Р Е Ш Е Н И Е
Г.Т., 06.03.2014г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено на шести февруари
две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И...
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00055 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от М.В.Г., ЕГН **********
*** чрез пълномощника адв. М.В.,***, съдебен адрес за призоваване: град Д.,
бул.”Д.” № 30, кантора № 9, срещу П.В.К., ЕГН ********** ***, за обявяване за
нищожен на основание чл.26, ал.1, и ал.2 ЗЗД – а именно: поради противоречие
със закона, накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона, липса на
съгласие и основание, а при условия на евентуалност, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД – за унищожаване на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с
нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно -
подписът е удостоверен с рег.№ 4099, а съдържанието – с рег.№ 4100, том 1, акт
173 от 10.09.2009г. на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС, и за прогласяване
недействителност на договора за покупко-продажба, унищожаем
поради това, че е сключен от недееспособно лице, което при сключването му не е
могло да разбира или да ръководи действията си, а именно: Договор за
прехвърляне на ПИ срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА №
175 от 10.09.2009г., том Х, рег.№ 4106, дело № 868/2009г. на нотариус № 313 при
НК с район на действие ГТРС, вписан под вх.№ 3596 от 10.09.2009г., акт № 112,
том VІІ, дело № 1027/2009г. на СлВп при ГТРС, за ½ ид.части от ПИ с
предназначение ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ – НИВА с площ от 126 дка, ІІІ категория,
местност „Принцовите ниви”, имот с № 031010 по КВС на с.К., общ.Г.Т., при
граници имоти: № 031025, № 031026, № 031027, № 000137, № 031021 и № 000030.
Делото е образувано след разделяне на гр.дело № 00641/10г. по описа на ГТРС.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е представил отговор на исковата молба. Счита,
че исковата молба е допустима по отношение на исковете с правно основание чл.26 ЗЗД, но недопустим по отношение на иска по чл.31 ЗЗД. По същество счита, че
исковата молба е неоснователна. Не се противопоставя на представените с
исковата молба писмени доказателства. Моли допускане на трима свидетели при
режим на водене за доказване на твърденията в отговора на исковата молба.
След
насрочване на делото в съдебно заседание съдът е констатирал, че ответникът е
придобил процесния имот при режим на СИО, поради което е конституирал като
ответник в производството и съпругът на ответницата П.И.К., като му е дал
възможност за отговор по реда на чл.131 и сл. ГПК. В законоустановения
едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е представил отговор
на исковата молба, който отговор е аналогичен на отговора, даден от неговата
съпруга.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт №
175 от 10.09.2009г., издаден от нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС,
вписан под вх.№ 3596 от 10.09.2009г., акт № 112, том VІІ, дело № 1017/2009г. на
СлВп при РС-Г.Т. М.Н. И. прехвърля на П.В.К. следния недвижим имот: ½
ид. част от съсобствен недвижим имот с предназначение ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ и начин
на трайно ползване НИВА с площ от 126 дка или 63 дка в идеални части, ІІІ
категория, местност „Принцовите ниви”, имот с № 031010 по КВС на с.К., общ.Г.Т.,
при граници имоти: № 031025, № 031026, № 031027, № 000137, № 031021 и № 000030,
за грижите, които П.В.К. е полагала за М.Н. И. от 6 години до този момент и за
тези, които ще полага занапред до края на живота й, като й осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водила досега, лично или чрез трето лице. Към делото
е приложена преписката по нот.дело № 868/2009г. на нотариус № 313 при НК с
район на действие ГТРС. В нея се съдържа пълномощно с
нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно -
подписът е удостоверен с рег.№ 4099, а съдържанието – с рег.№ 4100, том 1, акт
173 на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС, като и двете
удостоверявания са извършени едновременно на 10.09.2009г.
На
11.09.2009г. почива прехвърлителката на имота
М.Н. И., видно от акт за смърт № 0009 от 11.09.2009г., издадено от
кметство с.К., общ.Г.Т.. Смъртта е настъпила внезапно у дома, видно от
приложеното съобщение за смърт, а преди това се е оплаквала на личния лекар от
лесна умора и задух, болки в кръста, видно от приложените прегледи при личния
лекар.
Видно от
удостоверение за наследници № АО-11-10/11.08.2010г., издадено от кметство с.К.,
общ. Г.Т., наследници на починалата са дъщерите й и страни по делото П.В.К. и М.В.Г..
