Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …...….. 16.05.2014 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5368 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 32 ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищците Х.Х.П., ЕГН: ********** и С.Х.П., ЕГН: **********, действащи чрез Х.И.П., ЕГН: **********, като техен баща и законен представител, са предявили против Р. С.М., ЕГН: **********,***, иск за разпределение на реалното ползване на недвижим имот, находящ се в ***, ****, представляващо дворно място, застроено и незастроено, с площ от 1 150 кв.м. по документи за собственост, а по скица 980 кв.м., съставляващо УПИ III-126 в кв. 8 по плана на с. ***.
В исковата молба е посочено, че с нотариален акт № ***, том ***, дело № *** от 19.06.2009 г. на СВ ищецът учредил на дъщерите си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ***, представляващ дворно място, застроено и незастроено, с площ от 1 150 кв.м. по документи за собственост, а по скица 980 кв.м., съставляващо УПИ III-126 в кв. 8 по плана на с. Златитрап, при граници- от запад: ПИ 125, от север: УПИ II-124, от изток: улица и от юг: УПИ IV- 127, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 110 кв.м. и масивна стопанска постройка с площ от 15 кв.м. Ответникът, заедно със сина си К. Р. М., бил собственик на останалата ½ идеална част от имота, като съсобствеността между тях била възникнала от наследяване и се прекратила с изнасяне на публична продан на делбения имот с решение по гр. дело № 3873/ 2006 г. на ПРС, IV гр. с-в. Имотът бил закупен изцяло от ответника съделител. С постановление от 11.12.2012 г. на ЧСИ З. Д. по изп. дело № 156/ 2010 г. се извършило възлагане на имота на ответника като негов изключителен собственик, който на 11.03.2013 г. поискал въвод във владение. В имота в момента живеели ищците и майката на децата, като лицата не притежавали друго жилище, а ответникът бил от град Пловдив, имал и друга недвижима собственост и нямал такава жилищна нужда като ищците. С оглед броя на лицата и на самостоятелните обекти в имота не можело да се разпредели ползването на страните така, че всеки да упражнява правото си да служи с вещта и да задоволява жилищните си нужди. Също така било невъзможно едновременно имотът да се ползва по предназначение от собственика и от ползвателите, поради което възниквал правен интерес от предявяване на иск за разпределение на ползването. В случай на невъзможност от такова, моли цялото жилище да се предостави на малолетните ползватели, а на ответника да се определи парично обезщетение за това, че е лишен от възможността да ползва вещта си. Претендира и за разноските в процеса. В с.з. чрез законния си и упълномощен представител молят за постановяване на решение, с което да се разпредели правото на ползване съобразно третия вариант от допълнителното заключение на вещото лице.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор. Счита иска за недопустим, защото малолетните ищци били носители само на ограничено право на ползване върху имота, а не били съсобственици, докато за разпределение на ползването се изисквало наличие на съсобственост на имота. По същество оспорва правата на ищците, като счита, че сделката, с която те са придобили правото на ползване върху имота, била нищожна, като заобикаляща закона и поради липса на основание на сключването й. Целта с нея била да се осуетят правата на ответника, защото малолетните деца с оглед ниската си възраст нямали никаква нужда от учредяване на право на ползване, тъй като живеели с родителите си, а било ясно, че този делбен имот ще бъде изнесен на публична продан и така се противопоставяли правата на купувача. Отделно от това, сделката се явявала относително недействителна спрямо ответника на основание чл. 76 от ЗН, защото съделителят се бил разпоредил със своя идеална част от имота, който не се паднал в негов дял при делбата. Според съдебната практика, когато имот се изнасял на публична продан, делбата се считала за извършена не с постановяване на решението, а към момента на продажбата на имота. Моли за отхвърляне на иска. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора, като при условията на евентуалност счита, че ползването следвало да се разпредели според последното заключение на вещото лице.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от
фактическа страна следното:
С нотариален акт № ***, том ***, рег.
№ ***, нот. дело № *** от 18.06.2009 г. на Нотариус Н.
Б., рег. № ***, на ищците Х.Х.П., ЕГН: ********** и С.Х.П.,
ЕГН: **********, е било
учредено от баща им Х.И.П., ЕГН: **********, пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху ½ идеална част от процесния недвижим имот, находящ се в ***.
С постановление за възлагане на недвижим
имот от 11.12.2012 г. по изпълнително дело № 156/ 2010 г. по описа на ЧСИ З. Д., рег. № ***, ответникът
е обявен за купувач на целия гореописан имот (дворно място, ведно с постройките
в него- масивна жилищна сграда и масивна стопанска постройка) и същият му е
възложен.
Представени са удостоверения за семейно
положение на ответника и за наследници на неговия праводател,
сред които е и бащата на ищците.
Приложени са справки от имотния регистър
по партидите на страните.
Събрани са и гласни показания, чрез
разпит на един свидетел, ангажиран от ответника (протокол от с.з. от 13.11.2013 г.). Св. К. И. Д. заявява, че познавал
процесния имот, защото бил негов съсед и посочва, че за периода 2007 г.- 2012
г. той бил необитаем заради пожар. После бащата на ищците поставил дограма, но
никой не бил живял в къщата.
