всички участници в имуществената общност като страни в делбения процес“.
Няма спор, че в съдебната делба, извършена по гр.д. № 715/19г. на РС-
Берковица не е участвала Н. Д., която е съсобственик на основание
съпружеска имуществена общност в недвижимите имоти, които са били
поделени. Съпрузите като притежаващи право на собственост върху
недвижим имот са необходими задължителни другари в производството по
съдебна делба. Неучастието на единия от тях води до нейната нищожност./ Р
№ 60/17.07.20917г. по гр.д № 3431/16г., ВКС, I г.о., Р № 46/22.06.2020г. по
гр.д. № 2358/19г. на ВКС, I г.о./ Във второто се приема и че е
„неприложимо ТР № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 5, според което
неучастието на съпруг в договор за доброволна делба на недвижим имот –
съпружеска имуществена общност не води до нищожност по аргументи,
извлечени от нормите на чл. 24, ал. 4 от СК /чл. 22, ал. 3 от СК, отм./. Тази
норма се отнася само за сделките с предмет - вещ, която е СИО, сключени без
участието на единия от съпрузите, поради което това тълкувателно решение
не се отнася за производството по съдебна делба.“
Видно от представеното съдебно решение на РС- Берковица делбата на
недвижимите имоти, придобити от М. Д. по време на брака му с Н. Д., е
извършена без нейно участие, въпреки че тя е съсобственик. На основание
чл.75, ал.2 от ЗН тя е нищожна.
Без правно значение е, че единият от недвижими имоти,
представляващи СИО, бил възложен на другият съпруг М. Д., тъй като при
съдебната делба не намира приложение чл.24, ал.4 от СК.
5
Предявеният иск е основателен.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
На жалбоподателят не се дължан разноски поради неоснователността на
въззивната му жалба.
Ответникът по жалбата Н. Д. не е направила искането за присъждане на
такива.
М. Д. не е направил искане за разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112/03.05.2022г. на ОС-Монтана,
постановено по гр.д. № 394/21г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6