По делото е допусната съдебно-медицинска
експертиза /л.197-200 от делото/, чието заключение не е оспорено от страните, кредитирано
от съда изцяло като обективно и безпристрастно. Вещото лице установява, че последният
профилактичен преглед при ОПЛ е бил на 03.06.2009г., на който не са установени
несъвместими с възрастта на пациентката отклонения в здравния статус. В добро
общо състояние. От приложените по делото доказателства е видно, че починалата
се е оплаквала от лесна умора и задух. Разяснено е, че острата чернодробна
недостатъчност или чернодробна кома е изява на остра или на крайна фаза на
хронично настъпваща общо чернодробна недостатъчност. Заболяването протича в три
фази, като при неприлагане на адекватно лечение настъпва смърт. Преди
настъпване на смъртта болните изпадат в кома, а преди това има тежки нарушения
на съзнанието и поведението. В конкретния случай няма данни за проведено такова
лечение, а при съществувало такова състояние, има всички условия за провеждане
на лечение в МБАЛ Д.. Заключението на вещото лице е, че няма достатъчно данни
от медицинско естество, които да сочат, че М. И. е била в тежко общо състояние
и е настъпила смърт вследствие на остра чернодробна кома, като такава причина
фигурира единствено в съобщението за смърт.
В съдебна
зала вещото лице поддържа заключението си, като на многобройните допълнителни
въпроси заявява, че при такова заболяване /остра чернодробна кома/ смъртта не
настъпва внезапно.
По делото са допуснати гласни
доказателства.
Св. Д.В.А. познава покойната като
медицинско лице /фелдшер/, докато е бил в селската здравна служба до 1995г.
Преди смъртта й бил подочул за здравни проблеми от сестра й Ж., която настояла
да прегледа М.. Констатирал диагноза чернодробна цироза, била в съзнание около
седмица преди смъртта й. Заявил на близките, че положението е много сериозно,
не е добре. Трябвало да се занесе в болница. Преди няколко месеца я бил виждал,
установил видимо, че има чернодробен проблем.
Св. П. Х. В. била приятелка с М.,
която работела до последно, не се залежала. След като си дошла от болницата
заявила, че ще умре, нещо я душало в гърдите. Не деляла децата си, не била
чувала за разправии за имоти.
Св. Георги Иванов Г. е съсед на М..
Напоследък се разболяла и почнала да ходи по лекари.. Споделила с него и с баща
му, че не се чувства добре. Не се залежала, за около две седмици си заминала.
Не е чувал за разправии с децата й.
Св. Г.С.Г. бил познат на
семейството, често помагал. Десетина дни преди да почине я завели на лекар в Д.,
имала оплаквания от сърцето, кръвното, тежко се движела.
Св. П. А.А. имал договор с М. за
аренда, виждал я през няколко дни. Движела се нормално няколко дни преди да
почине, повече лежала, но се обслужвала сама, не бил чувал да е болна от
неизличима болест. Водил М. фелдшера, С. нотариуската, после помогнал при
погребението. Говорил със съседките и други близки, от които знаел, че
напоследък не се храни, но не бил чувал да се говори за смърт. Завел
нотариуската по желание на баба М., но не знаел за какво точно. След това завел
в Г.Т. П.. Докато С. била при нея, баба М. била седнала на леглото.
Св. И. Г. М. е съседка. Познава
сестрите много добре. П. много помагала. М. не дошла за смъртта й, била идвала
преди това за смъртта на баща си. М. си отишла за една седмица от притеснения.
Болели я краката, но работела, лекарите не я спирали. Не била чувала от М. да
се оплаква и да говори за умиране: Щом лекарите не ме спират, от крака няма да
умра. Когато М. починала, и тя била болна, без малко да умре. Предния ден
ходила при нея, но не се говорило за умиране, краката й били подути.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Между
общата наследодателка на първоначалните страни по делото и ответницата П.В.К. е
сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 175 от
10.09.2009г., издаден от нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС, вписан
под вх.№ 3596 от 10.09.2009г., акт № 112, том VІІ, дело № 1017/2009г. на СлВп
при РС-Г.Т., с който М.Н. И. прехвърля на П.В.К. следния недвижим имот:
½ ид. част от съсобствен недвижим имот с предназначение ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ
и начин на трайно ползване НИВА с площ от 126 дка или 63 дка в идеални части,
ІІІ категория, местност „Принцовите ниви”, имот с № 031010 по КВС на с.К., общ.Г.Т.,
при граници имоти: № 031025, № 031026, № 031027, № 000137, № 031021 и № 000030,
за грижите, които П.В.К. е полагала за М.Н. И. от 6 години до този момент и за
тези, които ще полага занапред до края на живота й, като й осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водила досега, лично или чрез трето лице.
Производството по настоящото дело
е за прогласяване нищожност на процесния договор на посочените основания по
смисъла на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, респективно обявяване пълномощното за
сключване на същия договор за унищожаеми по смисъла на чл.31, ал.1 ЗЗД. Същото
е образувано след повторното разделяне на гр.дело № 00641/2010г. по описа на
ГТРС с определение № 18 от 15.01.2013г. по делото.
Прието е в доктрината и съдебната
практика, че искането за нищожност може да се извърши от всяка заинтересована
страна, която не е страна по договора, но до размера на своите права. В случая
наследниците на починалата прехвърлителка М.Н. И. са нейните две дъщери П. и М.,
поради което ищцата може да предяви претенции за нищожност на процесния договор
само до размера на своята наследствена част – ½ ид.част от имотите,
прехвърлени чрез процесния договор, обективиран в процесния нотариален акт.
Под основание за нищожност на
сделката разбираме уреден с императивна правна норма юридически факт с правопрепятстващо
действие, чието проявление в правната действителност е пречка за настъпване на
целените от страните правни последици. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, изречение
първо ЗЗД посочва четири основания за нищожност на гражданско-правни сделки, от
които първите три /противоречие със закона, заобикалянето на закона и
противоречието с добрите нрави/ могат да се определят като общи основания – те се
прилагат само при липса на друго специално основание за нищожност на сделката.
Тези три основания се прилагат само субсидиарно, доколкото не липсва друго
основание за недействителност.
Настоящият състав счита, че не е налице недействителност на договора,
обективиран в процесния нотариален акт, на нито едно от тях.
Нищожни са договорите, които
противоречат на закона. Има се предвид не само закон във формален смисъл по
чл.3 ЗНА, а всяка императивна правна норма, независимо от вида и юридическата
сила на правния източник, от който произхожда. Нашият закон има предвид не само
противоречие с норма на гражданското право, но и противоречие с норма от всеки
друг правен отрасъл. В доктрината се приема, че нищожност може да настъпи и при
противоречие на сделката с общ правен принцип. Това основание има предвид не противоречие с нормативен акт
изобщо, а с конкретна правна норма, затова при релевирането му винаги
следва да се посочат разпоредбите, материализиращи правните норми, които са
нарушени. Когато
специална правна норма предвижда нищожност на сделката на конкретно основание,
тази норма като специална измества от приложение общата норма на чл.26, ал.1,
предложение първо ЗЗД. Противоречието на закона засяга най-често съдържанието
на сделката. Нищожност на сделката като цяло настъпва, когато същественото
съдържание на сделката противоречи на императивна правна норма. Когато
противоречието със закона засяга само отделна клауза от несъщественото
съдържание на договора, ще настъпят правните последици на частичната нищожност
по чл.26, ал.4 ЗЗД. В случая ищцата не е посочила нито в първоначалната си
искова молба, нито в уточняващата такава след разделяне на производствата по
първоначалното дело № 00641/2010г., нито в първото съдебно заседание преди
доклада, нито по време на устните състезание и след това в представената
писмена защита, кой закон или правен принцип е нарушен при сключване на
процесния договор. Единствено в писмената защита се посочва, че неспазването на
формата на пълномощното води до липса на удостоверена представителна власт при
сключване на договора, а при сключване на самия договор, обективиран в
процесния нотариален акт, били нарушени императивни правила по ЗННД, а именно:
липсва декларация по чл.25 ЗННД от М.Н. И., а декларацията на П.В.К. не била
попълнена в частта за семейното й състояние. Това опорочавало нотариалното
действие и прави самата сделка нищожна.
Основанията за
нищожност на нотариалните удостоверявания са посочени изчерпателно в чл.576 ГПК, като сред тях не е нарушаването на чл.25 ЗННД. Самото пълномощно, издадено
от М. И., с което се упълномощава дъщеря й П.К. да извърши разпоредителни
сделки с изрично посочените недвижими имоти, е съставено съобразно изискванията
на закона – чл.37 ЗЗД, която норма предвижда, че упълномощаването за
сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде
дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална
форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално
удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. В случая това
е сторено – подписът е удостоверен с рег.№ 4099, а съдържанието – с рег.№ 4100,
том 1, акт 173 на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС, като и двете
удостоверявания са извършени едновременно на 10.09.2009г.
С оглед горното съдът не може да се произнесе положително по тези твърдения
– че процесният договор противоречи на закона, поради което това искането за
прогласяване на нищожност на процесния договор за покупко-продажба на основание
чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователно и
недоказано.