По
делото са приети основно и допълнителни заключения по съдебно- техническа
експертиза, по които вещото лице е предложило различни варианти за
разпределение на ползване на дворното място и на постройките в него.
Приложено
е приключилото гр. дело № 3873/ 2006 г. на ПРС, IV гр. с-в, по
което с решение от 25.01.2008 г. е допусната делба на процесния имот при
следните квоти на собственост: за бащата на ищците- ½, а за ответника и
сина му- по ¼ идеални части, като с влязло в сила на 11.02.2010 г. решение
имотът е бил изнесен на публична продан.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В
производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС съдът не осъществява правораздаване и не
решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява това, което то
е следвало да реши с оглед най- целесъобразното използване на общия имот. В
това производство не се решават спорове за собственост между страните, а само
им се оказва съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ.
Задължително обаче е да се изследва въпросът за правата на страните, защото
разпределението на ползването трябва да е съобразено с действителните права на
съсобствениците (така и по т. 2 от ТР № 13/ 2012 г. на ОСГК на ВКС).
Още
в отговора на исковата молба ответникът е оспорил правата на ищците с
твърденията, че те не му били противопоставими по
различни съображения и в тази връзка основният въпрос по делото, който следва
да се обсъди, е свързан именно с това. Ищците са носители на ограничено вещно
право на ползване на ½ идеална част от имота и това формално им
осигурява активна процесуална легитимация в процеса, доколкото те са
заинтересовани да участват в производство, свързано с управление на обща вещ,
спрямо която притежават съответни права. В конкретния случай обаче имотът, за
който се иска разпределение на ползването, не е съсобствен
между страните, защото в процеса по приключилата делба съсобствеността е
прекратена и след изнасянето му на публична продан,
той е закупен от ответника, станал негов едноличен собственик.
Учредяването на ищците на правото на ползване върху имота от страна на баща им е осъществено в хода на производството по извършване на делбата и по- точно след постановяване на решението за изнасяне на общата вещ на публична продан в рамките на въззивния процес, образуван по жалба на бащата- съделител. В производството по делбата са участвали както родителят на ищците, така и ответникът, като и двамата наследници са притежавали съответни права досежно имота. Доколкото обаче прехвърлянето на правото на ползване е било извършено по време на делбения процес, тази сделка е непротивопоставима на ответника, независимо, че правото на ползване принципно е противопоставимо на всички, включително и на собственика на вещта, какъвто е станал купувачът чрез публичната продан. Нотариалният акт обаче няма действие спрямо това лице, тъй като сънаследникът е извършил разпореждане с общата вещ по време на делбата и макар сделката да е действителна, спрямо останалите съделители, които са другите участници в делбата, тя не е, защото с нея недопустимо се засягат правата им, предмет на делбения процес. Без никакво значение е обстоятелството дали ответникът като купувач в публичната продан е знаел за учреденото право на ползване и дали той е придобил имота с него, защото релевантно тук е само това, че прехвърлителят в качеството си на съделител е обременил общата вещ с тежест и именно с оглед защита на останалите участници в делбата това разпореждане не ги обвързва и те не са длъжни да я търпят.
Предвид
изложеното, не са налице основанията за обсъждане на някой от предложените от
вещото лице варианти за разпределение на ползването по изготвените от него заключения,
защото липсва основната предпоставка за допускане на това разпределение. При
положение, че правото на ползване на ищците е непротивопоставимо
на правото на собственост на ответника, то искът следва да се отхвърли, тъй
като сделката, от която те черпят права, няма действие досежно
собственика, за да се приеме, че ползвателите имат права в процеса, които да
обусловят участието им в подобно разпределение на ползването.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищците дължат на
ответника направените от него разноски в процеса, които се претендират, като за
същите е представен съответен списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и писмени доказателства,
че те са действително заплатени- внесени депозити за вещо лице по СТЕ в общ размер
от 150 лева (л. 88 и л. 103) и адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева (л.
123). Направените пък от ищците разноски за държавна такса, депозити за вещо
лице и възнаграждение на пълномощника им си остават на тяхна сметка.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Х.П., ЕГН: ********** и С.Х.П., ЕГН: **********, действащи чрез Х.И.П., ЕГН: **********, като техен баща и законен представител, всички със съдебен адрес: ***, ет. мансарден- чрез адв. М.Д., против Р. С.М., ЕГН: **********,***, иск за разпределение на реалното ползване на недвижим имот, находящ се в ***, представляващо дворно място, застроено и незастроено, с площ от 1 150 кв.м. по документи за собственост, а по скица 980 кв.м., съставляващо УПИ III-126 в кв. 8 по плана на с. Златитрап, при граници- от запад: ПИ 125, от север: УПИ II-124, от изток: улица и от юг: УПИ IV- 127, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 110 кв.м., включваща изба и таван, както и масивна стопанска постройка с площ от 15 кв.м.
ОСЪЖДА Х.Х.П., ЕГН: ********** и С.Х.П., ЕГН: **********, действащи чрез Х.И.П., ЕГН: **********, като техен баща и законен представител, всички със съдебен адрес: ***, ет. мансарден- чрез адв. М.Д., да заплатят на Р. С.М., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. Н.А., направените по делото разноски, както следва: сумата от 150 (сто и петдесет) лева- депозити за вещо лице и сумата в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД