Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти касационен състав
На
седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена
Данаилова
2.
М.Иванова-Даскалова
Секретар:
Мая Вълева
Прокурор:
Силвиян Иванов
Като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1562 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
"ПДР Бърз Ремонт”ЕООД – гр.Варна против Решение №923/13.05.2019г. по НАХД
№1381/2019г. на ВРС, с което е потвърдено НП №351231-F394702/02.08.2018г. на Директора
на дирекция «Обслужване» в ТД на НАП–Варна, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена муществена санкция от 500лв. за нарушение на чл.125
ал.5 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че решението на ВРС
е неправилно и незаконосъобразно. Отново се изтъкват доводите с оглед на които
считат деянието за маловажно. Оспорват се мотивите в Решението за неприложимост
на чл.28 от ЗАНН. Като потвърдил незаконосъобразно издаденото НП, ВРС приложил
неправилно материалния закон, поради което
се претендира отмяна на Решението и вместо него да бъде постановено
ново, с което да бъде отменено НП.
Ответната страна - ТД на НАП – Варна чрез
юрисконсулт депозира писмено възражение, с което оспорва жалбата. Счита
оплакванията в нея за неоснователни, а Решението на ВРС с което е потвърдено НП
за правилно и законосъобразно. Споделят се изводите в него за неприложимост на
чл.28 от ЗАНН в случая. Нарушението било доказано от приетите по делото
доказателства и наложената за него имуществена санкция в минималния предвиден в
закона размер била достатъчна за постигане на целите в чл.12 от ЗАНН, за което
се налага. Молят жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в
сила Решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Депозират писмени
бележки.
Представителят на Окръжна
прокуратура–Варна намира касационната жалба за допустима, но за неоснователна. Счита
Решението на ВРС за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила
и закона, поради което не били налице основания за отмяната му.
Касационната жалбата е подадена в
срока по чл.211 ал.1 от АПК , при спазване изискванията на АПК, от лице с
активна процесуална легитимация, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е неоснователна.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН Решението
на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1
от НПК., като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно, съгласно чл.218 от АПК. Касаторът претендира отмяна на
Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Решението на първоинстанционния съд е
валидно и допустимо.
Правилно ВРС преценил събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност, а и с оглед разпределението на
доказателствената тежест между страните. Неоснователни са оплакванията на
касатора за неправилно приложение на материалния закон от ВРС. Проверката за правилността
на прилагането на материалния закон касационният състав извърши съгласно чл.220
от АПК въз основа на фактическите установявания в Решението. ВРС установил, че "ПДР
Бърз Ремонт”ЕООД–гр.Варна е регистрирано по ЗДДС лице, при проверка на което на
04.07.2018г. в информационния масив на НАП от служител на ТД на НАП-Варна е установено,
че не е изпълнило задължението си в законовоустановения 14-дневен срок, който
изтекъл на 14.06.2018г. /работен ден/ да подаде справка-декларация по ЗДДС за
данъчен период м.05.2018г. ВРС констатирал, че за това нарушение на дружеството
срещу него бил съставен АУАН на 16.07.2018г., в който нарушението е квалифицирано
като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС и същият ден е връчен на пълномощник на
дружеството, който не вписалв него възражения. Установено е, че в 3-дневния
срок от връчване на акта са постъпили писмени възражения от дружеството, че
заедно с преписката и АУАН били изпратени на административно-наказващият орган,
който разгледал материалите, намерил възраженията за неоснователни, възприел като
правилни констатациите в акта и на 02.08.2018г. издал НП, с което за нарушение
на чл.125 ал.5 от ЗДДС на основание чл.179 от ЗДДС на дружеството наложил
имуществена санкция в минималния предвиден размер от 500лв.
Правилно ВРС приложил материалния
закон към фактическите установявания и заключил, че АУАН и НП са издадени в
сроковете предвидени в чл.34 ал.1 от ЗАНН, с изискуемото съдържание в чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, от компетентни лица. Правилно преценил, че производството е
проведено без нарушение на процесуалните правила в ЗАНН, че НП е надлежно
връчено и в него фактическата обстановка и квалификация са такива, каквито са в
АУАН. Основателно и в съответствие с доказателствата е извода в решението, че дружеството
е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му,
че правилно неизпълнението на задължението да подаде в срок до 14.06.2018г. справката
–декларация по ЗДДС за данъчен период м.05.2018г. е нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС. За това нарушение в чл.179 ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на юридическите
лица на имуществена санкция в размер от 500лв. до 5000лв. И основателно ВРС
намерил за правилно квалифицирано нарушението и съответна на обществената му
опасност наложената с НП санкция в минималния размер от 500лв.