При заобикаляне на закон има
несъответствие между цел и правна форма. Това са случаи, при които едно лице,
което по силата на закона, прим. не може да закупи от определен продавач даден
имот, упълномощава чрез скрито пълномощно друго лице да го купи от негово име,
но за негова сметка, а след това го „купува” от скрития пълномощник. С други
думи: при заобикаляне на закона всяка една от сделките, взета изолирано от
другите, е сама по себе си допустима и валидна, но страните ги извършват не за
непосредствените им резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, която
е забранена от закона. В писмената защита ищецът навежда твърдения за нищожност
поради заобикаляне на закона във връзка с това, че ответницата по делото знаела
за близка смърт на майка си, поради което организирала прехвърлянето на
имотите, като същевременно това било прикриване на дарение, което пък от своя
страна правел договора нищожен като привиден, симулиран. В случая по делото
липсват каквито и да било данни за извършени съзнателни действия от страните по
процесния договор за заобикаляне на закона. Договорът,
с който едно лице прехвърля недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане
и издръжка не е уреден изрично в закона и сключването му се основана на общото
правило на чл.9 ЗЗД за свобода на договарянето, доколкото не противоречи на
повелителни правни норми и на добрите нрави. В константната практика на ВКС,
както и в правната теория се приема, че този договор е двустранен: страните
правят насрещни волеизявления, възмезден - дължат се насрещни престации;
алеаторен – обемът и продължителността на престацията на приобретателя
не е определена във времето, а е в зависимост от здравословното състояние на
прехвърлителя и продължителността на живота му, тъй като със смъртта му
договорът се прекратява. Също така е допустимо такъв договор да се сключва във
връзка и с положени в минал момент, преди сключването му, грижи. Очевидно
е, че в писмената си защита процесуалният представител на ищеца подвежда факти
и обстоятелства към наличие на предпоставки, характерни за други основания за
нищожност, в случая – поради липса на основание и симулация, като особен случай
на липса на съгласие /които искания ще бъдат разгледани по-нататък/.
С оглед горното съдът не може да се произнесе положително по тези твърдения
– че процесният договор заобикаля закона, поради което това искането за
прогласяване на нищожност на процесния договор за покупко-продажба на основание
чл.26, ал.1, предложение второ ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователно и
недоказано.
Противоречие с добрите нрави са
налице, когато са нарушени критерии и норми на поведение, приети от значителна
част от обществото: договаря се във вреда на представлявания; заплащане на
родител при осиновяване; прекомерно ограничаване на лични права и свободи;
налагане на прекомерно високи неустойки; нарушаване правила срещу нелоялна
конкуренция; еквивалентност на престациите и др. Приема се, че това основание
за нищожност се предявява в повечето случаи в съчетание с друго. За уважаването
на този иск е необходимо ищецът при условията на пълно главно доказване да
установи, че към момента на сключване на сделката добрите нрави са били
накърнени. В писмената си защита ищецът заявява, че процесният договор бил
сключен с цел да бъде накърнено правото й да претендира за наследствената си
част от процесните имоти.
В свидетелските си показания св.В.
заявява: „Коя майка не се държи за децата си. Тя си обичаше и П., и М..”, като
това се потвърждава и от св.Г. /л.170-171 от делото/. Св.М. заявява, че М.
изобщо не идвала да погледне майка си от смъртта на баща й. И на М. щяла да
даде, но тя си изяла правото. Починалата никога не се оплаквала от М., но
казвала, че иска да дойде, ще й даде, дори очаквала за сватбата на момчето й да
даде от дядовите му ниви. В самото пълномощно за прехвърлян на процесните имоти
и в процесния нотариален акт изрично е заявено от страна на прехвърлителката,
че сключването му е във връзка с това, че именно ответницата по делото е
полагала за нея грижи 6 години преди това, както и за бъдещите такива.
Същевременно от данните по делото не може да установи по никакъв начин
твърдението на ищцата за създаване на пречки да упражнява правата си в
качеството на наследник. Обратното – съдът намира, че процесният договор е
израз на виждането на М. И., че по този начин отговаря адекватно на грижите,
които е полагала и ще полага и в бъдеще за нея дъщеря й П..
С оглед горното съдът не може да се произнесе положително по тези твърдения
– че процесният договор нарушава добрите нрави, поради което това искането за
прогласяване на нищожност на процесния договор за покупко-продажба на основание
чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователно и
недоказано.
Съгласно чл.26, ал.2, предл. второ ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Законът има предвид
случаите, при които ниската възраст на недееспособното лице води до липса на
съгласие /липса на воля/; случаите, когато съгласието не обхваща съществени
елементи на правната сделка /предмет, цена/; при липса на съгласуваност, при
липса на съвпадение на насрещните волеизявления /т.нар. скрито несъгласие/, при
което страните, макар и да са разменили предложение и приемане, волеизявленията
им са се покрили, но всъщност едната страна е изявила воля със съдържание,
различно от другата; като проява на учебен пример, шега; пряко физическо
насилие – заплаха с оръжие, нанасяне на побой, грабване на ръката на насиления
и заставянето му да подпише/напише документ; състояние на умствено разстройство
/поставен под пълно запрещение/.
