№ 56
гр. Кубрат, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20243320200288 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХАУС БИЛДИНГ ДС“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адресна управление: *** представлявано от Д. Н. С.
и С. Н. С. – управители чрез пълномощник адв. Д. Г. от АК – Разград против
Наказателно постановление (НП) № 788799-F777614/18.09.2024 г. издадено от
Директор на офис за обслужване – Разград в ТД на НАП Варна, упълномощен
със Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., с което на основание чл. 179, ал. 1 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500.00 лева за извършено административно нарушение на чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС.
С депозираната жалба се претендира НП да бъде отменено като бъде
приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН, предвид маловажността на случая.
Въззивникът не оспорва посочената в НП фактическа обстановка, но излага
твърдение, че нарушението, за което е санкциониран е формално и маловажно,
доколкото със същото не е ощетил държавния бюджет и не се накърняват
интересите на държавата, съответно – нарушението, за което е наказан е първо
такова и не е извършено умишлено.
1
За насроченото съдебно заседание пълномощникът на въззивника
депозира писмено становище, че поддържа жалбата с наведените в нея
основания за отмяна на атакувания акт.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк.
Недкова-Божкова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. Пледира НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно като от събраните по
делото доказателства безспорно се установява извършването на процесното
нарушение. Излага становище, че не са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН за квалифициране на нарушението като маловажно такова.
РП – Разград, ТО – Кубрат, редовно призовани, не изпращат
представител в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа следното:
При извършена служебна проверка на 18.06.2024 г. от контролни органи
от офис Разград към ТД на НАП – Варна, сред които и свид. М. Х., на
длъжност „инспектор по приходите“, било установено, че дружеството-
жалбоподател „Хаус Билдинг ДС“ ООД, ЕИК *********, в качеството на
регистрирано по ЗДДС лице, до 14.06.2024 г. вкл. не е спазило
законоустановения срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.
125 от ЗДДС в ТД на НАП – Варна, офис Разград за данъчен период 01.05.2024
г. – 31.05.2024 г.
Изпратена е била покана до дружеството в 7-дневен срок от
получаването й да подаде справка-декларация по ЗДДС и отчетни регистри по
ЗДДС за процесния данъчен период, както и да се яви негов представител за
съставяне и връчване на АУАН.
На 08.07.2024 г. дружеството-жалбоподател е подало Справка-
декларация по ЗДДС за данъчен период м. май 2024 г. с вх. № 17001421318.
На 10.07.2024 г. свид. Х. съставила АУАН № F777614 срещу „Хаус
Билдинг ДС“ ООД за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
Справката-декларация за конкретния данъчен период е била подадена към
момента на съставяне на АУАН. Актът е бил съставен в присъствие на
пълномощник на нарушителя, който възразил, че справката-декларация за м.
май 2024 г. е нулева, с което не е ощетен фиска. Дружеството до този момент
2
няма нарушения, а грешката е допусната от новоназначен служител в
счетоводната кантора. Препис от акта е връчен на 10.07.2024 г. на
пълномощника на дружеството, видно от разписката за връчване на акта.
Въз основа на така съставения АУАН на 18.09.2024 г. директорът на
офис Разград в ТД на НАП – Варна е издал НП № 788799-F777614, с което на
основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС на въззивника е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва от въззивника,
съответно се установява от приобщените по делото писмени доказателства,
които кореспондират помежду си. Приобщените по делото доказателствени
източници в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка,
която не се и оспорва от жалбоподателя. Предвид горното и по аргумент от
противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не следва да излага.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
материалната им и териториална компетентност. Съгласно чл. 193, ал. 2 от
ЗДДС актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, каквото
качество съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП има актосъставителя, заемащ
длъжност „инспектор по приходите“. Нормата на чл. 193, ал. 2 от
ЗДДС предвижда, че наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на НАП или от оправомощено от него длъжностно
лице. По делото е представено копие на Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на
изпълнителния директор на НАП, в т. 1.2., от която е видно, че директорите на
офиси в ТД на НАП са оправомощени да издават наказателни постановления
за налагане на административни наказания за нарушения, регламентирани
в чл. 179 ЗДДС.
АУАН и НП са издадени и при спазване на предвидените в разпоредбата
3
на чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.
Актът за установяване на нарушението е съставен при спазване
изискванията на чл. 40 и на чл. 43 от ЗАНН – в присъствието на свидетел и в
присъствието на нарушителя, подписан е от свидетеля, актосъставителя и
наказаното лице.