Касационният състав намира за
правилни и съответни на конкретните факти и обстоятелства свързани с
нарушението и извършителя изводите на ВРС за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. В
НП е посочено, че са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и
утежняващи обстоятелства и е преценено, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. В Решението са отхвърлени като неоснователни
доводите в жалбата срещу НП за маловажност на случая със съображенията, че от нарушението
не са настъпили вреди, че дължимия ДДС за д.п.05.2018г. е бил внесен в срок.
Касационният състав намира за правилен и съобразен с установеното от
доказателствата извода на ВРС, че обществената опасност на конкретното деяние
не е явно незначителна и то не съставлява маловажен случай. Правилно е отчетено,
че конкретното нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид; че
извършването му поради причини, свързани с изтичане срока на квалифицирания
електронен подпис и датата на валидността на новия такъв, с организацията на
отговорните за подаване в срок на справката лица, не охарактеризират деянието
като такова с явна незначителност на обществената опасност, за което да не се
носи отговорност. Тези факти и обстоятелства ВРС посочил, че правилно са
съобразени при издаването на НП и налагането на санкцията в минималния размер. По
аргумент от чл.125 ал.5 от ЗДДС, в който е въведено законово задължение за
всички данъчно-задължени субекти да депозират справки-декларации по ЗДДС и
предвиждането на отговорност за неизпълнение в срок на това задължение,
независимо дали са внесли или не дължимия за същия данъчен период данък,
обосновават извода за правилно отхвърлени от ВРС като неоснователни доводите,
че "ПДР Бърз Ремонт”ЕООД – гр.Варна е заплатило дължимия данък за периода
и с неподаването в срок на справката-декларация по ЗДДС за него не е ощетило
фиска.
Правилен и законосъобразен, в
съответствие с фактите и обстоятелства свързани с конкретното нарушение е
извода на ВРС за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. В случая не при подаване на
справката-декларация за д.п.м.05.2018г. от дружеството е установено, че не е
спазило срока за депозирането й до 14.06.2018г. Това неизпълнение на
задължението е установено при служебна проверка на 04.07.2018г. от служител на
ТД на НАП. В резултат на установеното на 04.07.2018г. е била изпратена писмена
покана до "ПДР Бърз Ремонт”ЕООД – гр.Варна, с която е указано да
дружеството да се яви в 7-дневен срок за подаване на справката-декларация за
м.05.2018г. и за съставяне на АУАН за нарушението на чл.125 ал.5 от ЗДДС,
извършено с неподаването й в срок. Обратната разписка за връчване на поканата е
върната в цялост от куриерската фирма, но безспорно е установено по делото, че едва
на 16.07.2018г. е била подадена дължимата справка-декларация по ЗДДС за
м.05.2018г. Това свидетелства, че нарушението не е отстранено от нарушителя
непосредствено след извършването му, т.е. ден два след изтичане на срока за
подаване на СД на 14.06.2018г., а след повече от месец закъснение. Поради това
правилно въпреки, че се касае за първо нарушение, тъй като няма данни в
преписката и доказателства за други такива, е намерено от ВРС, че то не се
отличава с явна незначителност на обществената опасност спрямо осталите от този
вид. Изтъкнатите доводи и причини за неизпълнение на задължението в срок и
обстоятелството, че дължимия ДДС за м.05.2018г. е бил внесен в срок правилно и законосъобразно са възприети като смекчаващи
и сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и на
извършителя и са отчетени при индивидуализиране на размера на имуществената
санкция. Правилно ВРС намерил, че наложената с НП в минималния размер от 500лв.
имуществената санкция за конкретното нарушение е съответна на извършеното и достатъчна
за постигане на превенцията, поради което намерил, че и в тази насока НП е
законосъобразно издадено и не е налице основание за неговата отмяна. Поради
това при правилно приложение на ЗАНН и ЗДДС с Решението на ВРС е потвърдено НП
и не е налице основание за отмяната му по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
С оглед гореизложеното оплакванията в
касационната жалба са неоснователни. Решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от което и на основание чл.221
ал.2 предл.1 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №923/13.05.2019г.,
постановено по НАХД №1381/2019г. на Районен
съд - Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.