Особен случай на нищожността на
сделките поради липса на воля е симулацията. Съгласно чл.26, ал.2, предл. пето ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма следва да се тълкува във
връзка с разпоредбата на чл.17 ЗЗД. Привидността на договора е обусловена от
уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез
сключването на съглашение за пред третите лица. Изявеното не съответства на
действително желаното от страните, като това несъответствие се осъзнава от тях.
Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правни
последици - абсолютна симулация /мнима сделка/, или във воля сделката да породи
правни последици, различни от външно изявените - относителна симулация
/притворна сделка/. Законът разпорежда, че при относителната симулация се
прилагат правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за
неговата действителност. В този смисъл, искът по чр.26, ал.2, предл. пето ЗЗД би
могъл да е предявен за разкриване на относителната симулацията или за прогласяване
на абсолютна симулация. Такъв иск обаче не е предявяван от ищцата, поради което
съдът не дължи произнасяне в тази насока. В настоящия случай ищцата оспорва
правата на ответницата в процесните имоти с твърдения, че процесният договор е нищожен
поради липса на съгласие между страните по сделката.
Съдът намира, че ищцата не доказва по никакъв
начин това. В писмената си защита тя се позовава на влошеното здравословно
състояние на прехвърлителката по процесния договор и с невъзможност да положи
подписа си под пълномощното и непосредствено настъпилата смърт. Приема се
в съдебната практика полагането на десния палец като алтернатива на невъзможността да се положи
подпис поради неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар
термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума. Тя включва
всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е.
някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с
невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е
предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния
палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят
всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег
в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа
/Решение № 313 от 22.06.2011г. по гр.дело № 1409/2010г., ІV г.о. на ВКС по реда
на чл.290 ГПК и др./. Законодателят не е въвел като изискване за редовността на
акта да се отразява върху него причината, наложила този начин на подписване.
Функцията на нотариуса е да удостовери подписването на документа чрез
отпечатък. Същевременно всички свидетели са единодушни, че до последния си миг М.
И. е била в съзнание, адекватна, разговаряла е с околните. От данните по делото
не могат да се изведат изводи, че тя е била заставяна да сключи процесния
договор, пряко физическо насилие за това – заплаха с оръжие, нанасяне на побой,
грабване на ръката на насиления и заставянето му да подпише, макар и да не е
елемент от фактическия състав на сделката, пълномощното обхваща съществените й
елементи. Състояние на умствено разстройство в тази хипотеза, както бе заявено
по-горе, се отнася за лица, които са поставени под пълно запрещение, а в случая
липсват данни по делото в тази насока.
Предвид констатираното съдът
намира, че действителната воля на страните по договора е била да се извършат
именно посочените покупко-продажби на процесните имоти. Правните последици на
договорите са желаните от страните и те са настъпили, т.е. ищцата не е оборила
материалната доказателствена сила на нотариалния акт и пълномощното в частта, с
която нотариусът удостоверява, че изявленията на участниците в нотариалното
производство и извършените действия са осъществени пред него.
За да е налице твърдяна липса на
съгласие или симулация при сключване на процесния договор, обективиран в
процесния нотариален акт, то тези пороци на сделката следва да са свързани с
липса на изразена воля на страните по тях за сключването им, респективно
различна от демонстрираната пред трети лица. При абсолютната симулация във
вътрешните отношения никога няма съмнение, че продавачът си остава собственик
на вещта. В случая продавачът на двата процесни имота – М.Н. И., е направила изявления, включени в
съдържанието на пълномощното и нотариалния акт, че прехвърля тези имоти срещу
полаганите от П.В.К. грижи /издръжка и гледане/ през последните 6 години и за
грижите, които ще полага, докато е жива. Тези изявления, като оформени в
официални документи, съгласно чл.179, ал.1 ГПК, са доказателства за тези
обстоятелства, а и от останалите писмени и гласни доказателства не се
установяват данни, различни от посочените, а именно - че страните по сделката
са били съгласни да се сключи процесната сделка.
С оглед горното съдът намира, че ищцата
не прави разлика между сключване на сделка за покупко-продажба, при която
страни са купувач и продавач, която би била недействителна, ако е налице липса
на съгласие, респективно симулация, между тези страни, а от друга вътрешните
взаимоотношения между страните по сделката, но тези вътрешни отношения не
оказват влияние върху нея по отношение на нейната валидност и действителност.
