№ 23267
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110106480 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К. П. Ч., с ЕГН: **********
срещу „Л“ АД, с ЕИК: ******** установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2.4, б. „е“, подточка ii от договор за бизнес
кредит с клиентски № 1578, сключен на 09.11.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за
предсрочно погасяване в размер на 8,5% от стойността на всички вноски – поради
противоречие с добрите нрави.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че на 09.11.2021 г. между ЕТ „К. Ч.“, в
качеството на кредитополучател, ищцата К. П. Ч. в качеството на солидарен и ипотекарен
длъжник и ответникът „Л“ АД, в качеството на кредитор, е сключен договор за бизнес
кредит с клиентски № 1578 при следните параметри: сума по кредита – 17 000 евро, срок по
кредита - 180 месеца, фиксиран ГЛП - 20 %. Посочва, че вземането по договора е обезпечено
с първа по ред договорна ипотека върху собствени на К. П. Ч. недвижими имоти съгласно
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 66, том V, рег.
№ 16317, дело № 724/2021 г. Излага, че кредитът е усвоен за нужди на ищцата в качеството
й на физическо лице. Твърди, че клаузата на чл. 2.4, б. „е“, подточка ii от договора,
предвиждаща заплащането на такса за предсрочно погасяване в размер на 8,5% от
стойността на всички вноски, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй
като по правната си същност представлява неустойка с компенсаторен характер за
неизпълнение задължението на длъжника да върне заема на посочения падеж, която има за
цел да обезщети кредитора за вредите от предсрочното погасяване на заема. Твърди, че така
уговорената неустойка е в прекомерен размер, като начисляването й като процент от сумата,
представляваща сборът на всички дължими вноски – както главницата, така и лихвите до
края на периода на договора, е в противоречие със закона и задължителните указания,
дадени в ТР № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Посочва, че така уговорената неустойка има
възпиращ ефект относно предсрочното погасяване на заема, което накърнява правото на
длъжника да изпълни задължението си преди срока. Твърди, че същата противоречи на
добросъвестността и на добрите нрави, създавайки значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по процесния договор. Неустойката надхвърля предвидените й
в закона обезщетителна, обезпечителна и санкционираща функции и се явява източник на
неоснователно обогатяване. С тези съображения ищцата отправя искане за прогласяване
нищожността на процесната договорна клауза.
В депозирания по делото писмен отговор ответникът „Л“ АД не оспорва наличието на
договорни отношения между страните въз основа на договор за бизнес кредит с клиентски №
1578 от 09.11.2021 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на
кредитополучателя ЕТ „К. Ч.“ паричен заем в размер на сумата от 17 000 евро срещу
1
задължението да върне същия заедно с договорна лихва чрез извършването на ежемесечни
анюитетни вноски в размер на 311,20 евро за срок от 180 месеца. Не оспорва, че за
обезпечаване на задължението по сключения договор е учредена договорна ипотека върху
недвижими имоти, собственост на солидарния и ипотекарен длъжник К. П. Ч.. Твърди, че е
изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по договора и е предоставил на
кредитополучателя уговорената сума съгласно етапите по чл. 2, б. „b“ от същия. Твърди, че
на 27.07.2022 г. ищцата, като едноличен търговец, е отправила искане до ответника за
предсрочно погасяване на кредита. Към този момент дължимите от кредитополучателя суми
възлизали на общо 20 071,22 евро, от които: 16 934,75 евро - главница, 168,66 евро - редовна
лихва, 450 евро - такса заличаване на ипотека, 8,46 евро - други дължими такси и 4 500,35
евро - дължима такса за предсрочно погасяване по чл. 2.4., б. „е“, подточка ii. Посочва, че на
29.07.2022 г. задълженията на кредитополучателя по процесния договор са предсрочно
погасени от трето лице, вследствие на което вписаната ипотека е заличена, поради което
търговските отношения между страните са прекратени. Ответното дружество счита
уговорената между страните такса за предсрочно погасяване в размер на 8,5% за валидна и
действителна. Поддържа, че по същността си таксата представлява неустойка, която има за
цел да обезщети кредитора за пропуснатите ползи, които той ще претърпи поради
неплащането на лихвите, които би получил в рамките на първоначално уговорения срок на
действие на договора, ако същият не беше прекратен. Посочва, че размерът на дължимата
такса за предсрочно погасяване е няколко пъти по-нисък от размера на пропуснатите ползи,
които ответникът остойностява на 36 867,29 евро. Счита, че процесният договор има
характер на търговска сделка, към която следва да се прилагат разпоредбите на ТЗ, и по-
конкретно разпоредбата на чл. 302 ТЗ по отношение грижата на добрия търговец, поради
което страните, още при сключване на договора, трябва да са наясно с последиците от
поетите задължения. Оспорва като неоснователно твърдението на ищцата, че кредитът бил
усвоен за нуждите й, в качеството на физическо лице. Твърди, че обстоятелството, че
кредитът е усвоен по сметка на физическото лице, а не на едноличния търговец, е
ирелевантно, доколкото последният не представлява отделен правен субект и няма
задължение за откриване на отделна банкова сметка, която да обслужва търговската му
дейност. С тези доводи „Л“ АД отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен.
По делото е постъпила писмена молба от ищцата К. П. Ч. от 03.06.2024 г., чрез
пълномощника й адв. К. Р., в която се посочва, че с ответника по делото са уредили
окончателно отношенията помежду си, поради което и на основание чл. 233 ГПК ищцата
заявява, че се отказва от предявените искове и моли производството по делото да бъде
прекратено.
Съдът, след като прецени, че е налице ясна, недвусмислена и безусловна воля за отказ
от предявената искова претенция, въз основа на която е образувано настоящото дело,
изразена от ищцата К. П. Ч., действието по отказ е предприето по висящо съдебно
производство, от легитимирана страна – от ищцата, чрез пълномощник с изрично учредена
представителна власт по чл. 34, ал. 3 ГПК (л. 16 от първоначално образуваното гр. дело №
46845/2023 г. по описа на съда) и преди приключване на първото заседание по делото, като
доколкото се касае за отказ от иска, то не е необходимо съгласието на насрещната страна -
арг. чл. 233, изр. 1 ГПК, намира, че е налице валидно десезиране със спора по отношение на
исковата претенция.
Доколкото основен принцип в гражданския процес е този на диспозитивното начало,
установен в разпоредбата на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определянето на вида и
обема на търсената защита от страните, при наличието на валидно волеизявление на ищцата
за отказ от иска, то и съдът не дължи произнасяне по същия, поради което и производството
по делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 233 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 233 ГПК – поради отказ от иска производството по
настоящото гр. дело № 6480/2024 г., образувано по искова молба на К. П Ч., с ЕГН:
********** срещу „Л“ АД, с ЕИК: ******** за прогласяване нищожността на клаузата на
чл. 2.4, б. „е“, подт. ii от договор за бизнес кредит с клиентски № 1578/09.11.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3