Както АУАН, така и НП, имат предвиденото в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН,
респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание, като и в двата процесуални документа
се съдържа описание на нарушението при пълна идентичност, с посочване на
всички съставомерни признаци от състава му, на обстоятелствата, при които е
извършено, както и посочване на нарушените законови разпоредби.
Съдът намери че от всички събрани доказателства се установява
извършването на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС въвежда задължение за регистрираните
лица да подават справка-декларация, ведно с отчетните регистри по чл. 124 от
ЗДДС, като съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срокът за подаване на справките
декларации и на отчетните регистри е до 14-то число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. Задължените лица следва да
подадат справка декларация в указания срок и тогава, когато не следва да се
внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице
не е извършило или получило доставки или придобивания или не е
осъществило внос за този данъчен период (чл. 125, ал. 4 от ЗДДС). Съгласно
нормата на чл. 22, ал. 7 от ДОПК, когато срокът изтича в неприсъствен ден,
този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден. В
случая 14-тия ден от месец юни 2024 г. е петък, работен ден, поради което
срокът по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС по отношение на данъчния период 01.05.2024
г. – 31.05.2024 г. е изтекъл на 14.06.2024 г. Като не е депозирал справка-
декларация по посочената разпоредба за цитирания данъчен период до
14.06.2024 г., на 15.06.2024 г., въззивникът е изъвършил нарушение на тази
норма.
Съдът намери обаче, че наказващият орган неправилно е приложил
материалния закон, налагайки административна санкция за маловажно
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид липсата на обществено
опасни последици от административното нарушение, и предвид наличието на
4
множество смекчаващи вината обстоятелства, с оглед своята по-ниска степен
на обществена опасност, което не оправдава извършването на санкционна
дейност от административно-наказващия орган под формата на налагане на
административно наказание в определения от наказващия орган минимален
размер.
За да формира посочения извод, съдът взе предвид, че процесното
задължение по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за подаване на декларация по ЗДДС
попада в обхвата на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г.
относно общата система на данъка върху добавената стойност, а съгласно чл.
273 от цитираната директива държавите-членки могат да наложат други
задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното
събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По
правото на ЕС не са предвидени изрични санкции за деяние като процесното.
Когато по правото на ЕС няма по-точни правила за определяне на национални
санкции, те не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане
на легитимно преследваните от националното законодателство цели и когато
има избор между няколко подходящи мерки, винаги трябва да се прибегне към
най-малко обвързващата и причинените неудобства да не са несъразмерни на
преследваните цели. Според съдебната практика на Съда на ЕС, когато правна
уредба на Съюза не предвижда специална санкция за нарушение на нейните
разпоредби или препраща по този въпрос към националните разпоредби,
посоченият принцип налага на държавите членки да вземат всички мерки,
които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на
Съюза. Държавите-членки трябва да гарантират, че при необходимост
нарушенията на правната уредба на Съюза се санкционират при материални и
процесуални условия, аналогични на приложимите към нарушенията на
националното право, които са от сходно естество и значение и които при
всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и
възпиращ характер. Тези принципи при налагането на санкции за нарушение
на правото на ЕС са изцяло относими в случая, а спазването им се
осъществява чрез преценката по чл.28 ЗАНН.
В случая принципите за пропорционалност и ефективност на санкцията
при прилагане правото на ЕС са относими и към формалните нарушения,
извършени чрез бездействие. Преследваната от чл. 179 от ЗДДС цел е
предотвратяване избягването на данъчно облагане чрез недеклариране на
5
доставки, за постигането на която са регламентирани правилата за подаване на
данъчни декларации и предвидени санкции за неизпълнение на задължението.
Налагането на спорната санкция за неподаването им в срок, когато няма риск
от загуба на данъчни приходи, надхвърля границите на подходящото и
необходимото, за да се постигне преследваната от ЗДДС цел, посочена по-горе
и относима към чл. 273 от директивата за ДДС. Не е опровергана
постижимостта на тази цел по друг, по-малко обвързващ начин – с проверка
на дейността на правния субект чрез проверка на документацията му,
насрещни проверки на негови контрагенти или на данните в информационната
система на НАП, декларирани от други лица по реда на ЗДДС.