В настоящия случай договорът е сключен както
за минали, така и за бъдещи грижи, което не променя алеаторния му характер като
цяло и същностните му характеристики. Такъв вид ненаименован договор е единен и
задължението за минали и бъдещи грижи е неделимо, но от това произтичат
последици преди всичко във връзка с изпълнението. Договор, с който се прехвърля
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще
има за основание придобиване на едно право и при сключването му това основание
е налице, защото вече са полагани грижи. За бъдещите грижи престацията е
неопределена по обем и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя,
което към момента на сключването в повечето случаи е неизвестно.
С оглед горното съдът не може да се произнесе положително по тези твърдения
– че при процесният договор липсва съгласие, поради което това искане за
прогласяване на нищожност на процесния договор за покупко-продажба на основание
чл.26, ал.2, предложение второ ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователно и
недоказано.
Съгласно чл.26, ал.2, предл.четвърто ЗЗД договорите са нищожни при липса на
основание. Основанието на един договор е онова, което е целта на страните:
оправданието да бъде сключен , за да се постигне чрез него желан от тях правен
резултат. В случая основанието е желанието на страните по процесния договор
всяка от тях да придобие онова, с което другата разполага при определените в
договора условия: приобретателката придобива собствеността на процесните
недвижими имоти срещу минали и бъдещи грижи по отношение на прехвърлителката.
Действително в съдебната практика са налице множество решения, при които
подобни договори са били прогласявани за нищожни именно поради липса на
основание с мотива, че е била налице голяма вероятността за настъпване на
близка смърт на прехвърлителя. Същевременно се е приемало, че в тежест на ищеца
е да докаже несъмнено, че договорът е сключен в момент, когато се е знаело, че
заболяването на прехвърлителя е тежко и с неизбежен в бъдеще летален изход, а
обратното – при неопределена по време продължителност на лечението, не обуславя
нищожност на договора, касае се за алеаторна по своя характер сделка /Решение №
1042 от 29.12.2006г. по гр.дело № 768/2005г., ІІ г.о. на ВКС/. В настоящия
случай освен свидетелските показания, в голямата си част от които насочват
именно на изненада от смъртта на М. И., решаващо е заключението на вещото лице,
неоспорено от страните, както и неговите отговори, дадени в съдебно заседание. Налице е категоричност, че само при аутопсия може да се даде
категорично заключение или при наличие преди това на преглед от
лекар-специалист, дали смъртта е била предсказуема или евентуално ще настъпи, и
е на база общо състояние и медицински показатели, а не на свидетели, макар един
от тях да е медицинско лице /фелдшер, познат на починалата/, а в случая няма
представена медицинска документация за да се направят изводи. Неизлечимо болен
може да живее месеци, години, а състоянието на жената час, два или три преди
смъртта й може да се предположи какво е. Не се знае дори смъртта дали е
следствие на сърдечна недостатъчност /ритъмна смърт/, където смъртта настъпва
за час, или е била в обострено състояние. Вещото лице не смята, че може
меродавно да се приеме причината за смъртта, тъй като е написана постфактум -
три месеца след последния преглед, при който липсват данни за такова
заболяване, дори слезката и черния дроб са в нормално състояние. Според вещото
лице общо прието е в България точна диагноза да се постави само при аутопсия
или след престой в болнично заведение, а в останалите случаи записаното в
смъртния акт е на база предположение. Ако починалата е имала регистрирана
чернодробна недостатъчност – това е
тежко хронично заболяване, може да се говори и за психотични промени /воля,
интелект, съзнание, способност за ръководене на действията/ в последната фаза преди
смъртта. Налице са и видими промени във външния вид на пациента. Фелдшерът в
показанията си говори за злокачествено образувание, но липсва информация по
документите по делото. При чернодробната холиаза се търси оперативна намеса.
Като заключение: при хронична чернодробна недостатъчност /каквато е посочена в
съобщението и акта за смърт/ лицето е в кома и на легло, съзнанието е
замъглено, не е адекватно, докато при ритъмно нарушение може да е със занижени
физически сили, но в съзнание, да разсъждава и ръководи постъпките си. Всички свидетели са единодушни, че баба М. е била
жизнена и здрава за възрастта си, била е на крака, не е изпаднала в кома.
Св.Стоянов я е видял около две седмици преди смъртта й в Г.Т. пред пощата и
автогарата, св.М., съседка на баба М., заявява, че преди да почине, е била на
крака, въпреки че била здрава жена, за две седмици е починала. От заключението на вещото лице се установява, че последният
профилактичен преглед на 03.06.2009г. /само три месеца преди смъртта на М.Н./,
според отразеното в епикризата прехвърлителката е била в добро общо състояние и
не са установени несъвместими с възрастта на пациентката отклонение в здравния
статус.
