Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 10.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
2.ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева въззивно гражданско дело № 187 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК
С решение № 193 от 06.01.2020 год. по гр.д. № 182/2019 год. на РС-Пирдоп е признато за установено по иска на „Т.С.” ЕАД, *** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК срещу Д.Т.К. – Т. ***, че ищецът има вземане срещу ответницата за следните суми: 1017,65 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 год. – 30.04.2017 год., и 99,23 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2017 год. до 30.08.2018 год., 38,50 лв. – сума за дялово разпределение за периода 01.07.2015 год. – 30.04.2017 год. и 8,55 лв. лихва от 15.09.2017 год. до 30.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2018 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 75 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство, както и сумата 1000 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –„П.И.” ООД.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответницата
с твърдения, че
същото противоречи
на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Сочи, че липсват
доказателства за това реално да е ползвала услугата – предоставяне на топлинна
енергия на посочения адрес и в обекта, конкретизиран в исковата молба. Моли
съда да отмени решението изцяло и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявените срещу нея искове.
Ищецът в о.с.з. оспорва въззивната жалба.
Третото лице - помагач не взема становище по въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 182/2019 год. по описа на РС-Пирдоп е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, *** против Д.Т.К. – Т. ***, в която ищецът твърди, че на 11.09.2018 год. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сумата от 1163,93 лв., от които 1017,65 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2016 год. – м. април 2017 год., 99,23 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2017 год. до 30.08.2018 год., както и сума за дялово разпределение в размер на 38,50 лв. – главница за периода м. юли 2015 год. – м. април 2017 год. и 8,55 лв. – лихва от 15.09.2017 год. до 30.08.2018 год., както и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. С разпореждане от 04.02.2019 год., постановено по ч.гр.д. № 71/2019 год. по описа на ПРС е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от ГПК ответницата е депозирала възражение срещу заповедта, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 422 от ГПК.
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.К.-Т. е посочено, че длъжникът е ползвал и не е заплатил топлинна енергия за посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, жк. „Зона Б-5“, бл. 15, вх. В, ет. 4, ап. 50, аб. № 195376, поради което е налице вземане на ищеца за посочените по-горе суми.
По делото не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабден обект е собственост на Д.К.-Т., на основание давностно владение, за което и издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка № 160, дело № 128/2003 год. на нотариус с район на действие РС-София.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Л. от 18.10.2019 год., изготвено въз основа на издадените от ищеца месечни фактури и изравнителните сметки, изготвени от – „П.И.” ООД, начислените суми за топлинна енергия за периода 05.2016 год. – 04.2017 год. и за посочения по-горе имот, са: 1017,65 лв. – стойността на реално консумираната топлинна енергия, 99,23 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2017 год. до 30.08.2018 год., 38,50 лв. – сума за дялово разпределение за периода 01.07.2015 год. – 01.04.2017 год. и 8,55 лв. лихва от 15.09.2017 год. до 30.08.2018 год.
Според техническата експертиза на в.л. Гоцев от 26.11.2019 год. по силата на договор от 30.03.2012 год. фирмата за дялово разпределение „П.И.” ООД извършва услугата топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода в етажната собственост, където се намира топлоснабденият обект и извършва разпределение на консумираната от абонатите топлоенергия в края на всеки отоплителен сезон въз основа на Наредба 16-334 от 2007 год. Индивидуалните справки за отчетните периоди от м. май 2016 год. до м. април 2017 год. съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите на процесния имот с пълен отопляем обем 156 куб.м. Разхода за топлинна енергия за отопление на имота за отчетния период е изчисляван от фирмата за дялово разпределение по отчет на показанията на 3 броя индивидуални разпределители за разхода на отоплението, като след това е извършвано дялово изравняване. Стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислена на база одобрената методика – приложение към чл. 61 от цитираната наредба. За отоплителен сезон 2016-2017 год. тази част от топлинната енергия е изчислявана в размер на 15% от общата енергия за отопление в СЕС. Прогнозният дял на ТЕ за БГВ е определян въз основа на средномесечното потребление на топла вода за предходен период, съгласно чл. 71, ал. 2 от Наредба 16-334. Реалното потребление за отчетния период е отчитано от ФДР по показанията на водомера за топла вода, като след отчитане на действително потребената топла вода е извършвано дяловото изравняване. В таблица към заключението са посочени по периоди начислените стойности за топлинна енергия от „Топлофикация“, изчислените стойности от фирмата за дялово разпределение, както и сумите за изравняване след дяловото разпределение. Посочени са фактурираните суми за топлоенергия за процесния период по отделни пера и общите месечни суми. Общият размер на фактурираната топлинна енергия през процесния период възлиза на 1017,65 лв., след дялово изравняване. За процесния период сумите са начислени при спазване изискванията на нормативната уредба.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният установителен иск за признаване съществуването на вземането
на ищеца – цена на ползваната топлина енергия са допустими. Това е така, тъй
като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на
иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея
се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.
Исковете са с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Разгледани по същество, исковете са основателни
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. В тежест на ответника е единствено да докаже факта на евентуално извършени плащания на дължимите суми.
Съдът намира, че по делото се доказа съществуването на облигационно правоотношение между страните с източник договор за доставка и продажба на топлинна енергия. По делото не се спори, че през процесния период ответницата е собственик на посочения по-горе недвижим имот. От представените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че имотът е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост /в която се намира апартаментът на ответницата/ е била присъединен към топлопреносната мрежа, като ответницата е имала открита партида при ищеца на нейно име съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Правата и задълженията по правоотношението са регламентирани от ЗЕ. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, които обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно чл.153 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
По силата
на договорно-правната връзка в тежест на ищцовото дружество е възникнало задължението да доставя топлинна енергия, а в тежест на абоната - да заплаща отчетеното количество енергия.
Установи се от заключението на вещите лица по приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, че общият размер на фактурираната топлинна енергия през процесния период възлиза на 1017,65 лв., като разпределението по месеци е посочено в т. 4 от техническата експертиза. За доставената топлинна енергия редовно е водено счетоводство и са отразени коректно задълженията за плащане. Дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, като са взети предвид отчетите на индивидуалните разпределители в имота на ответницата. Дължимите суми за топлинна енергия за периода 05.2016 год. – 04.2017 год. и за посочения по-горе имот, са: 1017,65 лв. – стойността на реално консумираната топлинна енергия, 99,23 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2017 год. до 30.08.2018 год., 38,50 лв. – сума за дялово разпределение за периода 01.07.2015 год. – 01.04.2017 год. и 8,55 лв. лихва от 15.09.2017 год. до 30.08.2018 год.
С оглед това и
предявените искове са изцяло основателни. Ответницата дължи на ищеца и
направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., както и
разноските в първоинстанционното исково производство в
размер на 1000 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 193 от 06.01.2020 год. по гр.д. № 182/2019
год. на РС-Пирдоп
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.