РЕШЕНИЕ
№ 2479
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330101355 по описа за 2022 година
Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание член
124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за недължимост на неустойка за непредоставяне
на обезпечение, предвидена в Договор за паричен заем кредирект № 567730 от
9.09.2021г., сключен между М. Е. Ю., наследодател на ищците и ответника „Сити Кеш“
ООД, като противоречаща на закона и добрите нрави..
Ищците твърдят, че са наследници на починалия на 16.12.2021г.
кредитополучател М.Е. Ю., който на 9.09.2021г. е сключил със „СИТИ КЕШ“ ООД
Договор за паричен заем кредирект № ****** за сумата от 1000 лева, която
кредитополучателят се задължава да изплати за срок от 6 месеца, при фиксиран
годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите 48,20%. Твърди,
че на същата дата, за да обезпечи задължението си според чл. 6.5 от Договора и член 33
от Общите условия е предвидено задължение на заемателя в срок от три дни, считано
от датата на сключване на настоящия договор, да представи на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1) предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка за период, включващ от сключване на договора до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска за погасяване на заема
и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора
за заем, включваща договорената главница и лихва или 2) поръчителство на едно или
две физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: има
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на МРЗ; не са
1
заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен със заемодателя;
да нямат кредити към други банкови и финансови институции. Съгласно чл.6.6 от
договора при неизпълнение на задължението по предходната алинея в указания срок,
заемателят дължи заемодателя неустойка в размер на 678,44 лв., която се заплаща
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, съобразно приложения
погасителен план..
Съгласно трайно установеното виждане в теорията и задължителните постулати
на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението,
което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без
да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението.
Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва изискуемост на
главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на
длъжника по договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Съдът намира, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 6.5 от
договора с останалите клаузи от същия може да се направи несъмнен извод, че
предвиденото в чл. 6.6 парично задължение в размер на 678,44 лева не преследва нито
една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното - представлява скрита
форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на
предоставения от него финансов ресурс. Както се посочи, в чл. 33 от ОУ е предвидено,
че кредитополучателят следва да предостави поне едно от посочените обезпечение:
двама поръчители, отговарящи на посочените в договора изисквания или безусловна
банкова гаранция. При неизпълнение на тези „задължения“ в срок от три дни от
сключването на договора, се дължи неустойка в размер на 678,44 лв., която се изплаща
разсрочено, като към всяка погасителна вноска се добавя сума, съобразно приложения
погасителен план. Видно от приложения по делото погасителен план неустойката е
включена в стойността на месечните погасителни вноски, още към момента на
сключване на договора и преди изтичане на тридневния срок за предоставяне на
обезпечение.
От цитираните клаузи на Договора и ОУ могат да се направят следните
фактически констатации, относими към примерните критерии, посочени в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС:
- чистата стойност на кредита е в размер на 1000 лева.
- цялата подлежаща на връщане стойност съгласно приложимия ГПР е 1151,56
лева. Тази сума представлява и размера на кредиторовия интерес от точното и
своевременно изпълнение на договора.
2
- размерът на предвидената в чл. 3 неустойка е в абсолютно определен размер,
а не в процент от стойността на договора и възлиза на 678,44 лева.
- общият размер на вземанията на ищеца към кредитополучателя съгласно
клаузите на договора /главница+ възнаградителна лихва+ неустойка/ възлиза на 1830
лева.
- неустойката се дължи, както за пълно неизпълнение на задължението за
обезпечаване на кредита, така и за предоставяне на обезпечение, което не отговаря на
предвидените в договора условия. Не е предвидена диференциация в размера на
неустойката в зависимост от степента на изпълнение на задължението за обезпечаване
на кредита.
- срокът за предоставяне на обезпечението е 3 дни след сключване на договора.
- за да бъде точно изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение
следва като поръчители да бъдат осигурени две физически лица, всяко от които да
отговоря на посочените изисквания в ОУ;
- договорът е сключен и без представеното обезпечение.
- в договора е предвидено неустойката да се заплаща на месечни вноски
подобно на главницата и възнаградителната лихва.
- в изготвения в деня на сключване на договора погасителен план в стойността
на месечната погасителна вноска е калкулирана и стойността на неустойката, без да е
изтекъл 3-дневния срок на потребителя за изпълнение на задължението му за
предоставяне на обезпечение.
- в договора липсва посочен механизъм за съотнасяне размера на неустойката
към кредитоспособността на потребителя, която би имала значение за определяне
размера на вредите на кредитора при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, доколкото предоставеното обезпечение би било релевантно за
интереса на кредитора само при невъзможност на главния длъжник - кредитополучател
да погасява задълженията си.
От посочените фактически констатации следва несъмненият извод, че сумата от
678,44 лева е въведена в процесния договор като санкция за едно практически
неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в
същото време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден
режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за кредитора в
случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката, като
скрита добавка към възнаградителната лихва.
Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав приема, че сумата от 678,44
лева, предвидена в чл. 6.6 от договора, не представлява неустойка по смисъла на чл. 92
ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
3
санкционна функция, с оглед на което се явява и нищожна като противоречаща на на
добрите нрави. Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26,
ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие,
а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
договора. Ето защо исковете за недължимост на неустойката поради нейната
нищожност ще се уважат като основателни.
По разноските:
На ищците ще се присъдят сторените разноски за държавна така, които възлизат
на общата сума от 150 лева. За осъщественото процесуално представителство от адв.
М. ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 900 лева на осн. член 38, ал. 2 от
ЗА.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. Я. Ю., ЕГН **********, в
качеството й на наследник на М.Е. Ю. и СИТИ КЕШ ООД, ЕИК ***** недължимостта
на сумата от 226,15 лева, представляваща припадащата се част за наследника от
неустойката, предвидена в член 6.6. от сключения между М. Е. Ю. и СИТИ КЕШ
ООД, ЕИК ***** договор за паричен заем кредирект № *******г., поради това че е
нищожна и противоправна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ИВ. М. ЮЗ., ЕГН
**********, в качеството му на наследник на М. Е. Ю., и СИТИ КЕШ ООД, ЕИК
****** недължимостта на сумата от 226,15 лева, представляваща припадащата се част
за наследника от неустойката, предвидена в член 6.6 от сключения между М. Е. Ю. и
СИТИ КЕШ ООД, ЕИК договор за паричен заем кредирект № ******, поради това че
е нищожна и противоправна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЯНК. М. ЮЗ., ЕГН
**********, в качеството му на наследник на М. Е. Ю., и СИТИ КЕШ ООД, ЕИК
***** недължимостта на сумата от 226,15 лева, представляваща припадащата се част за
наследника от неустойката, предвидена в член 6.6. от сключения между М. Е. Ю. и
СИТИ КЕШ ООД, ЕИК ***** договор за паричен заем Кредирект № ********г.,
поради това че е нищожна и противоправна.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК ******* да заплати на ищците П. ЯНК. ЮЗ.,
ЕГН **********, ИВ. М. ЮЗ., ЕГН ********** и ЯНК. М. ЮЗ., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 150 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК ******** да заплати на адв. М.В. М.,
Адвокатска колегия Пловдив разноски от 900 лева адв. възнаграждение по член 38, ал.
4
2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5