При разглеждане на хипотезата за
нищожност на процесния договор поради липса на основание следва да се има
предвид и това, че същият е сключен при наличие на два вида престации – минали
и бъдещи издръжка и грижи. Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД може да е налице нищожност
при отделна част от договора поради противоречие на материалния закон,
респективно друга част на друго основание. Частична нищожност би била налице,
ако определена в договора част от имотите се прехвърля срещу миналите грижи и
издръжка, а друга част – срещу бъдещите такива. В този случай, ако
приобретателят е знаел, че няма да престира нищо или нещо минимално за частта
за бъдещите грижи и издръжка, то в тази си част договорът би бил нищожен поради
липса на основание. Поради липса на такова посочване, се приема, че договорът е
валиден, дори и приобретателят да е знаел, че ще престира само частта за бъдещи
грижи и издръжка, след като може да се предположи, че договорът би бил сключен
само срещу първата престация, като е без значение, с оглед предмета на делото,
дали миналите издръжка и грижи са били предоставяни – такъв договор има
основание /Решение № 888 от 30.12.2005г. по гр.дело № 1130/2004г., ІІ г.о. на
ВКС/. От изложеното следва, че когато е сключен
договор, с който се прехвърля недвижим имот за минали грижи, както и срещу
задължението такива да се полагат и за в бъдеще, намира приложение разпоредбата
на чл.26, ал.4, предл. второ ЗЗД /Решение № 98 от 20101г. по гр.дело №
5114/2008г., І г.о. на ВКС по реда на чл.290 ГПК/. Върховните съдии приемат, че
договорът не може да бъде развален поради неизпълнение на задължението за
минали грижи, защото при сключването му прехвърлителят признава, че е получил
насрещна престация. Друг е въпросът, ако не са полагани грижи и издръжка – тогава
договорът би бил недействителен /нищожен/ и ще прикрива друго съглашение. Без
съмнение случаят е аналогичен – свидетелите са категорични, че само П. е
полагала грижите за своята майка, която както в издаденото пълномощно, така и в
процесния договор, обективиран в процесния нотариален акт, изрично е заявила,
че процесните имоти се прехвърлят срещу минали грижи /издръжка и гледане за 6
години/, така и за бъдещите такива. В настоящия случай обаче такова оспорване липсва, поради
което съдът не изследва тези обстоятелства по делото и намира, че не следва да
се произнася в тази насока. Друг е въпросът, че от свидетелските показания, както
бе посочено и по-горе, се установява, че действително ответницата П.К. е
полагала грижи за своята майка след смъртта на своя баща, съвместно със своя
съпруг. Приема се, че когато страните са сключвали процесния договор, те са
осъзнавали колко голяма е престацията, колко прехвърлителят е получил в гледане
и издръжка преди това, съотносимо към стойността на имота и размерът на
бъдещата престация.
С оглед горното съдът не може да се произнесе положително по тези твърдения
– че при процесният договор липсва основание, поради което това искане за
прогласяване на нищожност на процесния договор за покупко-продажба на основание
чл.26, ал.2, предложение четвърто ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователно
и недоказано.
С оглед резултата по главните искове, съдът следва да се произнесе и по
евентуалния на основание чл.31, ал.1 ЗЗД - за унищожаване на упълномощителната сделка и за
прогласяване недействителност на договора за покупко-продажба, унищожаем поради това, че е сключен от недееспособно лице, което при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Уточнява се
от ищеца в писмената защита, че е видно от събраните по делото доказателства
към момента на подписване на пълномощното, че прехвърлителката не е била в
състояние в пълен обем да разбира и ръководи действията си. Право да искат
унищожаване имат както страните, така и техните наследници. В случая искът е предявен от
наследницата по закон на продавача М.Н. И. – дъщеря й М.В.Г.. Вярно е, че
упълномощителната сделка не е част от фактическия състав на договора за
покупко-продажба и именно волята на представителя при сключване на сделката е
от значение дали сделката е валидно сключена или не, поради което пороците на
волята, водещи до евентуална нищожност или унищожаемост на сделката следва да
се преценяват с оглед на представителя, а не с оглед на представлявания. Дори и
да не е предявен изрично такъв иск, липсата му не е пречка да се разгледа
заедно с предявения иск за унищожаемост на договора за покупко-продажба
/Решение № 223 от 19.06.2013г. по гр.дело № 1006/2012г., ІV г.о. на ВКС по
чл.290 ГПК/.
От данните по делото категорично се установява, че М. И. не е била
поставена под запрещение, а от тълкуването на клаузите в процесното пълномощно
не може да се стигне до извода за неспособност на прехвърлителя да разбира или
ръководи действията си. Според всички свидетели, тя е била в съзнание,
адекватна, контактна, което изключва възможността за извод, че това е
дееспособно лице, което при сключване на едностранната сделка – пълномощно
рег.№ 4099/10.09.2009г. и рег.№ 4100/10.09.2009г., том І, акт 173 на нотариус №
313 при НК с район на действие ГТРС, не е могло да разбира или ръководи
действията си.