В случая нарушението извършено от въззивника по смисъла на чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС е първо и единствено. Същото е отстранено преди съставянето
на АУАН. В този смисъл са събраните по делото доказателства.
От друга страна, при формиране на изводите си за маловажност на
процесното нарушение, съдът съобрази, че по делото няма данни въззивникът
да е допуснал други нарушения на данъчното законодателство – няма
непогасени данъчни задължения към НАП и по отношение на същия не са
отправяни предупреждения по чл. 28 от ЗАНН с влязъл в сила акт в период до
една година от издаването на НП назад във времето за други по вид
административни нарушения по ЗДДС или за административни нарушения по
действащото в страната останало данъчно законодателство.
Настоящият случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи за деянията от същия вид, тъй като от
нарушението на жалбоподателя не е настъпила опасност от увреждане на
обществените отношения, регламентирани под закрилата на нормата на чл.
125, ал. 5 от ЗДДС. Вредни последици, и/или укриване на доходи и/или
източници на неправомерно придобити имуществени права от страна на
жалбоподателя липсват, респективно не са настъпили и не са проявени, нито
са реализирани. Не е настъпила вредна последица за държавния фикс и/или за
НАП от евентуално „скриване“ на информация от неподадената в срок
декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. НАП не е била лишена от възможността,
нито е била обективно възпрепятствана, да извърши въобще контрол по
ЗДДС спрямо жалбоподателя чрез съответна проверка. Аргумент за този извод
на съда е, че жалбоподателят е депозирал декларацията в кратък срок след
6
датата, на която е било дължимо депозирането й. Липсва непрозрачност
спрямо жалбоподателя във връзка с декларираните от него в декларацията му
по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за месец май 2024 г. правнорелевантни факти и
обстоятелства. Въззиваемата страна не ангажира доказателства за
обстоятелства в обратен смисъл, за да оправдае законосъобразното
упражняване на административно-наказателната си репресия чрез формата на
административното наказание.
Според настоящия състав предвид маловажността на случая целите на
закона и наказанието могат да бъдат постигнати и с писмено предупреждение
спрямо нарушителя, по силата на което същият ще бъде мотивиран да спазва
необходимата дисциплина по ЗДДС при подаването на справки-декларации по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и установения правов ред в страната. Доказателствата
по делото не установяват проявена умишлена недобросъвестност от
жалбоподателя към НАП, и същият е отстранил допуснатото нарушение
преди издаване на процесния АУАН, с което е декларирал намерението си да
спазва закона.
С оглед изложеното, съдът намира, че в случая и минималното
наказание, предвидено в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС се
явява несъразмерно и непропорционално на целите на закона. Целта на закона
по отношение на всяко административно нарушение e административно-
наказателната репресия да е съответна, адекватна и пропорционална спрямо
подложеното на административно-наказателно преследване лице. Когато
целите на административно-наказателното преследване могат да се постигнат
и с административно предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган
следва да избере това решение на случая, тъй като то ще съответства на
фактите и на личността на дееца, но и ще доведе до пропорционалност.
При тези мотиви и предвид неправилното приложение на материалния
закон, жалбата е основателна и наказателното постановление следва да се
отмени.
Поради изложеното, съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 4, във вр.
с ал. 2, т. 2 от ЗАНН следва да отмени обжалваното НП и да предупреди
жалбоподателя на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
7
нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Предвид изхода на делото, съдът намери, че следва да уважи искането на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на сторените по
делото разноски. Същото е доказано в размер на 400 лв. за настоящата
инстанция, изплатени в брой, съгласно представения договор за правна
помощ. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, предвид обстоятелството, че този размер е на минимума
предвиден в Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 788799-F777614/18.09.2024 г.
издадено от Директор на офис за обслужване – Разград в ТД на НАП Варна,
упълномощен със Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., с което на „ХАУС
БИЛДИНГ ДС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
*** представлявано от Д. Н. С. и С. Н. С. – управители на основание чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санция“
в размер на 500.00 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 28 от ЗАНН, „ХАУС БИЛДИНГ
ДС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от Д. Н. С. и С. Н. С. – управители чрез пълномощник адв. Д.
Г. от АК – Разград че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на „ХАУС БИЛДИНГ ДС“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адресна управление: ***
представлявано от Д. Н. С. и С. Н. С. – управители сумата 400.00 лева
(четиристотин лева, нула ст.) – сторени разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
8
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9