С оглед горното съдът намира, че искането на основание чл.31, ал.1 ЗЗД – за
унищожаване на
упълномощителната сделка и за прогласяване недействителност на договора за
покупко-продажба, унищожаем поради това, че е
сключен от недееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира
или да ръководи действията си, следва
да се отхвърли като неоснователно и недоказано.
Предвид изхода на спора на
основание чл.78, ал.3 ГПК следва ищцата да бъде осъдена да заплати на ответниците
сторените разноски по делото в размер на общо 1 700 лева, представляващи
заплатени адвокатски възнаграждения в размер на съответно 850 лева за ответника
П.К. и 850 лева за ответника П.К..
Водим от горното, РС – Г.Т.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от М.В.Г., ЕГН ********** ***, в качеството й на наследник
на М.Н. И.,*** Тошево, починала на 11.09.2009г. – акт за смърт № 0009 от 11.09.2009г.,
издаден от кметство с.К., общ.Г.Т., срещу П.В.К., ЕГН ********** и нейният
съпруг П.И.К., ЕГН ********** ***, за ОБЯВЯВАНЕ
ЗА НИЩОЖЕН на следните основания: 1) чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД - поради
противоречие със закона. 2) чл.26, ал.1, предл. второ ЗЗД - заобикаляне на
закона. 3) чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.
4) чл.26, ал.2, предл. второ ЗЗД – липса на съгласие. 5) чл.26, ал.2, предл.
четвърто ЗЗД – липса на основание, на: Договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в НА № 175 от 10.09.2009г. на нотариус № 313 при НК с район на
действие ГТРС, вписан под вх.№ 3596 от 10.09.2009г., акт № 112, том VІІ, дело
1027 от 10.09.2003г., вх.рег.№ 3596/2003г. на СлВп – Г.Т., с който М.Н.
И. е прехвърлила/продала на П.В.К. (по време на нейния брак с П.И.К.), следния
недвижим имот: ½ ид. част от съсобствен недвижим имот с предназначение
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ и начин на трайно ползване НИВА с площ от 126 дка или 63 дка в
идеални части, ІІІ категория, местност „Принцовите ниви”, имот с № 031010 по
КВС на с.К., общ.Г.Т., при граници имоти: № 031025, № 031026, № 031027, №
000137, № 031021 и № 000030, срещу грижите, които П.В.К. е полагала за М.Н. И.
от 6 години до този момент и за тези, които ще полага занапред до края на
живота й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега,
лично или чрез трето лице, както и
предявеният при условията на евентуалност ЗА
ОБЯВЯВАНЕ ЗА УНИЩОЖАЕМИ на основание на чл.31, ал.1 ЗЗД пълномощно с
нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно -
подписът е удостоверен с рег.№ 4099, а съдържанието – с рег.№ 4100, том 1, акт
173 от 10.09.2009г. на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС, и Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в НА № 175 от 10.09.2009г. на нотариус № 313
при НК с район на действие ГТРС, вписан под вх.№ 3596 от 10.09.2009г., акт №
112, том VІІ, дело 1027 от 10.09.2003г., вх.рег.№ 3596/2003г. на СлВп – Г.Т., с който М.Н. И. е
прехвърлила/продала на П.В.К. (по време на нейния брак с П.И.К.), следния
недвижим имот: ½ ид. част от съсобствен недвижим имот с предназначение
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ и начин на трайно ползване НИВА с площ от 126 дка или 63 дка в
идеални части, ІІІ категория, местност „Принцовите ниви”, имот с № 031010 по
КВС на с.К., общ.Г.Т., при граници имоти: № 031025, № 031026, № 031027, №
000137, № 031021 и № 000030, срещу грижите, които П.В.К. е полагала за М.Н. И.
от 6 години до този момент и за тези, които ще полага занапред до края на
живота й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега,
лично или чрез трето лице, поради това,
че са сключени от недееспособно лице, което при сключването им не е могло да
разбира или да ръководи действията си, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.В.Г.,
ЕГН ********** ***, да заплати на П.В.К., ЕГН ********** сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева,
представляваща направените разноски (заплатено адвокатско възнаграждение) по
гр. дело № 00055/2013г. по описа на ГТРС.
ОСЪЖДА М.В.Г., ЕГН **********
***, да заплати на П.И.К., ЕГН ********** *** сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева, представляваща направените
разноски (заплатено адвокатско възнаграждение) по гр. дело № 00055/2013г. по
описа на ГТРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ДОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: